Р Е Ш Е Н И Е
№ 1529 25.09.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на девети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 1039 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.195б,
ал. 1 и 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за водите (ЗВ).
Делото е
образувано по жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.”Победа“, ул.“Генерал Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж. Г.Й.Т.– изпълнителен директор, против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 12/29.03.2019г., издаден от
инж. Ц.К.К., директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР),
с който по отношение на жалбоподателя е установено задължение, представляваща
дължима такса за разрешително № 33150007/11.05.2009г., издадено от директора на
БД ИБР, за правото на ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води
във водни обекти за периода 01.01.2016г. – 31.12.2106г. в размер главница 9 857.76 лева и лихва за забава –
1993.62 лева.
Иска се отмяна на оспорения
административен акт като незаконосъобразен и неправилен, при допуснати
процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас,
се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на
оспорената заповед. Моли за присъждане на направените по делото разноски, като
прилага списък на същите. Представя по делото писмена защита, в която излага
допълнителни съображения за отмяна на оспорения акт.
Ответната страна БАСЕЙНОВА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. По делото е представено становище за неоснователност на жалбата
от процесуалния представител на ответника старши юрисконсулт Неделя Гавраилова.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
Жалбоподателят "Водоснабдяване и канализация" ЕАД е титуляр на
разрешително № 33150007/11.05.2009г., издадено от директор
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, за
заустване на отпадъчни води от обект: „Канализационна
система, град Карнобат“ (л.25-29 от делото), със срок на действие до
11.05.2015г. С разрешителното за водоползване е определено максимално разрешено
зауствано водно количество до 644 500 куб.м. Посочено е мястото на заустването
– река Мочурица – водоприемник ІІ-ра категория, в местност „Дереджика“.
С декларация по чл.194б от Закона за водите от 24.01.2017г.(л.23 от
делото), подадена от изпълнителния директор на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, е декларирано количество
заустени отпадъчни води в размер на 657 184 куб.м. за периода 01.01.2016г.
- 31.12.2016г., за които е посочена дължима сума в размер на 3 285.92
лв. по разрешителното, изчислена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 177 от 24.06.2011г.,
обн. ДВ, бр.50 от 01.07.2011г., в сила от 01.01.2012г.).
Във връзка с подадената декларация бил изготвен Констативен протокол № СЛ
462/05.11.2018г., с който дължимата такса от "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД за отчетния период 01.01.2016г. - 31.12.2016г. за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води е определена в размер на
13 143.68 лв. Посочено е таксата е изчислена на основание пар.4 от ПЗР на
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване,
приета с ПМС № 377/30.12.2011г. (л.20-21 от делото).
С писмо № ПО-02-34/26.02.2019г. (л.17-19 от делото), получено по пощата от
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД на 28.02.2019г., дружеството било
уведомено, че следва да внесе доброволно по сметка на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ сумата от 9 857.76 лв, представляваща
остатък от дължимата такса, след приспадане на внесената сума от 3 285.92
лв.
С уведомително писмо № ПО-02-34/14.03.2019г., връчено на 18.03.2019г.
(л.14-16 от делото), жалбоподателят е уведомен за започване на производство за
издаване на АУПДВ.
Производството е приключило с издаване на оспорения АУПДВ №
12/29.03.2019г., с който по отношение на жалбоподателя е установено задължение,
представляваща дължима такса за разрешително № 33150007/11.05.2009г., издадено
от директора на БД ИБР, за правото на ползване на воден обект, за заустване на
отпадъчни води във водни обекти за периода 01.01.2016г. – 31.12.2106г. в размер
главница 9 857.76 лева и лихва за
забава – 1993.62 лева.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, заключението на която
е изготвено от инж. Е.Т., според което дължимата такса, която е следвало да
заплати дружеството – жалбоподател е 3 285.92 лв. Вещото лице сочи, че в
оспорения акт са допуснати несъответствия, в т.ч. и липса на конкретни данни и
стойности за превишение на индивидуалните емисионни ограничения, както и
протоколи за замърсяване, причинено от заустваните отпадъчни води.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е АУПДВ № 12/29.03.2019г., издаден от инж. Ц.К.К.,
директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), с който по
отношение на жалбоподателя е установено задължение, представляваща дължима
такса за разрешително № 33150007/11.05.2009г., издадено от директора н БД ИБР,
за правото на ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води във водни
обекти за периода 01.01.2016г. – 31.12.2106г. в размер главница 9 857.76 лева и лихва за забава –
1993.62 лева.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган- директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, овластен
с нормата на чл.195б, ал. 1 от Закона за водите. Издаден е в предвидената от
закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Жалбоподателят е надлежно
уведомен за започване на производството по съставяне на акта и на същия е
предоставена възможност да заяви становище и да ангажира доказателства. Актът е
издаден въз основа на направените при проверката констатации, съдържащи се в
съставения констативен протокол. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на
задълженията.
Същевременно
настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е
издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при
наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В същия не са
изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му.
Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен
акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на
административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването
за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност
на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси
на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция
се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за
административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които
са дали основание на административния орган за издаването му, което дава
възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга
наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по
административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането
им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на
процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за
неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
В
настоящия случай с оглед събраните в рамките на проведеното административно
производство доказателства, съдът намира, че административният орган в
нарушение на чл.35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата
от значения на случая, не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да
събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, в резултат
на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в
чл.9, ал.2 от АПК – да събере всички необходими доказателства, независимо дали
има искане на страните за това.
По
конкретно административният орган не е изпълнил задължението да изясни и докаже
твърдението си, че при осъществяване на заустването на отпадни води дружеството
– жалбоподател е допуснало замърсяване на околната среда със съответни
показатели, които надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в
разрешителното за заустване. Не са посочени стойностите
на индивидуалните емисионни ограничения, които не е следвало да бъдат
превишавани, нито, ако е вярно твърдението му, че е налице превишение и с колко
са превишени те. Липсват както посочване на конкретни показания за това, така и
доказателства в тази насока – протоколи за изготвени измервания за показателите
и стойностите на замърсяване.
Отделно
от това цитираната от административния орган разпоредба на пар.4 от ПЗР на
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за показателите
за замърсяване, приета с ПМС № 377/30.12.2011г. е за изменение и допълнение на
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за показателите
за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011г. Би
следвало приложимата разпоредба в случая да е § 2 от ПЗР на Тарифата (Изм. -
ДВ, бр. 3 от 2012г., в сила от 01.01.2012 г.), според която: „В случаите, когато стойности на показателите
за замърсяване за съответната година надвишават индивидуалните емисионни
ограничения, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер
на таксата по чл.12, ал.2 се определя, както следва: 1.Е=0,020лв./куб.м
за периода 2015-2017г. 2.Е=0,025лв./куб.м за периода 2018-2020г. 3.Е=0,060лв./куб.м от2021г.”
В случая
няма как да се пренебрегне обстоятелството, че в мотивите на процесния АУПДВ
не е посочена правилната разпоредба, приложима в конкретния казус,
която според административния орган представлява правното основание за
издаването му.
Настоящият съдебен състав счита
също така, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалните
разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:
В разрешително
№ 33150007/11.05.2009г., издадено от директора на БД ИБР, за правото на
ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води във водни обекти за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2106г. са определени стойностите на показателите за
замърсяване за съответната година на индивидуалните емисионни ограничения,
които дружеството-жалбоподател не е следвало да надвишава в съответствие с
изискванията на чл.16, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 2 от 8 юни 2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) на точкови източници на замърсяване
(в сила от 21.06.2011г.). По конкретно параметрите на индивидуални емисионни
ограничения на характерни замърсители/показатели на отпадъчните води по потоци са определени по отношение на следните
замърсители: неразтворените вещества; БПК; ХПК; Общ азот; Общ фосфор;
Екстрахируеми вещества и ПАВ.
Въпреки, че са били определени
такава, като нито в административната преписка нито по делото са представени
доказателства за извършени замервания с конкретни данни и параметри, вид и
степен на ИЕО, извършени от лицензирани изпълнители, по силата на сключен
договор с тях от страна на Министерството на околната среда и водите. В този
смисъл, след като по делото не са представени доказателства, че
дружеството-жалбоподател е допуснало надвишаване на стойностите на показателите за замърсяване за
съответната година на индивидуалните
емисионни ограничения, посочени в даденото му
разрешителното за заустване, то не са били налице
материалноправните предпоставки за определяне размера на дължимата от него
такса по реда на § 2 от ПЗР на Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за показателите за замърсяване,
приета с ПМС
№ 177 от 24.06.2011г.
Отделно
от това и не на последно място в оспорения административен акт е посочено, че
задължението на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД за заплащане на дължимата такса за заустване, произтича
от издаденото му разрешително № 33150007/11.05.2009г. за заустване на отпадъчни
води от обект: „Канализационна система,
град Карнобат“, което за посочения период 01.01.2016г. – 31.12.2016г. не е
било действащо, тъй като срокът му на валидност е изтекъл на 11.05.2015г. В
административната преписка по издаване на оспорения акт има данни (в
констативния протокол), че е налично разрешително № 33740193/18.11.2016г.
издадено на дружеството – жалбоподател, но същото се отнася за друг период и не
е цитирано в оспорения АУПДВ като основание за издаването му. Не са представени
и доказателства за удължаване срока на издаденото на жалбоподателя разрешително
№ 33150007/11.05.2009г. по реда на чл.78 от ЗВ.
Като не е изпълнил задължението
си да изясни в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед
формиране на безпротиворечив и обоснован извод и не е посочил точната приложима
материална разпоредба, представляваща правно основание за издаване на
оспорената заповед, административният орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила, което представлява отменително
основание по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Съгласно константната практика на
Върховния административен съд неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на
законовото изискване за форма на административния акт, което лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Освен на процесуално основание оспорената заповед е и
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, тъй като както бе
посочено по-горе не са били налице материалните предпоставки за издаването й.
От
гореизложеното следва, че оспореният административен акт е издаден при особено
съществени нарушения на административно производствените правила и в
противоречие с относимите материални разпоредби на закона, поради което следва
да бъде отменен на това основание.
При този изход на делото и на
основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК съдът намира искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена
държавна такса в размер на 50.00лв, изплатено възнаграждение за вещо лице в
размер на 300.00лв и възнаграждение на адвокат в размер на 300.00 лева, за
основателно.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/29.03.2019г.,
издаден от инж. Ц.К.К., директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ (БД ИБР), с който по отношение на "Водоснабдяване
и канализация" ЕАД, гр.Бургас, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.”Победа“, ул.“Генерал Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев,
е
установено задължение, представляваща дължима такса за разрешително №
33150007/11.05.2009г., издадено от директора на БД ИБР, за правото на ползване
на воден обект, за заустване на отпадъчни води във водни обекти за периода
01.01.2016г. – 31.12.2106г. в размер главница
9 857.76 лева и лихва за забава – 1993.62 лева.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ – ПЛОВДИВ да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.”Победа“,
ул.“Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж. Г.Й.Т.– изпълнителен
директор
направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатени възнаграждения
на вещо лице и адвокат общо в размер на 650.00 /шестотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: