Р Е Ш Е
Н И Е № 36
Гр.
Сливен, 21.04.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 4 по описа
за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20222230200777 по описа
на Районен съд - Сливен за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С
Решение № 465 от 24.11.2022 г., постановено по АНД № 20222230200777/2022 г. по
описа на Районен съд - Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-0804-001398 от 19.05.2022 г.
на Началник РУ в ОД на МВР – Сливен, с което на И.Ц.Д., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и административно наказание „Глоба“ в размер на 50
лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са отнети 14 контролни точки.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател И.Ц.Д., който
го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за нарушение
на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
възприел фактическата обстановка, като е направил необосновани изводи. Посочва,
че не били изяснени обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение и
неправилно било прието, че е извършено посоченото нарушение. Моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен изцяло.
В с.з.
касационният жалбоподател И.Ц.Д., редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Г.М. ***, който поддържа касационната жалба.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно
призован, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и
моли съда да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 04.05.2022
г. около 16:13 часа по б. „С. К.“, в г. С., жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Рено Меган" с peг. № ******** с прикачено към него ремарке. Зад
него в същата посока се движил полицейски автомобил със служители, които забелязали,
че на кръстовището на б. „С. К.“ и б. „Б. М.“ автомобилът преминал на червено,
поради което с включена светлинна и звукова сигнализация, го последвали.
Настигнали го на известно разстояние след кръстовището, където жалбоподателят
преустановил движението си. При подминаването на автомобила му, забелязали, че
водачът е без поставен обезопасителен колан. Полицейските служители му разпоредили
да последва полицейския автомобил, като спрели срещу сградата на НОИ. Обяснили
повода за спирането му - преминаване през
кръстовището при работеща червена светлина на светофара. За констатираното на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
въз основа на който е издадено процесното НП, с което на И.Ц.Д.
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – водачът на МПС не използва
обезопасителен колан, с който е оборудване МПС и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - не
съобразява поведението си със светлинните сигнали, за което на основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева и са отнети общо 14 контролни точки.
За да потвърди Наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните
мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че не са допуснати нарушения при
съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното наказателно постановление. Приел
е, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, без да е налице
разминаване между тях, като нарушенията били описани точно и ясно. Приел е, че точно
са посочени нарушените норми, като правилно за всяко от нарушенията е приложена
и санкционната норма от ЗДвП. Обсъдил
е свидетелските показания, приемайки, че не е оборена констатацията за
извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Приел
е, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради
което не била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви Районният
съд е потвърдил обжалваното НП.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на
Районния съд, при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява
по безспорен и категоричен начин, че на 04.05.2022 г. около 16:13 часа по б.
„С. К.“ в г. С., жалбоподателят управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с peг. № ********
с прикачено към него ремарке. На кръстовището на б. „С. К.“ и б. „Б. М.“
автомобилът преминал при червен сигнал на работещата в нормален режим
светофарна уредба, поради което полицейски служители го последвали с включена
светлинна и звукова сигнализация. На известно разстояние след кръстовището,
жалбоподателят преустановил движението си, като при подминаването на автомобила
му, полицейските служители забелязали, че водачът е без поставен обезопасителен
колан. Двата автомобила спрели срещу сградата на НОИ в г. С., където на жалбоподателя
била извършена проверка. Административнонаказателната му отговорност е
ангажирана за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл.6, т. 1 от ЗДвП. Нормата
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение за водачите на превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съгласно разпоредбата на чл.6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан, с който е оборудване МПС, като е
преминал през кръстовището при червен сигнал на работеща в нормален режим
светофарна уредба.
Съгласно
нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (ДВ, бр. 26 от 2018 г.), за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан по чл. 183, ал.
4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на водачите на МПС се отнемат 6 контролни точки.
Съгласно т. 12 от същата разпоредба за преминаване при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП) на водачите на МПС
се отнемат 8 контролни точки.
В касационната
жалба са наведени доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение при
изясняване на фактическата обстановка и при оценяване на доказателствата, които
не се споделят от настоящата съдебна инстанция. По делото пред Районния съд са
разпитани като свидетели актосъставителят; свидетелят при съставяне на АУАН; лицето, което е било в автомобила, управляван от
жалбоподателя. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на свидетелите,
като ги е ценил поотделно и в съвкупност с другите събрани по делото
доказателства. Видно от представения с административнонаказателната преписка
АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършените от жалбоподателя деяния в качеството му на водач на МПС,
осъществяващи състава на две отделни административни нарушения. По своята
правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който
се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на
административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена
сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили
така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение представлява фактически оборима
презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на
адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед
на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че
същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за
установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е
разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. В АУАН Д. е вписал, че
няма възражения. Писмени възражения не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. Свидетелските показания на разпитаните пред районния съд полицейски
служители кореспондират с посоченото в АУАН. Формираният от първоинстанционният
съд извод, че с показанията на свидетелят Д. констатациите по АУАН не са
оборени се подкрепят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е изложил
точни и обосновани доводи, които изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и
настоящия съдебен акт.
Неоснователно
е наведеното в касационната жалба възражение за дописване на нов текст в
наказателното постановление. Визираният нов текст представлява изписване на
текста на посочената за нарушена правна норма на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В
АУАН и в НП нарушенията са описани подробно, поради което не е налице отмяна на
НП.
Неоснователно
е и наведеното в касационната жалба възражение за вменяване във вина на
несъществуващо нарушение, посочено в атакуваното съдебно решение като нарушение
по чл. 24, ал. 1 от ЗДвП. В решението на Районния съд са описани нарушените разпоредбите,
посочени в АУАН и в НП; същите са коректно изписани в диспозитива и в мотивите на
решението. Освен с посочване на правната норма, първоинстанционният съд е
описал подробно деянията, които приема за безспорно установени, а именно:
преминаване през светофар при червена светлина и управление на автомобил без
поставен обезопасителен колан. Настоящият касационен състав констатира, че на
стр. 2 от решението е посочен чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, което представлява
техническа грешка и не може да обоснове отмяна на съдебния акт.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга,
както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С нормата на чл. 189з
от ЗДвП (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) законодателят изрично
е предвидил неприложимост на чл. 28 от Закона за административните нарушения и
наказания за нарушенията по ЗДвП.
Обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция решение е обосновано и съответно като изводи на
всички събрани по делото доказателства. При определяне на санкционната норма
наказващият орган не е допуснал нарушение, което да е предпоставка за отмяна,
поради незаконосъобразност. Обжалваното решение не е
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният
съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и
правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба
оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна,
жалбоподателят е осъществил състава на административните нарушения, за които е
привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и
постановеното от Районния съд решение е законосъобразно.
В
атакуваното решение Районен съд – Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Наказателно постановление № 22-0804-001398 от 19.05.2022
г. на Началник РУ в ОД на МВР – Сливен, с което на И.Ц.Д. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети общо 14 контролни точки.
По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 465 от 24.11.2022 г., постановено по АНД № 20222230200777/2022
г. по описа на Районен съд - Сливен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.