Р Е Ш Е Н И Е № 261
гр. В., 02.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Андрей Дечев
Съдебни заседатели: ………...……...…
Членове:……...……………
при секретаря П. Йорданова и в присъствието на
прокурора………………………………… като разгледа докладваното от
съдията Дечев…………… НАХД № 320……
по описа………… за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от И. М. Н., ЕГН:**********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 20-0953-001781/17.03.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР – В., Сектор
„Пътна полиция“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – „глоба”
в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца“, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1от ЗДвП
– „глоба” в размер на 10 /десет/
лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП –
„глоба” в размер на 10 /десет/ лв. за извършено административно нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
в жалбата си оспорва НП, като заема
становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно
постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният
му представител заема идентично становище в с.з.
Ответната
страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 16.12.2020г.
в 15.15 ч. в гр. В. на бул. „Панония в посока от, л.а. „Г.М.“ към ул. „Ц.С.В.“,
до бензиностанция „Газпром“ , жалбоподателят И.Н. управлявал л.а. „Ауди“ с
Р.В.Д. № 309М839, като при проверката от контролен орган при Сектор „Пътна
полиция“ – В. към ОД на МВР – В. - мл. автоконтрольор Н.А.А., като при проверката е установено, че временните
регистрационни табели са валидни до 27.11.2021 г., жалбоподателят не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон
от свидетелството за управление.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетелите Н.А.А., В.Д.Т., Б.И.Б. и
административно-наказателната преписка.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
Атакуваното
наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и
процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на
посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление административно нарушение, а именно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изпълнителното деяние се е изразило в управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, водачът не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон от свидетелството
за управление. Нарушенията са доказани
от обективна и субективна страна. По делото безспорно са установени авторството
и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена
връзка между деянията и обществената опасност,
за което са наложени административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“, за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на
10 /десет/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със
степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя. Атакуваното наказателно постановление
съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва
да бъде потвърдено, а жалбата е
неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д
ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от
юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0953-001781/17.03.2021 г. на Началник
сектор към ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В., с което на
жалбоподателя И. М. Н., ЕГН:**********, с адрес ***, е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца“, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1от ЗДвП
– „глоба” в размер на 10 /десет/
лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП –
„глоба” в размер на 10 /десет/ лв. за извършено административно нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
жалбоподателя И.
М. Н., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на ОД на МВР - В., сумата от 100
лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от
юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Ан. Д.