Р Е Ш Е Н И Е № 260008
Гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 86 по описа за 2021 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
К.П.А. ***“ АД обективно съединени искове за плащане
на сумата от 180000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
страдание поради смъртта на съпруга ѝ К. Д. А., причинена в резултат на
ПТП, настъпило на 21.03.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 09.12.2020 г - датата /според ищцата/ на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по предявената
извънсъдебна претенция, до окончателното плащане. В исковата молба се твърди,
че на 21.03.2020 г. настъпило ПТП в гр. Д., причинено от С.В. С., водач на л.
а. „БМВ Х5“ с рег. № СО1800АТ, който, движейки се по ул. „Търговска“ с
несъобразена с пътните условия скорост, многократно превишаваща съобразената за
участъка, причинява процесното ПТП като удря излизащия от паркинг на същата
улица л. а. „Опел Зафира“ с рег. № РА0665ВТ, управляван от К. Д. А. – съпруг на
ищцата, в резултат на което последният получил телесни наранявания,
несъвместими с живота и починал на мястото на инцидента. Механизмът на ПТП е
описан в исковата молба, където са описани и търпените от ищцата като
интензитет и характер душевни болки и страдания. Виновен за настъпване на ПТП
бил водачът на л. а. „БМВ Х5“ с рег. № СО1800АТ и тъй като относно този
автомобил имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен с ответника и действащ към датата на ПТП, се предявяват настоящите
искове, след като по предявената от ищцата извънсъдебна претенция
застрахователят не определил и не изплатил обезщетение в законово-установения
срок.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва твърдяното
застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на деликт, наличието на
виновно противоправно поведение у сочения за виновен водач и наличието на
причинна връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат,
оспорва и механизма на ПТП. Навежда твърдение за случайно деяние и възражение
за прекомерност на търсеното обезщетение. Навежда и възражение за съпричиняване
от страна на наследодателя на ищцата, основано на следните твърдения:
управлявал е л. а. „Опел Зафира“ в противоречие с правилата, установени в ЗДвП
и ППЗДвП, като е излизал от паркинг върху път, предназначен за движение на МПС,
без да пропусне движещия се по него и с предимство л. а. „БМВ Х5“, като по този
начин поставил себе си и останалите участници в движението в превишен риск; към
датата на ПТП бил неправоспособен водач на МПС - без валидно за територията на
страната СУМПС; бил е повлиян от алкохол и/или наркотични вещества; управлявал
автомобила без поставен предпазен колан.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения
препис-извлечение от акт за смърт се установява, че К. Д. А. е починал на
21.03.2020 г.
От заключението по допуснатата
авто-техническа експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява
следното: Установява се следният
механизъм на ПТП: На 21.03.2020 г. около 09.20 ч. в зоната на населено място -
гр. Д., при дневна светлина, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, прав
участък, по ул. „Търговска“ № 1 в посока от гр. Д. към гр. К. в дясната си
пътна лента се движел а. а. „БМВ Х5“ с
водач С.В. С.. Платното за движение в този участък било двупосочно, без наличие
на действащи пътни знаци и пътна маркировка, като вдясно по отношение посоката
на движение на л. а. „БМВ“ в зоната на ПТП се намирала сграда на автомивка,
пред която имало паркинг, граничещ с платното за движение и с широчина 12.5 м.
Към момента, когато лек автомобил „БМВ“ наближил паркинга, от него излязъл л.
а. „Опел Зафира“ с водач К. Д. А., като съшият навлязъл изцяло в лентата за
движение на л. а. „БМВ“. Настъпил удар между челната лява част на л. а. „БМВ“ и
задната лява част на л. а. „Опел“ в областта около задна лява врата, заден ляв
калник и задно ляво колело, което вследствие на удара е откъснато. Към момента
на удара л. а. „Опел“ се е движел със скорост около 13 км./ч., а л. а. „БМВ“ –
със скорост около 104 км./ч. Опасната зона за спиране на л. а. „БМВ“ при
скоростта, с която се е движел, е 100 м., а ако този л. а. се беше движил с
максималната законово-допустима скорост /която за района на ПТП – в населено
място, е 50 км./ч./, опасната му зона за спиране би била 30 м. Към момента на
навлизане на челната част на лек автомобил „Опел“ в лентата за движение на л.
а. „БМВ челната част на последния е отстояла от мястото на удара на 72 м. /т.
е. с оглед реалната скорост на л. а. „БМВ“ за водача му ПТП е било непредотвратимо,
а в случай, че л. а. се беше движил с максималната допустима скорост от 50
км./ч. ПТП би било предотвратимо за него, тъй като при своевременната му реакция
челната част на автомобила би се установил на около 42 м. преди мястото на
удара/. Съответно причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са
субективните действия на водача на л. а. „Опел“, който, излизайки на път от
крайпътна територия, не е пропуснал да премине л. а. „БМВ“, движещ се по него,
както и субективните действия на водача на л. а. „БМВ“, който в зоната на ПТП
при избиране скоростта на движение е превишил максималната допустима за района скорост.
От заключението по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява следното: В резултат на ПТП К.
Д. А. е получил тежка шийна травма, изразяваща се в счупване на седми шиен
прешлен, която травма е довела до възходящ оток на мозъка с последващо
вклиняване и смърт от разстройство на функцията на центровете на дишането и
сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък. Като морфологичен израз
на този тип на настъпване на смъртта са и установените оток на белия дроб,
остър кръвен застой на вътрешните органи и точковати кръвоизливи под серозите.
Установена е и разкьсноконтузна рана на меките черепни обвивки челно вляво и
кръвонасядания в околната зона, което увреждане няма отношение към причината за
смърт. Доказана е липса на етилов алкохол в кръвта при проведеното
газхроматографско изследване на проба кръв, взета от трупа взета по време на
аутопсията.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установява следното:
Свид. С. установява, че на
описаните дата и място управлявал своя л. а. „БМВ“ и видял автомобила на
пострадалия, който чакал на знак „Стоп“ на автомивката, но след това внезапно изскочил
на пътя пред автомобила на свидетеля и настъпил удар. Преди удара и двата
автомобила имали пряка видимост един към друг, пътят бил равен, А. седял в
автомобила си и говорел по телефона, но неочаквано изскочил на пътя, като от момента,
в който изскочил на пътя, до мястото на удара изминал около 2-3 м. Ударът
настъпил в лентата за движение на л. .а. „БМВ“, като контактът бил между предната
част на л. а. „БМВ“ и задната част на л. а. „Опел“ – в задните му врати откъм
лявата част на автомобила.
Свид. П. – сестра на ищцата,
установява, че след като научила за настъпилото ПТП, ищцата силно се
разтревожила и много тежко приела вестта за смъртта на съпруга си, плачела постоянно,
нямала сили да стане от леглото, да се храни. Двамата със съпруга ѝ се обичали
много, заедно заминали да работят в Б., в САЩ, после в К.с двете деца и през тези
периоди не се били разделяли. И към момента на ищцата ѝ било трудно да
преодолее мъката, през ден-два се обаждала на сестра си, плачела. Преди
загубата на съпруга си ищцата била весела,
засмяна, често се събирали семейно да празнуват, но сега не била същата, била по-различна, по-тъжна, трудно
говорела за случилото се.
Свид. Т.установява, че ищцата
била много разстроена, когато разбрала за катастрофата, плачела по телефона,
била неадекватна, имала нужда от нечие присъствие, затова отишъл да я види в
дома ѝ и останал три дни. През цялото време ищцата била притеснена и плачела.
Двамата със съпруга ѝ били задружно семейство, а сега, когато останала
сама, тя била отчаяна и още не била превъзмогнала случилото се.
Не се спори относно наличието
на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно управлявания
от С.В. С. автомобил, сключен с ответника и действал към датата на ПТП.
Установява се от представените
удостоверения за родствени връзки и за наследници, че К. Д. А. е съпруг на
ищцата /не се и спори относно този факт/.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен -
до размера от 90000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния му предявен размер от 180000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните
съображения:
Искът е доказан по основание. Налице са всички
елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на
отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото
наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при описаните
в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което е починал К. Д. А. - съпруг на ищцата, поради което в резултат на ПТП тя е претърпяла
неимуществени вреди – страдание поради смъртта му. Установи се, че деянието,
довело до увреждане на ищцата, е извършено от С.В. С.. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вредоносния резултат.
Установи се и вината на С.В. С. - презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не
бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача
/съответно недоказано е твърдението на ответника, че е налице случайно деяние и са
неоснователни възраженията му, че не е настъпил деликт, не е налице виновно
противоправно поведение на сочения за виновен водач и не е налице причинна
връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат/. Установи се
също, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
относно управляваното от С.В. С. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432,
ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата /не се и оспорва
наличието на застрахователното правоотношение/. Установи се и семейната връзка
между ищцата и починалия К. Д. А. /този факт също не се оспорва/, обусловила и
установената по делото /със свидетелските показания/ особено близка духовна
връзка на ищцата с починалия/.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 180000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищцата
неимуществени вреди /съответно е неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/. Съдът намира този размер на
обезщетението за справедлив, имайки предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне
на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за
неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./
и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение №
124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на душевно страдание, търпяно от ищцата поради смъртта на нейния съпруг.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването ѝ от една страна невъзвратими, а от друга –
най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на
вредите бяха установени от показанията на свидетелите. Ищцата е имала
изключително близки и топли отношения на грижа и обич със съпруга си, те били
задружно семейство, не се били разделяли през целия си семеен живот, заедно
отгледали децата си, заедно заминали на работа в чужбина, когато се връщали в
България също били заедно. Ищцата е загубила съпруга си във възраст, когато след
дългогодишен брак и вече отгледани деца двамата са очаквали да бъдат опора един
на друг и да изживеят заедно старините си. Поради това ищцата е преживяла изключително
тежко загубата на своя съпруг.
По делото обаче е наведено възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия К. Д. А., основано на следните
фактически твърдения: управлявал е л. а. „Опел“ в противоречие с правилата,
установени в ЗДвП и ППЗДвП, като е излизал от паркинг върху път, предназначен
за движение на МПС, без да пропусне движещия се по него и с предимство л. а.
„БМВ Х5“, като по този начин поставил себе си и останалите участници в
движението в превишен риск; към датата на ПТП бил неправоспособен водач на МПС
- без валидно за територията на страната СУМПС; бил е повлиян от алкохол и/или
наркотични вещества; управлявал автомобила без поставен предпазен колан. По
делото не се установи дали при настъпване на ПТП К. Д. А. е управлявал л. а. с
или без поставен обезопасителен колан, не се установи и пострадалият да е бил
повлиян от алкохол и/или наркотични вещества. Не се установи и към датата на
ПТП той да е бил неправоспособен водач на МПС – не е установено дали
свидетелството му за управление, издадено от К. /видно от КП за ПТП/, е валидно
за територията на страната, но дори да бе установена неговата невалидност, това
би имало отношение към административно-наказателната отговорност на водача за
нарушение на правилата относно валидността на СУМПС, но не води до извод, че
това обстоятелство само по себе си е допринесло за настъпване на ПТП, тъй като
водачът все пак е имал свидетелство за управление /макар и издадено в друга
държава/, т. е. е имал придобити шофьорски умения и квалификация /доколкото
същите са едни и същи независимо на територията на коя държава по света са
придобити и удостоверени с официален документ/ и изложеното от ответника в
обратния смисъл е невярно. Установи се обаче, че К. Д. А. е управлявал л. а. в
нарушение на правилата по ЗДвП и ППЗДвП, като е излизал от паркинг върху път,
предназначен за движение на МПС, без да пропусне движещия се по него л. а.
„БМВ“ /който в случая е бил с предимство/. Съответно с това си поведение
пострадалият е поставил себе си и останалите участници в движението в риск и е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съответно възражението на
ответника е основателно в частта, основано на твърдението, че пострадалият К. Д.
А. е управлявал л. а. в нарушение на правилата за движение по пътищата,
отнемайки предимството на другия
участник в ПТП. Съдът намира, че съпричиняването от страна на К. Д. А. е в размер на 50 %, съответно сумата на
обезщетението следва да бъде намалена наполовина, като се присъди окончателен
размер на същото от 90000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди също е частично основателен и следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава - същото се дължи от 19.12.2020 г., тъй
като тази дата, а не сочената от ищцата дата 09.12.2020 г., е датата, от която
е ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е предявена пред
застрахователя на 18.09.2020 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е
изтекъл на 18.12.2020 г. – присъствен ден и от следващия ден застрахователят е
в забава/. Съобразно изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение
на уважения размер на главния иск за периода от 19.12.2020 г. до окончателното
плащане, а по отношение на разликата над уважения размер на главния иск до
пълния му предявен размер за същия период /от 19.12.2020 г. до окончателното
плащане/, като и изцяло /по отношение на пълния предявен размер на главния иск
от 180000 лв./ за периода от 09.12.2020 г. до 18.12.2020 г. следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, съответно не е направила и не претендира такива. С
представения списък по чл. 80 ГПК се претендира само присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението
се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата
пълният размер на възнаграждението при уважаване на исковете изцяло би бил 5130
лв., съответно съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди
възнаграждение в размер на 2565 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено
на адв. Н. - Т.. Следва да се присъди и ДДС върху възнаграждението /представени
са доказателства за регистрация на адв. Н. - Т. по ЗДДС/, съответно на адв. Н. -
Т. следва да се присъди общата сума от 3078 лв. за възнаграждение с вкл. ДДС.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства в размер на 180 лв. за възнаграждения на вещо лице
и на призован свидетел и в размер на 7000 лв. за възнаграждение на адвокат /с
вкл. ДДС/, тези разноски се претендират и с представените по делото списъци по
чл. 80 ГПК. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 90 лв. за възнаграждения на вещо лице и на
призован свидетел и в размер на 3078 лв. за
възнаграждение на адвокат с вкл. ДДС. Този размер на разноските, дължими на
ответника за адвокатско възнаграждение, съдът определя като отчита и приема за
основателно направеното от ищцата възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение. Платеното в случая адвокатско възнаграждение е в
размер на 7000 лв. с вкл. ДДС /предвид размера на ДДС договореното възнаграждение
без ДДС е в размер на 5400 лв./, т. е. надхвърля минималния размер. Пълният минимален
размер /който би бил дължим при отхвърляне на исковете изцяло съобразно цената
им/, както се посочи и по-горе /при определяне на възнаграждението на адв. Н. -
Т. /, е 5130 лв. /с вкл. ДДС - 6156 лв./. Съдът намира, че предвид
действителната /невисока/ фактическа и правна сложност на делото и по отношение
на ответника не са налице основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
над минималния размер, съответно изхождайки от този минимален размер, съразмерно
с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски за
това възнаграждение в размер на 2565 лв. Следва
да се присъди и ДДС върху възнаграждението /представени са доказателства за
регистрация на адв. Г. по ЗДДС/, съответно на ответника следва да се присъди
общата сума за разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС от 3078 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 3600 лв. както и деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 175 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.П. и К. К., да плати на К.П.А. с
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 90000
/деветдесет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – страдание поради
смъртта на съпруга ѝ К. Д. А., причинена в резултат на ПТП, настъпило на
21.03.2020 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 19.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.П.А. с ЕГН **********, адрес: ***” АД
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С.П. и К. К., обективно съединени искове за плащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпруга ѝ К. Д. А.,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2020 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 09.12.2020 г. до
окончателното плащане за разликата над
уважения размер на главния иск от 90000 лв. /деветдесет хиляди лева/ до
пълния му предявен размер от 180000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на тази
разлика от 19.12.2020 г. до
окончателното плащане, КАКТО и ИЗЦЯЛО /по отношение на пълния предявен
размер от 180000 лв. на главния иск/
акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава за периода от 09.12.2020 г.
до 18.12.2020 г. /вкл./.
ОСЪЖДА
„Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори С.П. и К. К., да плати на адв. М.Н. - Т. с личен № **********
от единния адвокатски регистър при ВАС сумата от 3078 лв. /три хиляди
седемдесет и осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
оказана безплатна адвокатска защита на К.П.А. по делото съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
К.П.А. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Б.” АД с ЕИК, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К. К.,
сумата от 3078 лв. /три хиляди седемдесет и осем лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС съразмерно
с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 90 лв. /деветдесет лева/, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждения на вещо лице и на призован свидетел съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.П. и К. К, да плати по сметка на
СОС държавна такса за производството по делото в размер на 3600 лв. /три
хиляди и шестстотин лева/ върху уважения размер на исковете, както и деловодни разноски за възнаграждения на
вещи лица в размер на 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: