РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100502345 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на Д. С. К. от гр. Д., Варненска област,
подадена чрез адв. Кр. М. от АК–Варна, срещу Решение № 668/01.03.2024
год., постановено по гр. дело № ********** год. по описа на РС-Варна, в
частта му, с която е уважен предявен от Е. Т. Р. от гр. Варна срещу въззивника
Д. К. положителен установителен иск за собственост и е прието за установено
по отношение на ответника Д. С. К. от гр. Д., Варненска област, че ищецът Е.
Т. Р., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, с идентификатор
*************** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 40 кв. м., изграден на
етап "груб строеж“, представляващ жилище с предназначение по КК – „друг
вид самостоятелен обект в сграда" и отразено в триетажна жилищна сграда с
идентификатор *************, находящо на трети жилищен етаж в
жилищната сграда, построена в съсобствен ПИ с идентификатор
************* по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се от входно
антре № 8, кухненска ниша № 9, спалня № 10, балкон № 12, баня, тоалет №
11, таванско помещение №**, представляващо ДЯЛ II-ри, описан в съдебно-
техническата експертиза, неразделна част от съдебно Решение за делба №
************* г. по гр. дело № ******* г. по описа на ВРС, при граници на
обекта: на северозапад - стълбищна клетка; на североизток – двор, в който е
1
построена сградата; югоизток - двор, в който е построена сградата и югозапад
- самостоятелен обект с идентификатор *************.4 с предназначение -
„друг вид самостоятелен обект в сграда", под обекта – самостоятелен обект с
идентификатор *************.2 с предназначение -„жилище, апартамент“, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваната от Д. С.
К. част е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като
въззивникът Д. К. никога не е оспорвал правото на собственост на ищеца
върху процесното жилище.
Отправено е искане за обезсилване на решението в обжалвана от
ответника Д. С. К. част и за прекратяване на исковото производство спрямо
него, ведно с присъждане на разноските за двете инстанци.
В евентуалност се твърди, че решението е неправилно в частта му
относно таванското помещение №**, за което е посочено, че е принадлежащо
към собственото на ищеца процесно жилище на третия етаж, тъй като от
доказателствата по делото е установено, че таванско помещение с №** реално
не съществува.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна Е. Т. Р. (ищец) чрез процесуален редставител оспорва жалбата, счита,
че е недопустима, евентуално – неоснователна.
От ищеца по исковете – Е. Т. Р., е подадена и частна жалба против
Определение № ************ год., постановено в производство по чл. 248
ГПК с което е изменено първоинстанционното решение в частта му за
разноските и е постановено разделното осъждане на двамата ответници „О.К.“
ООД, със седалище гр. Варна и Д. С. К. от гр. Д., обл. Варна да заплатят на
ищеца Е. Т. Р. разноски за производството в първата инстанция, както и в
частта му, с която ищецът Е. Т. Р. е осъден да заплати на ответника Д. С. К.
разноски относно прекратената част от исковото производство.
От ответника Д. С. К., чрез адв. Кр. М. от АК-Варна, също е подадена
частна жалба против Определението № ************ год., постановено в
производство по чл. 248 ГПК, в частта му, с която молбата на Д. К. по чл. 248
ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските
е отхвърлена, както и в частта му, с която Д. К. е бил осъден да заплати на
ищеца Е. Р. разноски за производството в първата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът Д. К., чрез процесуален представител,
поддържа въззивната и частната си жалби.
В съдебно заседание въззиваемият Е. Р., лично и чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отгово, както и
подадената частна жалба.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба и последвалите я уточняващи молби ищецът Е. Т. Р.
е навел следните твърдения:
Въз основа на реализирано право на строеж (право на надстрояване),
2
отстъпено на ищеца и бившата му съпруга Р.И. Р.а и последвала доброволна
делба помежду им ищецът е собственик на недвижим имот – жилище,
съставляващо обект с идентификатор *************** по КККР на гр. Варна,
с площ от 40 кв. м., изградено до етап "груб строеж“, състоящо се от входно
антре № 8, кухненска ниша № 9, спалня № 10, баня-тоалет № 11, балкон № 12
и таванско помещение №**, представляващо ДЯЛ II, описан в съдебно –
техническата експертиза, неразделна част от съдебно Решение за делба №
************* г. по гр. дело № ******* г. по описа на ВРС, находящо се в гр.
Варна, ул. М. № ***, етаж трети в жилищната сграда с идентификатор
*************.1 по КККР на гр. Варна, построена в съсобствен поземлен
имот с идентификатор ************* по КККР, ведно с прилежащите му ид.
части от общите части на сградата. В кадастралния регистър за собственик на
процесния имот – жилище, съставляващо обект с идентификатор
*************** по КККР на гр. Варна – е вписан ответникът „О.К." ООД,
което вписване ищецът счита за неправилно. Видно от нотариален акт № ***,
т. LI, per. № *****, дело № ***** от ******** г., издаден от ВнН, ответникът
„О.К." ООД е купил недвижим имот – жилище, ведно с принадлежности,
което се намира на първия етаж на сградата, а не на третия, както било
вписано в кадастралния регистър. Твърди се, че към настоящия момент като
собственик на имота – жилище, съставляващо обект с идентификатор
*************** по КККР на гр. Варна – се легитимирал ответникът Д. С. К.,
който го закупил от дружеството „О.К." ООД с договор по нот. акт № ***, т. I,
per. ***, дело № ************* г.
Счита, че записването в кадастралния регистър към кадастралната карта
на „О.К." ООД – праводател на Д. К. – като собственик на имота с
идентификатор *************** по КК на гр. Варна е неправилно и лишено
от основание. Твърди, че с Решение № *********** год. по адм. дело №
******* год. по описа на АдмСъд – Варна е отхвърлена жалбата му с вх. №
************* год. срещу Заповед № ********************** год. на
Началника на СГКК – Варна, с която е отказано изменение на кадастралния
регистър към кадастралната карта на гр. Варна относно обекта с
идентификатор *************** чрез вписването в КР на ищеца за
собственик на този обект, което обуславя и правният му интерес от
предявения против двамата ответници – прехвърлител и приобретател – иск за
собственост.
В съответствие с наведените твъдения е и отравеното искане – да се
признае за установено по отношение на ответниците „О.К." ООД, със
седалище гр. Варна и Д. С. К. от гр. Варна, че ищецът Е. Т. Р. е собственик на
недвижим имот – жилище, съставляващо обект с идентификатор
*************** по КККР на гр. Варна, с площ от 40 кв. м., изградено до етап
"груб строеж“, състоящо се от входно антре № 8, кухненска ниша № 9, спалня
№ 10, баня-тоалет № 11, балкон № 12 и таванско помещение №**,
представляващо ДЯЛ II, описан в съдебно – техническата експертиза,
неразделна част от съдебно Решение за делба № ************* г. по гр. дело
№ ******* г. по описа на ВРС, находящо се в гр. Варна, ул. М. № ***, етаж
трети в жилищната сграда с идентификатор *************.1 по КККР на гр.
3
Варна, построена в съсобствен поземлен имот с идентификатор
************* по КККР, ведно с прилежащите му ид. части от общите части
на сградата, въз основа на реализирано право на строеж (надстрояване) и
Решение за делба № ************* г. по гр. дело № ******* г. по описа на
ВРС.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно
заседание, ответникът „О.К.“ ООД, със седалище гр. Варна, признава иска.
Излага, че никога не е оспорвал правото на собственост на ищеца.
Съществувал е само спор относно прилежащото към жилището на ищеца
таванско помещение и евентуалното му съответствие с таванското
помещение, принадлежащо към жилището на ответника „О.К.“ ООД, със
седалище гр. Варна. Навежда, че в подпокривното пространство и
понастоящем не са обособени отделни тавански помещения и според
ответника подпокривното пространство се явявало обща част на сградата.
Твърди още, че според предварителен разпределителен договор от 11.08.1988
г., сключен между собствениците на обекти в сградата, с който е разпределено
ползването в подпокривното пространство, на ищеца е предоставено за
ползване източното таванско помещение, а не помещение в северната част на
подпокривното пространство. В заключение счита, че искът на ищеца е
допустим и основателен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален
представител, вторият ответник Д. С. К. от гр. Д., оспорва иска, счита, че е
недопустим, евентуално – неоснователен.
Излага, че с Решението от 12.06.1996 г. по гр. дело № ******* г. на ВРС
16-ти състав е поставено в дял на ищеца таванско помещение №** –
принадлежност към жилището на ищеца, което таванско помещение би
трябвало да се намира в „дясната северна“ част на подпокривното
пространство на сградата, а съгласно СТЕ, въз основа на която е съставен
титулът му за собственост, таванското помещение трябва да е с
материализирани граници, каквито липсват и понастоящем. Ищецът не е
обособил таванското помещение при което и не може да го причисли като
принадлежност към жилището си. Ответникът Д. К. твърди още, че според
нот. акт № ***, том I, рег.№ ***, дело ************* г., вписан в СлВп-Варна,
е собственик на „северната половина от тавана“, така както е описано и в
титула за собственост на праводателя му „О.К."' ООД – нотариален акт № ***,
том LI, рег.№ *****, дело № ***** от ******** г. на PC Варна. Предвид
цитираните документи за собственост именно ответникът Д. К. е (респ. трябва
да е) собственик на „северната половина от тавана“, където обаче е
локализирано таванското помещение на ищеца, описано в титула за
собственост на последния като таванско помещение №**. Навежда, че според
предварителния разпределителен договор от 11.08.1988 г., сключен между
собствениците на отделните самостоятелни обекти в сградата, за разпределяне
ползването на подпокривното пространство, на ищеца е предоставено за
ползване „източното таванско помещение“, а не помещение в северната част
на подпокривното пространство. В подпокривното пространство ищецът е
следвало да обособи тавански помещения, едно от които е и прилежащото към
4
неговото жилище, но това не е сторено и към настоящия момент. Поради това
ответникът Д. К. счита, че обектът на ищеца е незаконен, т. е., не представлява
жилище. Твърди още, че документът за собственост на ищеца относно
вписаното в него таванското помещение №** не отговарял на действителното
положение, поради което искът на ищеца е неоснователен, тъй като таванско
помещение №** не съществува и понастоящем. Настоява за отхвърляне на
иска.
В писмено становище именувано“ допълнение към отговор на искова
молба“ ответникът Д. К. излага, че обектът с идентификатор ***************
по КККР на гр. Варна, на който ищецът твърди, че е собственик и за който
обект ищецът твърди, че е жилище, не отговаря на изискванията на чл. 110 от
Наредба № 7/2003 год. за Правила и норми за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони и не е жилище. Заявява, че не оспорва
ответникът да е собственик на останалите помещения, но поради липсата на
индивидуално обособено таванско или складово помещение, той не е
собственик на жилище или апартамент, както твърди в исковата си молба.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът за
собственост на ищеца против „О.К.“ ООД, със седалище гр. Варна, е уважен,
не е обжалвано от ответника „О.К.“ ООД, същият, въпреки предоставената му
възможност, не се е присъединил към жалбата на своя съответник, поради
което по отношение на него първоинстанционното решение е влязло в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното:
Със Заповед № 723/20.03.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС-
Варна, на основание чл. 15г от ЗС /отм./ на Р. и Е. Р.и е отстъпено право на
надстрояване върху сградата, находяща се на ул. М. № ***, построена върху
държавна земя.
С Договор № **********г. на Р.И. Р.а и Е. Т. Р. е учредено право на
строеж върху държавна земя – парцел VI-I в кв.*** на ул. М. №*** подрайон
на гр.Варна, в съответствие със Заповедта № 723/20.03.1986 г. на
Председателя на ИК на ОбНС-Варна и суперфициарите са се задължили да
построят сградата съгласно виза със скица № *******г. - надстройка на III-ти
етаж на жилилищна сграда в гр. Варна на ул. М. №*** - 83, 79 кв. м.
С разрешение за строеж № ************ г., изд. от Районен Нарoден
съвет „Варненска комуна“, кметство Варна, на Р. и Е. Р.и е разрешено да
извършат строеж – надстройка на трети етаж на жилищната сграда на ул. М.
№ *** по одобрения на 16.05.1986 год. архитектурен проект на отдел
Архитектура и благоустройство – 96, 04 кв. м., 350 куб. м.
С „предварителен разпределителен договор“ от 11.08.1988 год.,
договарящите Т.Д.К. и Д.Л.К.; И.Г.К. и Г.И.К. и Р.И. Р.а и Е. Т. Р. са се
съгласили да разпределят таванските складови помещения в подпокривното
пространство на обект „надстройка“ в сградата на ул. М. № *** в гр. Варна,
въз основа на одобрения на 16.05.1986 год. архитектурен план от РНС
„Варненска комуна“ и направените и одобрени корекции на ********* год.,
както следва: Т.Д.К. и Д.Л.К. ще вземат южното помещение № 1 с площ от 23,
5
74 кв. м., при граници: стълбище; общо входно антре; калкан; външни стени
към улица „М.“ и помещение на Р. и Е. Р.и; И.Г.К. и Г.И.К. – северното
помещение с № 3, с площ от 21, 55 кв. м., при граници: външни стени;
стълбище; общо антре и помещение на Р. и Е. Р.и; Р. и Е. Р.и – източното
помещение № 2 с площ от 24, 09 кв. м. при граници: помещение на И. и Г.К.;
входно антре; помещение на Т. и Д.К. и външни стени.
С договор за продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт №
***/************* г. на ВнН, Т. К. и Д. К.а са продали на „О.К.“ ООД
жилище, находящо се на първия етаж в жилищната сграда на ул. М. № ***,
ведно с идеална част от клозета в избените помещения, северната половина от
тавана и гараж в южната част на сградата, ведно със съответните идеални
части от общите чсти на сградата и от правото на строеж върху общински
терен.
С Решение от 12.06.1996 г., постановено по гр. дело № ******* г. по
описа на ВнРС, бракът между ищеца Е. Р. и Р. Р.а е прекратен с развод. Със
същото решение в дял и изключителна собственост на съпруга Е. Р. е
предоставено жилището по дял Втори от заключението на вещото лице,
неразделна част от решението, оцветен в червено, а именно: жилище в гр.
Варна, ул. М. № ***, етаж трети, състоящо се от входно антре № 8, кухненска
ниша № 9, спалня № 10, баня -тоалет № 11, балкон № 12 и таванско
помещение №**.
Видно от констативен протокол от 08.02.2011 г., издаден от Район „О.“
при Община Варна, към датата на съставяне на протокола изградената
надстройка (трети етаж) на ул. М. № *** в гр. Варна е на етап „груб строеж“,
без изпълнени ел. и В и К инсталации. Изпълнен е таван с надзид 1, 10 м., без
разпределение на помещенията. Покривът е дървена конструкция с обвивка от
дъски, хидроизолация и керемиди.
С Решение № *********** год. по адм. дело № ******* год. по описа на
АдмСъд – Варна, влязло в сила, е отхвърлена жалбата на Е. Р. с вх. №
************* год. срещу Заповед № ********************** год. на
Началника на СГКК – Варна, с която е отказано изменение на кадастралния
регистър (КР) към кадастралната карта на гр. Варна относно обекта с
идентификатор *************** по КК на гр. Варна чрез вписването в КР на
ищеца Е. Р. за собственик на този обект.
С договор за продажба, скл. с нот. акт № ************ г. на нотариус Д.
В., „О.К.“ ООД е продал на ответника Д. С. К. с апартамент, съставляващ
обект с идентификатор № *************.1 по КККР на гр. Варна,
разположен на първи етаж в построената сграда в поземлен имот с
идентификатор № *************, идеална част от тоалета в избените
помeщения, северна половина на тавана с данъчно-декларирана площ от 23,
74 кв. м., както и 33, 33 % от ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж.
От заключението на СТЕ от 19.01.2024 год., изслушано в първата
инстанция, се установява следното: В кадастралния регистър към
кадастралната карта процесният имот с идентификатор *************** по
6
КК на гр. Варна е вписан като собственост на „О.К." ООД и е с
предназначение - „друг вид самостоятелен обект в сграда", отразен е в
триетажна жилищна сграда с идентификатор *************, на трети
жилищен етаж, при граници: на северозапад – стълбищна клетка; на
североизток – двор, в който е построена сградата; югоизток – двор, в който е
построена сградата и югозапад - самостоятелен обект с идентификатор
*************.4 с предназначение - „друг вид самостоятелен обект в сграда"
със собственик Р.И. К.. Под процесния самостоятелен обект се намира
самостоятелен обект с идентификатор *************.2, с предназначение
„жилище, апартамент" с вписан собственик – И. Е.ев Й.. Процесният имот се
намира на третия жилищен етаж в триетажната сграда, а над третия етаж е
изградено използваемо подпокривно пространство. Третият [жилищен] етаж е
на етап „груб строеж" с монтирана дограма, подпокривното използваемо
пространство на сградата, също е на етап „груб строеж". Според приложения
по делото Архитектурен проект от 20.10.1985г., одобрен от Гл. архитект на
отдел „Архитектура и благоустройство" при ПО „Варненска комуна" – Варна
е видно, че жилищната сграда е с два съществуващи жилищни етажа, като
вторият жилищен етаж се надстроява с трети жилищен етаж, а над третия
етаж е предвиден използваем таван с две складови помещения: северният
склад е за жилището на третия етаж, а южният склад - без уточнение за кое
жилище е. Според скицата към съдебно-техническа експертиза, неразделна
част от Решение от 12.06.1996г. по гр. дело № *******г. по описа на ВнРС,
разположението на апартаментите след делбата е следното: Дял Първи е
южният апартамент, а Дял Втори - северният апартамент. На Е. Р. е
предоставен Дял Втори (т. е., северният апартамент), а на Р. К. - южният
апартамент, представляващ Дял Първи. Северното складово помещение по
архитектурния проект от 1985 г. е разделено на две складови помещения,
които са прилежащи към съответните апартаменти на делбата. Източното
складово помещение с № 13 по СТЕ е към апартамента по Дял Втори, а
западното складово помещение под № 7 е към апартамента по Дял Първи.
Двете складови помещения са прилежащи към съответните апартаменти, за
тях не се изчертават схеми на самостоятелни обекти в КК. Самостоятелен
обект с идентификатор *************** съответства на Дял Втори по
решението по гр. дело № *******г. по описа на ВнРС.
Общият контур на самостоятелните обекти с идентификатори
*************** и *************.4, представлява третият жилищен етаж по
архитектурния проект от 1985г. и поделеното жилище по гр. дело № *******г.
по описа на ВнРС. Собственик на самостоятелния обект с идентификатор
*************** по КК съгласно Решението по гр. дело № *******г. на
ВнРС е Е. Т. Р.. Установява се още от заключението, че складовите
помещения, получени от разделянето на северното складово помещение,
разположено в подпокривното пространство съгласно одобрения архитектурен
проект от 1985 год. за надстрояване на втория жилищен етаж с трети
жилищен етаж, са прилежащи към апартаментите, образувани след
разделянето на третия жилищен етаж, съответно: източното складово
помещение (№ 13 от делбата) е прилежащо към Дял Втори, съответстващ на
7
обекта с идентификатор ***************, а западното складово помещение
(№** от делбата) е прилежащо към Дял Първи, съответстващ на обекта с
идентификатор *************.4. В подпокривното пространство не са
обособени складови помещения съобразно архитектурният проект от 1985г. и
Решението по гр. дело № ******* г. на РС-Варна. Според вещото лице, с
Решението от 12.06.1996г. по гр. дело №*******г. по описа на ВРС, е
разделено жилището - апартамент на трети жилищен етаж на два дяла,
представляващи отделни жилища (апартаменти): Дял Втори на трети
жилищен етаж, състоящ се от: входно антре (№8); дневна; кухненска ниша
(№9); спалня (№10); балкон (№12); баня и тоалет (№11) с площ 40 кв. м. и
таванско помещение (№13), както и 21% от правото на строеж и общите части
на сградата. Видно от описаните помещения, всеки от дяловете съответства на
изискванията на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 год. към ЗУТ за
самостоятелен обект жилище - апартамент и на НАРЕДБА № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство издадена от Министъра на
строежите и архитектурата, обнародвана в Д.В. брой № 69 от 02.09.1977г. и
брой №70 от 06.09.1977г. При извършения оглед на място вещото лице е
установило, че строежът „Надстройка 3-ти жилищен етаж“ е извършен в
съответствие с Разрешение за строеж № 43/28.06.1987г., издададено от Гл.
архитект при РНС „Варненска комуна"-Варна по одобрен Архитектурен
проект на 16.02.1986г. и е на етап „груб строеж", като в подпокривното
пространство не са обособени двете складови помещения (северно и южно
съгласно архитектурния проект). Описаните от ищеца имоти в исковата молба
- апартамент-Дял Втори по Решение от 12.06.1996г. по гр. дело №*******г. на
ВРС и поземлен имот по Договор № ************г. за изкупуване на
държавна земя, представляваща 21 % ид. части от дворно място с площ 218
кв. м. с пл. номер 1, квартал 475 по РП на 13-ти м.р. на гр. Варна, са
идентични с ПИ ************* и самостоятелен обект с идентификатор
*************** по КК на гр. Варна.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че вписването на „О.К.“ в
кадастралния регистър като собственик на самостоятелния обект с
идентификатор *************** е лишено от правно основание, респ. е
неправилно. Вписването в КР на процесният имот представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *************** не съответства на
правата, материализирани в документа за собственост на „О.К." ООД, защото
в нот. акт № ***/1993г. е описан за прилежащ северната половина от тавана
към апартамента разположен на първия етаж. Вписването в КР на процесният
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***************
не съответства на документа за собственост на Д. С. К., защото в нот. акт
№*********г., вписан в СВ - Варна с Акт №******г. е описан за прилежащ
северната половина от тавана с данъчно декларирана площ от 23,18 кв. м. към
апартамента разположен на първия етаж с идентификатор *************.1.
Според вещото лице, в двата документа за собственост описаното таванско
помещение прилежащо към апартамента на първия етаж се намира в
северната половина на таванския етаж. След извършеното надстрояване на
сградата с трети жилищен етаж и покрив с използваемо подпокривно
8
пространство с обособяване на две складови помещения - северно и южно,
описаното северно складово помещение в документите за собственост на
ответниците трябва да съответства на южното складово помещение в тавана
по Архитектурен проект от 1986г., тъй като в одобрения архитектурен проект
е предвидено северното складово помещение да е прилежащо към
апартамента на трети жилищен етаж. Не е предвидено друго складово
помещение, което да е прилежащо към процесния самостоятелен обект с
идентификатор ***************. Прилежащо складово помещение към
процесния имот, идентичен с Дял Втори по Решение от 12.06.1996г. по гр.
дело №*******г. на ВнРС, е таванското складово помещение № 13 съгласно
СТЕ към делото на РС-Варна.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният от ищеца иск за собственост е процесуално допустим,
съответно и решението в обжалваната от ответника, настоящ въззивник, Д. С.
К. част е допустимо, а възраженията и доводите на Д. К., наведени във
въззивната му жалба, са неоснователни, като съображенията за това са
следните:
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК установява като положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за предявяването
на установителен иск, наличието на правен интерес. Правният интерес при
установителните искове – положителен или отрицателен – винаги произтича
от конкретните обстоятелства, чрез които всяка от спорещите страни твърди,
че се засяга правната й сфера. При положителен установителен иск за
собственост такъв интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че
притежава едно право, а ответникът оспорва или смущава това негово право с
фактически или правни действия. В случая правният интерес на ищеца да
установи съществуването на материалното си право се установява на първо
място от предприетото от страна на праводателя на ответника Д. С. К. –
„О.К.“ ООД, оспорване на правата на ищеца Е. Р. върху процесния имот в
проведената по инициатива на ищеца в началото на 2011 год. процедура по
промяна на данните за процесния имот в кадастралния регистър и вписването
на ищеца като собственик на имота. Оспорването на собствеността на ищеца
върху процесния имот се поддържа от ответника Д. К. и в настоящото исково
производство, като отделно от това именно праводателят на ответника Д. К. е
вписан в кадастралния регистър като собственик на процесния имот, въз
основа на договора за продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт №
***/********** г. на ВнН, касаещ апартамент на първия етаж в същата
жилищна сграда, собствеността върху който имот впоследствие е прехвърлена
на ответника Д. К. с договора за продажба по нот. акт № ************ г. на
нотариус Д. В.. На следващо място правният интерес на ищеца от иска
произтича и от обстоятелството, че при позитивен за него изход от спора (т. е.,
при разрешаване в негова полза на спора за материално право), въз основа на
влязлото в сила решение ще се допусне изменение в кадастралния регистър
относно данните за носителите на вещни права върху процесния апартамент,
съставляващ обект с идентификатор *************** (за които данни в чл. 2,
9
ал. 5 ЗКИР е установена оборима презумпция за истинност) и ищецът ще бъде
вписан за собственик на този обект.
Поради изложеното настоящият състав приема, че искът е допустим,
поради което и първоинстанционното решение в обжалваната от ответника Д.
К. част е процесуално допустимо.
Установено е по делото, че въз основа на отстъпено и реализирано право
на строеж и доброволна делба ищецът е собственик на недвижим имот –
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. М. № ***, ет. 3, съставляващо обект с
идентификатор *************** по КККР на гр. Варна, с площ от 40 кв. м.,
изградено до етап "груб строеж“. Установено е също, че поставеният в дял на
ищеца с решението по гр. дело № ******* год. по описа на РС-Варна имот
(имотът, включен в Дял Втори от заключението на СТЕ, неразделна част от
решението по гр. дело №******* год. на РС-Варна) отговаря на изискванията
за жилище, предвидени в приложимата в настоящия случай Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство, издадена от
Министъра на строежите и архитектурата, обнародвана в ДВ, бр.
69/02.09.1977г. и бр. 70/06.09.1977 год. (отм.).
Ответникът Д. К. не установи съществуването на свое
противопоставимо материално право, което да изключва правото на
собственост на ищеца върху горния имот. Според титулите за собственост на
„О.К.“ ООД – праводател на ответника Д. К. и на Д. К., дружеството е
придобило, а впоследствие продало на Д. К. жилище, находящо се на първия
жилищен етаж от сградата, понастоящем съставляващ обект с идентификатор
*************.1 по КККР, ведно с идеална част от клозета в избените
помещения и северната половина от тавана. Установено е по делото обаче, че
съгласно одобреният през 1986 год. архитектурен проект за изграждането на
третия жилищен етаж в жилищната сграда на ул. М. № *** в гр. Варна, е
предвидено след изграждането на третия етаж и тавана с таванските
(складови) помещения, северното складово помещение да е прилежащо към
жилището на третия етаж, от което впоследствие е образувано и процесното
жилище, съставляващо обект с идентификатор *************** по КК на гр.
Варна, а южното складово помещение да е прилежащо към жилището,
придобито от „О.К.“ ООД. В тази насока е и предварителният
разпределителен договор от 11.08.1988 год. според който Т.Д.К. и Д.Л.К. –
праводатели на „О.К.“ ООД по договора за продажба по нот. акт № ***/1993
год. на ВнН ще вземат южното таванско складово помещение № 1 с площ от
23, 74 кв. м. От изложеното следва извода, че при сключването на договорите
по нот. акт № ***/1993 год. и по нот. акт № 5/2016 год. не са отчетени
настъпилите изменения в сградата след учредяването и реализирането на
правото на надстрояване от ищеца и бившата му съпруга, които изменения
касателно таванските складови помещения са били съобразени при
сключването на обсъдения по – горе „предварителен разпределителен
договор“.
При това положение искът е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение решението в обжалваната част е правилно и следва да
10
бъде потвърдено в тази част.
При този изход от делото разноски на въззивника Д. К. не се присъждат.
Ответникът по жалбата Е. Р. не е ангажирал доказателства за сторени
разноски за въззивното производство. Представените от процесуалния му
представител доказателства се отнасят за други производства (вкл. и
изпълнително производство), поради което и разноски за настоящото въззивно
производство на въззиваемия Е. Р. не се присъждат.
По частната жалба с вх. № 77353/27.09.2024 год. по рег. на РС-Варна,
подадена от ищеца Е. Т. Р. срещу Определение № ************ год. по гр.
дело № ********** год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248
ГПК, с което е изменено първоинстанционното решение в частта му за
разноските и е постановено разделното осъждане на двамата ответници „О.К.“
ООД, със седалище гр. Варна и Д. С. К. от гр. Д., обл. Варна да заплатят на
ищеца Е. Т. Р. разноски за производството в първата инстанция, както и в
частта му, с която ищецът Е. Т. Р. е осъден да заплати на ответника Д. С. К.
разноски относно прекратената част от исковото производство, съдът приема
следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
С първоинстанционното решение съдът е осъдил двамата ответници да
заплатят на ищеца разноски в размер на 1112, 51 лева за заплатена държавна
такса и за снабдяване с доказателства, вкл. и внесения депозит за
експертизата. Предвид липсата на указания в диспозитива двамата ответници
да са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата за разноски следва, че
осъждането им е разделно – всеки ответник дължи половината от сумата. С
молба с вх. № 25181/27.03.2024 год. ответникът „О.К.“ ООД, е поискал
изменение на решението в частта му за разноските, като всеки ответник бъде
осъден да заплати следващата му се сума за разноски отделно.
С определението № ************ год. районният съд е счел молбата на
„О.К.“ ООД за основателна, изменил е решението си в частта му за
разноските, като е осъдил всеки един от ответниците да заплати на ищеца
следващата се на всеки ответник сума от сторените от ищеца разноски.
Доводите на ищеца, наведени в частната му жалба срещу горното
определение в посочената част, че двамата ответници отговаряли солидарно
пред ищеца за разноските са неоснователни. Солидарността е вид лично
обезпечение и възниква в два случая: 1) когато изрично е предвидена в закона
и 2) когато е уговорена. В настоящият случай нито една от двете хипотези не е
налице. Ответниците не са задължителни другари, в какъвто смисъл са и част
от наведените в частната жалба доводи, не са и необходими другари, поради
което няма никакви основания за солидарното им осъждане за дължими към
ищеца съдебни разноски.
По молба с вх. № 28053/05.04.2024 год. по рег. на РС-Варна, подадена от
ответника Д. К. по чл. 248 ГПК, вр. чл. 250 ГПК, първоинстанционното
решение е допълнено и в полза на ответника Д. К. са присъдени разноски
11
съобразно прекратената част от делото. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато
прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който
случай се прилага ал. 9 на чл. 78.
В случая споразумение няма, а производството в частта му относно иска
за собственост по отношение на 21 % ид. части от терена, в който е построена
сградата, в която се намира и процеусният обект с идентификатор
*************** по КК на гр. Варна, е прекратено поради недопустимост на
иска в тази част поради липса на правен интерес. При това положение
правилно в тежест на ищеца са възложени разноски съобразно прекратената
част от делото, в съответствие с нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
По тези съображения частната жалба на ищеца против Определение №
************ год. по гр. дело № ********** год. на РС-Варна, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, в обжалваната от него част е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По частната жалба с вх. № 75266/20.09.2024 год. по рег. на РС-Варна,
подадена от ответника Д. С. К., против Определението № ************ год.,
постановено в производство по чл. 248 ГПК, в частта му, с която молбата на Д.
К. по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му
за разноските е отхвърлена и Д. К. е бил осъден да заплати на ищеца Е. Р.
разноски за производството в първата инстанция, съдът приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
С първоинстанционното решение съдът е осъдил двамата ответници да
заплатят на ищеца разноски в размер на 1112, 51 лева за заплатена държавна
такса и за снабдяване с доказателства, вкл. и внесения депозит за
експертизата.
С молба с вх. № 29849/10.04.2024 год. по рег. на РС-Варна, ответникът
Д. К. е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като в
негова тежест да не бъдат присъждани разноски, тъй като не е станал причина
за завеждане на делото. С определението си № ************ год. съдът е
оставил без уважение молбата, като е приел, че предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК не са налице.
Определението в тази част е правилно. Освобождаването на ответника
от отговорността за разноските по делото в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК
предвижда кумулативното наличие на две предпоставки: С поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В
случая ответникът Д. С. К. не само не е признал иска, но и изрично го е
оспорил, като тази му позиция е последователно поддържана в хода на цялото
първоинстанционно производство.
Поради това и условията на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице и правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на ответника Д. К. за
изменение на решението в частта му за разноските с искане в негова тежест да
не бъдат присъждани разноски при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал.
12
2 ГПК.
В обобщение частната жалба на ответника Д. С. К. против Определение
№ ************ год. по гр. дело № ********** год. на РС-Варна,
постановено в производство по чл. 248 ГПК, в обжалваната от него част е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 668/01.03.2024 год., постановено по гр.
дело № ********** год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е
уважен предявен от Е. Т. Р. от гр. Варна срещу Д. С. К. положителен
установителен иск за собственост и е прието за установено по отношение на
ответника Д. С. К. от гр. Д., Варненска област, че ищецът Е. Т. Р. от гр. Варна
е собственик на недвижим имот, с идентификатор *************** по КККР
на гр. Варна, одобрена със Заповед № ********* г. на изп. директор на АГКК,
с площ от 40 кв. м., изграден на етап "груб строеж“, представляващ жилище с
предназначение по КК – „друг вид самостоятелен обект в сграда" и отразено в
триетажна жилищна сграда с идентификатор *************, находящо на
трети жилищен етаж в жилищната сграда, построена в съсобствен ПИ с
идентификатор ************* по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се от
входно антре №***, кухненска ниша №***, спалня №***, балкон №***, баня,
тоалет № 11, таванско помещение №**, представляващо ДЯЛ II-ри, описан в
съдебно-техническата експертиза, неразделна част от съдебно Решение за
делба № ************* г. по гр. дело № ******* г. по описа на ВРС, при
граници на обекта: на северозапад - стълбищна клетка; на североизток – двор,
в който е построена сградата; югоизток - двор, в който е построена сградата и
югозапад - самостоятелен обект с идентификатор *************.4 с
предназначение - „друг вид самостоятелен обект в сграда", под обекта –
самостоятелен обект с идентификатор *************.2 с предназначение
-„жилище, апартамент“, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 77353/27.09.2024
год. по рег. на РС-Варна, подадена от ищеца Е. Т. Р. от гр. Варна, срещу
Определение № ************ год. по гр. дело № ********** год. на РС-
Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, в частта му, която е
изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските и е
постановено разделното осъждане на двамата ответници „О.К.“ ООД, със
седалище гр. Варна и Д. С. К. от гр. Д., обл. Варна да заплатят на ищеца Е. Т.
Р. разноски за производството в първата инстанция, както и в частта му, с
която ищецът Е. Т. Р. е осъден да заплати на ответника Д. С. К. разноски
съразмерно на прекратената част от исковото производство;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 75266/20.09.2024
год. по рег. на РС-Варна, подадена от ответника Д. С. К. от гр. Д., Варненска
област, против Определението № ************ год. по гр. дело №
13
********** год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, в
частта му, с която молбата на Д. К. по чл. 248 ГПК с вх. № ********** год. по
рег. на РС-Варна за изменение на първоинстанционното решение в частта му
за разноските е отхвърлена и Д. С. К. е бил осъден да заплати на ищеца Е. Т. Р.
разноски за производството в първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14