Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен,
14.10.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, в публично заседание на четиринадесети септември през 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
при секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.д.2173/15г.,
за да се произнесе, взема предвид:
ИСК с правно
основание чл. 59 ал. 9 от СК.
В ПлРС е постъпила искова молба подадена от В.Д. против Ц.У., в която се
твърди, че страните са живели заедно от началото на 2009г.Твърди се, че от съвместното им
съжителство са родени децата Н.Д. и *** Д.. Твърди се, че в края на 2012г.
родителите на децата са се разделили,
като голямото дете е останало при ищеца и е живяло при него до края на 2013г.,
когато по иск на майката съдът е постановил привременни мерки относно
местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти и
е определил децата да живеят при майката
до окончателното произнасяне по делото. Твърди се, че с влязло в сила решение
родителските права са били предоставени за упражняване на майката, като на
бащата е бил определен режим на свиждане с малолетните деца. Твърди се, че
ищецът е осъществявал редовно определения режим на свиждане с децата. Ищецът
твърди, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен режима
на упражняване на родителските права и лични контакти по отношение на детето Н..
Твърди се, че след установяване на детето в дома на майката детето е станало
много затворено, неконтактно, нервно в определени
ситуации, демонстрирало е нежелание да се върне при майката. Твърди се, че
всяко предаване на детето е свързано с напрежение,страх и принуда. Твърди се,
че детето е споделило пред баща си, че не желае да се връща , в дома на майка
си тъй като там е бил заключван сам в стая, наказван и обиждам и заплашван от
дядото и бабата. Твърди се, че детето живее в крайно неблагоприятна среда,
която нанася вреди на психиката му. Твърди се, че детето е боледувало три пъти от
бронхопневмонии, като едва след спешната намеса на ищеца детето е било заведено
на лекар специалист и е било назначено лечение.
Твърди се, че от около месец и половина преди завеждане на делото детето
Н. по съгласие с ответницата пребивава при бащата. Моли съда да постанови
решение, с което да измени постановените по отношение на детето Н.Д. режим на
упражняване на родителски права, лични отношения и издръжката, като предостави
упражняването на родителските права на бащата, определи разширен режим на свиждане
на детето Н..
Ответникът в дадения по чл. 131 от ГПК срок е
представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че от съвместното
съжителство с ответника имат родени две деца, както и че с решение по гр.
3485/2013г. по описа на ПлРС родителските права върху
детето Н.Д. са били предоставени за упражняване на майката, като на ищеца е
определен режим на лични отношения и издръжка.Оспорва твърденията относно неполагане на грижи при отглеждане на детето. Твърди, че не
е налице изменение на обстоятелствата след постановяване на решението за
определяне на родителските права Моли съда
да отхвърли предявения иск.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, доводите на страните и закона намери за
установено следното:
Видно от решението постановено по гр.д.№
3485/2013г. по описа на ПлРС съдът е предоставил
упражняването на родителските права върху роденото от съжителството на страните
малолетно дете Н.Д. на майката, като е определил режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от петък до неделя с преспиване при бащата, както и един месец
през лятото, когато това не съвпада с платения отпуск на майката С решението
съдът е осъдил бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв.
По делото не се
спори, че детето е останало да живее при
бащата преди завеждане на делото. Спорен по делото е въпросът налице ли е пром*** в обстоятелствата при които са определени
родителските права и режима на лични контакти
по отношение на детето Н. .
По делото не са
представени доказателства нито гласни, нито писмени че между страните е
постигнато споразумение детето Н. да остане да живее при баща си така, както се
твърди в исковата молба. В подкрепа на извода на съда е и постановлението на
прокурор от ОП, с което е отменено постановление от 01.07.2015г. на РП
Плевен. Това се установява и от
показанията на св. Б. К., който твърди че му е известно, че е имало няколко жалби от майката във връзка със
задържане на детето от бащата извън определения от съда режим на родителски
права. Свидетеля твърди, че по този повод ищецът е бил викан във ІІ РУП и е
обяснявал, че се грижи добре за детето,че го води по психолози и че детето не
се гледа добре от майката. Свидетеля твърди, че и след това бащата не е върнал
детето. Според свидетеля, когато майката е взела детето от дома на бащата
ответницата му е звъннала и е поискала съвет, като е казала, че на
позвъняването е отворило детето, и свидетелят и е казал да звъни за да излезе бабата,
но тъй като тя не е излязла е казал на ответницата да си вземе детето. Свидетеля твърди, че при други такива случаи
говорят с двамата родители и прокурора и
след това детето се връща със съдействието на полицията, но в този случай не са
го върнали на майката защото бащата не го е довел.По делото са представени
медицински направления изготвени от д-р **** и проф. **** относно посещения на
детето Н. при лекар, от които е видно, че за периода м. ХІІ 2013г.- м. Х—2014г.
детето Н. е посещавало 10 пъти кабинета на д-р ****, при които е било лекувано
от бронхопневмония, и др. заболявания, като в медицинското удостоверение
издадено от д-р **** е посочено,че при всички прегледи детето е било
придружавано от бащата. По делото като свидетел е разпитана д-р ****, която към
този момент е била личен лекар на детето, която в показанията си пред съда
твърди, че през периода през който детето и е било пациент- 16.06.2014г.-
29.06.2015г. детето не е посещавало кабинета с оплаквания за остри заболявания.
Свидетелката твърди, че докато е било неин пациент детето не е боледувала и е
учудена, че детето е боледувало, както и че пред нея не е споменавано, че
детето е било лекувано при други лекари, като практиката е когато дете в събота
или неделя посещава друг лекар след това да бъде уведомявана.По делото е
разпитана като свидетел *** П.- социален работник в ОЗД, която в показанията си
пред съда твърди, че след определяне на режима на свиждане в съботни и неделни
дни, когато детето е трябвало да се върне в дома на майката е чувала плач на
дете, търсено е съдействие на полицията. Свидетелката твърди, че бащата е
споделил, че когато става дума детето да се върне при майката реагира остро и
не желае да се върне в този дом. От показанията на свидетелката се установява,
че след влизане в сила на решението по
делото, с което е определен режима на упражняване на родителските права и лични
контакти не е била свидетел на връщане на детето в дома на майката. Свидетелката твърди, че по повод работата и
по случая като социален работник е имала конфликт с ответницата, която заедно с
майка си е отправяла заплахи към свидетелката, както и че ответницата е
подавала жалби срещу свидетелката във връзка с работата и като социален
работник.
Свидетелката Б. Й.
в показанията си пред съда твърди, че детето се чувства добре спокойно и
щастливо в дома на бащата.Облечено е с чисти дрехи бащата се грижи за него
–пере, чисти и готви, като му помага майка му. Свидетелката твърди, че детето е
привързано повече към баща си, отколкото към майката. Свидетелят М.С. в
показанията си пред съда твърди, че докато е при бащата детето е спокойно
усмихнато, добре облечено , играе с други деца, весело и контактно. Според
свидетеля когато види жена с прическа подобна на прическата на майката детето
се плаши да не би да бъде взето и отива при баща си. Свидетелят твърди, че е
станал свидетел когато майката е дошла да вземе детето Н. от дома на бащата, но
детето е плакало и бащата е предложил на ответницата да влезе в дома му за да
успокоят детето, но ответницата е отказала. От показанията на св. А. К. е
видно, че когато среща детето с бащата то е щастливо. Свидетелката К. твърди
пред съда, че детето винаги е казвало, че иска да живее при баща си. Св. А. Р.
в показанията си пред съда твърди, че детето се чувства сигурно и спокойно в
дома на бащата и неговата майка. Според
свидетелката детето и е споделило, че в дома на майката са говорили на детето,
че ако стои до бабата по бащина линия ще стане куче, тъй като тя миришела на
куче. Според свидетелката бащата на детето е споделил, че след това е
наблюдавал дистанцираност на детето от баба му.
Според свидетелката детето е казвало, че майка му е казвала, че не може да му
купува дрехи и играчки тъй като баща му и е откраднал парите и. Според свидетелката в дома на майката се компрометира образа на бащата.
Свидетелката заявява, че детето се чувства
добре и комфортно в компанията и дома на баща.Свидетелката твърди, че бащата
възпитава добре детето, като създава правила и има контролиращи и организиращи
действия от страна на бащата спрямо детето.Свидетелката твърди, че когато е
говорил с детето то е заявявало, че обича малкото си братче и е демонстрирал
винаги много добри чувства към него.
По делото са
разпитани и друга група свидетели
Свидетелката Д.П. в
показанията си пред съда твърди че
майката на детето се грижи добре за него, чете приказки на децата, учи Н. да пише и му създава навици. Според
свидетелката, когато е с майката и братчето си детето се чувства щастливо, но
когато ходи при бащата го настройват срещу майка му. Свидетелката твърди, че
два месеца бащата не е давал достъп на детето до майката, като детето е заявило,
че баща му е забранил, когато види майка си да отваря вратата. Според свидетелката
майката и бащата на ответницата се отнасят много добре с децата.Според
свидетелката в дома на майката има всичко необходимо за отглеждане на децата, а
децата обичат дядо си и го търсят.
Свидетелката твърди, че братчето пита къде е брат му *** и го търси.
Според свидетелката от м. март до м. май
ответницата не е виждала детето Н., което е било задържано от
бащата.Свидетелката твърди, че на 4.07. е била заедно с ответницата, детето ***
и бащата на ответницата и са отишли до дома на бащата, за да вземат детето. Ответницата, баща и и *** са се качили до апартамента на ищеца, свидетелката е
видяла, че там отива и св. М. ***, изчакали са докъм 9,40 ч. и са се върнали
без Н. тъй като бащата не е дал детето на майката. Свидетелката Ст.*** в
показанията си пред съда твърди, че
докато детето Н. е било при майката е било весело дете, а след това
свидетелката е наблюдавала пром*** в поведението му и
според свидетелката в момента детето не е щастливо.Свидетелката твърди, че
когато е ходила заедно с детето си в заведението стопанисвано от ищеца „Банана“ е имало случай, при който
детето Н. е тръгнало с друго дете към Тото центъра и се е наложило свидетелката
да го върне. Св. Н.*** – учител на детето в детската градина се установява, че
бащата е идвал веднъж да вземе детето, и на другия ден не го е довел. Св. М. П. – учител на детето в показанията си
твърди, че майката е била внимателна към детето не е повишавала тон, а детето е
изпълнявало това което майката казва. Според свидетелката докато е било в
детската градина детето не е боледувало от по- сериозни заболявания. Според
свидетелката през деня, когато се е случил инцидента е попитала детето Н. да не
би да го е ударило братчето му, а детето е заявило че е паднал. Свидетелката
твърди, че е имало случай когато е трябвало бащата да вземе детето, то го е
чакало но тай като бащата не е дошъл са се обадили на майката която е дошла да
го вземе.
По делото е представено уведомление от
бащата до майката, в което уведомява майката,
че от 01.08.2015г. ще ползва платен годишен отпуск извън Плевен, както и
че на 18.07.2015г. ще и бъде предадено детето в кафене в гр. Плевен, а майката
се задължава да го върне най-късно до 30.07.2015г. вечерта до 19 ч.
По делото е представено направление от ДСП
Плевен за ползване на социална услуга ползване на специалист- психолог относно
осъществяване на срещи- предаване на детето Н. на неговата майка Ц.У.. От
представения доклад от ЦОП е видно,
че във връзка с предаване на
детето от родителите са проведени няколко срещи, при които детето Н. не е
пожелало да тръгне с майката. В доклада се излага становище, че детето няма
съпротива относно контактите с майката, контакта е желан и свободен, но когато е
необходимо детето да тръгне с майката се съпротивлява и не желае да бъде
отведен от нея.
По делото е
представен препис от решение и заповед издадени по гр.д № 2839/2015г., с
която на бабата *** У. е забранено да
приближава обитаваното от детето Н.Д. жилище, детска градина и посещаваните от
него места за отдих и социални контакти
за срок от 6 месеца
От заключението на ВЛ д-р Ал. К. по назначената съдебно
психологическа експертиза, което съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно се установява, че
ситуацията, в която детето Н. е поставено е сложна и е неизбежно това
което се случва около него да не му влияе. ВЛ заявява , че на тази възраст
детето е продукт на събитията около себе си. ВЛ е установило, че детето е добре
развито, има добър речник, комуникативно е, умее да общува с възрастни хора,
сравнително бързо изгражда доверителен контакт и е склонно да говори за
чувствата си. Според ВЛ в момента значимата фигура в живота на детето е баща
му, детето се чувства по-комфортно и кому***ра с баща
си. Според ВЛ детето желае да има комуникация и с братчето си и иска да го
вземе и него в семейната среда на баща си. Според ВЛ, за да бъде спокойно
детето следва да остане в семейната среда на бащата. ВЛ е установило, че детето е имало леко автоагресивно поведение- хапело се е и е търсило бащата
по-натрапчиво, искало е да се движи в стаята и е било хиперактивно. Според ВЛ това се случва когато липсва
структура в живота на децата- липсва сигурност, децата стават неспокойни, което
е реактивност на нервната система. Според ВЛ най-важното, най-базовото чувство
е чувството за сигурност и ако това липсва външното му проявление се изявява
чрез хиперактивност и
автоагресивно поведение.ВЛ изразява становище,
че мястото на детето е в детската градина, където то трябва да се развива
умствено, психически и емоционално общувайки с други деца на неговата
възраст. ВЛ твърди, че детето е казало,
че не иска да отиде в дома на майка си, защото се страхува от баба си, защото
го била ударила. Съдът е назначил допълнителна експертиза, от заключението на
която се установява, че хиперактивното и автоагресивно поведение на детето е изчезнало и не се
наблюдава.ВЛ е установило, че детето при раздялата с майката е позволило да
бъде прегърнато и целуната от нея, но на този етап по-голям фактор в живота на
детето е бащата. В съдебно заседание ВЛ изразява становище, че детето е
по-спокойно, както и че се е чувствало известна дистанцираност
от майката. Според ВЛ, когато е
направило рисунка на семейството си детето е заявило, че той е с голяма
глава защото е умен, а майка му е със средна глава , което според ВЛ говори за
подценяване на майката от страна на детето и до демонстриране на дистанциране
от нея. Същевременно детето е споделило само пред психолога, че е включило в
рисунката и баба си Лидка, но не желае да го споделя
пред родителите си, което според психолога означава, че детето не изпитва лоши
чувства към баба си, но не иска да го оповести пред родителите си.ВЛ изразява
становище, че и двамата родители са внимателни и общуват с детето, но понеже са
изпълнени с негативизъм един спрямо друг това се отразява зле на детето. Според ВЛ в момента детето
няма емоционална връзка с майката, а тя трябва да присъства в живота му тъй
като то има нужда от нея. Според ВЛ детето желае и двамата родители, но липсва
връзката с майката.
От представения по делото социален доклад се
установява, че ОЗД изразява становище, че значимия за детето възрастен е неговия баща, и то възприема като свой дом
дома на бащата, а връщането му в дома на майката поражда у него силно
изразена тревожност. Според социалния
работник различното местоживеене на децата няма да доведе до отчуждаването им,
тъй като живеят в един и същ град и биха имали възможност да контактуват
ежедневно.
При изслушването на
родителите, ищеца заявява че винаги е подготвял детето преди предаването му на майката след
осъществен режим на лични контакти, но детето е отказвало да отиде при нея и се
е дърпало. Майката на детето твърди, че
след като е дала бащата за осъществяване на режим на лични контакти той не го е
върнал, за което е подала жалби до различни институции, но въпреки това детето
е останало при бащата.
От така обсъдените
доказателства, и с оглед изразените от страните становища, съдът прави следните
изводи:
От постановяване на решението за определяне режим на упражняване на
родителски права и лични контакти на детето Н.
е изминал период от около една година.
В този период съдът счита, че обстоятелствата по полагане на
родителските грижи за детето Н. не са се променили . От събраните по делото
доказателства се установява, че и след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№ 3485/2014г. са продължили
проблемите във връзка с предаване на детето Н.Д. след осъществен от бащата режим
на лични отношения с детето. Това се
установява от показанията на свидетелите
и от заключението на ВЛ по назначената експертиза, както и от представените
доклади от ЦОП. Съдът намира, че в този
период, както и в период след определяне на привременните мерки по делото се
наблюдава негативна тенденция по отчуждаване на детето Н. от майката. Видно от
заключението на ВЛ е, че детето е изградило
отношение, с което подценява майката като посочва че то е с по-голяма
глава, а майка му е със средна. Такова отношение не се наблюдава по отношение
на бащата докато детето е било в семейната среда на майката през периода до
задържането на детето от бащата. Прави впечатление, че бащата не е върнал
детето на майката от месец март 2015г. и то е живяло при него до началото на
месец май, без да има споразумение с майката относно пром***
на режима на упражняване на родителските права определен със съдебно решение,
което говори че бащата е пренебрегнал наложените му от съда правила за
осъществяване на лични контакти с детето,
както и че след подадените жалби до различни органи бащата отново не е
върнал детето на майката, с което не е изпълнил съдебното решение. От
заключението на ВЛ се установява, че детето Н. има емоционална връзка с
братчето си *** и дори иска да го вземе да живее при тях, но съдът приема че
както за периода, през който детето е
живяло при бащата след влизане в сила на съдебното решение до
изготвянето на експертното заключение е налице отчуждаване и липса на
емоционална връзка с майката, така и епизодичните срещи по повод осъществяване
на режим на лични контакти на бащата с детето *** в различни кафенета или детски площадки в града, през
което време детето Н. контактува с братчето си неминуемо ще доведе до
заличаване на емоционалната връзка между тях. Съгласно съдебната практика Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС при развод отпада само съвместното упражнение на родителските права, а
това означава, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия
родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с решението по чл.
29 СК. С оглед на това отделното живеене на децата е допустимо само поради
важни причини. По същия принцип се решава и разделянето на децата, т. е.
предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия
родител, а на други - при другия родител. За да се постанови такова разделяне,
е необходимо да са налице сериозно причини, като например голямата разлика във
възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено
живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н.Когато децата живеят и
растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и
взаимопомощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, както и указанията, дадени с ППВС № 1/74 г.,
при преценката относно това, кой
от двамата родители следва да упражнява родителските
права по отношение на дете
на страните по делото, следва
да се преценят
следните факти, на базата на
интереса на детето, което е водещ критерий: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността
за помощ от трети лица
- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и др. от значение за
преценка интереса на детето. В заключение от всички събрани
по делото доказателства не се установява пром*** на
обстоятелствата при които е определен режима на упражняване на родителски права
и лични отношения с детето Н.. Напротив от събраните по делото доказателства е
видно, че майката се е грижила за отглеждането и възпитанието на децата си.
Докато е бил при нея детето Н. е общувало спокойно с братчето си *** и с други
деца, както че детето не е ограничавано в контактите с баща си. От събраните по
делото доказателства се установява, че откакто детето Н. е взето от бащата –
ищец по делото, не е установен нито един режим на свиждане между майката и
детето, контактите на майката с детето са ограничени единствено в ЦОП, но не и
в спокойна обстановка, което води до извода, че бащата не е направил всичко възможно детето да се чувства
сигурно и спокойно при предаването от бащата на майката. По делото не са
представени доказателства, че когато детето е предавано на бащата то е плакало
или не е искало да тръгне с него, не са представени доказателства че майката не
е полагала грижи за здравословното му състояние, нито за задоволяване на
ежедневните му потребности. Ето защо съдът приема, че проблемите на адаптиране на детето Н. в
средата на майката са естествени, с
оглед на обстоятелствата че до първоначално
детето е живяло в жилището на бащата, но с внимание грижа и от двамата родители са преодолими.
Съдействие в тази насока следва да укажат и двамата родители доколкото от
заключението на психолога е видно, че поведението на детето е отражение на ситуацията
на непримиримост сложила се между родителите му във връзка с тяхната раздяла и
отглеждането на децата. Съдът не
споделя и извода, че разделното живеене на децата няма да доведе до отчуждение
между тях, напротив съдът приема че на този етап разделното живеене на двете
деца няма да доведе до изграждане на чувство на близост , взаимопомощ и обич
между двете деца, които ако настъпи
отчуждение между тях впоследствие много трудно ще бъдат изградени.
При
това положение съдът намира, че следва да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата
сумата 1080 лв. представляваща
направени по делото разноски .
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.А.Д. ЕГН ********* *** против
Ц.Г.У. ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл. 59 ал. 9 от СК с който се иска да бъдат изменени режима на
упражняване на родителски права и лични отношения с малолетното дете Н.В.Д., роден на ***г.
определени с решение постановено по гр.д. № 3485/2013г. по описа на ПлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.2
от ГПК В.А.Д. ЕГН ********** *** да
заплати на Ц.Г.У. ЕГН ********** ***
сумата 1080 лв. представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да
се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на
получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: