Р Е Ш Е Н И Е
№ 532 / 29.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Мариана Шотева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Красимир
Лесенски
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян Пешев, разгледа
докладваното от съдия Видев касационно административно-наказателно дело № 456,
по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с глава ХII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Т.Х.А.,***
против Решение № 34 от 16.01.2020 г., постановено по нахд № 2139 по описа на
Районен съд – Пазарджик за 2019 г. С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 003580 от 19.12.2018 г., издадено от началник сектор в Районно
управление – Пазарджик при Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с което за
нарушение на чл. 64, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с ал. 1 от ЗДМВР, на основание
чл. 257, ал. 1 от същия закон на А. е наложена глоба в размер на 500 лв.,
намалена от съда на 100 лв.
Касаторката излага съображения за допуснато нарушение
на материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Моли да
се отмени обжалваното решение и наказателното постановление. Поддържа жалбата
си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.
Претендира и присъждане на разноските, направени пред първата инстанция,
включително и при оставяне в сила на решението.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление
– Пазарджик при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание. Моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение, като излага съображения за неговата правилност и законосъобразност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Предлага съдът да го остави в
сила.
Районният съд е приел вмененото на касаторката
нарушение за безспорно установено, както и че липсват нарушения в
административнонаказателното производство и е изменил наказателното
постановление, намалявайки глобата до минималния предвиден в закона размер.
Настоящата инстанция изцяло споделя тези изводи на районния съд.
Разпоредбите на чл. 64, ал. 4, във връзка с ал. 2 и
ал. 1 от ЗМВР, посочени като нарушени в АУАН и НП, предвиждат следното:
Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При невъзможност да
се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия,
чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(4) (Доп. – ДВ,
бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Съответно на цитираните законови разпоредби е и
описанието на нарушението „неизпълнение“ на многократно разпореденото на
касаторката разпореждане да не изскача и да не престоява на пътното платно, с
което създава предпоставки за ПТП.
Така описаното нарушение е установено по делото от
събраните гласни и писмени доказателства и доколкото с него се нарушава
предвиденото в закона задължение за изпълнение на разпореждане на полицейски
орган, то издаденото постановление правилно е прието от съда за постановено в
съответствие със закона.
Неоснователни са възраженията на касаторката.
Правилно съдът е приел, че е налице
достатъчна конкретизация на мястото на извършеното нарушение – на главен път I-8 в участъка му, който попада на територията на гр.
Пазарджик и който участък не е голям, за да възникне съмнение, къде точно се е
намирала касаторката. В случая не е необходимо и посочване на посоката на
движение, която би имала значение при нарушения, свързани с управление на МПС,
каквото не е настоящото нарушение.
Несъстоятелно е възражението за неяснота на
фактическата обстановка в АУАН и НП доколкото на касаторката са издадени две
разпореждания – да не стои на пътното платно и да не пречи на преминаващите
автомобили, поради което не е ясно кое от тях тя не е изпълнила. Полицейският
служител е издал едно разпореждане на касаторката, което логически и в
съответствие със закона се състои от две взаимосвързани забрани, които тя е
следвало да не нарушава – да не изскача (излиза) на платното и да не престоява
там. И с двете си действия „изскачане“ и „престояване“ тя е създавала опасност
за движението, поради което законосъобразно в изпълнение на своите функции по
осигуряване безопасност на същото полицаят ѝ е наредил да престане да ги
извършва. Не може да има съмнение, че тя е възприела правилно поставените
ѝ с разпореждането забрани но въпреки това не се е съобразила с тях.
В тази връзка леката умствена изостаналост на
касаторката също не е била пречка за нея да възприеме всички обстоятелства,
свързани с извършеното от нея нарушение, както законосъобразно е възприел
първонстанционния съд. Това безспорно се установява от показанията на свидетеля
Б., който сочи, че лицето “разбираше разпореждането“, “когато ѝ
разпоредихме тя действително се отдръпна и напусна платното“, „знаеше какво да
ми говори“.
Несъстоятелно е и възражението за незаконосъобраност
на издаденото разпореждане, което е издадено устно, а по делото не са събрани
доказателства за невъзможността същото да се издаде писмено, какъвто е
законовият принцип съгласно цитирания по-горе чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Безспорно
случаят с многократно излизащата и престояваща на пътното платно касаторка е
бил спешен и тя е създавала опасност както за движението, така и за собствения
си живот и здраве. Тези обстоятелства несъмнено удовлетворяват законовото
изискване за „невъзможност“ разпореждането да се издаде писмено. Издаването на
писмено разпореждане в случая би било закъсняло и би обезмислило
непосредствената цел, която процесното разпореждане преследва – да предпази
здравето и живота на касаторката и на останалите участници в движението. Следователно
законосъобразно ѝ е издадено именно устно разпореждане, която тя
незаконосъобразно е отказала да изпълни.
Предвид гореизложеното, несъмнено касаторката е
извършила вмененото ѝ нарушение, поради което правилно и законосъобразно
районният съд е изменил наказателното постановление, като ѝ е наложил
минималната предвидена в закона санкция.
Настоящият състав намира за неправилно решението на
съда в частта му за разноските. С него е осъдена касаторката да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., като съдът с
определение № 122 от 17.02.20202 г. е отхвърлил искането на касаторката за
изменение с присъждане на разноски в нейна полза.
Обстоятелството, че наказателното постановление не е
отменено изцяло не я лишава от право на разноски. Същите се присъждат
съразмерно на уважената част от иска. В случая наказателното постановление е
изменено, като наложената глоба е намалена от 500 лв. на 100 лв., следователно
искът на касаторката е уважен до размер 4|5, a този на ответника съответно – до размер 1|5, поради
което в тези пропорции следва да бъдат уважени и насрещните искания за
разноски. Основателна е претенцията на ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от касаторката в първата инстанция. Тя е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. но съгласно актуално действащата
редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 – минималното възнаграждение е
100 лв. С оглед неголямата фактическа и правна сложност на делото съдът намира,
че именно възнаграждение от 100 лв. е справедливо да подлежи на възстановяване
на касаторката. Следователно, по съразмерност следва да ѝ се присъдят 80
лв. На ответника минималното юрисконсултско възнаграждение от 80 лв. следва да
бъде намалено по съразмерност на 16 лв. и след като се извърши приспадане
ответникът следва да възстанови на касаторката сумата от 64 лв. разноски по
делото.
Воден от гореизложеното Административен съд –
Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение
№ 34 от 16.01.2020 г., постановено по нахд № 2139 по описа на Районен съд –
Пазарджик за 2019 г., с което е изменено Наказателно постановление № 003580 от
19.12.2018 г., издадено от началник сектор в Районно управление – Пазарджик при
Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 64, ал. 4,
във вр. с ал. 2 и с ал. 1 от ЗДМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от същия закон
на Т.Х.А.,*** е наложена глоба в размер на 500 лв., намалена от съда на 100 лв.
Изменя Решение № 34 от 16.01.2020 г., постановено по
нахд № 2139 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г. в частта му за
разноските, като вместо постановеното с него осъждане на Т.Х.А. да заплати на
Областна дирекция на МВР – Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв., постановява следното:
Осъжда Районно управление – Пазарджик при Областна
дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Т.Х.А.,*** разноски по делото в
размер на 64 лв. /шестдесет и четири лева/.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/