Р Е Ш Е Н И Е №
261432
гр. Пловдив, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4234 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против
Т.Д.А., ЕГН **********,*** с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да бъде установено, че
ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на
1023,12 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и
отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за период от 09.09.2015 г.
до 14.11.2019 г., както и сумата в размер от
154,13 лв.- мораторна лихва към
главницата за периода от 30.11.2015 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20146 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от 09.09.2015 г. до 14.11.2019 г. по партидата на ответника има натрупани
задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за
предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, в размер на
1023,12 лв.-главница, както и мораторна лихва към главницата в размер
от 154,13 лв.
за периода от 30.11.2015 г. до
31.10.2019 г., за водоснабден имот, находящ се в гр. П. За
потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за
главници, подробно описани в исковата молба.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на
ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по
реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ). ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка
фигурира в базата данни на оператора като потребител с № *** за водоснабдения имот, посочен по-горе.
Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното
дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и
влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на
дружеството www.vik.bg.
Тъй като водомерът
в имота на потребителя не отговаря на Закона за измерванията, то месечното
количество изразходвана вода се посочва, че е определяно съгласно чл. 23, ал. 5
от Общите условия, действащи през процесния период.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за
водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по партидата на
абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не са заплатени.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило
правния интерес от установяване на задълженията по нея.
С оглед
изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират
разноски.
Ответникът, чрез
особения представител – *** М.П.- А., в законоустановения едномесечен срок
е подал отговор, с който се оспорва предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Оспорва качеството
потребител на ответника за целия водоснабден имот, като сочи, че ответникът е
собственик само на 4/6 идеални части. Оспорва наличието на облигационно
отношение между ищеца и ответника.
Твърди, че не е спазена предписаната процедура за установяване на
неизправно измервателно устройство. Прави възражения за погасяване по давност на
част от исковата претенция. Сочи, че липсват данни и за реално доставеното
количество питейна вода и отведена канална вода. Моли исковете да се отхвърлят
изцяло или частично като погасени по давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорно е, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите
за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването на
ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен
договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители
на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал.
1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко
основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ
– наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител”
на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор - Пловдив.
За удостоверяване на качеството потребител на ответника,
ищецът е представил и е приета като
писмено доказателство справка от Служба
по вписванията – Пловдив, в която е отразено, че през 2007 г. ответникът
е придобил идеална част от апартамент № *** с площ от 80 кв.м., както и изба № ***,
като на 18.05.2018г. е вписана възбрана на имота. Приет е като писмено
доказателство и нотариален акт от 2007 г., удостоверяващ прехвърлянето на 4/6
идеални части от процесния апартамент. В приетата по делото като писмено
доказателство копие от кадастрална карта е отразено, че собственик на 4/6
идеални части от процесния имот е Т.Д.А..
След съвкупната преценка на така събраните писмени
доказателства съдът счита, че се установява качеството потребител на ответника,
съгласно предвиденото в цитираните общи условия и подзаконов нормативен акт.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, гр.П., одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В и К услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 23 изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от три месеца
за потребители за питейно – битови нужди в присъствието на потребителя
или негов представител. При неосигуряване на представител отчетът се подписва
от свидетел, какъвто може да бъде и служител на В и К оператора. Съгласно
чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана вода се определя по 6 куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м.
за нетоплофицирано за всеки обитател. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия
при повреждане на индивидуален водомер на потребителя, ВиК операторът начислява
количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния
период от предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от ОУ, като
след изтичането му ВиК операторът таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8
от ОУ. При липса на данни за средномесечния разход за съответния период от
предходната година по изключение В и К операторът начислява за срока на
предписанието по чл. 20 от ОУ по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. В чл. 20 е
предвидено, че при установяване на повреда на индивидуален водомер на
потребител, представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване
на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира
пломбата на холендера. След отстраняване на повредата потребителят уведомява
оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане
и пломбиране на холендъра. Заплащането
става в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. В чл. 41 и чл. 42 от
общите условия е предвидено, че ВиК операторът може да прекъсне или преустанови
предоставянето на В и К услугите при писмено заявление на потребителя за
временно или постоянно (трайно ) прекъсване на водопроводното и
канализационното отклонение, които той използва след заплащане на услугата,
съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до
измервателния уред.
В справка за
водомерите на абонат е отразено, че в ап. *** на *** към 13.03.2020 г. има 1 брой водомер с № ***.
В приетите по
делото карнетни листове за периода от 08.09.2015 г. до 11.11.2019 г. са
отразени начислявания по 10 куб.м. на месец. Срещу дати 08.02.2016 г.,
11.05.2016 г., 04.11.2016 г., 05.01.2017 г. са поставени подписи. Срещу дати
09.03.-2018 г., 06.06.2018г., 06.07.2018 г., 06.02.2019 г. е посочено ***.
От разпита на св. М.К., отчитала процесния имот от 2017
г. до 2019 г. се установява, че на 05.02.2018 г. срещу отразеното 10 по тарифа
е посочено цифрата 3, тъй като е намерила трима човека в имота. Св. К. посочва,
че в случая водомерът е бил неизправен, тъй като е имало такъв, но е бил за
метрологична проверка. Не си спомня дали е давала известие за нередовен
водомер, но устно сочи, че е предупреждавала всеки път. Твърди, че в карнетите
на 16.10.2019 г. е отразено връчване на известие за нередовен водомер. Относно
отбелязването за *** и нейната възраст посочва, че същото се прави, тъй като тя
е непълнолетна и не може да се подпише в карнета. За времето на отчитане посочва, че не е
поставен нов водомер, а относно броя на обитателите твърди, че същите са
завили, че живеят трима човека, но свидетелката е виждала двама от тях и е
начислявала, като за двама. Не си спомня
кой й е отварял вратата дали е бил Т. или друго лице от адреса.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че неплатената сума по партидата на
ответника е в размер на 1023,12 лв. за периода от 09.09.2015 г. до 14.11.2019 г., а лихвата за забава, изчислена
отделно по всяка фактура за периода от 30.11.2015 г. до 31.10.2019 г. е в
размер на 154,13 лв. Задълженията на ответника за главница и лихви, които са с
настъпил падеж три години преди датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 09.12.2019 г. или за периода от 09.12.2016 г. до
14.11.2019 г. са в размер ан 759,38 лв.- главница и сумата от 79,58 лв.-
обезщетение за забава за периода от 09.12.2016 г. до 31.10.2019 г. Фактурите са надлежно осчетоводени в
счетоводството на ищцовото дружество (по описания в констативната част начин) и
са спазени изискванията на Закона за счетоводството, дължимото ДДС. Вещото лице
е установило, че през периода от 09.09.2015 г. до 14.11.2019 г. по партидата на
ответника не са извършени плащания за погасяване на задължения към ВиК ЕООД,
Пловдив. Сумите по отделните главници са изчислени съобразно с приложените
копия от карнети и съобразно утвърдените от КЕВР цени на ВиК ЕООД, Пловдив и
действащи през периода м. 08.2015 г.- м.11.2019 г.
Съдът счита, че
ищецът не доказа, че е бил изправна страна и че е доставял твърдените услуги, които са
правилно начислени и определени по размер. Според ОУ, количествата доставена
вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя
или негов представител, който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на
чл.32, ал.4 от Наредбата. По делото не се установява в карнета за процесния
период да има подпис на ответника или негов представител. Не се установяват и
твърденията на ищеца, че водомерът в имота е бил неизправен, при което да са
били налице предпоставки за начисляване по тарифа. В хипотезата на чл. 23, ал.
5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по реда, предвиден в чл.33, ал.2 от
Наредбата, според който - при установяване на повреда в индивидуалните водомери
на потребителите, представителят на оператора прави предписание за
отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра.
Аналогично е съдържанието и на общите условия. В случая не се установява, подобно предписание за смяна
на СТИ да е дадено, като отразеното в карнета връчване на предписание не само
не може да установи, че такова е връчено именно на ответника, но и не
материализира неговото съдържание и дадения срок за отстраняване на повредата,
а в конкретния случай за монтиране на водомер, тъй като предходният е с изтекла
метрологична проверка.
Само след изпълнение на предвидената в общите условия и в
Наредбата процедура, ищецът има право да начислява служебни количества вода
според броя на обитателите.
След като няма дадено предписание за отстраняване на
повредата, операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и
чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за изправяне на повредата, в рамките на
който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен
разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на
срока или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, да таксува по
реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В случая няма данни тази поредност да
е била спазена.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал
наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без същите да са
отчитани през процесния период от време в имота, съответно не доказва за него
да е доставяна и изразходвана вода или да са ползвани други ВиК услуги от
ответника. В тази връзка съдът счита, че
не следва да се обсъждат възраженията за
частично погасяване по давност на исковите претенции и за частична отговорност
на ответника, който притежава 4/6 идеални части от имота.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С оглед неоснователност
на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение
за забава.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но
същият не претендира и не представя доказателства за сторени такива, тъй като
се представлява от особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против
Т.Д.А., ЕГН **********,*** за признаване на установено, че ответникът
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на 1023,12 лв.-
главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в гр. П.
за период от 09.09.2015 г. до 14.11.2019 г., както и сумата в размер
от 154,13 лв.- мораторна лихва към главницата за
периода от 30.11.2015 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20146 по описа за 2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ