№ 3184
гр. Варна, 04.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Б.а
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Б.а Въззивно гражданско дело
№ 20253100500941 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „Екарисаж Варна“ ЕООД против
Решение № 456 от 10.02.2025г., постановено по гражданско дело №
1095/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден
да заплати на Ц. П. Р., ЕГН ********** сумата от 120 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на
06.07.2023 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
06.07.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1
КТ.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирани лица в
първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и
261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.
Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания акт.
Оспорва се изводът на районния съд, че инструкциите за безопасност на труда
не съдържат ясни и конкретни правила. Поддържа се, че работникът е
запознат с „Правилника за вътрешен трудов ред“ на дружеството, общите
изисквания и основни задължения на работещите в предприятието, както и с
оценка на риска при работа на длъжността, на която е назначен. Твърди се, че е
недоказано технологът Деян Дойчев да е настоявал и указвал машината да
бъде заредена с повече от допустимото количество кланичен конфискат. Сочи
се, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като е напуснал работното си
място на бутона за спиране на машината. Според жалбоподателя определеното
от първоинстанционния съд обезщетение е завишено по размер. Поддържа се
възражение за съпричиняване в размер на 90% поради груба небрежност от
страна на ищеца. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното
решение изцяло, евентуално намаляване на присъденото обезщетение.
Претендират се разноски.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Ц. П. Р., с който се оспорва същата като неоснователна. Сочи се, че
правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на
работодателя по чл.201, ал.2 КТ за проява на груба небрежност от страна на
ищеца. Твърди се, че от свидетелските показания се установява практика
работниците, по нареждане на техните ръководители, да влизат в бункера, за
да подпомагат дейността на шнека. Поддържа се, че размерът на присъденото
обезщетение е справедлив. Искането е за оставянето й без уважение.
Претендират се разноски.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 17.09.2025г. от 09:30ч., за която дата и час страните да бъдат
призовани.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът
намира, следното:
1. Жалбоподателят моли да бъдат допусната повторна съдебно-
медицинска експертиза, която да отговори на въпроса „Как е протекъл
възстановителният процес с оглед прогноза за възстановяване на
пострадалия?“.
Настоящата инстанция намира, че искането се явява преклудирано и
като такова следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл.201 ГПК
предпоставка за повторна експертиза е налице, когато изготвената такава не е
обоснована и възниква съмнение за нейната правилност. Видно от
материалите по делото, при приемане на СМЕ в първоинстанционното
производство, жалбоподателят не е оспорил изготвеното експертно
заключение и не е поискал изготвянето на повторно такова. Ето защо
доказателственото искане е несвоевременно заявено, с оглед разпоредбата на
чл.266, ал.1 ГПК.
2. Второто доказателствено искане е да се допусне до разпит на
свидетел за установяване на ново обстоятелство относно състоянието на
пострадалия – че същият се придвижва самостоятелно и нормално в
населеното място, което обитава. Съдът намира, че това искане не отговаря на
изискванията на чл. 266, ал.2 ГПК, доколкото не представлява нововъзникнало
обстоятелство. От доказателствения материал по делото са налице данни във
връзка със самостоятелното придвижване на Ц. Р. – както свидетелски
показания, така и експертно заключение по СМЕ. Ето защо искането на
жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.
Като взе предвид изложеното, съдът, на основание чл. 267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания във въззивната
жалба от „Екарисаж Варна“ ЕООД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
17.09.2025г. от 09:30ч., за която дата и час да бъдат призовани страните,
2
включително и по телефона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3