МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N423/2016 година
по описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав
Частният тъжител З.С.М. *** обвинил подс.
Т.М.С. ***, в това, че:
на
13.08.2015год., в с.Червена вода, обл.Русе,
му причинил лека телесна повреда – болка и страдание, без разстройство на здравето
- престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
като предявил и съответен граждански иск, за вредите от престъплението, в размер на 2000лв. за престъплението по чл.130 ал.2 НК. Претендира и законната лихва.
Тъжителят поддържа обвинението. Счита обаче, че престъплението
следва да бъде квалифицирано по чл.131 ал.1, т.2, вр.чл.130 ал.2 от НК, което
се преследва по общия ред. Моли съда да прекрати съдебното производство и
изпрати делото на РРП по компетентност.
Подсъдимият дава
обяснения. Отрича предявеното с тъжбата
обвинение. Той и
защитникът му пледират за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
Подс.Т.М.С. е роден
на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН:**********.
Към 2015год. подс.С. работел като мл. полицейски инспектор в Полицейски участък,
с.Червена вода.
На 13.08.2015г., в ПУ- с.Червена вода, св. Ю.И. *** бил призован за даване
на обяснения във връзка с негова
жалба, срещу лице, заплашвало го с
престъпление. До полицейския участък го придружил тъж.М., който искал да му
помогне при писането на обяснения. В сградата били полицейските служители,
свидетелите: П.С., П.И., М.М., както и началникът на полицейския участък – св.И.И..
Там се намирал и св.М. Ц., призован за обяснения по друг случай.
Св.И. влезнал в кабинета на св. М.М. и в негово присъствие започнал да пише
обяснения. С него бил и тъж.М., който му диктувал какво да пише. В същата стая
обяснения пишел и св.Ц.в Св.М.М. на няколко пъти помолил тъжителя да напусне
стаята, в резултат на което последният излязъл, но се облегнал на касата на
вратата, която била отворена и продължил да говори на висок глас. В този момент
подс.С. излязъл от своя кабинет и направил забележка на тъжителя, че пречи на
работата. Тъж.М. тръгнал по коридора, като в този момент полицейските
служители, намиращи се в участъка чули той да се обръща с думите „Защо ме
блъскаш”. Свидетелите П.С., П.И., М.М. преценили, че репликата била отправена към подс.С.,
който виждали, при това да не извършва такива действия. Тъжителят излязъл пред
сградата, излязли и полицейските служители и началникът на полицейския участък
– св.И.И.. Последният помолил тъжителя да напусне участъка и той, заедно със
св. Ю.И. тръгнали към центъра на селото. Подсъдимият показал на
свидетеля ръката си, която била „червена в близост до рамото”, като казал че „Т.
го е блъскал”.
На 17.08.2015год. тъжителят посетил съдебен лекар в МБАЛ – Русе,
където бил освидетелстван. Според СМО същият имал охлузвания и кръвонасядане на
лява мишница, с които са му причинени „болка и страдание".
На 09.09.2015год. тъж.М.
посетил хирург – уролог, който диагностирал „Херния ингвиналис декстра”. Издал
амбулаторен лист №001599.
На 17.08.2015год. тъж.М.
депозирал „Съобщение”, в което посочил, че на „13.08.2015год. в ПУ – с.Червена
вода срещу него било извършено организирано полицейско насилие от полицаите….,
изразяващо се в блъскане, удряне, обиди…”
В
резултат, по съобщението на тъж.М., била извършена проверка - преписка с № 3800/15г.
по описа на РРП. В хода на същата дали обяснения лица, имащи отношения към
изнесените от тъж.М. твърдения. След приключването й преписката била изпратена
в Районна прокуратура с мнение за отказ да се образува досъдебно производство,
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. С
постановление от 03.11.2015год. прокурор при РРП отказал да образува досъдебно
производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Изложената фактическа обстановка
съдът установява според събраните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, тъжба, протоколи и разписки, съдебномедицинското освидетелстване, СМЕ, преписка.
Не се
събраха категорични и непротиворечиви доказателства, уличаващи по несъмнен начин подс.С. за автор на престъплението, в които е обвинен
от частния тъжител.
Не се спори
по факта, че на 13.08.2015год. тъжителят и св.Ю.И. били в ПУ – с.Червена вода, обл.Русе, където
последният писал обяснения. Безспорно установено е обстоятелството, че тъж.М.
„диктувал” на свидетеля, какво да напише в обясненията си, като така пречел на
работата на полицейските служители. Доказателства за това се съдържат в
показанията на св.М. М., св.М. Ц., очевидец, бил в една стая със св.Ю. И.,
св.П. И.. Гласните доказателства са еднопосочни, поради което съдът ги
кредитира с доверие, още по-вече, че те се потвърждават и от показанията на
св.Ю.И., който не отрича, че „З.М. искал да му помогне, когато пишел
обясненията…” . Всички гласни доказателства са еднопосочни и досежно
обстоятелството, че тъж.М. напуснал стаята и излязъл в коридора на участъка,
след нееднократните забележки на св.М. М. и тези на подс.С., който поискал от
него същото.
Полицейските
служители М. М., П. И., Пл. С. и И.Н. твърдят, че чули тъж.М. да се обръща с
думите „Не ме бутай”, „Не ме блъскай”, които според тях били отправени към
подс.С.. В същото време обаче заявяват, че последният не извършвал такива
действия спрямо тъжителя – св.М. М. твърди, че когато чул репликата на
тъжителя, виждал подс.С. на касата на вратата да стои, без да прави нещо; св.П.
И. заявява, че в този момент между двамата „имало разстояние и нямало как да го
блъсне”; св.Пл. С. определя разстоянието между тях на „повече от метър”, което
възпрепятствало досега помежду им; св.И. Н. заявява, че „Видял колегата С. на
около 2-2.5м от г-н.М.”, след като излязъл веднага в коридора, чувайки
горепосочените реплики. Тези гласни доказателства, които съдът кредитира с
доверие, като еднопосочни, навеждат на извода, че между подс.С. и тъж.М. е
нямало физически контакт, който да е бил от такова естество, че да причини
уврежданията на последния, отразени в СМО. Съдът внимателно преценява
посочените гласни доказателства, отчитайки че са дадени от колеги на
подсъдимия, но в подкрепа на същите се явяват и показанията на св.Ю. И.. Последният
„не бил чул нищо необичайно”, „не чул шум от удари, от викове или от нещо
друго". Показанията на другия незаинтересован свидетел – М. Ц. също не
съдържат доказателства, подкрепящи обвинението в тъжбата.
Единствените
уличаващи гласни доказателства се съдържат в показанията на св.Ю. И..
Последният заявява, че когато излезли от сградата на участъка, тъж.М. показал
ръката си, която „била червена, в близост до рамото”, заявил му че „го е
блъскал Т.”. Показанията
на свидетеля по своя характер са производни –
същия преразказва казаното от тъж.М. и по своето естество не са друг, различен от тъжителя, източник на доказателства. Св.Ю. И. е очевидец на уврежданията по лявата мишница на тъжителя, но не и на техния автор. За такъв
той приема подс.С., тъй като той е посочен
от тъжителя. Тези производни доказателства са недостатъчни да
посочат по несъмнен начин автора на уврежданията, така както изисква
разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, тъй като произхождат от автора на тъжбата, който
като страна в процеса следва да докаже твърденията си в последната и това не
може да се случи, чрез производни доказателства. Освен това, съдът отбелязва,
че същите се оборват от показанията на полицейските служители, от показанията
на св.М. Ц., който заявява, „че бил с тъжителя на една и съща автобусна спирка
след това и не видял следи от побой над него, нито да се държал някъде, че го
боли”. Обвинението за авторство се разколебава и от приложените писмени
доказателства, изхождащи от тъжителя, в които той излага различни от твърдените
в тъжбата обстоятелства: в т.нар.”Съобщение” от 17.08.2015год. до РП – Русе,
тъжителят сочи, че спрямо него било „извършено организирано полицейско насилие
от полицаите…., изразяващо се в блъскане, удряне, обиди…”, т.е. обвинението е
насочено към всички дл. лица от ПУ-с.Червена вода; В приложеното към
„Съобщението” съдебномедицинско удостоверение тъжителят дал пред съдебния лекар
предварителни сведения, в които отбелязал, че „…бил блъскан от петима
униформени полицаи…и ударен с юмрук по челото от единия от тях….”, като
увреждания по челото СМУ не регистрира, като отново обвинението е към всички
полицейски служители. Тези писмени доказателства, разгледани в съвкупност с
останалите гласни доказателства правят обвинението срещу подс.С. необосновано.
Последният в обясненията си, които кореспондират и допълват показанията на
неговите колеги, отрича да е причинил уврежданията на подс.М., отразени в СМУ, поради
което и те не съдържат уличаващи доказателства и не могат да подкрепят
обвинението на тъж.М..
Към писмените доказателства следва да се отнесе и СМУ от 17.08.2015год, което регистрира увреждания - охлузвания и кръвонасядане на лява
мишница. Посочените увреждания са обективни находки, отразени в съдебномедицинското удостоверение, което като
официален писмен документ, какъвто се явява СМУ, има удостоверителен характер,
но същите не са източник на доказателства за техния автор. В този аспект следва
да се коментира и изготвената съдебномедицинска експертиза. Последната е
предназначена да установи вида и физиологичните характеристики на описаните в тъжбата телесни повреди, съгласно изискването на чл.144 ал.2, т.2 от НПК.
Експертът, депозирал заключение относно
механизма на причиняване на констатираните травматични увреждания, както
относимостта им към посочените от тъжителя дата и начин на причиняване. В
заключението си той посочил, че „охлузванията на лявата мишница” не могат да
бъдат получени от блъскане или удари с юмруци, както твърди тъж.М., а могат да
бъдат получени от стискане с ръка, каквито данни липсват в тъжбата. Експертът
не може да даде отговор за автора на тези увреждания, поради което съдържащите
се в експертизата данни следва да се разглеждат в съвкупност с останалия
доказателствен материал, а последният е недостатъчен да индивидуализира техния
автор.
Тук е мястото
да бъде подложен на коментар и приложеният към тъжбата амбулаторен лист №001599
от 09.09.2015год., който удостоверява, че тъж.М. посетил хирург – уролог,
диагностирал „Херния ингвиналис декстра”. Тъж.М. навежда, че увреждането е
резултат от деянието на 13.08.2015год. Тези твърдения се опровергават от
Съдебномедицинската експертиза, в която д-рД. не открил в делото данни за
действия, които да доведат до предпоставка за получаване на ингвинална херния.
Съдът отбелязва, че приложените СМУ, амбулаторен
лист №001599 от 09.09.2015год и изготвената СМЕк са факт. Но последните регистрират констатирани
увреждания, дават отговор за характера на причинената телесна повреда, но в
никой случай единствено и само те могат да посочат, кой е авторът на последните.
Конкретния случай е точно такъв. Налице са увреждания, видно от СМУ и
изготвената СМЕк, но тъжителят не представи безспорни и категорични
доказателства, същите да са причинени именно от подс.С. и той да е осъществил състава на престъплението по
чл.130 ал.2 от НК на 13.08.2015год.
Досежно
искането на тъж.М. за прекратяване на производството
и изпращане на делото в Районна прокуратура – Русе, поради данни за
престъпление по чл.131 ал.1,
т.2 от НК, което се преследва по общия ред, съдът намира следното: Депозираната от М. тъжба,
сложила началото на процесното НЧХД №423/2016год., не съдържа достатъчно обстоятелства, очертаващи обективните признаци на
състава на чл.131 ал.1, т.2, пр.3 от НК -
дали се касае за
Деяние, осъществено "при изпълнение"
на службата на подс.С. или "по
повод" изпълнение на службата му, поради което и предвид дадената
от тъж.М. квалификация, било образувано с разпореждане от 19.02.2016гд. на
председателя на РРС процесното дело. В хода на последното, в последното съдебно
заседание тъж.М. поискал делото да се изпрати на РРП с оглед на данни за
престъпление по чл.131 ал.1, т.2, пр.3 от НПК. Съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл.287 ал.7 от НПК, тъй като по предявеното в тъжбата обвинение
тъж.М. вече бил сезирал Районна прокуратура – Русе, по която била извършена проверка - преписка с
№ 3800/15г. по описа на РРП, приключила с мнение за отказ да се образува
досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ
характер. С постановление от 03.11.2015год. прокурор при РРП отказал да
образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление
от общ характер. Налице е вече произнасяне от страна на РРП по конкретния
казус, което възпрепятства изпращането на делото за ново произнасяне от страна
на РРП.
От друга
страна съдът преценява, че не е и в хипотезата на чл.289 ал.1, вр.чл.24 ал.1,
т.6 от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №423/2016год. В
конкретния случай не са налице основанията за приложение на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК защото спрямо
подс.С. не е налице незавършено наказателно производство за същото
престъпление, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото, доколкото липсва
образувано наказателно производство. В конкретния случай, с извършените
действия по приложената преписка не се провежда
разследване по смисъла на НПК, а предварителна
проверка на основание чл. 145 от ЗСВ, която няма
характер на действия, предвидени в процесуалния закон за намиране и закрепване
на доказателства във фазата на досъдебното производство по дела от общ характер.
Съобразявайки
гореизложеното, както и обстоятелството, че е сезиран с тъжба по която дължи
произнасяне от една страна и от друга липсата на безспорни и категорични доказателства уврежданията,
отразени в СМУ да са причинени именно от подс.С., съдът преценява че последният не е извършил деянието по чл.130 ал.2
от НК, за което е обвинен от тъж.М.,
поради което и на основание чл.304 от НПК следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това, на 13.08.2015год. в с.Червена вода, обл.Русе, да е причинил на З.С.М.,
ЕГН:**********, лека телесна повреда – болка и страдание, без разстройство на здравето
и ОПРАВДАВДАН по повдигнато от
тъжителя обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Не е налице основание
за ангажиране на гражданската отговорност на подс. Т.М.С. спрямо гражданския ищец за престъплението
по чл.130 ал.2 от НК. Предвид гореизложеното в мотивите,
съдът установи, че подсъдимият
не е извършил противоправно деяние, което се явява основание за възникване на
деликтна отговорност.
И тъй като липсва такова не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради
което гражданския иск, в размер съответно на 2000лв се явява
НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв следва да бъде
ОТХВЪРЛЕН, както
искането за присъждане на законната лихва.
На
основание чл.170 НПК тъжителят следва да заплати направените от подсъдимия
разноски в размер на 500лв. и 173лв. съдебни разноски по сметка на РРС. Досежно
искането на тъжителя за освобождаване от разноски съдът съобразява разпоредбата
на чл.189 от НПК, в която законодателят не е предвидил възможност за
освобождавене от такива и същото се явява недопустимо в наказателния процес.
Разноските, сторени в наказателния процес, следва да бъдат присъдени в пълния
размер, в който са уговорени при условие, че се установи действителното им
заплащане. В настоящия случай видно от представения договор за правна защита и
съдействие между подсъдимия и процесуалния му представител е уговорено
възнаграждение в размер на 500 лева. Видно от отбелязването в същия сумата е
заплатена в брой на защитника и следва да бъде възложена в тежест на частния тъжител. Същото касае е разноските в хода на
съдебното производство – 168лв. за назначената експертиза и 5лв. пътни за св.Ю.
И..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................