Решение по дело №250/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 203

гр. Видин, 03.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

деветнадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

250

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Р.В.А. *** против Заповед №РД-02-365/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноетажна масивна сграда с масивна едноетажна пристройка към нея –ползващи се като магазин за хранителни стоки“ , находящ се в УПИ XIII-1214  в кв.9 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар , общ.Димово , обл.Видин , ул.“Дунав“ №79 от и за сметка на Р.В.А.-съсобственик, възложител и извършител на строежа.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъоразна като постановена в противоречие с материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се , че не са установени всички заинтересовани лица , както и че строежът не е изграден от нея , а преди повече от 30 години и си е бил в този вид. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна и да ѝ се присъдят разноските по делото. 

Ответникът по делото-Кметът на Община Димово , чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на получен сигнал от ДНСК за проверка на посочени имоти , от Община Димово е извършена проверка на имот с административен адрес с.Арчар , ул. Дунав №79 на място и по документи. Резултатите от проверката са оформени в Констативен акт № 3/19.07.2019г. Работната група е установила , че имотът е собственост на Януш Огнянов Радулов и Р.В.А. , за което е приложен  Н.А. № 13,т.III, рег.№ 5385,н.д.№ 282 от 20.10.2010г. Установено е при проверката, че в имота е изградена едноетажна масивна постройка с размери 6,70м/6,00м с височина 3,90м., както и масивна едноетажна пристройка към нея с размери 5,06м/6,00м.  и височина 3,00 м. със обща застроена площ от 70,56м. Установено е , че строежът е изцяло построен , годен е за ползване и е в добро техническо състояние. Неразделна част от констативния протокол е окомерна скица на разположението на строежа в имота и снимков материал на обекта. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката , която е посочена като собственик на проверявания обект. За строежа не са установени налични строителни книжа и разрешение на строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателката на 26.07.2019г. В посочения в констативния акт срок от същата не са постъпили възражения. Установено е от приложения по делото Н.А. №13,т.III, рег.№ 5385, н.д. № 282 от 20.10.2010г. , че в същия не фигурира процесният обект, поради което с оглед времето на извършване за строежа-след 31.03.2001г. , е прието , че за същия са неприложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Въз основа на Констативния акт от кмета на Община Димово е издадена обжалваната заповед , с която, като е приел, че така изграденият строеж е пета категория, извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства на основание чл.225а от ЗУТ, е наредено за бъде премахнат същия от и за сметка на жалбоподателката като съсобственик, извършител и възложител на строежа.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Кмета на Община Димово с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

В случая нареденият за премахване обект , представляващ масивна сграда с масивна пристройка към нея , представлява строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ и представлява постройки на допълващо застрояване, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ. В случая за строежа липсва издадено такова, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която разпоредба строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съставеният в хода на административното производство Констативен акт № 3/19.07.2019г., като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, които са направили установяванията си въз основа на непосредствено посещение на обекта , има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящето производство. На жалбоподателката е указана необходимостта да докаже твърдените в жалбата обстоятелства, за което същата е поискала с жалбата ангажиране на релевантни по делото доказателства, същите са допуснати от съда , при настоящето разглеждане на делото във връзка с указанията на ВАС отново изрично е указана доказателствената тежест на страните , указана е необходимостта жалбоподателката да установи времето на изграждане на строежа , както и че строежът  е бил допустим по действащите правила и нормативи по време на извършването му или към настоящия момент, за   което на същата са допуснати гласни доказателства и е назначена съдебно-техническа експертиза, но от жалбоподателката не е проявена нужната процесуална активност , поради което и не са събрани посочените доказателства.Предвид на това от същата не са опровергани констатациите в акта , че строежът е незаконен-не са представени строителни книжа и разрешение за строеж , не е установено , че стоежът е бил допустим по действащите разпоредби по време на извършването му или към настоящия момент , не е установено времето на извършването му въобще , за да се изследват приложимите правни норми и дали са приложими въобще съобразно времето на извършването му разпоредбите относно търпимостта на строежите.

По делото е представено Удостоверение за търпимост №12/06.08.2019г. , издадено от гл.архитект на Община Димово за строеж „Едноетажна масивна жилищна сграда със ЗП 100 кв.м.“ , построена в същия имот, но същото касае друг строеж в имота, а не процесния . Видно от описанието на строежа в удостоверението, приложената по делото скица-копие извадка от действащия регулационен план за имота,  и окомерна скица на процесния строеж , удостоверението за търпимост е за масивна жилищна сграда със ЗП от 100 кв.м. , съседна на процесния , която именно е обект на прехвърлителната сделка в приложения по делото нотариален акт , поради което следва да се възприеме направеният от административния орган извод , че процесният строеж е изграден след 31.03.2001г., поради което за него са неприложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Възражението на жалбоподателя за опорочаване на процедурата с оглед обстоятелството, че констативният акт и заповедта не са връчени на другия съсобственик на имота, е неоснователно. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. В чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ също са посочени лицата, за чиято сметка е премахването на незаконните строежи, като съобразно ал.5 отговорността между лицата е солидарна. С оглед така посочения характер на отговорността право на издателя на акта е да избере срещу кого да насочи заповедта си за принудително премахване, като в случая издателят на заповедта разполага с оперативна самостоятелност, предоставена му от закона. В конкретния случай адресат на заповедта е един от съсобствениците на строежа, което е в съответствие с предоставената дискреционна власт на административния орган, като обстоятелството, че адресат на заповедта не е и другият съсобственик на имота, не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и не е основание за нейната отмяна. С оглед засиления контрол върху строителството разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ дава възможност за съставяне на КА дори и при неизвестен извършител.

Неоснователно е и направеното възражение за неяснота на обекта, който подлежи на премахване, с оглед посоченото местонахождение на имота . Действително, видно от заповедта и КА, в същите е посочено, че строежът се намира в УПИ XIII-1214 в кв. 9 по ПУП на с.Арчар, докато съобразно представения по делото нотариален акт № 13 и скица №701/20.06.2019г. за имота е видно, че се намира в кв.94 по ПУП ПР на с.Арчар. На посочения нотариален акт и скица се е позовал административният орган в оспорената заповед. Посочен е и административният адрес на строежа, поради което не е налице неяснота относно строежа, подлежащ на премахване. Видно е, че се касае за допусната техническа грешка в КА и в оспорената заповед, а не за неяснота на волята на издателя на акта относно местонахождението на обекта. Допуснатата фактическа грешка в заповедта следва да бъде поправена от Кмета на Община Димово по реда на чл.62,ал.2 от АПК, а не влече незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Неоснователно е и направеното възражение, че с оглед представеното удостоверение за търпимост не е ясно кой обект подлежи на премахване. Видно от данните по делото е , че е наредено премахване на масивна постройка и пристройка към нея с нежилищен характер, а не на масивната жилищна сграда в имота , предмет на удостоверението за търпимост. Горното  е видно и от приложения снимков материал по преписката , изготвен за нуждите на проверката от контролните органи.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед за премахване на процесния строеж като незаконен такъв , издадена на основание чл.225а от ЗУТ от кмета на Община Димово,  е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.4 от АПК на ответника при отхвърляне на жалбата се дължат разноските за производството.  В случая на ответника не следва да се присъждат разноски, предвид следното :

Разноски са поискани от ответника пред касационната инстанция и по същите настоящият съд дължи произнасяне с оглед разпоредбата на чл.226,ал.3 от АПК. В представения пред касационната инстанция договор за правна помощ е посочено заплащането на договорената сума от 300 лв по сметка в срок до 10.02.2020г. , но не са представени доказателства за заплащането им.

Пред настоящата инстанция разноски не са поискани /съобразно т.11 от ТР №6/2013г. на ВКС/ . От друга страна в представения договор за правна помощ пред АС-Видин е посочено заплащане по сметка в размер на 300 лв /допълнително нанесена върху копието на договора/ , като също не са ангажирани доказателства за заплащането им.  

Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК , в случаите, когато е уговорено заплащане на разноските по банков път, следва да се представят доказателства за плащането им/т.1 от ТР/, а в случая такива не са ангажирани по делото , поради което и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК Съдът

                                     РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ жалбата на Р.В.А. *** против Заповед №РД-02-365/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноетажна масивна сграда с масивна едноетажна пристройка към нея –ползващи се като магазин за хранителни стоки“ , находящ се в УПИ XIII-1214  в кв.9 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар , общ.Димово , обл.Видин , ул.“Дунав“ №79, от и за сметка на Р.В.А.-съсобственик, възложител и извършител на строежа.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                             Административен съдия: