Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито
заседание на двадесет
и втори ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9581 по описа на състава за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Веселина И.П.
поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със
застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – тя претърпяла
значителни неимуществени вреди, произтичащи от телесни увреждания, настъпили
като последица от ПТП. Пътно- транспортното произшествие било реализирано на
27.09.2016г. на пътен участък от ул. „Граф Игнатиев“ в гр. Ямбол, на паркинг на
супермаркет „Лидл“. При описаните в исковата молба време място и обстановка, в
качеството на пешеходка, пострадалата била ударена от движещ се лек автомобил
„БМВ“ с рег. № ********. Споменатите обстоятелства били установени в хода на ДП
№ 683/2016г. по описа КАТ при МВР Ямбол съответно на пр.пр. № 2471/2016г. по
описа на РП Ямбол. На 17.10.2016г. ищцата отправила до ответното дружество
извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във
връзка с която била образувана преписка по щета с № *********. На 27.10.2016г.
ответникът отправил писмо, с което допълнително изискал от ищцата документи за
установяване на вредите. На 29.05.2017г. ответникът изплатил на ищцата сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Според
ищцата, справедливото обезщетение за понесените неимуществени вреди - болки и
страдания било оценимо значително по- високо т.е. до обща стойност от общо
46 000 лева поради което, след изплащане на сумата от 20 000 лева -
ответникът дължал изплащане на допълнително 26 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и изпаднал в забава да заплати това
задължение на 26.04.2017г. Размерът на дължимата лихва за периода от
26.04.2017г. до 27.07.2017г. възлизал общо на сумата от 673 лева. При
изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да
й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”: сумата от 26 000 лева, представляваща
незаплатена, но дължима част от застрахователно обезщетение за понесени
неимуществени вреди (представляваща разлика между вече изплатеното обезщетение
за 20 000 лева и пълния дължим размер от 46 000 лева) заедно със
законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане и сумата от 673 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 26.04.2017г. до предявяването на иска на 27.07.2017г. върху
сумата на дължимото, но незаплатено обезщетение. Претендира да получи от
ответника и сумата на направените съдебни разноски.
Исковата претенция е
оспорена от ответника „Д.з.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения
отговор на исковата молба. Без да оспорва твърдението, че е предоставил
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите и че вече е
платил на претендираното основание застрахователно обезщетение в размер от
20 000 лева, ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на
настъпването на ПТП и поддържа становище за съществения принос на поведението
на пострадалата, за настъпването на това произшествие. Сочи, че в качеството си
на пешеходец и участник в ПТП, ищцата не съобразила поведението си с
поведението на останалите участници в движението и в частност – със скоростта и
посоката на движение на лекия автомобил, което предопределило възникването на
повишен риск и допринесло за настъпването на ПТП. Ответникът оспорва и
твърдението, че е изпаднал в забава. Оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема
на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на
обезщетението спрямо действителния обем на понесените вреди. Моли за отхвърляне
на иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни
разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, изготвен от дежурен служител на ОД при МВР Ямбол
/стр.12 от делото/ се установява, че на 27.09.2016г. около 18 часа в гр. Ямбол,
на ул. „Граф Игнатиев“, на паркинг на магазин „Лидл“ пешеходката В.И.П. е била ударена от движещ
се лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********.
Приетите като доказателства Протокол за оглед на ПТП,
скица и фотоалбум, които са част от преписката по ДП № 683/2016г. по описа
КАТ при МВР Ямбол съответно на пр.пр. № 2471/2016г. по описа на РП Ямбол и са изготвени от длъжностни лица при ОД при МВР Ямбол,
установява констатациите на разследващите органи за настъпване на процесното
пътно произшествие, при което е пострадала ищцата, за участниците в него и
механизма на неговото настъпване. С Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 22.03.2017г., което е издадено от прокурор при РП
Ямбол, споменатото досъдебно производство е било прекратено, но събраните в
него данни са обект на анализ от допуснатата за целите на настоящия процес
съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната съдебна авто-
техническа експертиза, което е изготвено въз основа на данните за огледа на
процесното местопроизшествие, от вещо лице инж. М.Ф., анализира механизма на
настъпване на произшествието и предлага следните отговори на подлежащите на
установяване факти:
·
Процесния лек
автомобил е ударил пресичащата пътното платно пешеходка (ищцата), докато се е
движила по алеята на паркинг пред хипермаркет, а пешеходката е предприела
пресичане пред автомобила от дясно- на ляво, отчитано по посоката на движение
на автомобила.
·
Пресичането е
осъществено на нерегламентирано за целта място – паргинг за движение на
пешеходци и автомобили, по който липсва пешеходна пътека или друга пътна
маркировка, обозначаваща място за пресичане на пешеходци.
·
Скоростта на
автомобила преди удара може да се характеризира условно като ниска. Вещото лице
е категорично в преценката си, според която ударът е нанесен с предна лява част
на автомобила в лявата част на тялото на пешеходката. В следствие на удара,
тялото на пешеходката е загубило устойчиво равновесно вертикално положение и се
е преместило напред и в ляво спрямо
корпуса на автомобила, а при падането на земната повърхност, пешеходката е
получила травматично увреждане на долния крайник.
·
Според
изчисленията на вещото лице при тази
скорост, ударът с пешеходката е бил предотвратим за водача на автомобила.
За да достигне до този извод, вещото лице е съобразило видимостта на конкретния
пътен участък (ясна видимост), скоростта на движение на автомобила (бавна),
опасната зона на спиране и мястото, където е бил реализиран сблъсъкът
(местопроизшествието е паркинг на хипермаркет
и е било запазено до извършване на огледа).
·
От техническа
гледна точка, според вещото лице - пешеходката също е могла да избегне сблъсъка
с автомобила, в хипотезата, при която би проявило повече внимание и
съобразителност и би пропуснала преминаването на приближаващия се към нея
автомобил.
Като доказателства по делото са приети приложените
към делото медицински документи – епикриза, етапна епикриза, амболаторни
листове, съдебно- медицински удостоверения, болничен лист за временна
неработоспособност, ЕР на ТЕЛК № 0463 от 08.02.2018г. съдържат данни за
здравословното състояние на ищцата след настъпването на процесния инцидент, до
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция. Тези
данни които са обект на анализ от допуснатата съдебно–медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза, която е изготвена от
д-р К.С. (ортопедия и травматология) анализира данните за здравословното
състояние на ищцата след настъпване на произшествието и предлага следните
отговори на подлежащите на установяване факти:
·
Обективните
данни от приложената медицинска документация установява, че в следствие на претърпяното
пътно – транспортно произшествие, ищцата е получила счупване на дясна бедрена
кост в горния й край /фрактура пертрохантерика/ и контузия на лява подбедрица и
ходило.
·
Проведено е
оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
къс бедрен пирон. Във връзка с това, на пострадалата е бил определен по- дълъг
период на временна неработоспособност с решение на ТЕЛК, каквато е стандартната
процедура.
·
Според
становището на вещото лице, описаните травми имат следната медико- биологична
характеристика: счупването на дясна бедрена кост в горния й край е довело до
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок по- дълъг от
30 дни (на практика около 10 месеца), а контузията в областта на лявата
подбедрица е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
·
Общата
продължителност на лечебния и възстановителен период на всички травми при
изщцата е около и не повече от 10 месеца.
В първите четири месеца след настъпването на травмата, според вещото лице
понесените от пострадалата болки са били с по- висока степен на интензивност и
през този период тя е имала проблеми с придвижването и битовото обслужване. В
продължение на един месец след операцията за отстраняване на остеосинтезата
може да се очаква период на сравнително по- интензивни болки.
·
Състоянието
на пострадалата е напълно възстановено,
без наличие на обективни медицински данни за настъпването на някакви усложнения.
В дадените пред съда (по делегация) показания,
свидетелят С.И.Д.заявява, че е съседка на ищцата но не е очевидец на
настъпването на ПТП. Свидетелката не била възприела непосредствено състоянието
на пострадалата след пътния инцидент, но имала сведения от сина на пострадалата
и общи впечатления от процеса на лечение, защото посещавала пострадалата и
разговаряла с нея по телефона. След настъпване на пътния инцидент и по време на
лечебния и възстановителен период, ищцата била в жилището на майка си, тъй като
това положение давало по- голяма възможност на близките й да полагат грижи за
нея. Свидетелят възприел, че в първите месеци след настъпване на произшествието,
пострадалата изпитвала битови затруднения, била „на легло“. Пътният инцидент се отразил негативно на
социалните ангажименти и на психологическия
статус на пострадалата, която променила навиците си. Към момента на
показанията според свидетеля пострадалата
продължавала „да се оплаква“ от спорадични болки и не се била възстановила.
Приетата като доказателство Извънсъдебна претенция
с вх. номер от 17.10.2017г., адресирана от ищцата, чрез адв. Н. Д. до ответното
дружество установява твърдението на ищцата, че е изпълнила задължението си по
чл. 380 от КЗ, претендирайки изплащане на застрахователно обезщетение в размер
на сумата от 50 000 лева.
При липсата на спор между страните (с оглед
идентичните им становища по този въпрос) съдът приема за установен факта, че на
26.04.2017г. ответното дружество е определило и изплатило по посочената от
ищцата банкова сметка *** - точно на
релевираното от нея основание - претенция за обезщетение на неимуществени вреди
поради травматично увреждане при ПТП на 27.09.2016г.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;
Съдът е сезиран с иск, който се основава на
твърдението, че при наличие на предвидените от закона предпоставки, ответникът
- в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” е длъжен да покрие имуществената (деликтна)
отговорност на причинителя на вредите – водач на процесния лек автомобил, като
заплати на пострадалата пешеходка (ищцата) справедлив размер на застрахователно
обезщетение т.е. което е съответно на причинените й вреди.
Предпоставките за основателност на иска са: първо-
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане/
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно - следствена връзка
помежду им/, както и второ- наличие на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност” на собственика/ водача на МПС, с което е било
причинено увреждането.
В конкретния
случай, страните не спорят относно наличието на основание за получаване на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, които ищцата е понесла в
разултат от настъпването на процесното ПТП и при това заявяват пред съда без
противоречие, че такова застрахователно обезщетение вече е било заплатено и
получено от ищцата. Предмет на
спора в настоящия процес са два основни и преюдициални за разрешаването му
въпроси. Първият от тях следва да даде отговор, дали вече изплатеното
застрахователно обезщетение е съразмерно и справедливо спрямо обема на
действително понесените от ищцата болки страдания и неудобства. Вторият –
следва да изясни поведението на участниците в пътния инцидент и да мотивира
категорично становище, дали с поведението си ищцата е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат и в тази връзка, дали е налице основание за прилагане
на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне на дължимия размер на
застрахователното обезщетение.
Кредитирайки изцяло изводите на съдебната авто-
техническа експертиза, настоящият състав на съда възприема извода, че водачът
на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № ********
е нарушил установените в чл. 116
от ЗДвП правила за движение и като
не е бил достатъчно внимателен към създалата се обективна ситуация, допускайки
удар с пресичащата пред него пешеходка.
При това обаче е много важно да се отбележи, че макар
по принцип да е бил длъжен да отдели специално внимание на безопасността на
пешеходците, този водач не е имал нито задължения по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, тъй
като на мястото на настъпване на пътния инцидент не е имало обозначена
пешеходна пътека, нито задължение по чл. 61, т.1 от ЗДвП, тъй като паркингът на
хипермаркет не е жилищна зона, нито е бил обозначен с пътен знак като такава.
В конкретния случай, вещото лице категорично сочи,
че поради ниската скорост на автомобила и мястото на настъпването на инцидента,
всеки от двама участници в пътния инцидент – не само водача, но и пострадалата
пешеходка са имали обективната възможност да се възприемат взаимно и да
предотвратят настъпването на този инцидент. Уместно е да се отбележи в тази
връзка, че в различните ситуации на пътя, пешеходците не следва да се считат
напълно освободени от задължението да положат грижа, да проявяват активно
внимание и да съобразяват поведението на останалите участници в движението –
пешеходци и автомобили, които се движат около нея.
С други думи, задължението на водачите по чл.116
от ЗДвП - никак не следва да бъде
тълкувано като предпоставка за пълно освобождаване от грижа и отговорност за
пешеходците, когато последните пресичат траекторията на бавно движещ се
автомобил, особено при ситуации и на места, на които пешеходецът няма
нормативно установено и обозначено предимство за пресичане. Тъкмо напротив,
пешеходецът би следвало да има добросъвестността, да прояви и грижа за
собствената си безопасност, така че да прецени посоката и скоростта на движение
на автомобила, както и собствената си скорост, така че, с поведението си също
да избягва потенциална опасност от удар на преминаващ автомобил. Уместно е в
този случай, когато пешеходецът има намерение да пресече траекторията на движещ
се автомобил (както в процесната хипотеза) - пешеходецът да подаде сигнал с
ръка (по аналогия на чл.120, ал.2 от ЗДвП) или по друг явен начин да
демонстрира на водача намерението си да пресече траекторията на движение на
автомобила, така че да даде възможност за реакция от страна на водача.
Тъй като в конкретния случай скоростта на автомобила е
била очевидно ниска (той е „бутнал“ тялото на пешеходката при обичайно движение
напред, а травмите са причинени всъщност от падането, а не от самия удар),
участниците са могли да се възприемат взаимно, а инцидентът е настъпил в необозначена за
пресичане зона, при която пешеходците нямат дефинитивно предимство, съдът
възприема релевираните от ответника доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца (понеже
е пресякла траекторията на движение на автомобила, без да се съобрази с
разстоянията и скоростта на движение, което обективно е могла да стори без
особена трудност, така че да избегне настъпването
на инцидента. Поведението на
пешеходката, не е нормативно и житейски обосновано, но нейният приносът за
настъпване на вредоносния разултат е доста по- незначителен и според съда
следва да бъде определен на 1/5 от обема на причинно- следствената връзка,
спрямо 4/5 за водача на автомобила.
Този извод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, на свой ред има предвидените от чл. 51,
ал.2 от ЗЗД правни последици за определяне на дължимия размер на
застрахователното обезщетение.
Като кредитира заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза, съдът достигна до извода, че ищцата е претърпяла телесни
увреждания, които се намират в пряка причинно – следствена връзка с виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № ********.
Събраните по делото доказателствени средства –
писмени и гласни установяват телесното увреждане, което е претърпяла ищцата в
следствие на процесното ПТП, както и последиците от него. Ищцата е получила пертрохално
счупване на дясната бедрена кост, за чието възстановяване е претърпяла две
операции, а лечебно възстановителния период е траял около десет месеца.
Лечението обаче е осъществено успешно, без обективни данни за настъпване на
трайни усложнения, като неблагоприятни последици за здравето на пострадалата
извън типичните.
Понеже, при това ответникът не оспорва
съществуването на застрахователно правоотношение между него и водача на лекия
автомобил „БМВ“ с рег. № ********, което се установи с приет като доказателство
препис от застрахователна полиза и справка в ИЦ на ГФ - съдът намира за
установени предпоставките, които определят надлежната пасивна материална
легитимация на страните в процеса.
По
претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;
Събраните доказателства установиха, че ищцата в
действителност е понесла неимуществени вреди, в следствие на причинените от
застрахования водач травматични увреждания, както и лични негативни
преживявания, поради което е легитимирана да получи застрахователно обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда, по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). А в конкретния случай, за да прецени
справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко характера на
преживените от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания от съпровождащи
лечението. При това с помощта на използваните специални знания съдът установи,
че лечебно- възстановителният период е
приключил до изтичане на среден по продължителност срок от около десет месеца,
с тенденция към намаляване на болките и страданията към края на периода.
Като се има предвид, че пострадалата е жена в социално
активна възраст - съдът отчита, че през споменатия период от около десет
месеца, физическата активност на пострадалата и нейната социална ангажираност
са били засегнати в негативен план. Необходимо е при определяне на справедливия
размер на обезщетението да се отчитат също и негативните емоционални последици,
които травмата е оставила у пострадалата. Експертното заключение на допуснатата
съдебно- медицинска експертиза, категорично отрече наличието на данни за усложнения
за здравето или за двигателната функция, което също има значение за определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
С оглед адекватно прилагане на принципа на
справедливостта, като отчете комплексно изложените по- горе обстоятелства и съобрази
социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен
стандарт, към момента на настъпване на процесното ПТП през 2016г. съдът приема,
че компенсирането в пълен обем на всички доказани вредни последици (неимуществени
вреди) от причинените травми е справедливо оценимо на сумата от 35 000 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието
за справедливост има не само разгледаните по- горе субективни, но и чисто обективни
икономически измерения, съобразени със средния жизнен стандарт в страната. Показателен
за този стандарт е на първо място размерът на минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпването на вредите (460 лева, съгласно ПМС № 375/28.12.2015г.),
размерът на средната работна заплата за страната за същия период от около 680
лева, по официални данни на НОИ (които са общодостъпни на www.noi.bg), а не на последно
място и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за съответния период.
След внимателна преценка
на комплекса от обективни фактори, които повлияват на оценката за справедлив
размер на обезщетението, съдът счита, че посоченият в исковата молба лимит на застрахователно покритие не е
универсален критерий за определяне на размера на застрахователното обезщетение.
Категоричен извод в тази насока може да бъде обоснован чрез логическо и
систематическо тълкуване на приложимите разпоредби. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която се прилага от десетилетия в практиката на съдилища очертава именно
справедливостта /във всичките й аспекти – емоционален, социален, икономически/,
като единствен меродавен критерий за размера на обезщетенията за неимуществени
вреди, докато разпоредбите, регламентиращи лимитите на застрахователните
обезщетения, които са действали в целия този период са норми с финансово правна
насоченост. Нормативните разпоредби, регламентиращи финансовите лимити на
онговорността на застрахователя очевидно нямат отношение към справедливостта,
но понякога се използват като аргумент за превратно „корективно“ тълкуване на
чл.52 от ЗЗД.
Ето защо, съдът приема за основателно възражението
на ответната страна – относно за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, като се отчита характера и обема на
действително претърпяните (доказани) вреди.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, така
определения справедлив размер на платимото обезщетение следва да бъде редуциран
с 1/5 т.е. със 7 000 лева - до общ
размер на 28 000 лева, които ищцата е била легитимирана да получи като
застрахователно обезщетение.
От тази сума, ответникът вече е изплатил
20 000 лева и следователно дължи да заплати още 8 000 лева, заедно
със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до деня на
окончателното плащане на задължението.
По
претенцията за присъждане на мораторна лихва върху сумата на незаплатеното
/дължимо/ застрахователно обезщетение за не имуществени вреди;
Претенцията се основава на твърдението, че
заплащайки частично дължимото застрахователно обезщетение за понесените от
ищцата неимуществени вреди, ответникът – застраховател на гражданската
отговорност на причинилия вредата водач е изпаднал в забава за неплатения
остатък от обезщетението.
Изложените по- горе изводи за дължимия справедлив
размер на застрахователното обезщетение и фактическите твърдения на ищеца, че
ответникът се е произнесъл по предявената пред него претенция на ищцата по реда
на чл. 380 от КЗ - на 26.04.2017г. мотивира извода, че ответникът действително
е изпаднал в забава за сумата от 8000 лева, за периода от 26.04.2017г.
(началния момент на забавата), до предявяването на иска на 27.07.2017г.
В хипотезата на чл.162 от ГПК, въз основа на
извършените изчисления, съдът достигна до извода, че размерът на задължението
за мораторна лихва възлиза на 206, 67 лева. При този извод, съдът намира, че
предявения иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 206, 67 лева, а за
горницата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 673 лева – да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По
претенцията за страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора при условията на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдът намира, че ищцата има право да получи направените от нея
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Но доколкото ищцата е правила само
частични разходи, внасяйки част от дължимата държавна такса (250 лева) и част
от разноските за събиране на доказателства (250 лева), от чието внасяне е била
освободена – разноските следва да бъдат изчислени на база действително
направените разходи, които са посочени в списъка за разноските. Те възлизат на
сумата от 500 лева. Следователно, при изхода на спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 150 лева.
Тъй като размерът на внесената държавна такса
покрива съответната част от разноските, от чието заплащане ищцата е освободена,
няма фактическо основание за осъждане на ответника в хипотезата на чл. 78, ал.6
от ГПК.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът е длъжен да
заплати на процесуалния представител на ищцата - адв. Н. Н.Д., сумата от 730 лева. Настоящият състав на
съда обаче, намира за неоснователно искането за присъждане на данък добавена
стойност /ДДС/ върху все още незаплатеното възнаграждение, което е присъдил на
основание чл. 38 от ЗА, тъй като такъв
данък върху разноските за процесуално представителство все още не е нито
начислен, нито внесен. Съдът не би могъл да „присъди“ все още неначислен
ДДС, мотивиран от хипотетично правно очакване, че този данък ще бъде заплатен и
отчетен по предвидения в закона ред - с издаване на данъчна фактура или касов
бон за облагане с ДДС. Вече издаден
данъчен документ за начислен ДДС не е бил представен за сумата адвокатския
хонорар. Съдът не възприема аргументите на адв. Д., с позоваване на §2а от
ПЗР на НМРАВ, тъй като счита, че тази наредба е издадена от Висшия адвокатски
съвет, в несъответствие с нормативен акт от по- висок ранг, а именно:
специалния ЗДДС, който не предвижда
изрично посочената в §2а от ПЗР на НМРАВ възможност да се „присъжда“ неначислен
и незаплатен ДДС. Съдът счита, че е длъжен да основава решенията си преди
всичко на Закона за данъка върху добавената стойност, а не върху тълкуване на
подзаконови нормативни актове, регламентиращи по принцип друга материя, поради
което намира, че размерът на адвокатския
хонорар трябва да бъде определен и присъден, но с изрично отбелязване, че
записаната сума е без включен ДДС. Уместно е да се посочи, че с това
разрешение, съдът не желае да накърнява правата и интересите на процесуалния
представител на ищцата, нито пък отрича принципната възможност да се породи в
един бъдещ момент задължение за начисляване на ДДС, но понастоящем, такова не е
налице и ДДС няма как да бъде присъден, но стриктно спазва задължителните
указания на ВКС на РБ, установени чрез т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, изискващи проверка от
страна на съда, дали разноските, които той присъжда в действителност са били
направени или са само уговорени (но фактически незаплатени).
Ответното дружество също има
право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските,
които е направил ответника възлиза общо на 595 лева, от които 245 лева, съразмерно
с уважената част от иска към които следва да се прибавят още 350 лева за
процесуално представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.” АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.И.П. с ЕГН **********
и съдебен адресат - адвокат Н.Д.,***, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ – сумата
от 8 000 лева (осем хиляди лева),
представляваща незаплатена част от дължимия справедлив общ размер на застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водача на
лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, за причинени на ищцата неимуществени вреди, в следствие на
телесни увреди при ПТП от 27.09.2017г., заедно със законната лихва, считано от 27.07.2017г.
до окончателното плащане, като отхвърля претенцията
за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за горницата - над
присъдената сума от 8 000 лева и до пълния претендиран размер на
обезщетението от 26 000 лева.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на В.И.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 206, 67 лева (двеста и шест
лева и шестдесет и седем ст.), представляваща
лихва за забава върху незаплатена част от 8000 лева на дължимото
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, в следствие на телесни увреди при ПТП от 27.09.2017г.,
изчислена за периода от 26.04.2017г. до 27.07.2017г., като отхвърля иска в
частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 673
лева.
Задължението може да бъде платено
доброволно по банкова сметка ***: ***, открита
на името на ищеца при „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД да заплати на В.И.П., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 150
лева (сто и петдесет лева) за
съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД да заплати на адвокат Н. Н.Д. от ШАК с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38
от ЗА - сумата от 730 лева (седемстотин и тридесет
лева), която е посочена без ДДС и представлява възнаграждение за процесуално
представителство на В.И.П. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В.И.П. да заплати на „Д.з.” АД - на
основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 595 лева (петстотин
деветдесет и пет лева), представляваща
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Апелативен съд, с
жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: