Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 16.2.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5565 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса на застраховането КЗ)
във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищцовата страна В.Д.М. твърди на 15.12.2018 г., около 18:10 часа да
е пострадал при ПТП, управлявайки л.а. “Нисан” с рег.
№ ******по бул. “Първа българска армия” с посока на движение от ул. “Каменоделска” към ул. “Резбарска”. Произшествието било
реализирано по вина на водача на л.а. “Сеат” с рег. №
******, управляван от И.И., като последният предприел
маневра ляв завой без да пропусне движещия се направо л.а. “Нисан”.
В резултат на удара ищецът получил травматични увреждания: тежка травма на
черния дроб и жлъчния мехур, болки в шията, главата и гърдите, пневмоторакс с размери до 0,6 см. Твърди оздравителния
процес да не е приключил, като продължава да изпитва болки и към настоящия
момент. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил „Сеат“ е била застрахована при ответника, ищцовата страна е предявила претенция за обезщетяване на
неимуществените вреди от произшествието, но такова не й било изплатено. При
тези обстоятелства ищецът предявява иск за изплащане на обезщетение от 26000
лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2018 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума
Ответникът „З.А.“ АД оспорва предявения иск. Твърди, че не е
налице виновно противоправно поведение на водача на
л.а. “Сеат” без да се излагат твърдения за конкретен
механизъм на ПТП. Евентуално прави възражение за съпричиняване
поради управление на л.а. от страна на ищеца с несъобразена скорост и
несвоевременно реагиране на възникналата опасност. Бланкетно
се твърди наличие на съпътстващи заболявания, довели до твърдените от ищеца
болки и страдания и удължили оздравителния период. Намира за завишен размера на
предявения иск, като следва да се отчете принос на увреденото лице. Не оспорва
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автомобила.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.
Н., поддържа предявените искове. Ответникът, чрез юрк.
З., оспорва исковете.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Между страните не се спори, а и от
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 15.12.2018 г. в
гр. С. е настъпило ПТП между л.а. „Сеат“ с рег. № ******,
управляван от И.И. и л.а. „Нисан“
с рег. № ******, управляван от В.М.. По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Анатоли Й.. В деня на инцидента свидетелят пътувал към
гр. Мездра, тръгвайки от кв. „Бенковски“ в посока гр. Ботевград. Видял
автомобила „Нисан“, управляван от В.М. – две-три коли
преди автомобила, управляван от свидетеля. В.М. преминал с автомобила на зелен
сигнал на светофарната уредба и при навлизане в кръстовището колата била
ударена от друг автомобил, шофиран от възрастен човек. Ударът бил в лявата
страна на автомобил „Нисан“, последният бил изместен
от пътя. От удара другият автомобил се върнал назад и навлязъл в насрещната
лента за движение. Свидетелят помни, че ръмял дъжд и настилката била хлъзгава.
Анализирайки събраните писмени и
гласни доказателства вещото лице инж. А., по допусната Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза
определя като най-вероятен следния механизъм на ПТП: на 15.12.2018 г. в гр. С.
л.а. „Сеат“ се е движил по ул. „Първа Българска
армия“ в посока от ул. „Резбарска“ към ул. „Мара Бунева“,
като в кръстовището с ул. „Малашевска“ е извършил ляв
завой, за да продължи по ул. „Малашевска“. Лекият
автомобил „Нисан“ се е движил в обратната посока от
ул. „Мара Бунева“ към улица „Резбарска“, като в
кръстовището е продължил да се движи направо в същата посока. Скоростта на л.а.
„Сеат“ при удара е била около 17 км/ч и най-вероятно
преди това е била същата. Скоростта на л.а. „Нисан“
при удара и преди ПТП е около 58 км/ч. Според вещото лице водачът на л.а. „Сеат“ е видял, че след л.а. „Нисан“
автомобилите се движат в колона, преценил е, че отстоянието,
на което се е намирал л.а „Нисан“ на около 54 метра
от конфликтната точка ще е достатъчно, за да премине. Той не е преценил своята
ниска скорост от около 17 км/ч, която ще го забави и няма да успее да премине
пред л.а. „Нисана“. Според инж. А. това е и причината
за настъпило произшествието - ниската скорост на л.а. „Сеат“.
За да не настъпи удара по-правилното решение за водач на л.а. „Сеат“ е било да спре преди да навлезе в лентите за
насрещното си движение, които са в посоката на л.а. „Нисан“
т.е. към ул. „Резбарска“, респ. да изчака нов безопасен интервал в насрещното
си движение или в краен случай да изчака жълтия сигнал и да продължи завоя си.
Тъй като л.а „Нисан“ се е движил по време на
разрешаващ за него зелен сигнал, той е видял от около 54 м л.а. „Сеат“ да навлиза в кръстовището с ниска скорост 17 км/ч.
При опасна зона за спиране 42 м водачът на л.а. „Нисан“
в този момент е имал възможност да спре и да предотврати удара. Към момента, в
който л.а. „Сеат“ започва да навлиза в лявата пътна
лента за насрещното за него движение, т.е. в лентите на л.а. „Нисан“, водачът на л.а „Нисан“
вече не е имал възможност да спре, защото се е намирал на 24 м преди мястото на
удара, а опасната си зона за спиране е 42 метра според инж. А..
За установяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Свидетелката В.М., във фактическо съжителство с ищеца, посочва, че след
инцидента е видяла ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Там ищецът е бил приет за
болнично лечение. След изписването му изпитвал трудности да си движи врата,
започнал да вдига кръвно. Две-три седмици след изписването изпитвал затруднение
да отиде сам до тоалетна, тъй като залитал. Свидетелката или дъщеря им оставали
вкъщи, за да помагат на ищеца за период от месец от изписването. Вечери не
можел да спи, оплаквал се от болки в областта на сърцето. След два месеца и
половина ищецът се върнал на работа. С днешна дата продължава да се оплаква от
високо кръвно налягане.
Според вещото лице д-р А.М. в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: травма на
черния дроб или на жлъчния мехур - без открита рана в корема, малък излив на въздух в дясна гръдна кухина – върхово. Описани са
болки в шията, главата и гърдите. В периода 15.12.2018 - 18.12.2018 г. ищецът е постъпил за болнично
лечение в Хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Проведено е
консервативно лечение: с вливане на инфузионни разтвори,
спазмолитици, аналгетици,
диетична храна. Не са констатирани усложнения, изписан е в добро общо
състояние. Уврежданията, получени след ПТП и описани в медицинската
документация, са преминали за срок не по-голям от около един месец от
получаването им. За целите на експертизата д-р М. е извършил личен преглед на
ищеца, при който пострадалият е съобщил за
болка в лявото рамо, която се активира при промяна на времето и при
претоварване. Твърдял е, че се опипва топче в ляво на гръдния кош отпред. Експертът
посочва, че в областта на лявата ребрена дъга на нивото на 9 ляво ребро се
опипва дискретно възловидно образование с големината на грахово зърно и леко
подвижно. При движение на лявата ръка в рамото има лека асиметрия при аддукция – повдигане на ръката настрани около 20 градуса
изоставя спрямо дясната. Същото има дискретна разлика при отвеждане на ръката
назад към гърба. Вещото лице посочва, че самата диагноза, свързана с коремната
травма, не предвещава остатъчни явления. При прегледа пострадалият не се е
оплакал от проблеми с черния дроб и жлъчката. В медицинската документация няма
данни за проблеми с жлъчните пътища. Констатираното от експерта дискретно
възловидно образование с големината на грахово зърно и леко подвижно изключва
това да е калус (зараснало счупено ребро), като е
възможно да е липом, или друго образувание на меките
тъкани. Практически това оплакване не може да се свърже с описаните в
медицинската документация увреждания след ПТП. Констатираната лека асиметрия
при аддукция на лявата ръка експертът уточнява, че в
медицинската документация също няма описани такива непосредствено след ПТП.
Теоретично е напълно възможно при удар отляво на водач рамото да се контузи в
автомобила и като остатъчни явления да се развият с времето тези оплаквания.
В съдебно заседание експертите
допълват, че разлика от 10 км/ч при процесния
инцидент не влияе на получаване на травмите.
Справка от НЗОК не установява
предходни заболявания на ищеца от значение за настоящия спор.
По делото е прието за безспорно, че
гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е застрахована от
ответното дружество.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача
на лек автомобил „Сеат“ с рег. № ******. В качеството
си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на
водача за вреди, за които последният би отговарял по българското
законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило
произшествието.
Застрахованото при ответника лице на
общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди –
травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания,
наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените
елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на
ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие се доказва от събраните писмени и гласни
доказателства и заключението на Автотехническата
експертиза. Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че водачът на л.а.
„Сеат“ е причинил настъпване на произшествието като е
предприел маневра „завой наляво“ без да пропусне движещия се направо л.а. „Нисан“, управляван от ищеца. С това си поведение, той е
нарушил изискването на чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
Вината на деликвента
се предполага и при липсата на обстоятелства, които да оборват неговата вина,
съдът приема, че той виновно е причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищецът е
претърпял травматични увреждания: травма на черния дроб или на жлъчния мехур -
без открита рана в корема, малък излив на въздух в
дясна гръдна кухина-върхово, довели до болки и страдания за срок от месец от процесния инцидент. От заключението на експерта се доказва,
че посочените увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието.
В исковата молба се сочи процесният да е причинил на ищеца и болки в областта на
шията, главата и гърдите. Ищецът не твърди като резултат и в периода на
лечението да е страдал от безсъние, високо кръвно налягане, да се е нуждаел от
помощ на трети лица или да са налице остатъчни болки в областта на ляво рамото.
Ето защо съдът не обсъжда събраните в тази връзка гласни доказателства и
снетите по анамнеза оплаквания при преглед по повод изготвяне на заключението.
Показанията на свидетелката М.в тази част не следва и да бъдат кредитирани и като
противоречащи на изводите на вещото лице в медицинската част на комплексната
експертиза и представените писмени доказателства.
При това положение отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на твърдените и доказани
вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от
травматични увреждания.
Съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване. Макар от събраните по
делото доказателтва да се установява, че ищецът е
шофирал със скорост от 58 км/ч, т.е. с 8 км. над законоустановения
максимален размер, тази разлика няма отношение и не е в причинна връзка с
инцидента. Последният е причинен изцяло по вина на водача на л.а. „Сеат“, навлязъл в кръстовището във време, в което се е
намирал в опасната зона за спиране на л.а. „Нисан“ и
водачът на последния не е могъл да предотврати инцидента. По отношение на
твърдението вредоносният резултат да е съпричинен
поради неправилно поставен предпазен колан съдът кредитира изводите на вещите
лица това обстоятелство да е без значение за получаване на уврежданията.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази вида, характера и тежестта на полученото
увреждане, което е пряка и непосредствена последица от произшествието,
претърпените медицински интервенции, доказаните неимуществени вреди и периодът
за лечение и възстановяване на всеки един от ищците: изпитвани болки през
първия месец, водещи до необходимост от ползване на отпуск за временна
нетрудоспособност. Вещото лице не потвърждава наличие на обективни причини за
продължаващо наличие на болки, няма усложнения в оздравителния процес и по
повод изложените в исковата молба твърдения за конкретни болки и страдания
съдът съобразява изводите на експерта – че здравето на ищеца по повод тези увреди
е възстановено.
При определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на
отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
би била сумата от 7000 лева. В останалата част до пълния предявен размер искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетенията за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена лихва за забава, съгласно претенцията от датата
на произнасяне на ответника – 18.03.2019 г. (датата на обективирания
до ищците отказ от изплащане на претендираните суми) до
окончателното изплащане на главницата. Неоснователно е искането за определяне
на законна лихва считано от деликта - чл. 497 КЗ.
По отговорността за разноски:
С определение от 08.05.2019 г.
ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса за сумата над 150
лв. и освободен от заплащане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се заплатят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 40,50
лв. държавна такса (150*0,27).
На процесуалния представител на ищеца
следва да се заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 353,70 лв. (1310х0,27%).
Съобразно уважената част от иска ответникът
дължи заплащане по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна
такса и разноски в размер на 280 лв. и 328,50 лв. – разноски за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищците дължат заплащане на ответника на разноски съобразно отхвърлената част от
иска в общ размер 474,5 лв. (650 лв. х 0,73%). Внесеният депозит за разпит на
свидетел не е изплатен и подлежи на връщане, поради което не следва да се
възлага в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.“ АД,
ЕИК ******да заплати на В.Д.М., ЕГН **********,
по банкова сметка *** ***:
-
на основание
чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 7000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие на 15.12.2018
г. по вина на водача на л.а. „Сеат“ с рег. № ******,
ведно със законната лихва от 18.03.2019
г. до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 26000 лв., както и за заплащане на
законна лихва за периода 15.12.2018 г. – 17.03.2019 г.
-
на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 40,50 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД,
ЕИК ******да заплати на адв. С.К. Н. от САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 353,70 лв. – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД,
ЕИК ******да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски
градски съд държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 608,50
лв.
ОСЪЖДА В.Д.М.,
ЕГН ********** да заплати на „З.А.“ АД,
ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 474,5 лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
Съдия: