Р Е Ш Е Н И Е
№ 1454
град Пловдив, 11 август 2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, І отд., ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ
При секретаря Т. КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 1109 по
описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК
във връзка с чл. 216, ал. 6 и чл. 215 от Закона за устройство на
територията/ЗУТ/.
Същото е образувано по жалба на М.Л.С.,
ЕГН ********** чрез адв. И.Д. срещу Заповед №
ДК-10-ЮЦР-16/07.04.2016 г. на началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Южен централен район, гр. Пловдив /РДНСК-ЮЦР/, с която е
отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 12 от 18.02.2015г. за допълване на
Разрешение за строеж № 61 от 17.03.2006 г., издадени от главния архитект на
Община Пловдив и Заповед № 12/18.02.2015 г. е оставена в сила.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта
поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Считат, че не са налице основанията на
чл.154, ал.5 от ЗУТ, тъй като изменението на инвестиционния проект по чл.154,
ал. 2, т. 5 от ЗУТ е съществено и към искането на възложителя не е приложено
заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Навеждат
се доводи, че измененията са реализирани преди одобряване на проекта и всъщност
се цели узаконяване на незаконно строителство. По тези съображения, поддържани
от адв. И.А. в съдебна зала и доразвити в представена
по делото писмена защита, се иска отмяната на оспорената заповед ведно с
отмяната на Заповед № 12 от 18.02.2015г. Пълномощникът претендира за присъждане
на разноски съобразно представен списък.
Ответникът - Началник на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Южен централен район, гр. Пловдив, чрез юрисконсулт И.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й.
Заинтересованата страна – главен архитект на
община-Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да се
остави без уважение.
Останалите заинтересовани страни, редовно призовани, не се
явяват, не се представляват и не вземат становище по спора.
Съдът, като прецени наведените доводи, както и приложените
по делото доказателства, намира следното: Предмет на оспорване е Заповед № ДК-10-ЮЦР-16/07.04.2016г.
на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата на С. срещу Заповед №
12/18.02.2015г. за допълване на Разрешение за строеж № 61/17.03.2006 г. за
строеж „Жилищна сграда с гаражи, магазин за хранителни стоки, кафе и магазин за
промишлени стоки“,находящи се в УПИ I-764, кв.63А, по плана на „Модър II“, регулация кв.“Хр.Смирнески“, гр.Пловдив, издадени от главния архитект на
Община Пловдив и Заповед № 12/18.02.2015 г. е оставена в сила.
По делото не се спори, а и от приложения нотариален акт №
103, том 59, дело № 9990/2011г. се установява, че жалбоподателката е собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.532.764.1.1, апартамент №
1, находяща се в гр.Пловдив.
Цитираното по-горе Разрешение за строеж № 61/17.03.2006г.
е издадено на С. С.Д. за „Жилищна сграда с гаражи, магазин за хранителни стоки,
кафе и магазин за промишлени стоки", находящи се в УПИ I-764, 63а, по
плана на кв.“Модър II“, регулация „Хр.Смирненски“ гр. Пловдив. Със заповед №
12/18.02.2015г. на главния архитект на община-Пловдив на основание чл. 154, ал.
5, чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, Оценка за съответствие на инвестиционен проект
със съществените изисквания към строежите № 044/19.12.2014г.,одобрен,
съгласуван технически инвестиционен проект на 16.02.2015г. по части
Архитектура, ВиК-становище и Електро е допълнено
посоченото разрешение за строеж.
По делото се намира нотариално заверен Протокол от
30.10.2014г. от проведено общо събрание на собствениците/пълномощници на самостоятелни
обекти в сградата. Ответният административен орган е приел, че 83,577% ид.ч. са дали своето съгласие да бъдат одобрени проекти за
козирки, стрехи и слънцезащитни покрития на апартаменти Ж3, Д3, Г4, Д4, Г5, А6,
В6 и допълнителни изолация и разширение на магазин за хранителни стоки и
източен вход на партер, в рамките на допустимото по скица-виза на обект
„Жилищна сграда с гаражи, магазин за хранителни стоки, кафе и магазин за
промишлени стоки", находящи се в УПИ I-764, 63а, по плана на кв.“Модър II“, регулация „Хр.Смирненски“ гр.
Пловдив. Установено е, че сградата е в незавършен вид и от район „Южен“,
Община-Пловдив е съставен констативен акт обр.№
3/26.10.2007г. за установяване съответствието на строежа с издадените
строителни книжа и затова, че ПУП е приложен по отношение на застрояването. Със
заповедта на главния архитект са одобрени нови леки защитни устройства с бардолин върху дървена обшивка и носеща конструкция,
съгласно чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003г. на собствениците на апартаменти на
коти +8,10м; +10,90м;+13,70м; 16,50м. и +19,30м. като няма промяна в площите
им.
При това положение е съставена оспорената понастоящем
Заповед № ДК-10-ЮЦР-16 от 07.04.2016г. След извършена проверка за допустимостта
на оспорването компетентният орган е изложил мотиви, че допуснатата промяна в
одобрения инвестиционен проект не засяга височината на билото, указана в
проекта, неразделна част от разрешението за строеж, и е в съответствие с
Протокола от 30.10.2014г. от ОС по ЗУЕС, както и че не се надвишават определените
с виза за проектиране от 19.04.2004г. устройствени показатели. По тези
съображения жалбата на С. е отхвърлена и заповедта за допълване на строителното
разрешение е оставена в сила. Потвърдителната заповед на началника на РДНСК-ЮЦР
е съобщена редовно на заинтересованите страни, видно от известие за
доставяне/л.26 и л. 27/. Като недоволна от оставеното в сила допълнение на
разрешеното строителство, на 03.05.2016г. М.С. е подала жалба чрез РДНСК-ЮЦР до
АдС-Пловдив, въз основа на която е образувано настоящото дело. От ответната
администрация е представена преписката по съставяне на оспорената заповед и е
изискано влагането на адм. д. № 1978/2015 г. по описа
на АдС-Пловдив. По искане на жалбоподателката е изслушано и прието заключението
на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след запознаване с
материалите по делото, проверка на място и в общината е дало становище по
поставените въпроси. Като изготвено съобразно специалните знания на вещото
лице, пълно и обективно, заключението ще бъде ценено ведно с другите
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена против подлежащ на
оспорване административен акт от категорията на актовете по чл.214, т. 1 от ЗУТ
до компетентния да я разгледа съд - аргумент от чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и в
законоустановения срок по чл.216, ал. 6 , вр. чл.215,
ал. 4 от ЗУТ. Разгледана по същество,
същата е основателна.
След служебно извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че
обжалваната заповед на началника на РДНСК-ЮЦР е издадена от оправомощен орган и
в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно разпоредбите на
чл.154, ал.5, вр. чл.149, ал. 3 от ЗУТ и чл. 216,
ал.1, т. 2 от ЗУТ, разрешенията за строеж, когато не са част на комплексен
проект за инвестиционна инициатива, не подлежат на пряко оспорване пред съд без
преди това да е осъществен административен контрол за тяхната
законосъобразност. Този вид актове, извън изрично определените специфични
случаи, се обжалват пред началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол, т.е. в случая е налице редовно упражняване на вменени от
закона правомощия. Заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването й, като правилността на изводите на
контролиращия орган не касае формалната законосъобразност на акта, а
съответствието му с материалноправните разпоредби на закона. Заповед №
ДК-10-ЮЦР-16/07.04.2016г. на началника на РДНСК-ЮЦР е издадена при спазване на
регламентираните в чл.216 от ЗУТ процесуални правила и при извършената проверка
съдът не намира в хода на административното производство да са допуснати
съществени нарушения, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя.
Началникът на РДНСК-ЮЦР правилно е установил и съобразил фактите и
обстоятелствата, релевантни за разрешаването на поставения пред него въпрос и
ги е подвел под хипотезата на приложимата за случая правна норма. Като е
извършил проверка за допустимостта на подадената пред него жалба, след което е
отхвърлил същата като неоснователна относно претенцията за незаконосъобразност,
същият е спазил особените изисквания на процесуалния закон, определящи пределите
на неговата компетентност. Посочени са фактическите обстоятелства и правните
аргументи, въз основа на които е прието, че издадената заповед за допълване на
разрешение за строеж е валиден и законосъобразен акт и не страда от пороци,
съществени до степен, обуславяща нейната отмяна. По изложените съображения,
настоящият състав не установи пороци, касаещи валидността, формалната и
процесуалната законосъобразност на оспорения акт.
Заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР,предмет на настоящия
съдебен спор, с която са изложени по същество доводи за материална
законосъобразност на допълващото строително разрешение обаче е материално
незаконосъобразна. Според съдържанието на оспореното допълващо строително
разрешение, то е издадено на основание чл.154, ал. 5 от ЗУТ - т.е. за
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Цитираната разпоредба
обаче визира конкретни хипотези на такива отклонения и съответно препраща към
чл.154, ал. 2, т.5,6,7 и 8 от ЗУТ, за които заповедта на главния архитект не
държи сметка. След като компетентният орган не е посочил по коя от хипотезите
на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ се произнася, е налице пречка да се установи дали са
били налице законоустановените предпоставки за съставянето на допълващата
заповед, а това от своя страна прави акта му немотивиран и
незаконосъобразен.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че е налице отклонение касаещо хипотезата на чл. 154, ал. 2, т 5 от ЗУТ, доколкото според становището на вещото лице с предвиденото изменение
/установени отклонения в архитектурния проект на коти +16,50,
+19,30,+13,70,+10,90,+8,10,, така също и на подземния етаж, зоната около
рампата, стълбището, първи/приземен етаж/ се променя архитектурният проект,
строителната конструкция и натоварванията в нея. Характерът на изменението като
съществено отклонение по чл.154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ не зависи от изтъкнатите в
оспорената заповед обстоятелства - че не се засяга височината на билото, където
се намира жилището на С. и указана в инвестиционния проект, че съответства на
условието, под което е дадена декларацията съгласие от общото събрание, че не
се нарушават определените с визата от 2004г., устройствени показатели.
Въпреки
всички изброени от административния орган съображения, отклоненията попадат в
категорията на съществените и допускането им следва да се осъществи по реда на
чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Според цитираната норма след издаване на разрешението за
строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените
отклонения по ал. 2, т. 5 се допускат по искане на възложителя, придружено от
нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз
основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж.
Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение
за строеж и се допускат преди реализирането им. Тоест, сложният фактически
състав за допускане на изменение на одобрен инвестиционен проект изисква
кумулативното наличие на горните предпоставки. В настоящия случай обаче не е
налице една от съществените такива - нотариално заверено съгласие на
заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, като настоящият съдебен състав не
споделя мотивите в оспорената заповед, че наличието на нотариална заверен
протокол от ОС по ЗУЕС за дадено съгласие. Това, обаче, не е станало при
издаването на разрешението за строеж, въпреки приетото от ответния орган, че е
достатъчно, понеже изменението съответства на поставените в нея условия. Дори
да се приеме, че това съгласие от 2014г. намира приложение понастоящем /което
не е така/, то безспорно липсва съгласието на М.С., доколкото заинтересувани
лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ в случая са всички съсобственици на
поземления имот, а по делото не се спори, че и С. попада в тази категория. Ето
защо, неоснователно е възражението на ответника, че тъй като допуснатото
изменение касае високата част на сградата, а жилището на жалбоподателката е на
втори етаж, то не е необходимо нейното съгласие. Нещо повече, с предприетото
оспорване, по аргумент от противното се доказва именно обратното, че С. не е
съгласна с предвидените изменения. Безспорната липса на нотариално заверено
съгласие на това заинтересувано лице, дадено в процедурата по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, от своя страна е показателно за неправилното приложение на закона, който
недвусмислено изисква съгласието й за конкретната промяна на инвестиционните
намерения на възложителя, свързани със съществени отклонения от одобрения вече
инвестиционен проект, без значение дали същото това лице е давало съгласието си
по-рано по друг повод, вкл. по повод издаване на строителното разрешение, което
се допълва. Освен това, според правилото на чл.154, ал. 5 от ЗУТ всички
съществени изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение
за строеж и се допускат преди реализирането им, а в случая от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че СМР са спрени, но в част от
сградата са изпълнени козирки, плочи, стани и др., като елементи на предвидения
по изменения инвестиционен проект. При това положение те се явяват изградени в
отклонение от първоначалното строително разрешение и преди издаване на
допълващата заповед, която в тази част се явява издадена в нарушение на чл.
154, ал. 5, посл. изречение и предложение - след
реализирането на самите съществени отклонения. Противно на съображенията,
поддържани в оспорената заповед, приложение в случая не намира разпоредбата на
чл. 185, ал. 2 ЗУТ, доколкото редът за допускане на съществени изменения в
инвестиционните намерения е специално уреден в чл. 154 от ЗУТ, според ал. 5 на
които нотариално завереното съгласие е задължително. С оглед изложеното,
оспореното пред РДНСК-ЮЦР допълващо строително разрешение е било
незаконосъобразно. Като въпреки това е оставил същото в сила ответникът е
постановил неправилна заповед - в противоречие на чл. 154, ал. 5, вр. ал.2, т. 5 от ЗУТ. Това прави жалбата против заповедта
основателна и налага отмяната й, както и отмяната на Заповед № 12/18.02.2015г.
на главния архитект на Община Пловдив.
При този изход на делото основателна е претенцията на
жалбоподателя за разноски, поради което съдът му присъжда такива в размер на
1060 лв. общо, от които 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото,
450 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. платен адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК Административен съд
-Пловдив, 18-и състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Л.С., ЕГН **********
Заповед № ДК-10-ЮЦР-16/07.04.2016 г. на Началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол - Южен централен район, гр. Пловдив, с която е
отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 12/18.02.2015г. за допълване на Разрешение
за строеж № 61 от 17.03.2006 г., издадени от главния архитект на Община Пловдив
и Заповед № 12/18.02.2015 г. е оставена в сила.
ОСЪЖДА РДНСК - ЮЦР да плати на М.Л.С.,
ЕГН ********** сумата от 1060/хиляда и шестдесет/ лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/