№ 12131
гр. С., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110110635 по описа за 2024 година
Предявени са искове В. Н. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Н.И., ул. „К.“ № 4,
срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Г.С. Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не дължи
на ответника поради погасяване по давност следните суми:
8609,78 лв. – главница;
911,02 лв. – договорна лихва за периода 26.11.2013 г.-10.12.2014 г.;
756,29 лв. – съдебни разноски,
по за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 68743/2014 г. на СРС,
въз основа на който е образувано изп. д. № 7426/2015 г. на ЧСИ Н.М..
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на цесионера „Макроадванс“
АД изпълнителен лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за
тяхната недължимост поради погасяването им по давност при бездействие на
взискателя. Налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца през 2015
г. е последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, годно да
прекъсне давността.
В срока по чл. 131 ГПК „Макроадванс“ АД оспорва иска като неоснователен
поради прекъсване на петгодишната приложима давност, прекъсвана не само с
изброени от ответника действия, но и с искания от страна на взискателя за извършване
на изпълнителни действия.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ответникът „Макроадванс“ АД е образувал
срещу ищеца В. Н. П. изп. д. № 7426/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в
КЧСИ, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 26.05.2015 г. по ч.
гр. д. № 68743/2014 г. на СРС, 82 с-в. Посочените обстоятелства са отделени от съда
1
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване
с определение от 22.04.2024 г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за
окончателен в проведеното на 27.05.2024 г. съдебно заседание. Същевременно
посочените обстоятелства се установяват и от приложеното по делото ч. гр. д. №
68743/2014 г. по описа на СРС, 82 състав и копие от изп. д. № 7426/2015 г. по описа на
ЧСИ М..
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 68743/2014 г. по описа на СРС, 82
състав, същото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено на 11.12.2014 г. от „Макроадванс“ АД срещу В.
Н. П., което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.12.2014 г., с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 8609,78 лв. – главница, ведно със законната лихва от
11.12.2014 г. до изплащане на вземането; 911,02 лв. – договорна лихва за периода
26.11.2013 г.-10.12.2014 г.; 48 лв. – такса за връчване на нотариална покана по
ТНТЗННД; 756,29 лв. – съдебни разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника лично на 22.04.2015 г., видно от разписката, приложена на л. 37 от ч. гр. д.
№ 68743/2014 г. по описа на СРС, 82 състав. Длъжникът не е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което същата е влязла в сила и въз основа на нея е
бил издаден изпълнителен лист от 26.05.2015 г. за същите суми.
От приложеното по делото заверено копие от изп. д. № 7426/2015 г. по описа на
ЧСИ Н.М. се установява, че същото е образувано с разпореждане на ЧСИ от
22.07.2015 г. по молба на „Макроадванс“ АД от с вх. № 115076 от 22.07.2015 г. срещу
длъжника В. Н. П. въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2015 г., издаден по ч. гр.
д. № 68743/2014 г. по описа на СРС, 82 състав, на основание влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.12.2014 г. С молбата за образуване на изпълнително
дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ. В молбата е направено изрично искане за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и във
всички останали банки в страната. Направено е и искане да бъде наложена възбрана
върху следния собствен на длъжника недвижим имот - ½ ид.ч. от ап. 48, находящ се в
гр. С., ж.к. „В. 1“, бл. 515, вх. А, ет. 12.
С разпореждането от 22.07.2015 г. съдебният изпълнител е разпоредил: да се
изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП; да се изпратят искания за справки до
съответната Община-Дирекция „Местни данъци и такси“, КАТ, Служба по
псиванията, НАП, СГКК, ОС „Земеделие“; наложил запор върху всички левови и
валутни банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“
АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД; да се изпратят запорни съобщения; да се изпрати покана за
доброволно изпълнение; начислил такси и приел разноски.
От материалите, находящи се в изпълнителното дело, се установява, че ЧСИ е
извършил проучване на имущественото състояние на длъжника – справка в Служба по
вписванията – С. за притежавани недвижими имоти; справки в НОИ относно
регистрирани трудови правоотношения с длъжника.
С разпореждане от 22.07.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от работодателя му
2
„Бат Сервиз“ ЕООД и е разпоредил да се изпрати запорно съобщение до работодателя
и съобщение до длъжника.
Изпратено е запорно съобщение № 155156/24.07.2015 г. до работодателя „Бат
Сервиз“ ЕООД, получено на 10.08.2015 г., за налагане на запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника до размера на сумите, посочени в запорното
съобщение.
Изпратено е съобщение с изх. № 155157/24.07.2015 г. до НАП, получено на
10.08.2015 г., за започнато принудително изпълнение срещу длъжника В. Н. П..
Изпратени са запорни съобщения до няколко банки в страната за налагане на
запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника в
съответната банка и всички нейни клонове в страната, до общия размер на сумите,
посочени в запорното съобщение, а именно до: „Банка ДСК“ ЕАД с изх. №
155158/24.07.2015 г.; „Обединена българска банка“ АД с изх. № 155159/24.07.2015 г.
получено на 28.07.2015 г.; до „Първа инвестиционна банка“ АД с изх. №
155160/24.07.2015 г., получено на 28.07.2015 г.; „Уникредит Булбанк“ АД с изх. №
155161/24.07.2015 г. и до „Централна кооперативна банка“ АД с изх. №
155164/24.07.2015 г., получено на 28.07.2015 г.
На 28.07.2015 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е уведомило съдебния
изпълнител, че длъжникът не е клиент на банката и клоновете й в страната, няма
сключени договори за доверително управление и предоставени банкови касети.
На 24.08.2015г. „Уникредит Булбанк“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че:
признава вземането, върху което се налага запор, за основателно, поради което
сметките на длъжника са блокирани; няма претенции от други лица върху същото
вземане; няма наложени други запори; дължимите суми не могат да бъдат преведени
поради липса на свободен авоар.
С молба с вх. № 109938/29.07.2016 г. взискателят „Макроадванс“ АД е направил
искане да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД.
На 28.09.2016 г. е извършена нова справка в НОИ относно регистрирани трудови
правоотношения с длъжника.
С разпореждане от 30.09.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на
движимите вещи на длъжника за 30.11.2016 г. на адрес: гр. С., ж.к. „В.-1“, бл. 515, ет.
12, ап. 48. Разпоредил е да се изпрати призовка за принудително изпълнение до
длъжника.
Изпратена е призовка за принудително изпълнение изх. № 194981/30.09.2016 г.
до длъжника, като няма данни за връчването й на длъжника.
Изпратено е напомнително съобщение с изх. № 194982/30.09.2016 г. до
работодателя „Бат Сервиз“ ЕООД, като пратката е била върната на 15.10.2016 г. като
непотърсена.
С молба с вх. № 028025/17.02.2017 г. взискателят отново е направил искане да
бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“
ЕАД.
С молба с вх. № 013428/08.02.2018 г. взискателят е направил искане да бъдат
извършени следните действия: да бъде извършена справка в „Регистъра на банковите
сметки и сейфове“ към БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника, като в
случай, че се установят такива – да бъде наложен запор; в случай, че бъде установена
3
банкова сметка на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД – да бъде наложен
запор; да бъде уведомен за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 14.02.2018 г. съдебният изпълнител отново е насрочил опис
на движимите вещи на длъжника за 16.04.2018 г. на адрес: гр. С., ул. „К.“ № 4.
Разпоредил е да се изпрати призовка за принудително изпълнение до длъжника.
Изпратена е призовка за принудително изпълнение с изх. № 026044/14.02.2018 г. до
длъжника, като няма данни за връчването й на същия.
На 12.04.2019 г. е била извършена справка за актуално състояние на трудовите
договори на длъжника, като не е са открити действащи такива.
Изпратено е ново запорно съобщение с изх. № 064751/19.04.2019 г. до
„Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху всички левови и валутни банкови
сметки, открити от длъжника в банката и всички нейни клонове в страната, до общия
размер на сумите, посочени в запорното съобщение. На 19.08.2019 г. „Уникредит
Булбанк“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че: признава вземането, върху което
се налага запор, за основателно, поради което сметките на длъжника са блокирани;
няма претенции от други лица върху същото вземане; има наложени други запори от
ЧСИ М. по същото изп. дело; дължимите суми не могат да бъдат преведени поради
липса на свободен авоар.
С молба с вх. № 037182/08.05.2019 г. взискателят е направил искане да бъде
извършена справка в „Регистъра на банковите сметки и сейфове“ към БНБ за разкрити
банкови сметки на името на длъжника, като в случай, че се установят такива – да бъде
наложен запор; да бъде уведомен за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
Изпратено е ново запорно съобщение с изх. № 009727/24.01.2020 г. до
„Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху всички левови и валутни банкови
сметки, открити от длъжника в банката и всички нейни клонове в страната, до общия
размер на сумите, посочени в запорното съобщение. На 31.01.2020 г. „Уникредит
Булбанк“ АД уведомило съдебния изпълнител, че: признава вземането, върху което се
налага запор, за основателно, поради което сметките на длъжника са блокирани; няма
претенции от други лица върху същото вземане; има наложени други запори от ЧСИ
М. по същото изп. дело; дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса
на свободен авоар.
С молба с вх. № 001453/12.01.2021 г. взискателят е направил искане да бъде
извършена справка за наличието на регистрирани трудови договори на длъжника, като
в случай, че бъдат установени такива – да бъде наложен запор върху трудовото му
възнаграждение.
С разпореждане от 20.10.2021 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на
движимите вещи на длъжника за 06.12.2021 г. на адрес: гр. С., ул. „К.“ № 4.
Разпоредил е да се изпрати призовка за принудително изпълнение до длъжника.
Изпратена е призовка за принудително изпълнение изх. № 078960/20.10.2021 г. до
длъжника с адрес: гр. С., ул. „К.“ № 4, като видно от извършеното на 11.12.2021 г.
отбелязване на разписката, последният не е намерен на адреса.
С молба с вх. № 008514/09.02.2022 г. взискателят е направил искане да бъдат
извършени следните действия: да бъде извършена справка в „Регистъра на банковите
сметки и сейфове“ към БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника и да
бъде уведомен за резултата от същата, за да посочи върху кои от тях да бъде наложен
запор; да бъде извършена справка за наличието на регистрирани трудови договори на
длъжника, като в случай, че бъдат установени такива – да бъде наложен запор върху
4
трудовото му възнаграждение; да бъде уведомен за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
С молба с вх. № 049930/10.10.2023 г. взискателят е направил искане да бъдат
извършени следните действия: да бъде извършена справка в „Регистъра на банковите
сметки и сейфове“ към БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника и да
бъде уведомен за резултата от същата, за да посочи върху кои от тях да бъде наложен
запор; да бъде извършена справка за наличието на регистрирани трудови договори на
длъжника, като в случай, че бъдат установени такива – да бъде наложен запор върху
трудовото му възнаграждение; да бъде наложен запор върху притежаваните от
длъжника дружествени дялове във „Владо Сервиз 2019“ ЕООД; да бъде уведомен за
дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 13.02.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
всички левови и валутни банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
Разпоредил изпращането на запорно съобщение и съобщение до длъжника. Изпратено
е запорно съобщение с изх. № 018146/13.02.2024 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, получено на
15.02.2024 г., за налагане на запор върху вземанията по всички левови и валутни
банкови сметки, по платежни сметки, по електронни сметки, както и произтичащите от
всякакви други форми на електронни плащания или плащания в брой, на длъжника до
общия размер на сумите, посочени в запорното съобщение. На 16.02.2024 г. „Банка
ДСК“ ЕАД е уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът има открити банкови
сметки в банката, върху които е наложен запорът, както и че върху същите няма други
претенции.
Изпратено е съобщение с изх. № 018145/13.02.2024 г. до длъжника, с което
съдебният изпълнител го уведомява, че налага запор върху всички негови левови и
валутни сметки в „Банка ДСК“ АД. Видно от разписката на гърба на съобщението,
последното е връчено на длъжника на 19.02.2024 г.
Изпратено е съобщение с изх. № 018144/13.02.2024 г. до взискателя, връчено на
19.02.2024 г., с указание за внасяне на такса в размер на 30 лв. с ДДС за извършване на
справка и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така
както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се
формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в
заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения. В този ред на мисли, възражението
на длъжника, че лицето, в полза на което е издадена заповедта за изпълнение (в случая
цесионера „Макроадванс“ АД), не е кредитор на вземанията, за които е издадена
същата, респ. изпълнителния лист, е преклудирано с изтичането на срока за
възражение срещу заповедта, предвиден в чл. 414 ГПК. Тъй като производството по
така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният
интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с
изпълнителна сила. Ето защо при предявен отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
5
изпълнителен титул, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давностния срок.
В случая между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че в полза на ответника
„Макроадванс“ АД е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която ищецът е бил осъден да заплати на
ответника процесните суми, за принудителното събиране на които ответникът е
образувал срещу ищеца изп. д. № 7426/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М.. При това
положение за ищеца е налице правен интерес от предявения иск.
На първо място, настоящият съдебен състав споделя установена практика,
съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност,
се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така
и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и
размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по
исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.
Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за
изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжника остава само
възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с
която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено,
или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на
окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила
съдебно решение. Ето защо, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установените с влязлата в
сила заповед за изпълнение парични притезания, какъвто е настоящият случай, се
погасяват с изтичането на петгодишна давност (в този смисъл вж. Решение № 118 от
7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т.
д. № 1562/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на ІV г. о.;. Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК;
Определение № 50130 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 3235/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о.;
Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г., на ВКС, IV г.о.;
6
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т.о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г.о.;
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС. ІІ т.о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др.).
Следователно считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение за
вземането е започнала да тече нова погасителна давност. В конкретния случай
заповедта за изпълнение е влязла в сила с изтичането на двуседмичния срок за
подаване на възражението по чл. 414 ГПК, а именно на 07.05.2015 г. – арг. чл. 416,
предл. 1 ГПК (в редакцията от ДВ, бр. 42 от 2009 г.), вр. чл. 414, ал. 2 ГПК (в
редакцията от ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), вр. чл. 60, ал. 6 ГПК.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на
ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД се прилага в изпълнителния
процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. (съгласно което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането) отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното
решение, с което постановлението е счетено за загубило сила – 26.06.2015 г.
Следователно за изпълнителни дела, образувани след 26.06.2015 г., какъвто е
настоящият случай, се прилагат разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
разрешения в т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или
да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение Приема се, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
7
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Съгласно задължителните постановки на т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие.
В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително
действие (в т. ч. и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК
и чл. 18 ЗЧСИ), е направено своевременно, но то (изпълнителното действие) не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква
„надлежно указание на органа“ и предоставяне на възможност да отстрани последната
– чл. 426, ал. 3 ГПК. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на
129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен
срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до
негативни за него последици. В обобщение, давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в
това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК (така
Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о.). Прекъсване на
погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата е посочен изпълнителен способ
за осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично е поискано извършването на
валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е
подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано
в молбата до съдебния изпълнител (Решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022
г. на ВКС, І т.о.).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Предпоставка за настъпване на
прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на искане от
взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално
извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. "в"
от ЗЗД, но не и за наличието на горепосоченото прекратително основание. Тази
разпоредба представлява санкция за тези кредитори, които за един сравнително дълъг
8
период от време бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната
реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя извършване
на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен способ. Същото важи и за
съдебния изпълнител, който предприема изпълнително действие, когато му е
възложено да проведе принудителното изпълнение по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В тази
хипотеза взискателят възлага на съдебния изпълнител да избира и прилага различни
изпълнителни способи по своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ следва да бъде изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел
изпълнителни действия в рамките на двугодишния преклузивен срок предвиден в ГПК
т. е. в този конкретен случай задължението за активност в изпълнителния процес се
прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител.
В настоящия случай, установи се по делото, че заповедта за изпълнение, въз
основа на която е бил издаден процесният изпълнителен лист, респ. е било образувано
изп. дело № 7426/2015 г. по описа на ЧСИ М., е влязла в законна сила на 07.05.2015 г.
Следователно от тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
Установи се по делото, че изп. дело № 7426/2015 г. по описа на ЧСИ М., е
образувано по молба на ответника от 22.07.2015 г., с която същият е възложил на ЧСИ
правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Самото образуване на изпълнително дело не
прекъсва давността, тъй като не представлява предприемане на действия на
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване
на материалния закон в т. 10 на ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК, а е канцеларско
действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение (Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о.).След образуването на
изпълнителното дело е било извършено проучване на имуществото на длъжника, които
действия съгласно цитираната по-горе съдебна, не прекъсват давността.
Давността е прекъсвана с налагането на запори върху вземанията на длъжника
по банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД със запорни съобщения от 24.07.2015 г., със запорни съобщения от
19.04.2019 г. и 24.01.2020 г., както и със запорно съобщение от 13.02.2024 г., както и с
налагането на запор върху вземанията му от трудовото възнаграждение със запорно
съобщение от 24.07.2015 г. Налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява
принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в
правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори. Дали наложените запори са били
резултатни или безрезултатни е без значение за прекъсването на давността – чл. 116, б.
"в" ЗЗД изисква само предприемане на действие за принудително изпълнение, не и
резултатност на предприетото действие. В този смисъл е и цитираната по-горе
практика на ВКС, а същият извод следва и от разясненията, дадени с т. 5 на
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС -
изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма
сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. Запорът се
счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на
9
запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните
разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът
поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането. Следователно следва да се приеме, че изпращането на запорно съобщение
до банката представлява действие по налагане на запор, поради което същото е
изпълнителното действие, което води до прекъсване на погасителната давност, от
която дата започва да тече нов давностен срок. Посочените действия освен
прекъстващ давността ефект имат действие и за прекъсване на преклузивния срок по
чл. 433, т. 8 ГПК.
С молбите от 29.07.2016 г., 17.02.2017 г., 08.02.2018 г., 08.05.2019 г., 12.01.2021
г., 09.02.2022 г. и 10.10.2023 г. взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия, т.е. взискателят не е бездействал, а многократно е отправял
искания за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника, като по този
начин е поддържал висящността на производството. Всяко искане за извършване на
действие като част от фактическия състав на предвиден в закона изпълнителен способ
сочи на липса на бездействие на взискателя и от същото започва да тече нов
преклузивен срок по чл. 433, т. 8 ГПК.
Отделно от това, настоящият съдебен състав при съобразяване на
горепосочената съдебна практика, приема, че посочените молби освен прекъсващ
преклузивния срок ефект, имат действие и за прекъсване на погасителната давност,
доколкото взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният
изпълнител бездействал и не е предприел изпълнение по различни причини,
независещи от волята на кредитора. Така с молбата от 29.07.2016 г. взискателят е
поискал налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, като същото искане било направено и с молбата от 17.02.2017 г. По
делото няма данни съдебният изпълнител да е приел молбите за нередовни, респ. да е
дал конкретни указания по чл. 129 ГПК и срок за тяхното изпълнение. Липсват и
данни поисканите изпълнителни действия да са били извършени от съдебния
изпълнител. Липсват данни за извършена справка в РБСС към БНБ, поради което не
може да се установи дали бездействието на съдебния изпълнител да наложи поискания
запор върху банковата сметка на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД се
дължи на липсата на такава. С молбата от 08.02.2018 г. взискателят е направил искане
за извършване на справки в РБСС към БНБ относно налични банкови сметки на
длъжника, а в случай, че се установят такива – да се наложи запор. За пореден път е
направено искане за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД. Молбата съдържа изрично искане взискателят да
бъде уведомен за дължимите такси по ТТРЗЧСИ. Отново няма данни съдебният
изпълнител да е приел молбата за нередовна, респ. да е дал конкретни указания по чл.
129 ГПК и срок за тяхното изпълнение. Отново липсват данни за извършена справка в
РБСС към БНБ, поради което не може да се установи дали бездействието на съдебния
изпълнител да наложи поискания запор върху банковата сметка на длъжника в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД се дължи на липсата на такава. С молбата от
09.02.2022 г. взискателят е направил искане за извършване на справка за регистрирани
трудови договори с длъжника и да се наложи запор върху вземането му за трудово
възнаграждение. Направено е и искане да бъде уведомен за дължимите такси и
получените резултати от справката. По делото липсват данни след тази дата да е
извършена справка относно трудовите правоотношения, по които длъжникът е страна,
както и да е извършено исканото от взискателя изпълнително действие, поради което
10
не може да се установи дали бездействието на съдебния изпълнител да наложи
поискания запор се дължи на липсата на валидни трудови договори с длъжника. С
молбата от 10.10.2023 г. взискателят отново е направил искане за извършване на
справка за регистрирани трудови договори с длъжника и да се наложи запор върху
вземането му за трудово възнаграждение. Отделно от това е поискал да бъде наложен
запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове във „Владо Сервиз 2019“
ЕООД. Липсват данни да са били предприети каквито и да е действия от страна на
съдебния изпълнител и по отношение на тези искания на взискателя.
От изложеното се налага изводът, че през периода от образуване на
изпълнителното производство до подаване на исковата молба – 26.02.2024 г., не е
изминавал период от повече от две години без да са искани или извършвани
изпълнителни действия и перемпция не е настъпвала. Само за пълнота на изложението,
във връзка с доводите на ищеца, че извършените след изтичане на срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността, следва да се
отбележи, че съгласно установената практика на ВКС (решение № 37/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021
г. на ВКС, IV г. о.; решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на ВКС, III г. о.
и др.) перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е без
правно значение за давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да
имат значение както за перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни
правни института, уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен),
като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от давностния по чл. 110 ЗЗД, и
са с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но
пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва
във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането
е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
(резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право
– този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Съгласно цитираната практика на касационния съд, когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана с поведението на
кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Последиците при перемпция по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер – изпълнителният лист не губи
характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя
продължава да съществува. Давността за вземането в изпълнителния процес се
прекъсва с всяко редовно и своевременно направено искане, респ. предприето
11
изпълнително действие (чл. 116, б. "в" ЗЗД), от който момент започва да тече новата
давност (т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а 2-
годишният срок за перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно – напр. при
постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или неуспешно), или поисканите не могат да се
осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и др., и така осуетява
неговото изпълнение. Когато и да е поискано и предприето съответното изпълнително
действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на
изпълнително дело или в образувано отделно производство. Дали е перемирано
изпълнителното дело е без правно значение, тъй като съдебният изпълнител дължи
подчинение на представения му изпълнителен лист. Прекъсването на погасителната
давност в хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция,
респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание
имат прекъсващ давността ефект.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че петгодишният давностен период
е спрял да тече в периода на обявено извънредно положение в Република България със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон,
считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които
се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за
здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. спрял да тече и продължил да тече, считано от
21.05.2020 г.
С оглед на изложеното следва изводът, че давността е била многократно
прекъсвана с налагането на запори на банкови сметки и трудовото възнаграждение на
длъжника, както и с молбите с искане за извършване на конкретни изпълнителни
действия, като между отделните прекъсвания, както и между последното прекъсване и
датата на предявяване на настоящия иск – 26.02.2024 г., не са изтекли повече от пет
години, следва извод, че не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност за
погасяване на вземанията. Ето защо предявеният иск по чл. 439 ГПК се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът, поради
което следва да му бъдат присъдени своевременно поисканите разноски. Последният
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът като взе
предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключването му
в едно открито заседание без участието на процесуален представител на ответника,
приема, че на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
12
размер от 50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Н.И., ул. „К.“
№ 4, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Г.С. Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, искове по чл. 439 ГПК за признаване на установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради погасяване по давност
следните суми:
8609,78 лв. – главница;
911,02 лв. – договорна лихва за периода 26.11.2013-10.12.2014 г.;
756,29 лв. – съдебни разноски,
по за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 68743/2014 г. на СРС,
въз основа на който е образувано изп. д. № 7426/2015 г. на ЧСИ Н.М..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Н. П., ЕГН: **********, адрес: гр.
Н.И., ул. „К.“ № 4, да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК: ********, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, сумата от 50 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13