РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330110825 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца К. Б. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, чрез ***., с която е предявен
против ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника, поради настъпила погасителна давност, сумата от 471,87
лв. главница, и законната лихва за забава върху нея за периода 30.10.2011 г. –
26.07.2022 г. /датата на исковата молба/ в размер на 515,36 лв., за които суми
е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на PC –
Пловдив, и за събирането на които е образувано изп.дело № ****г. по описа
на ***, рег.№ ***.
Ишецът твърди, че срещу него по молба на ответника било образувано
изп.дело № *** г. по описа на ДСИ при PC – Пловдив, въз основа на
изпълнителен лист от *** г., издаден по ч.гр.д. № ***г. на PC – Пловдив за
сумата от 471.87 лева - главница, сумата от 72.27 лева - лихва за периода
06.01.2008 г -01.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.10.2011 г. до пълното й плащане, както и сумата от 125 лева -
ДТ и адвокатско възнаграждение. На длъжника по заповедта били изпратени
два броя ПДИ от дати 07.07.2014 г. и 01.10.2014 г. Твърди се, че са подавани
следните молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия по
делото. С Молба от 02.02.2016 г. било поискано вписване на възбрана върху
1
недвижим имот на длъжника, която молба с разпореждане от 12.08.2016 г.
била оставена без уважение, като вместо това ДСИ наложил запор на МПС. С
молба от 15.11.2016 г. било поискано насрочване на публична продан на имот
на длъжника, а с нова молба от 20.03.2017 г. – продължаване на
изпълнителните действия. В тази връзка с разпореждане от 23.03.2017 г. ДСИ
бил насрочил опис на МПС на 31.05.2017 г., който бил пренасрочван за други
дати - 11.07.2017 г., 09.08.2017 г. и 17.10.2017 г., като поради констатирано
неявяване на взискателя в СИС при ПРС, описът не се бил състоял. С молба
от 15.07.2019 г. взискателят бил поискал пристъпване към изпълнителни
действия, като бил насрочен нов опис на движими вещи на дата 27.08.2019 г.,
впоследствие пренасрочен за 09.10.2019 г., без да бъде извършен. Посочва се,
че с постановление от *** г. на *** с peг. № *** срещу длъжника Т. – настоящ
ищец, било образувано изп.дело № ***г. за събиране на вземанията по същия
изпълнителен лист, като с молба от 15.04.2022 г. взискателят отново бил
поискал извършването на изпълнителни действия. Със запорно съобщение с
изх. № *** от *** г. бил наложен запор на трудовата заплата на длъжника от
съдебния изпълнител.
Излагат се съображения от правна страна, че ищецът не дължи
претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите са погасени
по давност. Налице бил период от време на бездействие на кредитора -
взискател по изп.дело № *** г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив, което се
явявало правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт, а
именно настъпване на погасителна давност за претендираните по делото
суми. Посочва се, че от молба от 15.11.2016 г., с която взискателят бил
поискал насрочване на публична продан на имот на длъжника, до молба от
15.07.2019 г., с която е поискано пристъпване към изпълнителни действия,
липсват други молби, които да прекъснат течението на двугодишния срок по
смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради което и на 15.11.2018 г. делото е
прекратено по силата на закона, а на 15.11.2019 г. била изтекла и
погасителната давност. Поддържа, че насрочените в този промеждутък от
време описи, които не са се състояли, не представлявали изпълнителни
действия, които прекъсват давността. В тази насока цитира съдебна практика
на ОС – Пловдив и ВКС. Сочи, че в случая давността за процесните вземания
е три години, като развива съображения в този смисъл и цитира тълкувателна
практика. Счита, че от момента на прекратяване на изпълнителното дело
поради перемция, извършените след това изпълнителни действие не са годни
да прекъснат давността.
По изложените съображения се моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с който се оспорва иска.
Твърди се, че за процесните суми бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
*** г. на PC – Пловдив, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
срещу която не било постъпило възражение от длъжника. Поддържа, че
давността за вземането е петгодишна, а не кратката тригодишна по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, тъй като с влизането в сила на заповедта се постигало аналогичен
2
ефект като този на съдебното решение. Посочва, че както по изпълнителното
дело пред ДСИ, така и понастоящем пред *** взискателят, настоящ ответник,
редовно е депозирал молба за предприемане на изпълнителни действия и е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, поради което нямало
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по изпълнителните дела. В тази насока
развива съображения и счита за неоснователно твърдението за настъпване ex
lege на действието на перемпцията. Поддържа още, че дори да била настъпила
перемпция, то съдебният изпълнител бил обвързан от искането за
предприемане на изпълнително действие, поради което и извършеното такова
било валидно и прекъсвало давността. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е установителен иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал.
2 на посочения член длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
искът следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая процесното вземане е обект на принудително изпълнение
по изп.дело № ***г., по описа на ***, рег.№ ***, което е преобразувано
изп.дело № ***г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив. Поради което ищецът
има интерес от предявяването на настоящия иск. Твърди се още и
изпълнението да е незаконосъобразно заради погасяване по давност на
правото на принудително събиране на вземането на взискателя, настоящ
ответник, което погасяване да е настъпило след влизането в сила на
изпълнителното основание - заповед за изпълнение. В тази насока искът е
процесуално допустим.
Разгледана по същество настоящата претенция се намира за основателна
предвид следното:
С исковата молба са представени от ищеца писмени доказателства –
молби, призовки, разпореждания на съдебния изпълнител и други книжа,
находящи се по изпълнителните дела. По настоящото дело е постъпило и
копие от изп.дело № *** г., по описа на ***, рег.№ ***, ведно с копие на
приложеното към него първоначално изп.дело № *** г. по описа на ДСИ при
РС – Пловдив, като от фактическа страна съдът се е съобразил изцяло с
наличните по двете изпълнителни дела книжа.
От правна страна е съобразено, че възможността едно изискуемо
вземане да се събере по принудителен ред в принципен план се погасява с
изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД и тригодишната такава
по чл. 111 ЗЗД, а когато вземането е съдебно установено по арг. от чл. 117, ал.
2 ЗЗД давността е всякога пет години. В тази насока и с оглед твърденията в
исковата молба и отговора на същата е очертан спорния по делото въпрос, а
именно дали е изтекъл релевантния в случая период на погасителна давност
считано от дата 15.11.2016 г., на която не се спори, че е прекъснат давностия
3
срок с депозирането на молба от взискателя за насрочване на публична
продан на имот на длъжника, възбранен на дата *** г. На основание чл. 117,
ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Следователно от посочената дата следва да се проследи дали са настъпили
основания, годни да прекъснат давността, и от реализирането на които да
започне да тече нова давност.
Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност
в случая следва да се вземе предвид приетото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давност тече и по
време на изпълнителния процес, като нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Съгласно мотивите на цитираното
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че въз основа на
депозираната молба от 15.11.2016 г. (л. 170) са давани на взискателя и
изпълнявани от същия множество указания по снабдяване с необходими
книжа за извършването на описа на имота, явяващ се предпоставка за
провеждането на публична продан, с цел извършване на валидни
изпълнителни действия. До фактическо извършване на опис обаче не се е
стигнало, като на дата 20.03.2017 г. е депозирана нова молба (л.187) от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с която взискателят е посочил други
способи за принудително събиране на вземанията – опис на запорирано по
делото МПС „***“ и опис на движими вещи в дома на длъжника. Както и в
исковата молба се сочи, а и същото е видно от материалите по
изпълнителното дело, ДСИ е насрочил опис на МПС-то и на движими вещи
на дата 31.05.2017 г., който е бил пренасрочван за други дати - 11.07.2017 г.,
09.08.2017 г. и 17.10.2017 г., без обаче да се състои. Причината за това, видно
от съдържанието на изготвения протокол от 17.10.2017 г. (л. 213), е
неявяването на представител на взискателя, въпреки редовното уведомяване
на страните. Следва да се отбележи още, че с призовката (л.211), с която
взискателят е уведомен за насрочения последен опис на 17.10.2017 г., изрично
е посочено от ДСИ задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
за внасяне на дължимата за описа държавна такса от 60 лв. Такава такса няма
4
данни по делото да е платена, а същата се дължи авансово по арг. от чл. 29, б.
„б“ вр. чл. 20 от ТТРЗЧСИ, поради което следва да се приеме, че
изпълнителното действие не е предприето, поради неотстраняване на
констатирани от взискателя нередовности по направеното искане.
Следователно сама за себе си молбата от 20.03.2017 г. не прекъсва давността,
доколкото не е предприето конкретно изпълнително действие по нея и то по
причина, която зависи от взискателя – същия не е внесъл изискуемата за
описа такса, въпреки изричните указания на съдебния изпълнител в този
смисъл. Поради това и направеното искане е било нередовно и въз основа на
него не може да се предприеме валидно изпълнително действие. В подкрепа
на изложеното е и приетото с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК, което се споделя от настоящия състав, и в чиито
мотиви се чете, че за да прекъсне давността искането от кредитора за
предприемане на конкретно изпълнително действие следва да е направено
своевременно, като непредприемането на изпълнителното действие или
предприемането му от надлежния орган след изтичането на давностния срок,
следва да е по причина, която не зависи от волята на кредитора. В случая
причината за неизвършване на описа зависи от волята на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, тъй като липсва редовно искане за извършване на
валидно изпълнително действие. Именно поради това давността не следва да
се счита прекъсната с молбата от 20.03.2017 г. Последната би прекъснала
давността, ако ДСИ безпричинно бе отказал за предприеме исканото действие
или не бе дал указания по нередовността на искането, в който случай
поведението на взискателя след подаването на молбата не би имало значение.
По аналогичен начин съдебният изпълнител е процедирал с
депозираната нова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД от дата
15.07.2019 г. (л. 214) за извършване на опис и продажба на движими вещи в
дома на длъжника, настоящ ищец. Насрочен е опис, дадени са указания за
внасяне на такса от 60 лв., без обаче тези указания да са изпълнени и до
извършването на опис не се е стигнало. В този смисъл е съставен и нарочен
протокол от ДСИ от дата ***л. 222). Следователно и тази молба сама за себе
си не може да прекъсне давността, тъй като въз основа на нея не може да се
предприемат валидни изпълнителни действия. В случая отново изричните
указания на съдебния изпълнител по редовността на искането са решаващи за
тази преценка.
С нова молба от 11.05.2021 г. (л. 223) взискателят още веднъж е поискал
извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника. Отново е
насрочен опис и са дадени указания за внасяне на дължимата такса, без
същата да е платена до датата на описа, поради което не е предприето и
съответното изпълнително действие. Отново предвид липсата на валидно и
редовно искане. При това положение и молбата от 11.05.2021 г. също не
прекъсва давността по съображения, идентични на горните.
До края на 2021 г. не са поискани от взискателя или предприети от ДСИ
валидни изпълнителни действия. Следователно независимо дали ще се отчете
позицията на ищеца, че давността за вземанията е кратката три годишна, или
становището на ответника – че приложение намира чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то в
5
случая е налице период на бездействие по-дълъг от пет години от датата, на
която е поискано последно валидно изпълнително действие – 15.11.2016 г.
Бездействието на кредитора има за резултат настъпването на погасителната
давност за процесното вземане, респ. погасяване правото на кредитора да
събира вземането си по принудителен ред.
С оглед на гореизложеното съдът намира исковата претенция за
основателна и като такава ще се уважи.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца ще се присъдят сторените от
него разноски, от които 81,70 лв. деловодни разноски и 350 лв. – разноски за
един адвокат.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, че К. Б. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
сумата от 471,87 лева главница, и законната лихва за забава върху нея за
периода 30.10.2011 г. – 26.07.2022 г. /датата на исковата молба/ в размер на
515,36 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. №
*** г. по описа на PC – Пловдив, и за събирането на които е образувано
изпълнително дело № *** г. по описа на ***, рег.№ ***, с район на действие –
Окръжен съд Пловдив, поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 81,70 лева деловодни разноски, както и сумата от 350 лева –
разноски за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
6