Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 80

 

гр. Сливница, 19.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 215 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.К.” ЕООД С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Р.”, № 15, представлявано от Н.Г.Н., срещу наказателно постановление № СИ-50 от 13.03.2019 г., издадено от Г.Х.Д.- началник на Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, с което на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43 ал. 1 от Закона за измерванията.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което са развити подробни съображения. Сочи се, че в случая неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено в противоречие със закона.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител и не ангажира доказателства.

Административнонаказващият орган – Регионален отдел „МН Западна България“ на ГД „МН“ не изпраща представител, като прилага писмено становище, обосноваващо неоснователността на жалбата. В същото са изложени подробни съображения, аргументиращи законосъобразност на обжалваното НП и неоснователност на изложените в жалбата твърдения.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 26.03.2019 г., видно от разписката, а жалбата е подадена  на същата дата), до съответния родово и местно компетентен съд (съобразно мястото на извършване на нарушението), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 16.08.2018 г., около 11.44 часа, свидетелите Е.Н.Н. и Л.С.П., извършили надзорна проверка на дружеството жалбоподател. На случаен принцип бил проверен обект- сграда, находяща се в с. П., общ. Б., ул. Л.К.“ 45, и по- конкретно средството за техническо измерване, монтирано във водомерна шахта, чрез което обектът бил снабдяван с вода. Уредът бил произведен от „Беласица”АД – гр. Петрич, с идентификационен номер 08477/97 г. Уредът бил и с технически и метрологични характеристики нормален разход Q_n 2,5 м³/h и бил в експлоатация, тъй като е монтиран на водпроводното отклонение към водопроводната инсталация на сградата и служел за осигуряването й с вода за питейно-битови нужди. Така описаният водомер бил без знак за първоначална проверка съгласно чл. 846, т. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК) и без знак за последваща проверка съгласно чл.  846, т. 4 НСИПМК, като водомерът по смисъла на чл. 5 ЗИ се използвал от дружеството жалбоподател като средство за измерване, предназначено за непрекъснато определяне обема на водата, която преминава през него, с цел осъществяване на търговски плащания.

Във връзка с констатираното нарушение, на 05.10.2018 г. жалбоподателят получил покана изх. № 82-02-510/25.09.2018 г. по описа на ДАМТН, с която бил поканен да се яви или да изпрати упълномощено лице на 22.10.2018 г. от 10.00 часа до 17.00 часа в Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, за съставяне и връчване на преписи от АУАН. Поканата била изпратена по пощата с обратна разписка до вписаните в ТР седалище и адрес на управление на „В.К.” ЕООД С., с ЕИК *********- гр. С., бул. „Р.”, № 15, като била получена от лицето Гъргоров.

На 22.10.2018 г., в Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, се явила Т.Г.Б.- юрисконсулт на дружеството жалбоподател, надлежно упълномощена с представеното по делото пълномощно № 15 от 09.06.2017 г., като в нейно присъствие свидетелят Е.Н.Н.- главен инспектор при РО „МН – Западна България“ на ГД „МН“, определен със Заповед № А-197-07.03.2018 г. на председателя на ДАМТН като длъжностно лице, компетентно да съставя АУАН по ЗИ, и в присъствието на свидетелката при установяване на нарушението- Л.С.П., и свидетелката З.А.М., съставил АУАН № 1 С 945 за това, че на 16.08.2018 г., като използвало за измерване на вода за питейно-битови нужди, водомер с идентификационен номер 08477/97 г., произведен от „Беласица”АД – гр. Петрич, без знак за първоначална и последваща проверка, на обект, находящ се в с. П. общ. Б., ул. Л.К.“ 45, „В.К.” ЕООД е извършило нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗИ.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентичност на фактическата обстановка, Г.Х.Д.- началник на Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, оправомощен със Заповед № А-33 от 14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 85, чл. 86, чл. 89, чл. 90, чл. 92 и чл. 93 ЗИ, издал процесното НП № СИ-50 от 13.03.2019 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИ била наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗИ. 

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 1 С 945 от 22.10.2018 г., покана изх. № 82-02-510/25.09.2018 г. по описа на ДАМТН, ведно със съдържащата се на гърба й обратна разписка, пълномощно № 15 от 09.06.2017 г., подписано от управителя на „В.К.” ЕООД, Заповед № А-197-07.03.2018 г. на председателя на ДАМТН и Заповед № А-33 от 14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН, както и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Е.Н.Н., Л.С.П. и З.А.М..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им, а частният диспозитивен документ- пълномощно, удостоверява и надлежно учредената представителна власт на юрисконсулта на дружеството жалбоподател.

Съдът се позова и на показанията на разпитаните по делото свидетели, като от показанията на свидетелите Е.Н.Н. и Л.С.П. се установяват констатираните лично от тях факти, а именно, че проверяваният измервателен уред не е имал знак за първоначална и последваща проверка, а от тези показания и показанията на свидетелката М., съпоставени и с представеното по делото пълномощно, и че АУАН е бил съставен в присъствието на надлежно упълномощения представител на дружеството жалбоподател.

Посоченият доказателствен материал е непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло, като не се явява необходим допълнителният му анализ, доколкото доводите, развити в жалбата, не касаят фактическата обстановка, а допуснати нарушения на процесуалните правила, респ. приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

 При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да накърняват правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и с необходимото съдържание съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН.

Компетентността на контролния орган и на административнонаказващия орган се установява от представените по делото Заповед № А-197-07.03.2018 г. на председателя на ДАМТН и Заповед № А-33 от 14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН.

Същевременно както АУАН, така издаденото въз основа на него НП, съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано подробно от фактическа страна, като с НП същото е подведено и под съответната правна норма, а именно разпоредбата на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗИ, предвиждащи забраната да се използват средства за измерване без знак за първоначална и за последваща проверка.

 В конкретния случай е безспорно установено, че на посочените дата и час, описани подробно в АУАН и НП, техническото средство за измерване – индивидуализирания в актовете водомер, е бил използван за измервания, като същият е бил без знак за извършен метрологичен контрол по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 43 ал. 1 ЗИ, като на мястото, определено за поставяне на тези знаци от проверка, липсват каквито и да било знаци (оловни пломби), както за първоначална, така и за последваща проверка. Ето защо СТИ се явява неизправно. Описаното представлява административно нарушение и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател, т.к. водомерът е бил в работен режим, и е използван за измерване с цел търговски плащания, след като не е преминал задължителната последваща проверка за изправност, като липсва знак и за първоначална такава.

Неоснователни са доводите за неяснота на описаната фактическа обстановка и дадената й правна квалификация, доколкото изрично е посочено от фактическа страна, че на средството за измерване липсва както знак за първоначална проверка, така и такъв за последваща проверка и нарушението е надлежно квалифицирано като такова по чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗИ, като двете разпоредби не са взаимоизключващи се и обстоятелството, че липсва знак за първоначална проверка, не изключва задължението на лицето, което използва уреда, да поиска извършване на последваща проверка, доколкото такава се иска както в случай на изтичане на срока на първоначалната проверка (определен със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в ДВ), така и преди изтичане на срока на валидност на първоначалната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.

Така описаното деяние е такова на просто извършване, като, за да бъде същото осъществено, законът не предвижда настъпването на определен вредоносен резултат. Доколкото се касае до нарушение, извършено от юридическо лице, в случая не следва да се издирва въпросът за вината, съобразно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН.

В конкретния случай правилно и законосъобразно в НП е посочен и адресатът на НП, а именно дружеството жалбоподател, тъй като нарушението е по чл.  44, т. 4 ЗИ и именно той използва неизправното СТИ с цел търговски плащания. Имуществената санкция е правилно определена по основание и в минималния, визиран в чл. 85, ал. 2 ЗИ, размер, поради което следва да се приеме, че същата е наложена в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, не споделя доводите, изложени в жалбата, за наличие на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай и правилно наказващият орган е приел, че не са налице основания за прилагане на горецитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, но предвид препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията, дадена в чл. 93, т. 9 НК, а именно маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените (типичните) случаи на нарушения от този вид. Освен това за съставомерността на нарушението не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме това за предпоставка за приложението на чл. 28 ЗАНН, в каквато връзка е изложил доводи жалбоподателят. С извършеното нарушение са засегнати съществено принципите и целите по чл. 1 и чл. 2 ЗИ, които гарантират проследимост, точност и достоверност на измерванията. Спазването на разпоредбите на ЗИ гарантира защита имуществото на физическите и юридическите лица от неблагоприятни последици, които могат да настъпят, вследствие на неверни резултати от измерванията, поради което съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна. 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № СИ-50 от 13.03.2019 г., издадено от Г.Х.Д.- началник на Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, с което на „В.К.” ЕООД С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Р.”, № 15, представлявано от Н.Г.Н., на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00 (двеста) лева, за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗИ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд – С. област по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: