Решение по дело №1060/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 395
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20243110201060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Варна, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110201060 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на В. Р. Я. срещу електронен фиш серия К
№ 5893976, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се счита, че издадения ЕФ е неправилен, незаконосъобразен и съставен в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че въззивникът в рамките на три
седмици е получил шест фиша за период 2021-2023г., в които било посочено, че наказанието
е извършено в условията на повторност в едногодишния срок- рецидив. Не му е била дадена
възможност да коригира поведението си , поради което наложената санкция не е
възпитателна , геби смисъла си и се превръща във финансова тежест.
Счита още, че ЕФ е издаден след изтичане на давностен срок за налагане на
административно наказание, който по смисъла на чл.34ал.1 от ЗАНН е шестмесечен за
нарушения , за които е предвидено наказание „глоба“ . ЕФ е издаден на 18.05.2023г. след
изтичане на давностния срок за налагане на административно наказание.
В с. з. въззивникът не се явява, като с въззивната жалба е изразил становище
производството по делото да бъде разгледано в негово отсъствие .
Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да
потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.12.2021 г. около 15,47 часа, в района на община Аврен, по път първи клас N 9,
в посока към гр. Бургас бил управляван л.а. „Нисан Джук“ с рег. № В5174ВК. При
управлението на автомобила в района на кръстовището за кк“Камчия“, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26, автомобила се движел със скорост на
движение над максимално допустимата от 60 км/ч.
В този район била монтирана и функционирала стационарна система за
видеоконтрол на нарушенията № 100В948С010800ВD.
Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство
отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 80 км/ч, като
1
осъществило и заснемане на автомобила.
Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 77 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика на автомобила – В. Р. Я., бил издаден електронен
фиш серия К № 5893976, в обстоятелствената част на който било описано извършеното
нарушение. Посочено било, че деянието е извършено в условията на повторност, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4095179. Посочена била правната
квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил
определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182
ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство –
снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189
ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за
лицето, управлявало автомобила от страна на собственика на автомобила не са наведени
възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че
безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивникът Я..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства
досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата
установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания.
Видно от приложеното по делото копие от ЕФ К/4095179, същия е издаден за деяние
по чл.21 ал.1 от ЗДП, извършено на 27.10.2020г. , като на въззивника е било наложено
наказание на осн. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП. ЕФ е влязъл в сила на 12.03.2021г. и е глобата била
заплатена на 01.03.2021г.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация
на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се
споделят от съда предвид на следното:
Въззивникът сочи, че в рамките на три седмици е получил шест фиша за период
2021-2023г., в които било посочено, че наказанието е извършено в едногодишния срок-
рецидив. Не му е била дадена възможност да коригира поведението си , поради което
наложената санкция не е възпитателна , губи смисъла си и се превръща във финансова
тежест.
По отношение на конкретния казус, съдът констатира, че правилно деянието е било
квалифицирано като „повторно“.
Въззивникът е знаел за съставения срещу него ЕФ К/4095179, като е заплатил
наложената с него глоба заплатена на 01.03.2021г.
2
ЕФ К/4095179 е влязъл в сила на 12.03.2021г. и от този момент нататък тече
едногодишния срок , в рамките на който всяко нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП се
квалифицира като повторно.
Като водач на МПС въззивникът Я. познава законите, уреждащи правилата за
движение по пътищата и съответно – санкционирането при нарушаването на тези правила.
Управлявайки на 19.12.2021г. превозното средство със скорост над допустимата,
въззивникът Я. е извършил умишлено нарушение на ЗДП, което правилно е било
санкционирано като повторно.
Обстоятелството, че освен това нарушение въззивникът е извършил още пет,
санкционирани посредством отделни ЕФ, по никакъв начин не влияе върху извода за
повторност на нарушението, като дори напротив- завишава степента на обществена
опасност на нарушителя.
Въззивникът счита още, че ЕФ е издаден след изтичане на давностен срок за
налагане на административно наказание, който по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН е
шестмесечен за нарушения , за които е предвидено наказание „глоба“ . ЕФ е издаден на
18.05.2023г. след изтичане на давностния срок за налагане на административно наказание.
По така възразеното на първо място следва да се отбележи, че в чл.34 ал.1 от ЗАНН
не се съдържа разпоредба, касаеща давностен срок за наказателно преследване.
Давностните срокове за административнонаказателно преследване са уредени по
правилата на НК, като конкретно, по отношение на нарушенията, за които е предвидено
административно наказание „глоба“ следва да намери приложение чл. 80 ал.5 от НК,
съответно – по отношение на изпълнение на наказанието следва да се приложат правилата
на ЗАНН и по- конкретно – чл. 82 ал.1 от ЗАНН.
В настоящия казус не са изтекли горепосочените давностни срокове за
административнонаказателно преследване и изпълнение на наказанието, поради което съдът
не споделя и този довод на въззивника.
След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът
намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 5893976, издаден от ОДМВР-
Варна, с който на В. Р. Я. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100
лева на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА В. Р. Я., ЛНЧ ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3