О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен
състав в закрито съдебно заседание, проведено на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
П.
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл.
съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело № 1572/2019 г.,
по описа на ОС-Варна
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и следващите от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
с вх. № 46720/27.06.2019 г., депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, чрез адв. Р М, срещу решение №
2474/05.06.2019 г., постановено
по гр.
дело № 366
по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, 24-ти съдебен състав, в
частта, в която е отхвърлен предявения от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София срещу И.П.Л., ЕГН ********** и К.Т.Л.,
ЕГН ********** ***, иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно осн. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за разликата над присъдената сума от 379.55 лева до пълния претендиран
размер от 1 118.14 лева, представляваща остатък, дължим при условията на солидарност
от неизплатена главница по договор за прокредит спринт от 31.07.2008 г.,
сключен между „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД и ЕТ „И.Л. – АГРЕСИЯ“ /заличен търговец/ в
качеството на кредитополучател и К.Л., в качеството му на солидарен длъжник и
Анекс от 28.01.2010 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
05.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.10.2018 г., за която сума е издадена заповед №
8094/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 16301/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор с вх. № 60065/16.08.2019 г. на въззивната жалба от въззиваемите И.П.Л., ЕГН ********** и К.Т.Л.,
ЕГН ********** ***, действащи чрез
адв. П Н, със съдебен адрес:***, офис 6, преупълномощен от адв. В М /пълномощник на К.Л./, която потвърждава извършените от адв. П Н /пълномощник на И.Л./ процесуални действия.
І. По предварителните въпроси:
С определение № 3101/30.08.2019 г. е
прекратено производството по в.т.д. № 1387 по описа за 2019 г. на ОС-Варна,
образувано в резултат на горецитираната въззивна жалба и делото е върнато на
РС-Варна за администриране на обективираната в отговора на въззивната жалба,
насрещна въззивна жалба. С писмо с изх. № 10580/19.09.2019 г. делото отново е
върнато на ОС-Варна, ведно с ч. гр. д. № 16301 и гр. д. № 366 и двете по описа
за 2018 г. на РС-Варна и в.т.д. № 1387/2019 г. по описа на ОС-Варна и е
образувано под настоящия номер – 1572/2019 г.
Видно от уточняващата молба с вх. №
67564/18.09.2019 г., въззиваемите заявяват, че подаденият отговор на въззивната
жалба не съдържа насрещна въззивна жалба, а единствено оспорване
основателността на въззивната жалба, поради което отговорът следва да се остави без
разглеждане, в частта, в която се иска отмяна на процесното решение,
в частта, в която е прието за установено, че въззиваемите дължат на въззивника сумата
в размер на 379.55 лева, представляваща падежирала главница от вноски с падеж –
15.11.2013 г.; 15.12.2013 г. и 15.01.2014 г. по погасителния план към Анекс №
1/28.01.2010 г. към Договор за прокредит спринт № 050-485378/31.07.2008 г.
ІI. По допустимостта на
въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
III. По доклада на
въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба въззивникът, обосновава подробно
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, като твърди, че
същият е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, поради
което същото следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се
постанови ново решение, с което да се уважи исковата претенция в пълен размер.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на
погасителната давност, като е приел, че вземането е погасено по давност,
доколкото за всяка анюитетна вноска тече отделна пет годишна погасителна
давност. Счита, че паричното вземане по договора за кредит е неделимо, поради
което за целия остатък от задължението тече една давност, считано от падежа на
последната вноска.
Моли за съдебно-деловодни разноски.
В отговора на въззивната жалба,
въззиваемите оспорват същата, като неоснователна. Поддържат, че паричните
престации по своето правно естество са винаги делими и за всяка парична вноска
тече отделна погасителна давност от датата на изискуемостта по подписания към
договора за кредит погасителен план. Въззиваемите молят съда да постанови
съдебно решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт в обжалваната част,
като правилен и присъди сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Страните не са обективирали искания
по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При
изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. №
46720/27.06.2019 г., депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, чрез адв. Р М, срещу решение №
2474/05.06.2019 г., постановено
по гр.
дело № 366
по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, 24-ти съдебен състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният установителен иск по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ за разликата над уважения
размер от 379.55 лева до пълния предявен размер от 1 118.14 лева,
представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за прокредит спринт
от 31.07.2008 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ отговора с вх. №
60065/16.08.2019 г. на въззивната жалба, в
частта, в която се иска отмяна на решение № 2474/05.06.2019 г., постановено по гр. дело № 366 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, 24-ти съдебен състав, в частта, в която е прието за
установено, че въззиваемите дължат на въззивника сумата в размер на 379.55
лева, представляваща падежирала главница от вноски с падеж – 15.11.2013 г.;
15.12.2013 г. и 15.01.2014 г. по погасителния план към Анекс № 1/28.01.2010 г.
към Договор за прокредит спринт № 050-485378/31.07.2008 г.
НАСРОЧВА производството по
въззивно търговско дело № 1572/2019 г. по описа на ОС-Варна, ТО, II въззивен
съдебен състав за 20.11.2019 г. от 13:30
часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение, а на въззивника, се връчи и препис от постъпилия писмен
отговор и уточняващата молба от 67564/18.09.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.