МОТИВИ към ПРИСЪДА № 128
от 08.08.2017г. по НОХД № 711/2017г. по описа
на КРС
Повдигнато е обвинение срещу В.Г.С. *** за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„а“ от НК, извършено на 03.12.2016г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия и намира същото за
доказано и от фактическа и от правна страна. Предлага на С. да бъде наложено наказание
1 година „лишаване от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване, тъй като същия
по време на разследването съдействал на органите на досъдебното производство,
изразил известно разкаяние за извършеното деяние и възстановил част от отнетата
сума.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обвинителния акт фактология и дадената правна квалификация на
деянието. Моли съдът да наложи на В.С. наказание 1 година „лишаване от
свобода“, което да се определи при условията на чл.58а от НК. Сочи, че
подсъдимия направил пълни самопризнания, посочил къде е укрил сумата и я предал
на разследващите органи. Затова намира предложеното наказание за
справедливо.
Подсъдимият В.Г.С. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и заявява, че нямало какво да
каже в своя защита.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият В.Г.С.
е роден на ***г***, български гражданин,
неженен, със завършен 7 клас, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Осъждан
е многокократно с влезли в сила присъди на наказание „лишаване от свобода“. Не
се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Ощетеното юридическо лице
„Лачков Трейд Про” ЕООД било със седалище в град *** и адрес на управление ***.
Същото стопанисвало търговски обект в град Кърджали - магазин „EURO 1 ZONE”, намиращ се на ***. В този
търговски обект работела на длъжност „продавач-консултант” св.Д.А.А., която съобразно
длъжностната си характеристика била длъжна да съхранява постъпилите в магазина
парични суми от продадени стоки.
На 03.12.2016г. св.Д. А.
била на работа в търговския обект - магазин „EURO 1 ZONE”, намиращ се в град
Кърджали на ***, където изпълнявала трудовите си задължения. Същият ден около
17.30 часа в магазина нямало клиенти, поради което св.А. решила да се качи на
втория етаж, за да подреди продаваните в обекта стоки по стелажите. Тъй като
била заета с подреждането на стоките, касата в която се съхранявали парите от
дневния оборот останала без надзор. Около 17.45 часа на 03.12.2016г. покрай
магазин „EURO 1 ZONE” в град Кърджали, ***,
минал подсъдимият В.С.. Той решил да влезе в магазина, за да го разгледа
отвътре. След като влязъл в търговския обект, видял че на касата, която се
намирала до входната врата, нямало никой. Подсъдимият бръкнал в чекмеджето под
касата и установил, че същото не е заключено. Тогава той отворил чекмеджето и
взел дневният оборот на магазина в размер на 222 лева, които били собственост
на ощетеното юридическо лице „Лачков Трейд Про” ЕООД. След като взел намерената
парична сума в размер на 222 лева, В.С. възползвайки се от липсата на хора в
магазина, необезпокоявано го напуснал и продължил в неизвестна посока. С част
от отнетите пари той си купил цигари и храна, а другата част от парите в размер
на 201 лева задържал в себе си.
След като приключила с
подреждането на стоката в магазина, св.А. се върнала до касата. Когато отворила
чекмеджето под касата, тя забелязала липсата на паричната сума от 222 лева. Същият
ден - 03.12.2016г., А. подала жалба до РУ-Кърджали, в която сигнализирала за
извършената кражба. Въз основа на жалбата на свидетелката била разпоредена
предварителна проверка, по която бил ангажиран св.М. В. - служител в
РУ-Кърджали. Св.В. отишъл до търговския обект - магазин „EURO 1 ZONE”, намиращ се в град
Кърджали, ***, където прегледал записа от охранителните камери, заснели подсъдимият
В.С.. В. разпознал подсъдимият и на следващия ден - 04.12.2016г., го посетил в
дома му. След проведена беседа, В.С. признал за извършената кражба и предал на
св.В. сумата от 201 лева, която му била останала след като изхарчил част от отнетите
пари за храна и цигари.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от: дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите С.Д.,
Д. А. и М. В., които съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и взаимно допълващи се; обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство, на който настоящия състав също дава вяра; Протокол за доброволно
предаване от 04.12.2016г.; Протокол за доброволно предаване от 07.12.2016г.; Протокол
за разпознаване на лица от 16.01.2017г., ведно с фотоалбум; Протокол за
доброволно предаване от 10.01.2017г.; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 21.02.2017г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 06.04.2017г., ведно с фотоалбум; Разписка от
11.05.2017г., с която разследващия орган е върнал на Д.А.А. сумата от
201 лева, представляващи веществени доказателства по досъдебното производство; Трудов договор № 1/23.07.2016г.; Справка за съдимост на подсъдимия;
Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия, както и останалите писмени и веществени доказателства, приети в
хода на досъдебното и съдебно производство. Установените обстоятелства
се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в
съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371,
т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият В.Г.С. е осъществил
престъпният състав на чл.196,
ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„а“ от НК, тъй
като на 03.12.2016г. в гр.Кърджали, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 222 лв.,
собственост на „Лачков Трейд Про” ЕООД гр.***, от владението на Д.А.А. от
гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. От
обективна страна, подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на
досегашната фактическа власт върху инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца. Престъплението
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, тъй като В.С.
е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК.
Това е осъждането му с присъда по НОХД № 752/2009г. по описа на РС-Кърджали, с
която му е било наложено наказание от 6 години „лишаване от свобода”, изтърпяно ефективно. Към
датата 03.12.2016г. срокът по
чл.30 от НК не е бил изтекъл. От субективна страна престъплението е осъществено
при пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия В.С., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в
производството по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от
свобода” като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст,
в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на
чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция съобрази степента на обществена опасност на деянието - типична за
престъплението; степента на обществена опасност на дееца - завишена, заради обремененото
му съдебно минало; подбудите за извършване на деянието - незачитане правото на чужда
собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства - тежкото материално положение
на подсъдимия, съдействието му в хода на разследването за разкриване на
обективната истина и факта, че по-голямата част от инкриминираната сума е била
възстановена на пострадалия; отегчаващите отговорността обстоятелства - наличието
на предходни осъждания, извън обуславящите квалификацията на процесното престъпление
и негативните характеристични данни на подсъдимия. Тъй като В.С. се съгласи
съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по Глава 27 от НПК, направеното от него самопризнание не може да се
отчита като смекчаващо вината обстоятелство. Това е така, защото проведеното
съдебно производство имплицитно включва признанието на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на
други доказателства за тях, което му осигурява и
предвидената в чл.373, ал.2 от НПК привилегия, изразяваща се в това наказанието
безусловно да се определи при условията на чл.58а от НК. Предвиденото за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1 б.„а“ от НК наказание е „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години.
По делото не са представени
доказателства, които да сочат за изключителни или пък многобройни
смекчаващи обстоятелства. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния размер, а именно 3 години „лишаване от
свобода”, което да се намали с 1/3. Така на същия съгласно чл.58а, ал.1 от НК бе
определено наказание от 2 години „лишаване от свобода”, което съгласно чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС следва да
бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Така наложеното наказание се
явява справедливо, съобразено със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и би постигнало
целите на генералната и специалната превенция.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият да заплати сумата
от 40 лв., представляваща направени по делото на досъдебното производство
разноски, по сметка на органа, който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
Настоящата инстанция постанови какво да стане
с веществените доказателства след влизане на присъдата в сила, а именно: компакт
диск СD-R „ЕМТЕС”, съдържащ видеозаписи от охранителни
камери, да се върне на Д.А.А. от гр.Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: