РЕШЕНИЕ
№296
гр.
Пловдив, 04, февруари 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на двадесети
януари, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таян
Костадинова и с участието на прокурора от ОП Пловдив Костадин Паскалев, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно-наказателно
дело № 3595 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Н.А.У. с ЕГН ********** ***, с жалба, депозирана чрез пълномощника
му адв. К., обжалва Решение № 1908 от 23.10.2019 г., постановено по АНД № 5281/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, 16 наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 2832331, издаден от ОД на МВР Пловдив за наложена
на жалбоподателя глоба от 100 лева на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. С касационната жалба, както и в съдебно
заседание, чрез процесуалния представител на жалбоподателя адв.К.,
се твърдят незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното
съдебно решение, като се излагат конкретни съображения. Моли се да се постанови
решение, с което да се отмени първоинстанционното съдебно решение и електронния
фиш.
Ответникът
по жалбата ОД на МВР Пловдив, не е представил отговор по жалбата, редовно
призован за съдебното заседание, не се представлява.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Паскалев
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без
уважение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът,
потвърдил електронния фиш, е приел в решението си, че нарушението, визирано в
същия, е безспорно установено, като в тази връзка се е позовал на събраните по
делото доказателства. Същите обаче според настоящия съдебен състав се явяват
недостатъчни за направата на такъв категоричен извод, като в тази насока
касационната съдебна инстанция намира, че съдебното следствие, което е било
проведено от страна на районния съд, не отговаря на изискванията за пълнота и
всестранност и решението си първоинстанционният съд е постановил при непълнота
на доказателствата. В тази връзка следва да се има предвид, че независимо от
факта, че доказателствената тежест за установяване на фактическите и юридически
основания за издаване на електронния фиш е на наказващия орган, то това не
освобождава съда от задължението да осигури разкриването на обективната истина
със средствата и по реда, предвидени в НПК, който се прилага, съгласно чл.84 от ЗАНН в това производство, включително и чрез събиране на доказателства от съда
по негов почин и извършване проверка на същите, съгласно принципа на
непосредственост, визиран в чл.18 от НПК.
Правилна и съобразена със закона е преценката
на районния съд относно обстоятелството, че правото да се депозира декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.188 от ЗДвП законът е предоставил
единствено на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, като
посочената разпоредба предвижда еднократно анулиране на издаден на собственика
електронен фиш при изпълнение изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП –
представяне от собственика на декларация с данни за лицето, извършило
нарушението с копие на неговото СУМПС. В тази насока и възраженията на
жалбоподателя не са основателни, защото не държат сметка за точния смисъл на
законовата разпоредба на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Последната е изключително ясна и
недвусмислена и поради това и разсъжденията на районния съд в насока какво би
настъпило, ако се приеме обратната теза, тази на жалбоподателя - за възможност на посоченото от собственика на
автомобила лице-нарушител също да депозира декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
са били напълно излишни. Първоинстанционният съд, вместо това, е следвало да
положи усилия във връзка с така предвидената специална процедура по ЗДвП да
направи проверка относно това дали същата е била спазена от наказващия орган,
като събере надлежни доказателства първо, относно собствеността на автомобила
към датата на нарушението - 24.01.2019 г. / направената справка от Сектор
„Пътна полиция“ е посочено в писмо от 03.09.2019 г. да съдържа данни за
настояща собственост на автомобила, а в самата справка са отразени данни към 28.09.2017
г./ и второ, да получи официална информация от наказващия орган дали първият
електронен фиш, издаден на управителя на „Кристи 112“ ЕООД е действително
анулиран, респективно да приложи по делото и на разположение на участниците в
процеса извлечение от електронната страница, на която е посочил да е осъществил
такава проверка и на която се позовава в решението си. Освен това, съдът,
постановил обжалваното решение, не е отстранил чрез събиране на надлежни
доказателства всяко съмнение относно това с кой именно автомобил е осъществено
нарушението. Видно е от приетите по делото доказателства, че действително на
приложената снимка са заснети три автомобила, на два от които са видими
регистрационните номера. В тази връзка,
макар съвсем правилно на базата на събраните доказателства относно типа на
техническото средство, районният съд да е посочил, че системата, заснела
нарушението, е такава, която разполага с вградено разпознаване на номера на
МПС, движещо се с установена скорост, то на практика съдът не е събрал
допълнителни доказателства, каквито е могъл да изиска от наказващия орган и от
които да се установява кой именно регистрационен номер конкретно е разпознала
тази система за контрол на скоростта на движението, доколкото такива данни не
са изводими от приложената снимка.
Несъбирането
на доказателства, относими към пълното изясняване на
фактите по делото и съответно правилността на решението на съда досежно това
кой следва да бъде счетен за извършител на нарушението, се явява основание за
отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на същия съд поради постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила.
Иначе,
напълно неоснователно е твърдението на жалбоподателя относно неправилна
преценка за допустимостта на жалбата пред районния съд поради липса на посочена
година на връчване на електронния фиш, доколкото очевидно от доказателствата
нарушението е извършено и засечено през януари 2019 г., декларацията от
собственик е депозирана през юни 2019 г., в разписката за връчване на
електронния фиш на жалбоподателя е посочена дата 31.07./ макар и без година/,
приложена е декларация от същия от дата 12.08.2019 г. и той е депозирал жалба
срещу електронния фиш на 14.08.2019 г., в която лично е посочил, че обжалва в
срок същия. Следователно и като се има предвид и кога е приключило
производството пред районния съд, безспорно може да се заключи, че датата на
връчване на електронния фиш е през 2019 г. и жалбата срещу него е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчването му.
Поради изложените по-горе съображения обаче и
на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1908 от 23.10.2019 г., постановено по АНД № 5281/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, 16 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.