Р Е Ш Е Н И Е
№817/3.5.2023г.
гр. Пловдив, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, XXV състав, в публично съдебно
заседание на трети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното
от съдия Златанова адм. дело № 1082 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 111 от ЗИНЗС.
Обжалвана е Заповед №
Л-939/19.04.2023 г., с която е наложено дисциплинарно наказание – 3 денонощия
изолиране в наказателна килия. Заповедта е издадена от гл. инспектор К.С.за
началник на затвора и е издадена на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят И.Р.Я. моли да се
отмени заповедта като незаконосъобразна. Твърди да не е извършвал дисциплинарно
нарушение.
Ответникът Началник на
Затвора-Пловдив, чрез процесуалния си представител инспектор Н.А., оспорва
жалбата.
Съдът, като разгледа становищата
и възраженията на двете страни, намери за установено следното:
Компетентен да издава заповед
като процесната е по правило Началникът на затвора. Съгласно разпоредбата на
чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС, Началникът на затвора може да делегира със заповед
правомощия на определени от него длъжности лица. Делегирането обаче предполага
да има изрична заповед за това какви правомощия могат да бъдат изпълнявани от
определените длъжностни лица. В случая тази изрична заповед, на която се
позовава ответният административен орган е Заповед № 928/19.04.2023 г. /Заповед
№ Л-928/19.04.2023 г./, с която единствено са възложени на гл. инспектор С.
правомощията да проведе приемно-разпределителна комисия. Никъде в заповедта не
се споменава, че на същия се възлага налагането на дисциплинарни наказания,
след като изрично в закона, в разпоредбата на чл. 104 от ЗИНЗС е определено, че
дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от Началника на
затвора. Единствено той е компетентният орган да издава такива заповеди или
изрично оправомощени за това длъжностни лица, каквото оправомощаване в случая
не е налице.
С оглед на това съдът намира, че
оспорваната заповед е издадена от некомпетентен орган. В разпоредбата на чл.
111, ал. 6 от ЗИНЗС е предвидено, че съдът с решението си може да потвърди
заповедта, да я отмени или да отмени заповедта и върне преписката за ново
разглеждане със задължителни указания. Не е предвидена възможност за обявявяне
на нищожност,каквато в случая се констатира поради липсата на компетентност. В
разпоредбата на чл. 168 от АПК обаче се предвижда съдът да не се ограничава
само до обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а се възлага
задължение да се проверява законосъобразността на оспорвания акт изцяло, на
всички основания от чл. 146 от АПК.
Възложено е задължение на съда да обявява нищожност на акта, дори и да липсва
искане за това. В случая ЗИНЗС е специален, но цитираната разпоредба на чл.
111, ал. 6, ограничавайки правомощията на съда, влиза в противоречие с
разпоредбата на общия закон от по-висока степен, поради което съдът намира, че
при констатирана нищожност не е налице пречка за съда да я обяви, дори и в
производство по чл. 111 от ЗИНЗС.
С оглед мотивираното по-горе,
оспорваната заповед следва да се обяви за нищожна.
Ето защо на основание чл. 168,
ал. 2 от АПК и водим от изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед №
Л-939/19.04.2023 г. на гл. инспектор К.С.за Началник на затвора – Пловдив, с
която на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е наложено на И.Р.Я.
дисциплинарно наказание – три денонощия изолиране в наказателна килия.
Решението на съда подлежи на
касационно оспорване по реда на Глава XII от АПК пред тричленен състав на Административен съд
Пловдив в 14-дневен срок от днес.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: