Р
Е Ш Е Н И Е
11.12.2015 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2015 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 11 (единадесети) ноември Година
2015
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Д.Д.,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 104
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са при условията на първоначално обективно и субективно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД от „Л.К.“ООД,
ЕИК ...... седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от С. А.С.- управител, представлявал по
пълномощие от адв.П.П.П. срещу
солидарните длъжници „В.С.“ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от В.Й.Б.-управител, ЕИК ********* и В.Й.Б. с ЕГН **********,
с адрес ***, с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 3 584.62 лева (три хиляди петстотин осемдесет
и четири лева и 62 стотинки), представляваща главница за продажба на гориво –
3.500 хил.л.газ-пропан бутан, съгласно договор за продажба на горива от
01.02.2013 г., за което е издадена и фактура №**********/18.04.2014 г. и 174.78
лв. /сто седемдесет и четири лева и 78 стотинки/ - обезщетение за забавата –
мораторна лихва върху главницата за периода 22.07.2014 г. – 08.01.2015 г. ,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените
поделото разноски.
В исковата молба ищецът „Л.К.“ООД, ЕИК
********* твърди, че ответника „В.С.“ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ********* е закупил и получил от ищеца 3.500 хил.л.газ-пропан бутан,
съгласно договор за продажба на горива от 01.02.2013 г., за което е издадена и
фактура №**********/18.04.2014 г., като купувачът е следвало да заплати
стойността на горивото по банков път по посочена във фактурата банкова сметка ***а.
От ответника „В.С.“ЕООД било извършено частично плащане по банков път на
22.07.2014 г. на закупеното по договора гориво, като задължението по посочената
фактура било погасено до размер на 90.38 лв., като останала неплатена част в размер на 3 584.62 лв. След като
задължението не било заплатено от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било
образувано ч.гр.д.№3/15 г. по описа на ВПРС, като солидарно срещу ответника „В.С.“ЕООД
и ответника В.Б. била издадена заповед за изпълнение. В законния срок, след
връчване на заповедта, ответниците депозирали възражение срещу нея. Втората ответница, съгласно договор за продажба на горива от 01.02.2013 г., била
поръчител. В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство
предявил първоначално обективно и субективно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с които моли съда с решението си
да признае за установено в отношенията между страните, че „В.С.“ЕООД и В.Й.Б.,
солидарно дължат на „Л.К.“ООД, сумата от 3 584.62 лева (три хиляди
петстотин осемдесет и четири лева и 62 стотинки), представляваща главница за
продажба на гориво – 3.500 хил.л.газ-пропан бутан, съгласно договор за продажба
на горива от 01.02.2013 г., за което е издадена и фактура
№**********/18.04.2014 г. и 174.78 лв. /сто седемдесет и четири лева и 78
стотинки/ - обезщетение за забавата – мораторна лихва върху главницата за
периода 22.07.2014 г. – 08.01.2015 г. , ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на задължението, както и направените по делото разноски, включително и по
заповедното производство. Ищецът, чрез процесуалния си представител адв.П.П. ***,
поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.
В
законният едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, всеки от
ответниците депозира писмен отговор, в който заявява, че исковете са допустими,
но неоснователни. В съдебно заседание ответниците се представляват от
упълномощен представител адв.С. от ШАК. Ответникът В.Б., чрез процесуалния си
представител оспорва изцяло иска и заявява, че не се е задължила с договор за
поръчителство на задълженията по договор за продажба на горива от 01.02.2013
г., сключен между ищеца и първия ответник. Посоченото от ответницата се
потвърждавало и от събраните по делото доказателства и в частност от заключението на почерковата експертиза. Поради
което моли съдът с решението си да отхвърли предявения срещу нея иск и да й
присъди направените по делото разноски. Ответникът „В.С.“ЕООД не отрича, че
дължи на ищеца посочената в исковата молба сума, представляваща закупено от
него гориво от ищеца, счита че иска е основателен и доказан по отношение на
него.
Като писмени
доказателства по делото са приети представените с като писмени доказателства по делото представените: оригинал на договор за продажба на
горива от 01.02.2013 г., фактура №**********/18.04.2014 г.; документ за
удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка №S4052 00882/18.07.2014
г. към акцизен данъчен документ №10000055/18.07.2014 г.; дневно извлечение
№138/22.07.2014 г.; уведомление за приемане на данни от справката – декларация
по ЗДДС от ищеца, дневника запокупки-продажба заотчетен период юли 2014 г.,
вх.№1600-2506286/12.08.2014 г.; извлечение от главна книга за клиент „В.С.“ЕООД,
извлечение от дневник за продажбите на ищеца за месец юли 2014 г.; извлечение от търговския регистър за прокурата
на ответника и актуално състояние на ответника; заключение на ССчЕ, заключение
на съдебно почеркова експертиза.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и
правна страна следното:
Съдът, като съобрази предявената
претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в
процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от
него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който
се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения
с ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения
договор. При евентуално оспорване, ответника следва да установи, или че е
изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.
По ч.гр.д.№3/2015 г. по описа на ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответниците да заплатят солидарно сума от 3 584.62 лева (три хиляди
петстотин осемдесет и четири лева и 62 ст.), представляваща главница и лихва
174.78 лв. (сто седемдесет и четири лева и 78 ст.), за периода от 22.07.2014 г.
– 12.01.2015 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението –
07.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи
разноски по заповедното производство: 75.20 лв. – платена дължима държавна
такса по заявлението и 370.00 лв. – адвокатско възнаграждение. В срока по
чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
В указаният от съда срок
заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно и
субективно съединяване са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД солидарно срещу В.Й.Б. с ЕГН ********** и В.С.“ЕООД.
Предявените от ищеца обективно и
субективно съединени положителни установителни искове, предвид наличие на
правен интерес са допустими.
Не се спори между страните, а се установява и от
приложения по делото договор за продажба на горива от 01.02.2013
г./от който произтича задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/, който по смисъла на
ТЗ е търговска сделка, че ищеца по делото „Л.К.“ООД в качеството на
продавач е прехвърли и доставил на ответника „В.С.“ЕООД гориво- 3.500
хил.л.газ-пропан бутан, съгласно договора. Ищцовата страна е издала фактура
№**********/18.04.2014 г., като купувачът е следвало да заплати стойността на
горивото по банков път по посочена във фактурата банкова сметка ***а. В хода на делото са ангажирани специални знания посредством
проведената ССчЕ, заключението на вещото лице, по която установява следното:
процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества, като
вземане на ищеца. Вписана е в Дневника на покупките при ответника. Счетоводните
книги на двете дружества са водени редовно. Размерът на неизплатената сума по
фактурата е 3 584.62 лева. Размерът на законната лихва върху главницата от
22.07.2014 г. – 08.01.2015 г. до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда е 174.78 лева. Тъй
като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в
тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на
търговски сделки, в тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице е дало
заключение, че процесната фактура е редовно осчетоводена както в счетоводството
на ищеца като вземане по партидата на ответника „В.С.“ЕООД, така и е редовно отразена в счетоводството на
ответника като задължение по партидата на ищеца в исковия размер, като дължимия
остатък по тази фактура е в размер на 3 584.62 лв. От експертизата се установява също, че
ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по осчетоводената фактура. С
редовното отразяване от ответника „В.С.“ЕООД в счетоводството му на процесната фактура и записването
на сумата от 3 675.00 лв., като
непогасено задължение към ищеца следва, че ответникът е признал, приел и
потвърдил доставката на стоките по фактурата. От предходни плащания от страна
на ответника „В.С.“ЕООД
на ищеца е осчетоводена сума за прихващане в размер на
90.38 лв. С оглед естеството на
възникналите права и задължения от съдържанието на представената фактура и договора
за търговска продажба се установява, че е уговорено купувачът да плати цената три
дни след предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, съответно издаване на фактурата. Видно от съдържанието на фактурата и видно от документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка
№S4052 00882/18.07.2014 г. към акцизен данъчен документ №10000055/18.07.2014
г., продадените стоки са доставени
от ищеца и приети от ответника срещу подпис в деня на издаването им. Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Въпреки доказателствената тежест, която носи,
ответникът „В.С.“ЕООД не е
представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в
срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им
търговски правоотношения, обективирани в издадената от ищеца и подписана от
ответника фактура до размера на 3 584.62 лв. Още повече, че същия чрез процесуалния
си представител не отрича дължимостта на сумата.
По изложените съображения, съдът намира предявения
иск срещу „В.С.“ЕООД за
основателен и доказан за установения по делото неплатен размер на главницата по
горепосочената фактура от 3584.62 лв., дължим за продадените и доставени на
ответника подробно описани в нея стоки. Що се касае до претенцията за
обезщетение за забавено плащане на главницата по фактурата в размер на
законната лихва, съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1, пр. първо ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно чл. 327 ТЗ, ако не е уговорено друго, при търговската
продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго.
В случая в договора и фактурата е уговорен падеж на задължението на ответника
за плащане на продажната цена, различен от датата на получаване на стоките, а
именно датата на плащане е 21.07.2014г.
Това означава, че съобразно чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по фактурата от деня, следващ падежа на
задължението, т.е. от 22.07.2014г. Тъй като съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ между
търговци лихви се дължат, освен ако е уговорено друго, при липсата на уговорки
за друго, наред с главното неплатено вземане по фактурата, на основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 294, ал. 1 ТЗ ответникът дължи претендираното
от ищеца обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от деня, следващ уговорения падеж по
фактурата до заявената дата. Досежно размера на претендираното обезщетение,
съдът ще се съобрази с даденото от вещото лице заключение и намира, че
претенцията за дължимост на законната лихва върху непогасената главница по
фактурата за горепосочения период – от забавата по нея – 22.07.2014 г. – 08.01.2015 г. - 174.78 лева съвпада напълно с посочения в исковата
молба размер, поради което искът за законна лихва се явяват основателен и
следва да се уважи в този размер.
Предвид изложеното, съдът счита че предявените
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД срещу В.С.“ЕООД, следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение
на иска предявен срещу втория ответник В.Б., в качеството й на солидарен
длъжник, на основание договор за поръчителство, изписан изрично в договор за
продажба на горива от 01.02.2013 г., сключен между ищеца и първия ответник, за
обезпечаване на задълженията по него: Съгласно чл.
138, ал. 1 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор трябва да бъде сключен в писмена форма. Задължението
на поръчителя възниква от договора за поръчителство, който макар и да е
акцесорен и с обезпечителен характер спрямо главното задължение, е различен от
договора, от който е породено главното задължение. За да възникне валидно
задължение за поръчителя по силата на сключен договор за поръчителство е
необходимо наличието на съществуващ действителен главен дълг, а предметът и
обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното
задължение. По делото се установи по безспорен начин съществуването на главния
дълг на първия ответник към ищеца по договора за продажба на горива. От
заключението на съдебно-почеркова експертиза № 143 от 02.11.2015 г. от вещото
лице Д.Й.В. – вещо лице при НТЛ отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР гр.
Шумен се доказа по делото при пълно и главно доказване, че ответникът В.Б. не е
подписала процесния договор за поръчителство, като не е изразила съгласие за
сключването му, поради което поетото от нея задължение за отговорност за чужд
дълг е нищожно и не е породило правно действие.
Предвид изложеното предявените срещу нея искове с правно основание чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал. 1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, в качеството й на солидарен длъжник с първия ответник, следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни.
От страна на ищеца се
доказаха извършени разноски в размер в размер на 870.00 лв., от която сумата в размер на 75.20 лева държавна такса и 370.00 лв. адвокатско
възнаграждение за
заповедното производство и сумата в размер на 129.00 лева държавна такса и за изготвена експертиза 300.00 лв.
за исковото производство. С
оглед уважената част от иска на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „В.С.“ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от разноски по делото в посочените размери.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът, следва да
заплати на ответника В.Б., съобразно отхвърлената част от исковете, извършените
по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лв. и възнаграждение за изготвяне на експертиза в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Л.К.“ООД,
ЕИК ......
седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от С. А.С.- управител, от една страна, и ответника „В.С.“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от В.Й.Б.-управител, от друга, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 3 584.62 лева (три хиляди
петстотин осемдесет и четири лева и 62 стотинки), ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.01.2015г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница за продажба на гориво – 3.500 хил.л.газ-пропан
бутан, съгласно договор за продажба на горива от 01.02.2013 г., за което е
издадена и фактура №**********/18.04.2014 г., както и сума в размер на 174.78 лв. /сто седемдесет и четири лева и
78 стотинки/, представляваща обезщетение за забавата – мораторна лихва
върху главницата за периода 22.07.2014 г. – 08.01.2015 г., както и сумата от 445.20 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и
20 ст./, разноски по ч.гр. дело №3/2015г. по описа на ВПРС,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение №4/09.01.2015г. по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №3/2015г. по описа на ВПРС срещу ответника „В.С.“ЕООД ЕИК *********, на основание чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.К.“ООД,
ЕИК ......
седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от С. А.С.- управител срещу В.Й.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, обективно и
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответника В.Й.Б. с ЕГН **********,
дължи на ищеца солидарно с ответника „В.С.“ЕООД
ЕИК *********, сумата от 3 584.62
лева (три хиляди петстотин осемдесет и четири лева и 62 стотинки), ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.01.2015г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница за продажба на гориво – 3.500 хил.л.газ-пропан
бутан, съгласно договор за продажба на горива от 01.02.2013 г., за което е
издадена и фактура №**********/18.04.2014 г., както и сумата от 174.78 лв. /сто седемдесет и четири лева и
78 стотинки/, представляваща обезщетение за забавата – мораторна лихва
върху главницата за периода 22.07.2014 г. – 08.01.2015 г., както и сумата от 445.20 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и
20 ст./, разноски по ч.гр. дело №3/2015г. по описа на ВПРС,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение №4/09.01.2015г. по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №3/2015г. по описа на ВПРС срещу ответника В.Б., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „В.С.“ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано по закон от В.Й.Б.-управител ДА ЗАПЛАТИ на „Л.К.“ООД, ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление ***, представлявано по закон от С. А.С. -
управител, сумата от 870.00 лв./осемстотин и
седемдесет лева/, представляваща разноски в заповедното производство, от която сума - 75.20 лева държавна такса и 370.00 лв. - адвокатско
възнаграждение, за които е издадена заповед за
изпълнение №4/09.01.2015г. по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №3/2015г. по описа на
ВПРС,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.С.“ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано по закон от В.Й.Б.-управител ДА ЗАПЛАТИ на „Л.К.“ООД, ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление ***, представлявано по закон от С. А.С. -
управител, сумата от 429.00
/четиристотин двадесет и девет/ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под
формата на заплатени държавна такса 129.00 лв. и възнаграждение за експерт
300.00 лв. в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л.К.“ООД,
ЕИК ......
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от С. А.С. -
управител ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400.00
/четиристотин/ лева,
представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски под формата
на заплатени адвокатско възнаграждение 300.00 лв. и възнаграждение за експерт
100.00 лв. в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №3/2015г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: