Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
Гр.София, 27.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Е. Калоянова като разгледа докладваното
от съдия Кордоловска
гр. д.
№ 9853 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 343600 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 63794/2010 г. на СРС, I ГО, 45 състав, съдът е признал
за установено по отношение на ищците Г.Й.В., Л.Н.Д., заместен в правата си от В.Г.Д., В.Л.Н. и Н.Л.Н.,
В.Б.Т., Ц.Я.Д., починал в хода на делото пред въззивната
инстанция и заместен от своите наследници С.Ц.Д., Е.Ц.К. и А.Ц.Д., В.С.Я., О.С.Я.,
Х.Я.Я., С.Я.К., Н.А.Л., Т.Л.Л.,
Г.Л.Л., заместен в правата си от Н.А.Л., М.К.И., С.С. А., заместена в правата си от П.Д.К., заместена от С.:
В.К. и В.В.К., последният също починал и заместен от И.В.К.
и Н.Д.Ч., и Д.Ц.Д. - Н., С.П.С., заместен в правата си от Й.С.Д. и П.С.С.; Ц.П.С., Й.Н.С., заместен в правата си от В.Й.С.; В.Н.С.
и Т.Г.Г., че ответниците И.Р.Ц., Н.П.В. и О.Т.В. не са собственици на поземлен
имот с идентификатор 35239.6110.99
по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед № РД18-77
от 21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
с. Казичене, район „Панчарево”, местност „Дяволско круше”,
целият имот с площ от 8000 кв.м., с трайно предназначение земеделска земя -
нива, при съседи: имоти с идентификатори 35239.6110.98, 32539.6110.543, 35239.6110.100,
35239.6110.65, 35239.6110.66, 35239.6110.67 и 35239.6110.68.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
Н.П.В., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
го обжалва с доводи за неправилност. Поддържа, че заедно с останалите ответници е придобил процесният
имот след като делбата му е била прикрючила,
доверявайки се на отбелязването, че протоколът от 17.05.2007 г. по гр.д. №
2821/2000 г. на СРС, 55 състав, е влязъл в сила, както и на това, че е бил
вписан в АВ. Моли решението да бъде отменено и искът - отхвърлен като
неоснователен.
Въззиваемите оспорват жалбата по
съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор и молят решението да бъде потвърдено.
Софийски градски
съд, като взе предвид събраните доказателства по делото и като съобрази инвокираните доводи и възражения на страните съобразно с
разпоредбите на чл. 235 и чл. 12 от ГПК, намери от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му - само
в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Обжалваното решение е и правилно, като за да формира този извод, съдът съобрази
следното:
Предявеният
иск е отрицателен установителен, с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК и с предмет - да бъде признато в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот - нива с площ от 8.0 дка,
съставляваща имот с № 121038 по плана за земеразделяне на с. Казичене, м.
"Дяволско круше", с ЕКАТТЕ 35239, който
имот е с идентификатор 35239.6110.99
по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед № РД18-77
от 21.12.2010 г.
От
фактическа страна от представените и приети пред районния съд писмени
доказателства се установява, че имотът е възстановен на наследниците на Г.Н.Ю.с
Решение № 2681 от 02.07.1999 г. на Поземлена Комисия - Казичане
на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне. Първоначално
имотът заедно с още две ниви, собствеността на които е била възстановена със
същото решение на поземлената комисия, е бил предмет на делба, като с решение
от 15.06.2001 г., постановено по делбеното гр. д. №
2821/2000 г. на СРС, 55 състав, имотът е допуснат до делба между сънаследниците на общата им наследодателка
Г.Н..
С
решение от 21.10.2005 г. във фазата по извършването на делбата съдът е съставил
и обявил за окончателен разделителен протокол, състоящ се от общо 16 дяла, от
които дял І и дял ІІ съставляват процесният недвижим
имот - нива с площ от 8.0 дка, видно и от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза.
Видно от
представения по делото протокол от 17.05.2007 г. по гр. д. № 2821/2000 г. на СРС,
55 състав, поради неявяването на никоя от страните съдът е пристъпил към служебно
теглене на жребий, при което в дял на В. Й.Д., Г.Р.Д. и В.Р.Д. се е пазнала в дял именно процедната
нива. След като изтеглил дялове и за
останалите съсобственици, съдът прекратил производството по делото с
определение по съшия протокол, който бил заверен за влизането му в сила с дата
29.06.2007 г. и е бил вписан в службата по вписванията по отношение на дял
първи и дял втори.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8 том VІІ дело № 1137/2009
г. съделителите В., Г.и В.Д.са продали на ответниците
по делото И.Р.Ц. и Н.П.В., през време на брака му с О.Т.В.,
правото на собственост върху имота, който им се е паднал в дял по описания
по-горе начин.
С определение № 6709 от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. №
4696/2010 г. на СГС, ІІ-Г въззивен състав,
определението от 17.05.2007 г. по гр. д. № 2821/2000 г. на СРС, 55 съставу е отменено поради нередовно призоваване на съделителите и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
При повторно извършената процедура по чл 291 от ГПК (отм.) с протокол от 05.06.2012 г. по гр. д.
№ 2821/2000 г. на СРС, 55 състав, съдът пристъпил към теглене на жребий, при
който процесната нива се и паднала в дял на О.Я., Х.Я.,
С.К. и Ц.С., а не на прехвърлителите по нотариален
акт № 8/2009 г.
При така установената фактическа обстановка
правилно първоинстанционният съд е приел от правна
страна, че ответниците не са
станали собственици на продадения им недвижим имот. Същият съставлява отделен
предмет от делбеното имущество, който е прехвърлен от
част от съделителите на трети за делбата лица преди
делбата да е приключила окончателно с протоколното определение от 05.06.2012 г.
Разпоредбата на чл. 76 от ЗН установява
правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени
предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при
делбата. Относно характера и вида на недействителността по чл. 76 ЗН, с т.1 от Тълкувателно
решение № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК се изостави практиката, установена с
т.1, 2 и 4 на Тълкувателно решение № 72/1985 г. на ОСГК на ВС, като се прие, че
актовете на
разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ (предмет, имот) са
само относително
недействителни (спрямо останалите, неучаствали в разпоредителната
сделка сънаследници), а не изначално нищожни. Това
означава, че разпоредителната сделка валидно обвързва страните по нея, т.е. между тях
актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако при извършване на
делбата, разпоредената сънаследствена вещ или имот,
както е в случая, не се падне в дял на прехвърлителите-сънаследници.
Последните отговарят спрямо приобретателите по реда
на чл. 189 и сл. ЗЗД
за евикция, като добросъвестността на купувачите не е
основание те да задържат собствеността, нито може да бъде противопоставена на
останалите съделители, които са защитени от
посочената норма на закона. Противно на
развитите във въззивната жалба съображения, процесният имот при извършване на делбата не се е паднал в
дял на проводателите на ответниците,
поради което вещноправните последици от продажбата не
са настъпили спрямо тях като приобретатели. Извършеното
удостоверяване, че определението от 17.05.2007 г. е влязло в сила, е невярно,
а вписването за първи и втори дял няма конститутивно,
а само защитно-оповестително действие. Делбата е
приключила с тегленето на жребие по протокола от 05.06.2012 г., при което процесната нива не се е паднала в дял на прехвърлителите. Ето защо, искът като основателен правилно
е уважен.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното
решение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът Н.П.В. дължи да заплати на въззиваемите
направените от тях разноски пред въззивната инстанция,
но предвид, че по делото няма доказателства те да са извършили такива, то и не
следва да им бъдат присъждани.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343600 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 63794/2010
г. на СРС, I
ГО, 45 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.