РЕШЕНИЕ
№ 268
гр.
12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария
Димитрова Гр.дело № 430, по описа на съда за 2018
г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Ф.А.А., ЕГН **********,***,
срещу Н.О.А., ЕГН **********, лично и
като майка и законен представител на малолетното дете Ф.А.А., ЕГН: ***********,
с постоянен адрес:*** и С.Д.А., ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД, с който се иска да се постанови
решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за продажба на недвижим
имот, сключен във формата на нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на
нотариус С.Д., като бъде признато за установено, че прикрива сделка на дарение.
Ищцата излага, че на
15.02.2016г с нотариален акт №65, том първи, peг.№788, дело№62 от 2016г на С.Д.,*** действие Районен съд
Велинград, вписан под №541 в регистъра на Нотариалната Камара, са продали „фиктивно“ на сина си А.С. А., ЕГН:**********,
представляван по пълномощие от другият им син Д.С.А. недвижими имот придобит по
време на брака им в режим на съпружеска
имуществена общност, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62004.5.778
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Ракитово,община
Ракитово,област Пазарджик,одобрен със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на изпълнителния
Директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Ракитово, ул. „Бежаница“ № 17,
целия с площ от 320 кв.м., а по скица от
332 /триста тридесет и два/ кв.м., трайно предназначение на територията;
урбанизирана, начин на трайно ползване; ниско застрояване /до 10 метра/, стар
идентификатор-няма,номер по предходен план:имот №1941,квартал 70/седемдесети/,
парцел VIII-1941, при съседи: имот 62004.5.776,имот 62004.5.777,имот
62004.5.779, имот 62004.5.9583 и имот 62004.5.774, заедно с построената в имота
сграда с идентификатор 62004.5.778.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, със застроена площ по акт за собственост от 60 кв.м., а по скица от
58 /петдесет и осем/ кв.м., брой на етажи: 2/два/, с предназначение жилищна
сграда, еднофамилна. Твърдят, че когато са закупили процесния имот през 2008 г.
е бил негоден за живеене, и ищцата е направила основен ремонт на първият етаж,
като обособила и направила търговски обект, след което регистрирали ЕТ "Ф.-
Ангел А.” и заедно с другите й двама сина започнали да извършват търговска
дейност в него. Твърди, че при тази
фиктивна продажба в нотариалния акт е
посочена като продажна цена на имота данъчната му оценка - 4200 лева, тъй като сделката е била симулативна.
Твърди, че инициативата да се прехвърли имота на синът им Асен е била на С.А.,
тъй като другите им двама сина имат жилища. Сочи се, че тъй като С.А. имал дете
от друга жена, решили да се извърши този вид сделка, тъй като ако предпприемат
дарение, каквато била действителната им воля, то другото дете има право на
запазена част от имота и то подлежи на развалявне, а при покупко- продажба няма
да има такива права. Твърди се, че синът й Асен подписал декларация, че не е
дал пари за имота. Моли се да се постанови решение, с което съдът да прогласи
нищожността на Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №
65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от
2016 г. на нотариус С.Д.. С допълнителна молба вх. № 2191от 02.05.2018 г. излага, че прехвърлите имали намерение да надарят сина
си А.А. с процесния недвижим имот, но решили за да не може договорът да бъде
развален от трети лица да го сключат под формата на покупко- продажба. Формулират искане към съда да признае за
установено, че Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на
нотариален акт № 65, том I-ви, рег. №
788, дело № 62 от 2016 г. на нотариус С.Д. е нищожен и прикрива сделка на
дарение. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника С.А., с който оспорва изцяло предявения иск,
като счита, че същият е допустим, но е неоснователен. Счита, че изнесените
твърдения в исковата молба не отговарят на истината. Излага подробни
съображения във връзка с оспорването. Ангажира доказателства. Постъпило е и
становище вх. № 585/05.05.2019 г., в което заявява, че признава изцяло
предявеният иск и всички обстоятелства изложени в исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответницата Н.А. с който оспорва иска. Оспорва приложената към
исковата молба декларация от 09.02.2017 г. подписана от А.С. А., като оспорва
подписа и съдържанието на декларацията. Излага че не отговарят на истината
твърденията, че се касае за фиктивна сделка. Ангажира доказателства. Моли да се
открие производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение авторството на
положения подпис, на който се твърди да е придаден вид, че изхожда от А.С. А..
Ангажира доказателства.
С определение от 29.05.2019 г. по реда на чл. 193 ГПК е открито
производство по оспорване автентичността на „декларация от 09.02.2017 г.”, приложена по делото, по отношение на
положения за А.С. АвА. подпис.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приетия като писмено
доказателство нотариален акт № 65, том
I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на нотариус С.Д. се установява, че Ф.А.А.
и С.Д.А. са прехвърлили на А.С. А., чрез покупко- продажба право правото на
собственост върху следния недвижим имот: ПИ
с идентификатор 62004.5.778, по КККР на гр. Ракитово, одобрени със
Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот, гр. Ракитово, ул. „Бежаница“, № 17, целият с площ по акт за собственост
от 320 кв.м., а по скица от 332 кв.м., с номер по предходен план 1941, квартал
№ 70, парцел VIII-1941, при съседи: имот
62004.5.776, имот 62004.5.777, имот 62004.5.779, имот 62004.5.9583 и имот
62004.5.774, заедно с построената в него СГРАДА, с идентификатор 62004.5.778.1,
по КККР на гр. Ракитово, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата гр. Ракитово, ул.
„Бежаница“, № 17, със застроена площ по акт за собственост от 60 кв.м., а по
скица от 58 кв. м., брой етажи: 2, предназначение- жилищна сграда еднофамилна.
От удостоверение за наследници
изх.- № 298 от 20.09.2017 г. се установява, че лицето А.С. А., ЕГН: **********, е починал на 11.09.2017 г., като след смъртта
си е оставила следните наследници по закон- Н.О.А., ЕГН **********- съпруга и Ф.А.А., ЕГН: ************- дъщеря.
От декларация от 09.02.2017 г. се установява, че А.С.
А. е декларирал, че за продедания му с нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. не
е изплатил никаква сума, тъй като с майка му уговорката е била за нотариален
акт за дарение.
От приетата
без възражения съдебно- графологическа експертиза се установява, че подписът,
положен след декларотор в декекларация от 09.02.2017 г., е положен от А.С.
АвА..
От
разпита на нотариус С. Б.Д. става ясно, че не си спомня какви консултации е дал
на страните, но им е рязяснил последиците от планираната сделка. В конкретния
случай сделката е изповядана, чрез пълномощник, разполагащ с представителна
власт, съобразно пълномощно, което нотариусът не е изготвил. Свидетелят излага,
че пред него страните са декларирали, че договорът е покупко- продажба и че
цената по него е платена.
От
разпита на свидетеля Д.С.А.- син на ищцата и ответника С.А. става ясно, че
процесния имот е купен от родителите му, които първоначално не можели да се
разберат за прехвърлянето му на децата, но впоследствие един ден баща му С. се
обадил и му казал, че ще им прехвърлят този и още един имот. Свидетелят излага,
че по това време брат му бил в Чехия и свидетелят му се обадил да му каже, че
родителите им ще прехвърлят на всеки от братята, на него и на покойния А. по
една къща безвъзмездно. Свидетелят излага, че към онзи момент баща им С. чакал
дете от друга жена и те се притеснявали, че ако сделаката се изповяда под
формата на дарение, впоследствие има опасност то да бъде развалено. Затова
решили, че ще бъде изповядана под формата на покупко- продажба, въпреки че
никога не е съществувала договорка за плащане на цена, нито такава в крайна
сметка е платена. Свидетелят излага, че по отношение и на двамата братя
уговорката за прехвърляне на правото на собственост е била това да стане без да
се заплащат пари, като идеята е била да бъде сключен договор за покупко-
продажба, който прикрива дарение. Свидетелят е категоричен, че никога не са
говорили за пари, не е имало договорки да се плащат такива за прехвърляне на
собствеността, нито с брат му, нито с него. Твърди, че след сделката двамата с
брат му решили да напишат декларации, в които да признаят обстоятелството, че
не са плащали пари по сделките. Свидетелят сочи, че за сключване на сделката е
имал пълномощно от брат си и нито преди сключването й, нито по време или след
това е давал пари от името на брат си на родителите им, като знае, че и брат му
не е плащал такива, тъй като изобщо не е имало уговорки да се плащат такива. От
показанията му става ясно, че дори разходите по изповядване на сделката са били
платени от тяхната майка.
От
разпита на свидетелката А.И.Б. става ясно, че е съседка на страните по делото /Ф.
и С./ от 30 г. и ги познава. Знае, че родителите са дарили в един ден на двама
от синовете си- А. и М. по една къща. Свидетелката е категорична, че по
сделката пари не са плащани. Твърди, че не знае какъв договор е сключен между
страните, но пари по него не са пащани. От А. знае, че къщата му е била дарена
и че не е плащал пари за нея.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
По оспорването по реда на чл.
193 ГПК
Ищцата
носи тежестта за установяване на
оспорването на документа.
В хода на откритото производство по оспорване на
документа по чл. 193 ГПК се установява, че същият е истински. Заключението на
допуснатата съдебно-графическа експертиза, прието по делото и неоспорено от
страните, констатира, че подписът за А.С. А. в декларация
от 09.02.2017 г. е положен от него. Следователно, документът е годен да бъде
част от доказателствения материал по делото.
Съобразно съдебната
практика, когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички
страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство, по характера си
представлява обратно писмо и служи за пълно разкриване както на симулативната
сделка, така и на действителните правоотношения между страните. Когато обаче
обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по прикритата
сделка, то това писмено доказателство представлява начало на писмено
доказателство, по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. В случай предвид
обстоятелството, че в процесната декларация е налице изявление единствено от
едната от страните по сделката, а именно приобретателя по процесния договор за
покупко- продажба, то съдът приема, че в случая е налице начало на писмено
доказателство. Видно е, че се касае за документ, изходящ от другата страна и
правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ,
който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но
от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са
желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно.
Непълният обратен
документ, представляващ начало на писмено доказателство е случаен документ,
който сам по себе си не разкрива симулативния характер на явната сделка, но
съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят
наличието на симулация вероятно.
По иска с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД
Утвърдено е в практиката на ВКС разбирането, че
привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали нищожността е абсолютна или
относителна и съдът прогласява тази нищожност по иск или възражение
съгласно чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, независимо
дали има да разглежда и иск по чл. 17,
ал. 1 ЗЗД .
Установяването на симулацията като основание за нищожност по смисъла на чл. 26,
ал. 2 ЗЗД в този
случай не се състои в пълно и главно доказване на всички елементи на прикритата
сделка, а е достатъчно да се установи привидността, определяна като съгласие за
симулация.
Симулативните или
привидните /според термина, употребен в ЗЗД/ договори са такива, при които
страните извършват волеизявления, обективирани в правната действителност,
сочещи към сключване на определен договор, но същевременно се съгласяват, че не
желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от
външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а
във втория - относителна симулация, която представлява съчетаване на привиден и
прикрит договор. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са
обвързани от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата
валидност - чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
В теорията се
приема, че симулативна сделка е тази, волеизявлението, по която се нуждае от
приемане и със съгласие на другата страна не се желае нейното правно действие.
В съдебната практика е изразено становище, че привидни са сделките, сключени
при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие
сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с
които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от
страните по сделката (т.нар. относителна симулация).
Явната сделка е привидна и
поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните, ако са
налице останалите предпоставки на закона. Ако страните имат воля да бъдат
обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение
ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
При привидни (симулативни)
договори страните нямат намерение да бъдат обвързани така, както външно са
изразили воля. Те обективират волеизявления в правната действителност, които
стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно изобщо не
желаят настъпването на правните последици (абсолютна симулация) или желаят
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от
външно изразената им воля (относителна симулация). Самите страни създават по
своя воля и с постигнато между тях съгласие тази двойственост; симулацията е
насочена към трети лица.
Когато привидната сделка е
договор, характерно е съгласието на двете страни за сключването му и за
непораждане на целените с тях правни последици. Абсолютна симулацие ще е
налице, когато и две страни сключват договор за продажба на недвижим имот, но
не искат да се прехвърли право на собственост, нито да се плати цената.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства
опровергават отразените в нотариалния акт волеизявления досежно наличие на
уговорка за плащане на посочената продажна цена в него и в крайна сметка за
действителното й заплащане. Липсват безспорни доказателства за изплащане на
посочената в нотариалния акт продажна цена. От разпита на всички свидетели по
делото се установява, че нито преди сключване на сделката, нито по време или
след това е имало уговорки за плащането на цена, като в крайна сметка такава не
е и заплатена. В случая приетата декларация разкрива симулативност на
волеизявленията в нотариалния акт досежно обстоятелството, че е сключен договор
за покупко-продажба и е постигната договореност за прехвърляне на правото на
собственост срещу определена цена. Така извършените едновременни действия от
страните по сделката, при които като краен резултат продавачът не получава
продажната цена, като се цели прехвърляне на правото на собственост
безвъзмездно сочи, че тази сделка е лишена от целта, определена й и от закона,
а оттам и до извода, че е нищожна. От друга страна, тези техни действия са
основание да се приеме, че действителната воля на страните по сделката не е
била за сключване на договор за покупко-продажба.
От събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че отразените в нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на
нотариус С.Д. волеизявления на страните, сключили договора за покупко-продажба
са само формални и не съответстват на действителната им воля. Страните по
договора не са желали настъпването на правните последици от тези изявления, а
са целели само да създадат привидност на отношенията си по отношение на трети
лица (дете
от съжителството на семейни начала на един от прехвърлителите), а действителните отношения между тях са различни
от тези следващи от формалните изявления.
Волеизявленията на страните по сделката, които не
съответстват на тяхната действителна воля са свързани с посочената в
нотариалния акт продажна цена и нейното заплащане. Неплащането на продажната
цена не води до нищожност на договора, но се явява индиция, че страните по
сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане. Предвид,
че тази индиция сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на
нотариалния акт за покупко-продажба, в тежест на ищцата е да докаже, че целената
сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена.
При така събраните
доказателства, съдът приема за установено, че страните по договора са изразили
воля за прехвърляне на собствеността върху имота от родителите на синът, както
и, че не е платена цената по договора. От показанията на всички разпитани по
делото свидетели (с изключение на нот. Д.) ценени от съда като обективно и непротиворечиво дадени, приема, че не
имало и намерение да се плаща, съответно получава цена. Не се установява воля
за прехвърляне имотът срещу заплащане на цена, след сключването му приобретателят
е заявил изрично в подписана от него декларация, че не е заплащал цената и
такава договорка изначално не е съществувала. От гласните доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелите Д.С.А. и А.И.Б., се установява, че
прехвърлителите не са очаквали насрещна престация от сина си, а и видно от
последвалите отношения между тях, съконтрахентите нито са имали намерение да се
престира, нито са дали или очаквали да се изплати цена по договора. Налага се
извод, че волята на страните е за прехвърляне на имота без каквато и да е
насрещна престация, с дарствено намерение.
След като при сключване
на процесния договор за покупко- продажба у страните е налице воля за
прехвърляне на правото на собственост върху процесния недвижим имот, което е следвало да бъде
извършено безвъзмездно, то то е привидна сделка и като такова е нищожно. Като
такава не е породила правно действие още от момента на сключването.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прието за
установено, че Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на
нотариален акт № 65, том I-ви, рег. №
788, дело № 62 от 2016 г. на нотариус С.Д., като бъде признато за установено,
че е привидна сделка, която прикрива сделка на дарение.
По
разноските
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците по
делото следва да бъдат присъдени разноските, сторени от ищцата или сума в
размер на 1000 лв., представляваща държавна такса, възнаграждение на вещо лице
и за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Ф.А.А., ЕГН **********,***, и Н.О.А., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител
на малолетното дете Ф.А.А., ЕГН: ***********, с постоянен адрес:***, и С.Д.Азов,
ЕГН: **********,***, че Договор
за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на
нотариус С.Д., е НИЩОЖЕН, като ПРИВИДЕН
и ПРИКРИВАЩ договор за дарение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 1 ГПК Н.О.А., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител
на малолетното дете Ф.А.А., ЕГН: ***********, с постоянен адрес:*** и С.Д.Азов,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Ф.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 1000 лв., представляваща сторените от ищцата
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА