№ 78
гр. Нова Загора , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шестнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20212220200066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ПЛ. П. СТ. с ЕГН ********** от гр. София, кв. Горубляне, ул.
„Борис Рангелов“ № 16 и съдебен адрес: гр. София, ул. „Веслец“ № 39-41, ет.2 офис
11против наказателно постановление № 20-0306-001269/08.01.2021 г. на ВПД Началник
група към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месец, съответно за
извършени от него нарушения на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т. 2 б. Б от ЗДвП.
Жалбоподателят претендира отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Чрез
процесуален представител поддържа жалбата и прави доказателствени искания за
установяване на действителната фактическа обстановка.
Административно-наказващият орган редовно призован, не изпраща представител, не
се представлява.
РП-Нова Загора редовно уведомена не изпращат представител.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят П.С. бил правоспособен водач, притежавал СУМПС № ********* за
категория „В”, „АМ“, „В1“ на отчет КАТ София. На 26.12.2020 г. около 21.30 часа в община
Нова Загора, на път Трети клас № 662, С. управлявал лек автомобил „Киа Соренто” с рег.№
СВ 1772ВА, собственост на „Виста Принт 2013“ ЕООД с Булстат 20287128 със скорост
несъобразена със състоянието на пътя и реле фа на местността, навлиза в остра крива, губи
контрол над автомобила, излиза извън пътното платно и последователно се блъска в
крайпътна канавка и крайпътно дърво, следствие на което се преобръща. Реализира ПТП.
Водача не останал на мястото на произшествието и не изчакал пристигането на
1
компетентните органи на МВР. След като С. се уверил, че няма пострадали хора освен него
самия от произшествието се отправил да потърси медицинска помощ, тъй като преценил че
има нужда от такава. Най-близкото населено място с такава помощ бил гр. Твърдица, където
пострадалият потърсил спешна помощ.
По получен сигнал за ПТП в РУ Нова Загора, били изпратени полицейските
служители Ж. М. Ж. и Г. П. К., които не установили водача на място. По сведение на
колегите си от гр. Твърдица, същият бил установен там и доведен на място. Бил му
съставен АУАН серия GA № 311974 от дата 26.12.2020 г., за извършени от него нарушения
на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващия орган издал атакуваното
наказателно постановление с № 20-0306-001269/08.01.2021 г., с което на основание чл.179,
ал.2 пр.1 ЗДвП на П.С. било наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева, за извършено от него нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, и административно наказание
глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месец, за извършено от него нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б. Б ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя в срок, който останал
недоволен от същото и го обжалвал с нарочна жалба депозирана чрез наказващия орган до
Районен съд Нова Загора на 03.02.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност – Наказателно постановление № 20-0306-001269/08.01.2021 г. на ВПД
Началник група към ОД МВР Сливен, РУ МВР Нова Загора; заверено копие от АУАН серия
GA № 311974 от 26.12.2020 г.; заверено копие от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 131/26.12.2020 г.; заверено копие от снимки на ПТП; справка за
нарушител/водач на ПЛ. П. СТ., фиш от СМП гр. Твърдица и материали от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – ОПУ гр. Сливен, относно релефа на път 3-662 Нова Загора-Баня-
Твърдица-Елена и показанията на полицейските служители – Г. П. К. и Ж. М. Ж..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения:
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта му, с която на
жалбоподателя П.С. на основание чл.175, ал.1, т.5 е наложено административно наказание
„глоба” в размер на сто лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от два
месеца, е издадено в нарушение процесуалните правила и материалния закон.
В обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление наказващия
орган е приел от фактическа страна, че след като е реализирал процесното ПТП,
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да уведоми и без да изчака
пристигането на представител на МВР или службата за контрол на територията на която е
възникнало ПТП-е. Така приетите за установени от него факти наказващия орган е
субсумирал под състава на чл.123, ал.1, т. 2 б.Б от ЗДвП, вменявайки във вина на
жалбоподателя, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска,
не уведомява службата за контрол, както и че не изпълнява указанията и.
Разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗДвП регламентира задълженията на водач на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, като в т.3,
съответно в б.”а”, „б” и „в” са уредени отделните задължения на водача, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, при наличието на една от
посочените в закона три хипотези.
2
В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е издадено в
нарушение разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, доколкото липсва коректно посочване на
законовата разпоредба на закона, която е била нарушена, а последното освен друго води и до
ограничаване защитата на санкционираното лице.
Дори да се приеме, че наказващия орган е вменил във вина на жалбоподателя
деянията включени в състава на чл.123, ал.1, т. 2, б.”б” ЗДвП, то в настоящото производство
не бе доказано по несъмнен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна
страна, жалбоподателя да е осъществил някое от тях.
Нито от писмените доказателства, нито от гласните такива се установи между
участниците в произшествието да е липсвало съгласие относно обстоятелствата свързани от
него. Само при липса на токова, законът вменява в задължение на съответния участник в
ПТП да не напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
МВР на територията на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му
указания.
От събраната по делото доказателствена съвкупност не се установи и жалбоподателя
да не е изпълнил указанията на съответната служба за контрол на МВР. Всъщност във вина
на жалбоподателя е вменено и неизпълнение на задължението му да уведоми съответната
служба за контрол. Последното логически изключва възможността жалбоподателя да не
изпълнил нейни указания, след като се твърди, че той въобще не е уведомил съответната
служба за контрол за настъпилото произшествие.
С оглед гореизложеното наказателното постановление следва да се отмени в частта
му, с която на ПЛ. П. СТ., на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месец, за извършено от него нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б.Б
от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Наказателното постановление в частта му, с която на жалбоподателя е било наложено
на основание чл.179, ал.2 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено от него нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за
процесуално и материално законосъобразно.
Задължение на всеки водач на МПС е да се движи по начин съобразен с конкретните
пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл.20, ал.2 ЗДвП – да управлява
автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа само примерно, а не изчерпателно изброяване на
факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с
примерно посочените от чл.20, ал.2 ЗДвП фактори, но и с всички други препятствия в
движението, произтичащи от конкретната ситуация, като намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността, така че и когато минималната скорост създава
опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да е в състояние да спре
управляваното от него МПС. В този смисъл e и ТР № 28 от 28.11.1984 год. по н.д.№ 10/84 г.
на ОСНК.
В процесния случай, жалбоподателят е бил наясно, че управлява по път трети клас, с
наличие на завои, което е трябвало да го мотивира да изпълни задълженията си за движение
със скорост, която да му гарантира, че няма да допусне причиняване на пътнотранспортно
произшествие.
Ето защо, съдът намира, че така описаното в АУАН и НП-е деяние съдържа всички
3
обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 ЗАНН и
осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по
ЗДвП.
Правилно деянието е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Правилно наказващия орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Наложената санкция е на минимума на предвидената в чл.179, ал.2 ЗДвП,
съобразена е с тежестта на нарушението и личността на нарушителя, поради което съдът
намира същата за правилно и законосъобразно определена.
Постановлението в тази му част е издадено при напълно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и
проверени в хода на производството, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0306-001269/08.01.2021 г. на
ВПД Началник група към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен със МЗ № 8121з-
414/14.05.2018 г., В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.179, ал.2 пр. 1 ЗДвП на ПЛ. П.
СТ. с ЕГН ********** от гр. София, кв. Горубляне, ул. „Борис Рангелов“ № 16 е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за извършено от него нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0306-001269/08.01.2021 г. на ВПД
Началник група към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен със МЗ № 8121з-
414/14.05.2018 г., В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП на ПЛ. П.
СТ. с ЕГН ********** от гр. София, кв. Горубляне, ул. „Борис Рангелов“ № 16 е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, както и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от два месец, за извършено от него нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б.
Б ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4