№ 51092
гр. София, 09.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20221110119385 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод заявлението на фирма с ЕИК: ЕИК за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ц.Т.П. с ЕГН: ********** .
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва и
законната лихва върху главницата. За сумите от 105.60 лева- възнаграждение за бързо
разглеждане, 164.40 лева- възнаграждение за динамично плащане и 60 лева- разходи, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия
закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на
уговорената допълнителна услуги "бързо разглеждане" и "динамично плащане" е налице
нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите
нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя. Видно от общите условия къъм представения договор за потребителски
кредит при ползване на възможността за бързо разглеждане, искането за кредит се
разглежда от Кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време,
считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит.В случаи,
когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на Кредитора, в
неработен ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения
в настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ
работен ден. При ползването на възможност за "динамично плащане" Кредиторът осигурява
свой представител, който ще посещаванастоящия адрес на Кредитополучателя или друго
предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по
1
настоящия адрес на Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да
извърши Кредитополучателят редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа),
съобразно определни условия, които Кредитополучателят трябва да спазва.Макар и
оформени като допълнителни услуги, по съществото си предвижданията касаят действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест не е налице самостоятелен
предмет на отделно правоотношение. Нещо повече, заплащането на посочените
възнаграждения е уговорено предварително и е дължимо без значение дали тези услуги ще
бъдат използвани.Това води до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост
при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко изложено навежда на
извода за противоречие на искането с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Сходни са аргументите и по отношение на претендираната сума от 60 лв. за такса .
Уговорената допълнителна такса в общите условия към договора е свързана изцяло със
забавата на длъжника. Отговорността му за разноски, така както е предвидена, по
съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране
на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Предвид размера на
кредита съдът намира, че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така,
съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното
заплащане на обезщетение за забава под формата на такса цели именно неправомерния
резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на това основание. Уговорката
дава възможност на заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху
главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника. Това от своя
страна ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително
неравновесие в правата на страните.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите поради противоречието им с
добрите нрави, поради което в тази част за сумите от 105.60 лева- възнаграждение за бързо
разглеждане, 164.40 лева- възнаграждение за динамично плащане и 60 лева- разходи,
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на фирма с ЕИК: ЕИК за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против длъжника Ц.Т.П. с ЕГН: ********** за сумите от 105.60 лева-
възнаграждение за бързо разглеждане, 164.40 лева- възнаграждение за динамично плащане и
2
60 лева- разходи.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3