№ 44
гр. Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20214400900021 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на О.Е.Ю..,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Оряхово, ул.“Алея на мира и дружбата“ № 7,
подадена чрез пълномощника адв. П. К. от САК, против ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7. В исковата молба се твърди, че на 06.12.2019 г., около
19.35ч., по второкласен път II-35 Плевен-Ловеч, км 18+501 /кантон „Люляк“/
се движила товарна композиция, състояща се от вклекач „*****“ с рег.№
****** и полуремарке „****** управлявана от А.А.А.. Водачът нарушил
правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал правомерно движещия се лек автомобил „****“ с рег.№
***** управляван от Г.М.Д.. При инцидента пострадал возещият се в лекия
автомобил пътник О.Е.Ю.., който получил следните травматични
увреждания: фрактура феморис синистра, счупване тялото на бедрената кост,
инфекция и възпалителна реакция, и др. След инцидента пострадалият О.Ю.
бил настанен в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ гр. Плевен с травмирана лява бедрена кост и оплаквания от
силни болки в левия крак. Направени му били множество изследвания, била
му назначена медикаментозна терапия и му било приложено оперативно
лечение, представляващо оперативни процедури с голям обем и сложност на
1
таза и долния крайник. След изписването на Ю. от клиниката му били дадени
препоръки за смяна на превръзки през ден, сваляне на конците на 15-тия ден,
продължаване на антикоагулантната профилактика за още 30 дни и
придвижване с помощни средства за 2 месеца. На 10.02.2020 г. Ю. бил
прегледан от ортопед-травматолог, който поставил диагноза счупване на
тялото на бедрената кост вляво и назначил имобилизация. На 28.07.2020 г. Ю.
бил приет в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Сердика“
гр. София поради болки в дистална трета на ляво бедро и куцане, като
оплкаванията датирали от няколко месеца със засилващ се интензитет. В тази
клиника било проведено медикаментозно и оперативно лечение във връзка с
инфекция и възпалителна реакция на травмирания крак, дължаща се на други
вътрешни ортопедични протезни устройства, имплантати и трансплантати.
Изписан бил с препоръки за рехабилитация и частично натоварване на
оперирания крайник, както и продължаване на антикоагулантната терапия с
25 дни. В резултат на получените при катастрофата наранявания О.Ю. търпял
силни болки и много страдания. Двете операции, които претърпял, били
съпроводени с много болки и дискомфорт. След операциите следвало да
спазва постелен режим за дълъг период, през който разчитал на помощта на
своите близки за задоволяване на ежедневните си нужди. Последвалите
раздвижвания с помощта на рехабилитатор и помощни средства също били
съпроводени с много болки и дискомфорт. Въпреки проведената
рехабилитация, здравословното му състояние се влошило и това наложило да
постъпи отново в болница и да търпи още една операция. В резултат на
получените травми Ю. бил в състояние на временна неработоспособност
повече от 4 месеца. След инцидента той бил лишен от обичайния си начин на
живот, възможността да работи и да се среща с приятелите си. И към
настоящия момент чувства болки и дискомфорт в областта на контузиите.
Силният стрес от инцидента се е отразил изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в
неговото съзнание. Наред с получените увреждания при процесното ПТП, Ю.
е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за рехабилитация,
гориво, лекарствени средства, санитарни материали, медицински изделия,
потребителски такси и издаване но болнични листове. Налице е пряка
причинна връзка между деянието на виновния водач Атанас Атанасов и
настъпилите обществено опасни последици – причинените телесни
2
увреждания на О.Ю.. Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП №
1904/2019 г. по описа на ОДМВР – Плевен, а в последствие - н.о.х.д. №
2178/2020 г. на Плевенски районен съд, приключило със споразумение между
подсъдимия А.А.А. и прокуратурата на РБ. Към момента на процесното
ПТП за влекач „*****“ с рег.№ ******, управляван от А.А.А. имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Пострадалият О.Ю. е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие с писмо с обратна разписка от 23.12.2019 г. и е
предявил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение. По случая е
заведена щета при ответното дружество, но не е изплатено обезщетение в
полза на ищеца.
С исковата молба са заявени претенции за присъждане на обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания при инцидента, в развмер на сумата от 26 000 лв. -
частичен иск от цялата претенция за 80 000 лв., както и за сумата от 3986,23
лв. за причинени имуществени вреди на ищеца, ведно със законната лихва
върху двете суми, считано от 13.12.2019 г., а евентуално – от 23.12.2019 г.,
датата, на която от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя или
най-късно от датата, на която застрахователят е получил претенцията на
ищеца.
В проведеното по делото съдебно заседание, по искане на ищеца съдът
е допуснал на основание чл. 214 ГПК увеличение на предявения осъдителен
иск за неимуществени вреди, който вместо за сумата от 26 000 лв. – частичен
иск от обща претенция за 80 000 лв., да се счита предявен за сумата от 80 000
лв.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, чрез
пълномощника адв. Т. Т. от САК, оспорва фактическите твърдения в исковата
молба, че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали всички
описани в нея телесни увреждания, както и че ищецът търпи вреди,
обуславящи претендираните размери на застрахователно обезщетение. Счита
3
за прекомерни размерите на претендираните с исковата молба обезщетения.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като счита, че същото
не е настъпило по вина на водача на застрахованото МПС, а вина има и
водачът на лекия автомобил, в който е пътувал ищеца, както и че
възникналите за ищеца вредоносни последици не са по изключителна вина на
водача Атанасов. Ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия О.Ю., изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан от негова страна. Ответникът оспорва и
акцесорната претенция за законна лихва и началния момент, от който се
претендира, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно
основание счита претенцията за лихви за неоснователна, тъй като ответното
дружество не е изпаднало в забава и не дължи лихви върху претенциите за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Счита също така, че
отговорността на застрахователя в случая е договорна, а не деликтна.
Страните са представили и писмени защити по делото, чрез своите
процесуални представители.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствения материал по
делото и като взе предвид наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното по настоящото дело н.о.х.д. № 2178/2020 г. по описа
на Плевенски районен съд се установява, че производството по същото е
приключило с одобрено от съда споразумение между страните, по силата на
което подсъдимият А.А.А., с ЕГН **********, се признава за виновен в това,
че на 06.12.2019 г., на път П-35 /Плевен-Ловеч/, пътен участък при км.
18+501, пред кантон „Люляк“, обл.Плевен, при управление на МПС – товарен
автомобил „*****“, с рег.№ ******, с прикачено към него полуремарке марка
„***** собственост на „Форум Транс“ ООД гр. Бургас, нарушил правилата за
движение – чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП,
като с деянието си по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, а именно: на В.П.М. от гр. Плевен, причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на пети поясен прешлен, довело до
трайно затрудняване движението на снагата, и на О.Е.Ю.., от гр. Оряхово,
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена
4
кост, довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник, с
което осъществил престъпление по чл. 343, ал.3, б.б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“,, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
От приетия по делото констативен протокол за ПТП с постради лица,
издаден на 13.12.2019 г. от ОД на МВР – Плевен, се установява , че 06.12.2019
г., около 19.35 ч., на второкласен път II-35 „Плевен – Ловеч“, км. 18+501
/кантон „Люляк“/ е възникнало ПТП между: Участник 1 - ППС „*****“ с рег.
№ ******, с полуремарке ******, с водач А.А.А., и Участник 2 - лек
автомобил „****“, с рег.№ ***** с водач Г.М.Д., със следния механизъм: при
движение в посока от гр.Ловеч към гр. Плевен Участник 1 спира
управлението на влекача с полуремарке на пътното платно по посока на
движението, след което започва маневра движение на заден ход, за да
паркира товарната композиция до кантон „Люляк“, като навлиза и затваря
платното за насрещно движние с полуремаркето, а Участник 2 се блъска
челно в полуремаркето. От констативния протокол се установява също така,
че при настъпилото ПТП са пострадали четири лица – водачът и пътниците в
лекия автомобил, между които и ищецът О.Е.Ю... Произшествието е било
посетено от дежурен служител в сектор „Пътна полиция“.
За изясняване механизма на процесното ПТП по делото е назначена
съдебна автотехническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице
по същата инж. В.П. се установява, че произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието, при умерена мъгла, с оглед на което водачът на лекия
автомобил е управлявал същия вероятно с включени фарове на къси
светлини. При разрешена максимална скорост от 90 км/ч, срокорстта на лекия
автомобил е била 70 км/ч, като на тази скорост е установена блокирала
стрелка на скоростомера. От страна на водача на товарния автомобил с
полуремарке е била предприета маневрата, описана в протокола за ПТП, в
резултат на което автомобилният състав от влекач и полуремарке се е оказал
косо разположен в двете пътни ленти. Лекият автомобил, в който е пътувал
ищецът, се е ударил челно в задната лява странична част на полуремаркето.
Вследствие на челния удар е била разрушена предната част на лекия
автомобил – двигателното отделение, като няма данни за проникване на части
в купето на автомобила.
5
По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца,
установяващи здравословното му състояние след инцидента, както следва:
Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ – Плевен; Амбулаторен лист от 10.02.2020 г.; Амбулаторен лист от
10.02.2020 г.; Резултати от изследване от Централна лаборатория по
микробиология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД гр. София; болнични
листове – 4 бр.; Епикриза от Отделение по ортопедия и травматология при
МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД с. Доганово, общ. Елин Пелин; Болничен лист,
издаден от МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД.
Въз основа на тези писмени доказателства и приетото по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза –
доц.д-р П.Л. се установява, че в резултат на на процесното ПТП на ищеца е
било причинено счупване на диафизата /средната част/ на бедрената кост,
както и множество натъртвания и наранявания на долни и горни крайници.
След инцидента ищецът е бил хоспитализиран за времето от 06.12.2019 г. до
12.12.2019 г., през което време му е било проведено медикаментозно лечение
и му е била извършена оперативна интервенция – кръвна репозия и въвеждане
на бедрен интрамедуларен пирон. Бил е изписан с препоръка за
профилактика, превръзки и придвижване с помощни средства за 2 месеца.
Три месеца по-късно получил оток и ограничен обем на движение на левия
долен крайник с болки. Крайникът е бил имобилизиран. На 28.07.2020 г.
ищецът отново е бил хоспитализиран в друго лечебно заведение, където му е
била извършена операция поради възникнала инфекция и възпалителна
реакция. От 26.10.2020 г. до 02.11.2020 г. ищецът е бил хоспитализиран в
трето лечебно заведение, в което е претърпял отново хирургична интервенция
с отстраняване на фиксиращи винтове, като е било установено непълно
зарастване. Изписан е в добро състояние. При извършения на 23.09.2021 г.
контролен преглед на ищеца е било установено, че фактурата е напълно
зараснала. Според заключението получената от ищеца травма вследствие на
инцидента – счупване на бедрената кост води до трайно затруднение на
движение на долния ляв крайник за срок от около 4 – 6 месеца. Самата
фрактура, а същота така и оперативната интервенция са свързани с възможни
усложения. В конкретния случай са настъпили усложнения и зарастването на
фрактурата е било забавено, а оздравителният процес е бил доста по-
6
продължителен от обичайното. Вещото лице е посочило също така, че за в
бъдеще на ищеца му предстои отново операция за отстраняване на метални
фиксиращи винтове.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани също така и гласни доказателства. Въз основа на
показанията на свидетелите Анна Ангелова и Елвис Юсуфов – родители на
ищеца, които съдът преценява с оглед изискванията на чл. 172 от ГПК, съдът
приема за установено, че след първоначалното му изписване от болница
ищецът е прекарал възстановителен период в къщи в продължение на шест
месеца, като през това време е бил в отпуск по болест. Първоначално
състоянието му е било много тежко, бил е изцяло на легло повече от месец,
изпитвал е силни болки и не е можел сам да обслужва елементарните си
битови нужди. В продължение на 3-4 месеца ищецът се е нуждаел от чужда
помощ за придвижване и тоалет. Едва към петия месец е започнал сам да се
придвижва в къщи с една патерица. След изтичането на шестмесечния срок по
болничните листове, ищецът се е върнал в гр. София,където е студент, като
едновременно с това се е върнал и на работа като разпоредител /охрана/ в
частно училище. Тогава кракът започнал да го боли и да се подува и се
наложило да постъпи в болница в гр. София, поради възникнала инфекция.
Претърпял отново операция и медикаментозно лечение, като отново бил в
отпуск по болест. Впоследствие бил опериран в специализирана клиника по
травматология за премахване на горните винтове, но му предстои още една
операция, за да бъдат премахнати и долните винтове. Към настоящия момент
ищецът се движи самостоятелно, но има леко остатъчно накуцване. Не е в
състояние да спортува, а е бил активен спортист преди инцидента, дори е бил
вице републикански шампион по бадминтон. Преживеният стрес от
катастрофата се отразил негативно върху психиката на ищеца, като първите
две седмици след това се стряскал на сън и дори при отваряне на вратата
ставал със странни викове. Притеснявал се да търси помощ от психолог
заради евентуално негативно обществено мнение. Известно време след
инцидента се ужасявал да се вози в лек автомобил, когато се налагало да го
транспортират за преглед до болницата. Понастоящем шофира единствено в
родния си град. Свидетелите са заявили, че ищецът е изпълнявал всички
лекарски предписания по време на възстановителния си период, в т.ч. вземал
7
е редовно изписаните му лекарства и е провел препоръчания курс на
рехабилитация.
С оглед установяване твърденията в исковата молба за претърпени от
ищеца имуществени вреди по делото са приети представените от него
писмени доказателства, а именно: Договор за поръчка от 03.02.2020 г., с
разписка за получена сума в размер на 1000 лв.; фактура №
**********/09.12.2019 г. на стойност 2100 лв.; фактура №
**********/13.12.2019 г. на стойност 208,03 лв. с ДДС; фактура №
**********/30.01.2020 г. на стойност 198,66 лв. с ДДС; фискални бонове – 13
бр.; фактури – 3 бр., съответно от 29.07.2020 г., 14.08.2020 г. и 18.09.2020 г.
От тези доказателства се установява, че ищецът е сключил договор с
рехабилитатор за провеждане на два курса рехабилитация от по 20 дни през
м.февруари и м.март 2020 г., във връзка с което е заплатил на рехабилитатора
сума в общ размер от 1000 лв. за извършената услуга. Заплатил е също така
сума в размер на 2100 лв. за медицинско изделие, както и сума в общ размер
от 520,15 лв. за лекарствени средства и санитарни материали, които според
заключението на вещото лице по назначената СМЕ са били необходими във
връзка с проведеното лечение. Също така, видно от приложените фискални
бонове, ищецът е заплатил сума в общ размер от 94,80 лв., съответно 34,80
лв. за потребителска такса и 60 лв. такси за издаване на болнични листове.
По отношение на приложените фискални бонове за горива, съдът
приема, че същите не установяват по безспорен начин направени от ищеца
разходи във връзка с провежданото от него лечение и възстановяване след
инцидента, поради което не следва да бъдат взети предвид при съвкупната
преценка на доказателствения материал по делото.
По искане на ищеца по делото е разпитана като свидетел Виктория
Милева – също пътник в лекия автомобил, в който е пътувал ищецът. От
нейните показания се установява, че О.Ю. е пътувал на задната седалка.
Свидетелката е заявила, че при първоначалното им потегляне е видяла Орхан
да си слага колан, но впоследствие два пъти спирали и тя не ни спомня нито
дали Орхан е слизал от колата, нито дали всички са били с колани след
последното им потегляне с автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните
8
правни изводи:
Предявените обективно съединени осъдителни искове в случая са с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от
ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право обаче следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена от
ищеца писмена претенция пред застрахователя – ответник, получена от
адресата на 30.12.2019 г., съгласно представеното известие за доставяне
/обратна разписка/, по която е била образувана щета № 0411-155-0005-2019.
По делото е безспорно установено, че към момента на процесното ПТП
е била налице валидна застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG23/119000595451 при ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД гр. София за товарен автомобил „*****“ с рег.№
******.
В случая обстоятелствата досежно извършеното деяние и неговата
противоправност, вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите от него вреди са установени въз основа на
одобреното от съда споразумение, с което е приключило наказателното
производство по н.о.х.д. № 2178/2020 г. на Плевенски районен съд. Този
извод се налага с оглед императивната норма на чл. 300 ГПК и като се има
предвид, че съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение, с
което е приключило наказателното производство по обвинение за
престъпление от общ характер, има силата на присъда, какъвто е и
настоящият случай.
Като пряка и непосредствена последица от деянието ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получените травматични увреждания, както и от преживяния стрес от
инцидента, които подлежат на репариране. Обезщетението за тези вреди
9
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.
Съдът приема, че в настоящия случай при определяне на дължимото
обезщетение следва да се вземат предвид установените по делото
обстоятелства, релевантни към критериите, възприети с Постановление №
4/1968 г. на ВС. Въз основа на същите съдът приема, че ищецът О.Ю. е
претърпял травма /счупване на крайник/, съпроводена със силни болки и
физически страдания до и след първоначалната оперативна интервенция.
Изпълнявал е стриктно лекарските предписания за медикаментозно лечение и
рехабилитация, след изписването му от лечебното заведение. Въпреки това са
възникнали усложнения, наложили нова оперативна интервенция, което е
свързано също с болки и страдания със значителен интензитет. Впоследствие
е търпял и трета операция за отстраняване на имплант, като му предстои още
една такава операция. Възстановителният период до третата операция е
продължил около година. През това време, освен физическите болки и
преживения стрес от инцидента, ищецът е изпитвал и значителен психически
дискомфорт, предвид състоянието му на безпомощност, продължило няколко
месеца, през което време се е нуждаел от чужда помощ за задоволяване на
най-елементарните си потребности в бита. Целият му оздравителен период,
съпроводен с негативни преживявания, е продължил значително по-дълго от
обичайното време за това. Ищецът е в млада възраст, спортувал е активно до
инцидента, а понастоящем е в обективна невъзможност за такива занимания.
Предвид тези съображения, съдът намира, че обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в претендирания размер от
80 000 лв. се явява справедливо, с оглед на което следва да бъде определено в
този размер.
По отношение на исковата претенция за обезщетение за имуществени
вреди, съдът приема, че от приложените писмени доказателства се
установяват претърпени от ищеца имуществени вреди в общ размер от
3714,95 лв., до който размер следва да бъде определено обезщетението
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. С оглед на проведеното
насрещно доказване, съдът намира това възражение за основателно на
10
наведеното основание, че към момента на инцидента ищецът е пътувал в
лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. Съгласно приетото
заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза, задните колани на лекия автомобил са били блокирани и
заключени към колоните, което предпоставя извод, че пътуващите на задната
седалка, в т.ч. и ищецът О.Ю., са били без поставени обезопасителни колани
към момента на ПТП. В съдебно заседание това вещо лице е пояснило, във
връзка с поставените му въпроси, че при конкретния механизъм на ПТП
телата на пътниците са политнали напред, вследствие на инерционните сили.
Пояснило е още, че триточковият колан задържа тялото към седалката и
облегалката по две направления – едното през гръдния кош и рамото, а
другото през седалищната част, като при силен удар става допълнително
затягане на колана и притегляне към облегалката, а тазовата част – към
седалката. При поставен колан краката в коленете и ръцете могат да се
движат свободно, но тъй като тазовата част е прикрепена към седалката и
облегалката, краката не биха могли самостоятелно да се придвижват напред,
без да се придвижи и тялото. С оглед параметрите на конкретния модел лек
автомобил, вещото лице е заявило, че ако пътник на задната седалка е с
поставен колан, няма да достигне до предната така че да получи увреждания и
счупване на крака. Същото така, вещото лице е потвърдило при
изслушването му, че при огледа на лекия автомобил е било установено по
категоричен начин, че двата колана на задната седалка са били блокирани до
колоната, т.е. не са били използвани.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза, механизмът на счупване на бедрената кост е надлъжно
напрежение и огъване на костта при движение на тялото напред и удар на
коляното в разположени отпред части на автомобила /седалка/, като при
поставен предпазен колан подобно движение се ограничава и вероятността да
настъпи тази травма силно намалява или се предотвратява.
Въз основа на установените от двете експертизи обстоятелства, съдът
приема за установено по безспорен начин, че към момента на инцидента
ищецът е пътувал в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан и
при възникналия челен удар на лекия автомобил в полуремаркето, под
въздействието на инерционните сили тялото на ищеца се е придвижило
11
напред и е настъпила травмата с описания от вещото лице доц.д-р П.Л.
механизъм. При това положение, съдът намира, че с поведението си
пострадалият, освен че е нарушил императивното правило на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, обективно е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Установената пряка причинна връзка между вредоносния резултат
и поведението на пострадалия обуславя извод за съпричиняване от страна на
пострадалия, като съдът счита, че процентът на това съпричиняване е 20 %, с
който следва да се редуцират размерите на определените по-горе обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди.
В този смисъл, предявеният иск за неимуществени вреди се явява
основателен и следва да бъде уважен до размер на сумата от 64 000 лв., а за
разликата до общо претендираната сума от 80 000 лв. искът подлежи на
отхвърляне поради съпричиняване на вредоносния резултат.
Предявеният иск за имуществени вреди се явява основателен и следва
да бъде уважен до размера на сумата от 2971,96 лв., като за разликата до
сумата от 3714,95 лв. искът следва да бъде отхвърлен поради съпричиняване
на вредоносния резултат, а за разликата до общо претендираната сума от
3986,23 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главниците на двете обезщетения, считано от 30.12.2019 г. – датата на която
по делото е установено, че извънсъдебната претенция е била връчена на
застрахователя.
При този изход на спора ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
гр. София следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 2678,87, представляваща
дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и
сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза.
Процесуалният представител на ищеца – адв. П. К. претендира да й
бъде присъдено адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА. Представила е списък по чл. 80 ГПК, към който е приложено
удостоверение за регистрация по ЗДДС. Съдът приема, че в полза на адв.
12
П.К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 3047 лв. с ДДС /2539,17 лв. + 507,83 лв./, съобразно уважената част
на исковите претенции.
Ответното дружество също претендира присъждане на разноски.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК, към който е приложена фактура и
платежно нареждане за заплатен адвокатски хонорар в размер на 4200 лв. с
ДДС. Ищецът е противопоставил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. При
определяне дължимите на ответника разноски следва да бъдат взети предвид
направените от него разноски от 500 лв., представляващи депозити за
възнаграждения на вещите лица, както и минималния размер на адвокатския
хонорар с ДДС, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване
интереса след увеличението на иска за неимуществени вреди, предвид
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни
заседания. При това положение, полагащата се на ответника част от
направените разноски, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, възлиза на сумата от 843 лв.
Въз основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ЕИК **** да заплати в полза на О.Е.Ю..,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Оряхово, ул. „Алея на мира и дружбата“ № 7,
сумата от 64 000 лв. /шестдесет и четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
06.12.2019 г., причинено виновно от А.А.А., като водач на товарен
автомобил „*****“, с рег. № ******, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
80 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за съпричиняване на
13
вредоносния резултат.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ЕИК **** да заплати в полза на О.Е.Ю..,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Оряхово, ул. „Алея на мира и дружбата“ № 7,
сумата от 2971,96 лв. /две хиляди деветстотин седемдесет и един лева 96 ст./,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 06.12.2019 г., причинено виновно от А.А.А., като водач на
товарен автомобил „*****“, с рег. № ******, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 30.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до
сумата от 3714,95 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата над сумата от 3714,95
лв. до пълния предявен размер от 3986,23 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София,
ЕИК **** да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от
2678,87лв. /две хиляди шестотин седемдесет и осем лева 87 ст./,
представляваща дължимата държавна такса съобразно уважената част от
исковете, и сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София,
ЕИК **** да заплати на адвокат П.Д. К. от САК, с ЕГН **********, сумата
от 3047 лв. /три хиляди четиридесет и седем лева/ за адвокатско
възнаграждение по делото, съобразно уважената част от исковете, с включен
ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК О.Е.Ю.., с ЕГН
**********, да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София,
ЕИК **** сумата от 843 лв. /осемстотин четиридесет и три лева/,
представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
14
исковите претенции.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15