Р Е Ш Е Н И Е №1587
24.08.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2442/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Община Родопи, Булстат
*********, гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1а, представлявана от инж. П.Д.С.
– кмет, против Наказателно
постановление № НЯСС-91 от 20.03.2019 г., издадено от К.М.В.– ** ** на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл.
83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) вр. чл. 201, ал.
12 вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10
000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
В жалбата се навеждат подробни доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Н.П., която поддържа жалбата и взема становище наложената
имуществена санкция да е в прекомерен размер, като моли, в случай че съдът
приема нарушението да е извършено от жалбоподателя, имуществената санкция да
бъде намалена до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна с писмено становище, постъпило по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и поддържа наказателното
постановление, което моли да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. В
съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Община Родопи, спрямо което лице
е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 28.03.2019 г., установено от Известие за доставяне на регистрирана пощенска
пратка - НП № НЯСС-91/20.03.2019 г., а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 04.04.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 21.08.2018 г. инспектори от Главна дирекция „НЯСС“
при ДАМТН извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на
язовир „Марково 1“, собственост на Община Родопи. За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол № 07-01-76/21.08.2018 г., с който на собственика
на язовирната стена и съоръженията към нея било дадено предписание да се
почисти от храстовидната растителност преливника и отводящия канал след него
със срок за изпълнение до 30.11.2018 г. Протоколът бил подписан от представител
на Община Родопи.
На 03.09.2018 г. в Община Родопи постъпило писмо с
изх. № 25-00-1066/03.09.2018 г., с което приложено били изпратени два
оригинални екземпляра от КП № 07-01-76/21.08.2018 г., като единият бил за
собственика на язовирната стена и съоръженията към нея - Община Родопи, а другият
за оператора на язовирната стена.
На 11.12.2018 г. свид. К.Г.С. – ** в Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към ДАМТН, извършил
проверка на язовир „Марково 1“, находящ се в поземлени имоти № *****и № *****в
землището на с. Марково, община Родопи. Проверката била извършена в
присъствието на ** Р.Г.В. - представител
на жалбоподателя. В хода на същата, при извършени оглед и обход на
язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията свид. С. установил, че отводящият канал бил обрасъл с дървесна и
храстовидна растителност и не може да осигури необходимия отток на водата. При
тези факти С. приел, че не било изпълнено задължителното предписание, дадено с
КП № 07-01-76/21.08.2018 г., да се почисти от храстовидната растителност
преливника и отводящия канал след него със срок за изпълнение до 30.11.2018 г.
На 28.01.2019 г. свид. С. съставил Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 07-002 против Община Родопи в
присъствието на свидетел и на представител на жалбоподателя, на когото бил
връчен препис от акта срещу разписка.
На 30.01.2019 г. постъпило възражение от
жалбоподателя, което било намерено за неоснователно от
административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. К.Г.С.. От тях
се изяснява, че на дата 11.12.2018 г. той е извършил проверка на язовир
„Марково 1“ – собственост на Община Родопи, при която установил, че не било
изпълнено предписанието, дадено с КП № 07-01-76/21.08.2018 г. Установяват се и
съдържанието на самото предписание и срокът за неговото изпълнение – до 30.11.2018
г. От показанията на свид. С. съдът установява още, че проверката е била
извършена в присъствието на представител на жалбоподателя, както и че
констативният протокол, с който е било дадено контролираното предписание, е бил
връчен и получен от жалбоподателя. Свидетелят пояснява, че при изготвянето на
протокола съшият е бил съставен в четири оригинални екземпляра, като един от
тях е бил предназначен за оператора на язовирната стена и също е бил връчен на
жалбоподателя. Съдът намира показанията на свид. С. за подробни, последователни
и вътрешно непротиворечиви, в тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка.
Показанията на свид. С. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства,
които служат за тяхната проверка. Не се установяват и основания, по които
свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден. По тези съображения
настоящият съдебен състав кредитира показанията на свид. К.Г.С..
От Констативен протокол № 07-01-76/21.08.2018 г. се
установява, че на 21.08.2018 г. е извършена проверка на язовир „Марково 1“,
собственост на Община Родопи, като с раздел V, т. 2 от протокола е дадено
предписание да се почисти от храстовидната растителност преливника и отводящия
канал след него със срок за изпълнение до 30.11.2018 г. Изяснява се още, че
протоколът е бил съставен в четири еднообразни екземпляра, включително за
собственика и за оператора на язовирната стена, както и че на собственика е
било указано, че той е отговорен за изпълнението на дадените предписания и при
изпълнение трябва писмено да уведоми председателя на ДАМТН.
От писмо с изх. № 25-00-1066/03.09.2018 г. от Началник
Регионален отдел ЮЦБ „НЯСС“, получено в Община Родопи с номер
53-2105-3/03.09.2018 г., се изяснява, че жалбоподателят е получил два
оригинални екземпляра от КП № 07-01-76/21.08.2018 г., предназначени за
собственика и за оператора на язовир „Марково 1“.
От Констативен протокол № 07-01-179/11.12.2018 г. се
установява, че на посочената дата е извършена проверка на обект язовир „Марково
1“ в присъствието на представител на Община Родопи, при която е констатирано,
че не е изпълнено даденото с КП № 07-01-76/21.08.2018 г. предписание: „Да се
почисти от храстовидната растителност преливника и отводящия канал след него –
срок: 30.11.2018 г.“
От Договор за избор на оператор за възлагане
стопанисването, поддръжката и експлоатацията на водни площи и съоръжения чрез
отдаване под наем на имоти публична общинска собственост от 01.08.2018 г. се
изяснява, че на посочената дата жалбоподателят Община Родопи е възложил на „ВДВ
Фишинг“ ООД стопанисването, поддръжката и експлоатацията на процесния язовир
„Марково 1“ съобразно изискването на чл. 138в, ал. 1 от ЗВ.
От Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на
ДАМТН се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя се изяснява от
Заповед № А-517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
По делото от обективна страна по категоричен начин се
установява, че жалбоподателят Община Родопи е собственик на процесната язовирна
стена и съоръженията към нея, представляващи язовир „Марково 1“, находящ се в поземлени
имоти № *****и № *****в землището на с. Марково, община Родопи, за което има
издадени актове за публична общинска собственост № ***/15.03.2016 г. и № ****/15.03.2016
г. Обстоятелството, че именно жалбоподателят е собственик на проверявания
обект, не е и спорно между страните. На следващо място по категоричен начин се
установява и фактът на даденото предписание с раздел V, т. 2 от КП № 07-01-76/21.08.2018 г.,
както и неговото съдържание: „Да се почисти от храстовидната растителност
преливника и отводящия канал след него, срок: 30.11.2018 г.“. Така даденото
предписание от правна страна се квалифицира като такова по чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ. Това е така, защото предписанието е дадено от длъжностни лица,
оправомощени от председателя на ДАМТН, доказателство за което представлява
Заповед № А-517/12.07.2018 г. – приложена по преписката, съобразено е с
правомощията им по ЗВ, предписанието е адресирано до собственика на процесния
язовир, а по съществото си засяга осъществяването на безопасната техническа
експлоатация на контролирания обект. Следователно процесното предписание се
ползва със задължителния характер, който му придава чл. 190а, ал. 2 от Закона
за водите спрямо собственика на язовирната стена и съоръженията към нея.
Цитираната разпоредба ясно посочва адресата на правилото за поведение, който е
собственикът, а не операторът на язовирната стена, поради което жалбоподателят
се явява годен субект на административното нарушение, за което е санкциониран с
обжалваното НП. Доказа се от обективна страна, че така даденото предписание е
било доведено до знанието на жалбоподателя, като на 03.09.2018 г. в Община
Родопи е било входирано писмо с № 53-2105-3 от същата дата, с която приложено е
бил изпратен констативният протокол № 07-01-76/21.08.2018 г., в който е
обективирано предписанието. Срокът за изпълнение на същото се установи да е до
30.11.2018 г., следователно жалбоподателят е бил своевременно уведомен за
съдържанието на предписанието и преди изтичането на срока за неговото
изпълнение. Съдът намира, че по делото категорично се доказа, че процесното
предписание – такова по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, не е било изпълнено в
определения срок до 30.11.2018 г. От показанията на свид. С. и от КП №
07-01-179/11.12.2018 г. се изяснява, че на 11.12.2018 г., на която дата е бил
изтекъл срокът за изпълнение на предписанието, при извършения обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея е констатирано, че отводящият канал е
бил обрасъл с дървесна и храстовидна растителност и не можел да осигури
необходимия отток на водата. При тези факти се прави извод, че предписанието не
е било изпълнено в срок и в цялост, тъй като отводящият канал не е бил почистен
от храстовидната растителност. Именно такава дейност обаче е било указано на
жалбоподателя, че следва да бъде извършена чрез процесното предписание. Фактът
на неизпълнение в срок на предписанието не се и оспорва от жалбоподателя, който
в жалбата също посочва, че предписанието е било изпълнено със забава. В тази връзка действително предписанието касае
почистване освен на отводящия канал, то и на преливника. В съставения АУАН от
фактическа страна е прието, че нарушението е доказано, тъй като и при
проверката отводящият канал е бил обрасъл с храстовидна растителност и не е
могъл да осигури необходимия отток на водата при преливане на язовира през
преливника. В НП наред с тези фактически изводи наказващият орган е приел и че
преливникът също е бил обрасъл с гъста храстовидна растителност. Последното
фактическо обвинение е било предявено на жалбоподателя за пръв път с
наказателното постановление и съдът го изключи при преценката си за
съставомерност на поведението на жалбоподателя. Не се касае обаче за
процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените, тъй като
останалите, приети за установени от административнонаказващия орган (АНО),
факти са били надлежно и своевременно предявени на жалбоподателя – още със
съставянето на АУАН, и той се е бранил по тях в хода на целия
административнонаказателен процес. Все в тази връзка неоснователно е
възражението за противоречие между описанието на нарушението в АУАН и НП.
Посочените в жалбата цитати са тенденциозно извадени, което води до изопачаване
на действителната воля на АНО. Видно от съдържанието и на двата акта е, че и в
АУАН, и в НП от фактическа страна е прието при проверката на 11.12.2018 г. да е
констатирано, че отводящият канал е бил обрасъл с храстовидна растителност и не
е могъл да осигури необходимия отток на водата. Следователно е налице пълно
припокриване между фактическите констатации в АУАН и НП в тази част, поради
което съществено процесуално нарушение не е допуснато. Както се посочи,
допълнително приетият факт в НП беше изключен от съда при преценката му за съставомерността
на деянието на жалбоподателя и тя беше ограничена единствено до тези факти, които
са били предявени на жалбоподателя още със съставянето на акта и по които той
се е защитавал в хода на целия процес. Следва да се посочи и че
обстоятелството, че по делото не се доказа по надлежния начин жалбоподателят да
не е изпълнил предписанието в частта му за почистване на преливника, не
изключва съставомерността на деянието му, тъй като предписанието не е било
изпълнено в останалата си част, като не е бил почистен от храстовидна
растителност отводящият канал. Частичното изпълнение не изключва
съставомерността на деянието, а единствено може да се цени като смекчаващо
обстоятелство. Деянието няма да представлява административно нарушение
единствено ако предписанието е изпълнено изцяло и в срок, което по делото се
доказа, че не е сторено от жалбоподателя Община Родопи. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят като собственик на
проверявания обект – язовир „Марково 1“, не е изпълнил предписанието по чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, дадено с раздел V, т. 2 от КП № 07-01-76/21.08.2018 г.
Неоснователно е възражението, че предписанието не било
изпълнено поради неизпращане на екземпляр от протокола, с който е дадено
предписанието, до оператора на язовирната стена. Доказа се, че КП №
07-01-76/21.08.2018 г. е бил съставен в четири оригинални екземпляра, като един
от тях е бил предназначен именно за оператора на язовирната стена. Установи се
и че екземплярите за собственика и за оператора са били получени от
жалбоподателя на дата 03.09.2018 г. – преди изтичането на срока за изпълнение
на предписанието, поради което възражението е неоснователно. Обстоятелството,
че в сключения договор за избор на оператор на последния са били възложени
задълженията за поддържане на техническата годност на наетия обект и за
почистване от дървета и храсти, няма отношение към преценката дали
предписанието, адресирано до собственика, е било изпълнено. Това би могло да
има значение за вътрешните отношения между наемодател и наемател и евентуалната
гражданска отговорност на неизправната страна. Тази уговорка е неотносима и към
субекта на административнонаказателната отговорност, тъй като жалбоподателят не
би могъл с гражданскоправна уговорка да делегира и отговорността си на
оператора на язовирната стена. От съвместния анализ на разпоредбите на чл.
190а, ал. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ се установява по несъмнен начин, че
законодателят е предвидил задължението по чл. 190а, ал. 2 ЗВ в тежест именно на
собственика на язовирната стена и съоръженията към нея. Разпоредбата на чл.
138в, ал. 4 от ЗВ не урежда извод в противен смисъл, нито от нея следва, че
субект на административнонаказателната отговорност по чл. 190а, ал. 2 ЗВ е
операторът на язовирната стена. Посочената разпоредба доразвива общото
задължение на оператора по ал. 3 на чл. 138в ЗВ за оказване на съдействие на
собственика и урежда вътрешните отношения между тях. Същевременно и от самата
разпоредба на чл. 138в, ал. 3 от ЗВ отново се установява, че задължението по чл.
190а, ал. 2 от ЗВ е на собственика, а не на оператора на язовирната стена. По
тези съображения съдът намира, че правилно с наказателното постановление е
ангажирана отговорността на Община Родопи в качеството й на собственик на
проверявания обект, а наведените с жалбата възражения счита за неоснователни.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. Настоящият съдебен състав не
споделя становището при констатация за формално нарушение, което е първо по
ред, то автоматично да се приравнява на маловажен случай, тъй като това би
означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно
извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което
не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното
нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН. Следователно преценката дали
едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и
абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да
бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни
последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв
по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото нарушението,
за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е
предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се
реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира,
че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност
на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. Предприетите действия с писмо с
изх. № 53-708-1#1/11.01.2019 г. до дружеството оператор на язовирната
стена са един месец след извършената проверка, а самото нарушение е било
отстранено в такъв период от време след изтичането на срока на предписанието,
при който не може да се приеме, че е налице маловажен случай. Напротив деянието
разкрива типичната степен на обществена опасност за този вид нарушения. Следва
да се отчете, че продължителността в забавянето на отстраняването на
противоправното състояние също повишава степента на обществена опасност на
самото деяние. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид и то не представлява маловажен
случай.
За така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000
до 20 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва
да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния
случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер
на 10 000 лева. В наказателното постановление обаче наказващият орган не е
посочил как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя
санкция, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как
те се съотнасят. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки
случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй
като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче
наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи
мотиви за това си решение, за да може наказаният да се защитава адекватно срещу
определения размер на наказанието му. Отделно от това в случая съдът намира, че
не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на
санкция в размер над предвидения от закона минимум. Нарушението е първо по ред
за жалбоподателя, той е предприел необходимите действия за отстраняване на
нарушението. Основателно е становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, че с изключение на процесното деяние по делото се установява при
останалите проверки – преди и след нарушението, обектът да е бил винаги
технически изправен и функциониращ в съответствие с изискванията за своята
безопасност. Установява се и другият застъпен от жалбоподателя довод за промяна
в оператора на язовирната стена в кратък срок преди нарушението, поради което
се споделя становището, че причина за деянието е липсата на изградена
достатъчно добра координация в началото на дейността между собственика и
оператора. Това, разбира се, не е основание за изключване на отговорността, но
преодоляването на тези проблеми и положените усилия за привеждане на язовирната
стена и съоръженията към нея в съответствие със законовите изисквания следва да
бъдат оценени като смекчаващи обстоятелства. Видно от КП № 07-01-50/16.04.2019
г. и към календарната 2019 г. язовир „Марково 1“ функционира в съответствие с
изискванията за безопасна техническа експлоатация. По тези съображения
настоящата инстанция намира, че имуществената санкция следва да бъде
индивидуализирана при превес на смекчавашите обстоятелства. Съдът не споделя
подхода за обосноваване на размера на имуществената санкция с характера на
защитаваните обществени отношения чрез конкретния състав на административното
нарушение. Следва да се има предвид, че определяйки размера на следващата се за
нарушението санкция чрез долна и горна граница, законодателят е приел, че всяка
от тези стойности, включително и най-ниската предвидена, е съответна на
характера и обществената значимост на защитаваните обществени отношения. Ако
това не беше така, то законодателят не би предвидил възможност да се налага
санкция в такъв размер. Съдът намира, че по делото не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което имуществената санкция следва да бъде
намалена до предвидения минимум от 1 000 лева. По гореизложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта си относно размера на наложената
имуществена санкция, като същият бъде намален на 1 000 (хиляда) лева, който
размер съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянието и
ще съдейства за постигането на предупредителен ефект спрямо жалбоподателя, а в
останалата си част НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-91
от 20.03.2019 г., издадено от К.М.В.– заместник председател на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, с което на ОБЩИНА РОДОПИ, Булстат Булстат
*********, гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1а, представлявана от *** П.Д.С.
– ***на основание чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания
вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на
1 000 (хиляда) лева и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.