Решение по дело №7436/2018 на Районен съд - Русе

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 906

гр. Русе 23.05.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХІІ граждански състав  в публично заседание  на 23 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател : Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева в присъствието на прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. №7436 по описа за 2018 год. за  да се произнесе, съобрази:

 

Ищецът Община Русе твърди, че с определение от 28.06.2017 г. по административно дело № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Русе Община Русе била осъдена да заплати на ответника Е.Й.М. сумата от 45 лв. разноски по делото. Определението, влязло в законна сила на 06.07.2018 г. На 07.07.2018 г. С.М. на длъжност Началник отдел „Финансово стопански" към дирекция „Финансово стопански дейности" при Община Русе, провела телефонен разговор с ответницата, в който било заявено желанието на Общината Русе да заплати на ответницата дължимата сум. Тя била поканена да предостави банкова сметка ***та на електронен адрес или да се яви на касата на Община Русе за получаване на сумата, като по време на разговора, ответницата записала електронния адрес на отдела. При провеждането на разговора присъствали П.Б., счетоводител в отдел ФС към Община Русе и В.Н., юрисконсулт в отдел „Правно-нормативно обслужване" към дирекция „Правни дейности" при Община Русе, за което бил съставен констативен протокол от 07.07.2017 г. Предвид обстоятелството, че ответницата не предоставила информация за банкова сметка, ***, нито се явила в Община Русе за нейното получаване, на 12.07.2018 г. отново С.М. провела телефонен разговор с нея, в хода на разговора отново било изразено желанието на Община Русе да заплати сумата в размер на 45 лв., дължима съгласно Определение от 28.06.2017г. по административно дело № 113 по описа за 2017 г. на Административен съд – Русе, като отново била отправена молба за предоставяне на банкова сметка ***а получаване на дължимата сума, за което бил съставен отново констативен протокол от 12.07.2017 г. Въпреки своевременно предприетите мерки от страна на служителите на Община Русе, ответницата не представила банкова сметка, ***ставител на каса в Общината. На  12.07.2018 г., в СИС при Районен съд – Русе била депозирана молба от ответницата за образуване на изпълнително производство срещу Община Русе във връзка със събиране на вземането, произтичащо от Определение от 28.06.2017 г. по адм. дело № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Русе за сумата от 45 лева. С разпореждане на 13.07.2017 г. на държавен съдия изпълнител при СИС при Районен съд – Русе било образувано изпълнително дело № 20174520400051 по описа на СИС при Районен съд – Русе, като на Община Русе била изпратена покана за доброволно изпълнение от 13.07.2017 г., като същата била получена в Община Русе на 17.07.2017 г. В последствие на 27.07.2017 г. Община Русе, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20174520400051 по описа на СИС при РРС, осъществила банков превод на парична сума в размер на 472 лв.,в указания срок за доброволно изпълнение по посочената в поканата банкова сметка, ***аване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., държавни такси по изпълнително дело в размер на 24 лв., както и възнаграждение за адвокат на взискателя по изпълнителното дело в размер на 350 лева. В последствие с молба Община Русе отправила на искане до ДСИ за намаляване размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 20174520400051, което било уважено и бил намален размера на възнаграждението за адвокат на взискателя от 350 лв. на 200 лв. На 29.08.2017 г. на Община Русе била възстановена сумата в размер на 198 лв. Искат да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 229 лв., представляваща разноски за: издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. държавни такси по изпълнително дело № 20174520400051 по описа на СИС при РРС в размер на 24 лв., възнаграждение за адвоката на взискателя по изпълнителното дело в размер на 200 лева, както и законна лихва в размер на 29,51 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 г. до окончателното й плащане.

Ответникът Е.Й.М. в отговора на исковата молба счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от определение от 28.06.2017 г. по адм. д. № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Русе, Община Русе била осъдена да заплати на ответника сумата от 45 лв. разноски по делото.

В Констативни протоколи от 07.07.2017 г.  и от 12.07.2017 г. били отразени проведените телефонни разговори от Началник отдел „Финансово стопански" към дирекция „Финансово стопански дейности" при Община Русе с ответницата, с която същата е била помолена да представи банкова сметка *** получи сумата от 45 лв. по посоченото административно дело от касата на Общината. Разговорите били проведени в присъствие на двама, респективно трима други служители на ищеца.

Съгласно молба до СИС при РРС ответника на 12.07.2017 г.  отправил искане за образуване не изпълнително дело срещу ищеца въз основа на издаден изпълнителен лист по адм. д. № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Русе.

Видно от Протокол за образуване на изпълнително дело, ДСИ образувал изп. д. № 51/2017 г. на СИС при РРС срещу ищеца, като разпоредил де се съберат следните суми: 45 лв.- разноски по адм. дело,  5 лв. разноски за издаване на изпълнителен лист, 24 лв. - държавни такси в изпълнителното производство, 350 лева адвокатско възнаграждение  по изпълнителното дело, като била изпратено покана за доброволно изпълнение на длъжника - Община Русе.

На 27.07.2017 г. ищецът превел по сметка на ДСИ сумата от 472 лв. по изп. д. № 20174520400051 с взискател ответницата.

С Постановление по изп. д. № 51/2017 г. на СИС при РРС, ДСИ намалил определените разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 200 лв.

От представените 46 бр. покани за доброволно изпълнение за 2018 г. за 2019 г. е видно, че ищецът отправя покани за доброволно изпълнение до своите длъжници.

Разпитания по делото свидетел С.П.М., началник отдел „Финансово стопански дейности" от 2012 г. при Община Русе, на същата длъжност и към юли 2017 г., изнася данни, че Общината искала доброволно да си плати, това което било присъдено от съда, тъй като по този начин се спестявали бюджетни средства, защото в обратния случай се образували изпълнителни дела и допълнително се плащали много големи суми. Имало случаи, в които, както било в случая, вместо 55 лева платили 472 лева, т.е. 9 пъти повече, а това не било еднократно. В случая се обадила на телефона на ответницата, тъй като видяла на един от документите, написан телефон, представила се и попитала, с кого разговаря, тъй като срещу записания телефонен номер нямало отбелязано име, а по делото дължимите суми били за две лица. Отговорили и, че разговаряла с Е.М.. Свидетелката и казала, че  Общината има желание да си плати дължимите суми- на едната жена били 10 лева, а на другата към 45 лева. Поканила я да дойде и да и се плати в брой на каса или да си представи банкова сметка ***, или по имейл. Ответницата казала „да, добре” и записала имейла на Общината. Минало известно време, около седмица и тъй като имали вече много случаи, в които се обаждали по телефон, обещавали лицата, че ще дойдат, но не им изпращали банкова сметка, ***то минел малък период около  седмица и никой не се явявал, отново се обаждали. Свидетелката се обадила отново на ответницата  и тогава, тя и казала, че се представлява от адвокат и по друг начин щели да си търсят парите. Телефонните разговори в двата случи били проведени в присъствието на П.Б. – счетоводител, която осчетоводява такива разходи и юрисконсулт - в първия случай присъствал В.Н., а в другия А.С., за което съставили и в двата случая протоколи. В един от случаите присъствала и директорката на дирекцията. В последствие получили изпълнителен лист и съответно заплатили допълнителните разходи по делото - вместо 55 лева около 470 лева допълнително.

Според св. П.М.Б., счетоводител в Община Русе, през  м. юли 2017 г. лично присъствала на два телефони разговора между С.М., която и била пряк началник и ответницата. Телефонните разговори били два, като на единия освен С.М. присъствал и един от юрисконсултите В.Н., а на другия присъствал директора на Дирекция „Финансово стопански"  и началник отдел на „ПНО” А.С.. Причината за проведените разговори били документи за изплащане на суми на лица, едната била за 10 лева, а другата за 45 лева. Разговорите се провели, защото имало тенденция, когато от Общината се обадели на хората, на които трябвало да се приведат парите или на техните адвокати, те казвали, че ще дойдат, но  после образували изпълнителни дела. При телефонния разговор М. първо попитала с кого разговаря и след това много любезно поканила ответницата да дойде на касата на Общината, за да си получи парите и тъй като не била голяма сума и дала имейла на Общината ако пожелае да изпратила банкова сметка, ***. Не  била предоставена банкова сметка ***, за да получи тези пари. След като се провел първия телефонен разговор се написал констативен протокол, на който се разписали присъстващите на разговора, които били в стаята и същото направили и при второто обаждане. След този случай се изплатили 472 лева и стотинки, така че сумата от общо 55 лева станала 472 лева. Нямало практика да се изпращат дължимите пари с пощенски запис, защото Общината била бюджетна организация и според Закона за бюджета нямали право да изпращат пощенски записи, само с платежно нареждане или разходен касов ордер се извършвало плащането или по банков път. При разговора било обяснено, че може да си получат парите на каса или по банков сметка. В разговора не било ставало въпрос за пощенски запис, след като и казали за двата варианта, и и бил продиктуван имейла, по който можела да изпрати банкова сметка.

***. С.А.Б., позната на ответницата, твърди, че  видяла ответницата в парка с друга жена, като била ставала свидетел, че  двете ползват общ телефон. Била свидетел на разговор на ответницата с Общината в началото на по-миналото лято – 2017 г. Разговорът касаел някакви пари, които трябвало по банкова сметка ***, но тя искала по пощата.  Тогава станало въпрос за някакъв адрес.

При така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:

Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други (в нарушение на чл. 57, ал. 2 КРБ). За да възникне обаче в полза на пострадалия вземане за обезщетение, същият следва да докаже както деянието, вредата и причинната връзка между тях, така и противоправността на поведението на насрещната страна (неговата недобросъвестност), като вината на дееца се предполага до доказване на противното. В този смисъл – постановените: Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., Определение № 942/20.07.2015 г. по гр.д. № 1282/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 257/14.07.2011 г. по описа на гр.д. № 1149/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 758/11.02.2011 г. по описа на гр.д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.

Злоупотребата с право е противоправна. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно-за да бъдат увредени права и законни интереси на други/чл. 57, ал.2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото/чл. 8, ал.2 от ЗЗД/.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува.

В случая твърденията на ищеца са за злоупотреба с процесуални права. Забраната за злоупотреба с процесуални права е предвидена с чл. 3 от ГПК. Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Видно е от цитираната разпоредба, че задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права има за свои адресати участващите в делото лица/страните/ и техните представители-законни или по пълномощие.

   Действието по образуване на изпълнително дело срещу ищеца с искане за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист не нарушава правна норма и е допустимо само по себе си. Но в конкретния случай с оглед данните по делото, това действие, което е предприето за събиране на суми по изпълнителния лист, макар, че на два пъти ответницата е била поканена да ги получи доброволно/ което се установява включително и от свидетелските показания на св. Б./ е извършено по начин, несъответен на целта-да се събере по принудителен ред, макар длъжникът да желае и е готов за нейното доброволно плащане. Следователно извършеното действие - търсене на принудително изпълнение и суми, за които два пъти длъжникът кани кредитора доброволно да заплати, е такова действие за което носителят на процесуалното право, няма оправдан интерес. Налице е недобросъвестно потърсена защита на материално право чрез изпълнително производство за вземане, за което има готовност да бъде погасено доброволно чрез плащане по посочена от ответницата банкова сметка ***.

    Възражението на ответника, че в случая все пак е имало основание за образуване на изпълнително дело и поради това не е налице злоупотреба с право, е неоснователно. Действително ответницата би имала основание да образува изпълнително дело, но за събиране суми, за които липсва желание за доброволно изпълнение, а не използвайки формално наличното изпълнително основание да иска събирането и, като се включват множество други такси и разходи, като вместо дължимите 45 лв., сумата  нараства с още 379 лв.  Добросъвестното упражняване на процесуални права изисква в случая да бъде получена сумата от 45 лв., за която ответницата е била поканена от ищеца . Едва при втория разговор с ответницата на 12.07.2017 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело. Налице е недобросъвестно упражняване на процесуално право защото, въпреки изявеното желание за доброволно плащане от страна на длъжника, той се натоварва с по-големи разноски в изпълнителното производство, които в случая са и  публични средства.

 В случая поведението на ответницата, представлява злоупотреба с процесуално право, което е противоправно, а вината се предполага.    

Според текста на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и наличието на вина. 

Извършената злоупотреба с процесуално право е причинила на ищеца имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него, в размер на 229 лв. поради което искът до този размер като основателен следва да се уважи изцяло.

Предявеният иск за заплащане на  законна лихва има акцесорен характер и следва основателността на главния иск. Предвид изложените съображения, че същият е доказан, то претендираната мораторна лихва следва да се присъди върху сумата от 229 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, считано от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, т.е. от 27.07.2017 г. /дата на плащането/ до 01.11.2018 г. На основание чл.162 от ГПК съдът определи същата на 29.51 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в размер на 150 лв., от които 50 лв.- държавна такса и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Ответникът не следва да бъде осъждан да заплати държавна такса в размер на 50 лв., за иска за претендираната мораторна лихва, тъй като при деликт същата се дължи от дата на увреждането до изплащане на главницата/ в случая ищецът я е претендирал като мораторна лихва 27.07.2017 г. до 01.11.2018 г. и като законна от 01.11.2018 г. до окончателното и изплащане, а не само като законна считано от 27.07.2017 г. до окончателното и изплащане/.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Е.Й.М., ЕГН **********,***, да заплати на Община Русе, гр. Русе пл.Свобода № 6, представлявана от Кмета П.С., сумата от 229 лв., представляваща обезщетение за претърпените  имуществени вреди, дължимо за недобросъвестно упражняване на процесуални права, изразило се в образуване на изп. д. № 20174520400051г. на СИС при РРС, ведно със законна лихва, считано от 01.11.2018 г. до окончателно и изплащане, лихва за забава върху нея считано от 27.07.2017 г. до 01.11.2018 г. в размер на 29.51 лв. както и сумата от 150 разноски в производството .

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

 

Районен съдия: