Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Стоян Колев
С участието на
секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев
адм. дело № 1213 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 13,
ал. 6 и 7 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на Б.И.К., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник – адв. Д. П., против Заповед № ЗСП/Д-В/2526 от 23.04.2021г. на
Директор Дирекция за социално подпомагане (ДСП) - Варна, потвърдена с Решение №
03-РД06-0117/19.05.2021г. на Директора на РДСП-Варна, с която на Б.К. е
отказана помощ по чл. 16б от Правилника за прилагане на закона за социално
подпомагане (ППЗСП).
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
оспорената заповед като издадена при неспазване на установената форма, тъй като
е постановена при липса на мотиви и такава на индивидуализация на адресатите,
при съществено противоречие с материалноправните разпоредби и при
несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административния орган не е
предоставил възможност на жалбоподателя да участва в производството и да
представя необходимите доказателства за изясняване на случая от фактическа
страна и не е събрал служебно такива, поради което е издал административния акт
при неизяснена фактическа обстановка, не е обсъдил обясненията и възраженията
на оспорващия, с оглед на което са нарушени и основните принципи на
административния процес за достъпност, публичност и прозрачност,
последователност и предвидимост. Счита се, че обжалваната заповед е издадена в
противоречие с разпоредбите на чл. 3 ЗСП и чл. 4 от ЗЗДискр и чл. 14 ЕКПЧОС,
вр. чл. 73 ЗЗДискр, установяващи забрана за дискриминация въз основа на
определени признаци, сред които и личното положение на лицата, като в тази
връзка е налице позоваване на сходни казуси, при които е отпусната помощ по чл.
16б ППЗСП. Излагат се съображения и за материална незаконосъобразност на
заповедта, като се твърди, че нито
разпоредбата на чл. 16б, ал. 1 ППЗСП, нито друга приложима към спора такава
предвижда оставането без работа да е по причини, предпоставили обявеното
извънредно положение или извънредната епидемична обстановка.
По изложените съображения се моли отмяна на процесната
заповед и връщане на преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Варна за постановяване на нова такава. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В писмено становище от 25.06.2021г. жалбата се поддържа и
се моли нейното уважаване. Сочи се допуснато от органа съществено процесуално
нарушение при изготвяне на социален доклад, като се твърди, че реално по случая
не е извършена проверка от страна на ДСП, че социалната анкета е попълнена без
посещение в дома на жалбоподателката или телефонен разговор с нея както и че не
са съобразени множество относими факти и обстоятелства и са посочени неверни
твърдения.
В съдебно заседание, чрез преупълномощения адв. К.поддържа
жалбата. В писмените бележки процесуалният представител на жалбоподателката
сочи, че приложените при постановяване на оспорената заповед допълнителните
указания на Изпълнителния директор на АСП създават нови правила, които сами по
себе си противоречат на закона и го заместват.
Ответникът – Директор на Дирекция „СП“ – Варна не
изразява становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото производство – Б.К., е подала
Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-В/2526 от 05.04.2021г. в Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В
заявлението е посочено, че Б.К. е омъжена, като и тя, и съпруга ѝ В.Е.К.
са безработни без право на обезщетение;
имат две деца – Е.В.К. и В.В.К., родени на ***г., ученички в първи клас;
брутните доходи на семейството са 0 лв.; получават месечни добавки за деца в
размер на 150 лв. Към заявлението са представени регистрационни карти за
двамата от бюрото по труда и служебни бележки, че децата са редовни ученички в
ОУ А.К.- Варна.
Въз основа на подаденото заявление и след извършена
социална анкета, на 17.04.2021г. от Дирекция „СП“ – Варна е изготвен социален
доклад. В обстоятелствената част на
същия е потвърдена информацията посочена от заявителя, относно семейното му
състояние и доходи. Допълнително, след извършени проверки е констатирано и
изложено в доклада, че няма данни К. да е регистрирана като ЕТ, т.к. не е
правена справка в ТР; тя и съпруга ѝ са трайно безработни, регистрирани в
Бюрото по труда без право на парично обезщетение от 12.02.2011г.; децата са
посещавали редовно училище, а след въведените ограничения – в електронна
среда; общият доход на семейството за
месец март 2021 г. е 400 лева – еднократни и месечни помощи, средства и добавки
за деца (месечна помощ на основание чл. 7, ал. 1 ЗСПД), като общите доходи
през годината са 250 лв. по чл.10а ЗСПД и 450 лв. по чл. 7, ал. 1 ЗСПД. В
заключение е прието, че заявителят и семейството му не отговарят на условията
за отпускане на месечна целева помощ при обявена епидемична обстановка за
семейства с деца под 14-годишна възраст съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП,
тъй като лицата са трайно безработни, като в системата на НАП за К. няма
регистриран трудов договор от 12.02.2011г., а за съпруга ѝ изобщо няма
данни за регистриран такъв.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-В/2526
от 23.04.2021г., издадена от Директора на Дирекция „СП“ – Варна, на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП, на Б.К. е отказано
отпускането на месечна целева социална помощ по чл. 16б ППЗСП. От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с обстоятелството, че жалбоподателката и
съпруга ѝ са трайно безработни преди обявеното извънредно положение,
поради и което не отговарят на условията на цитираната разпоредба.
К. е обжалвала заповедта по административен ред.
Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, на основание
чл. 97 АПК и чл. 13, ал. 5 ЗСП е постановил Решение № 03-РД06-0117/19.05.2021г.,
с което е потвърдил издадената заповед като правилна и законосъобразна. Изложени
са мотиви, че същата е издадена при изяснена фактическа обстановка, предвид
служебно извършените от социалния работник проверки; при спазване на
административнопроизводствените правила, разписани в ППЗСП; и при правилно
приложение на материалния закон, доколкото помощта по чл. 16б от ППЗСП се отпуска на лица, изпаднали в
небходимост в следствие на обявеното извънредно положение и извънредна
епидемична, т.е. в случая след 13.03.2020г., а жалбоподателката и съпруга
ѝ са безработни от много преди това, поради което и не отговарят на
условията за отпускане на тази помощ.
По делото са приети като доказателства документите,
съдържащи се в представената от ответника административна преписка по
издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-В/2526 от 23.04.2021г. на Директора на
Дирекция „СП“-Варна, както и от жалбоподателката: справка от Търговски
регистър, от която е видно, че същата не е била регистрирана като ЕТ; както и
Заповед ЗСП/Д-А-П/2339/07.12.2020г. на ДСП – Поморие и Заповед
ЗСП/Д-РР-К/3456/07.04.2021г. на ДСП – Кубрат, с които на трети лица са
отпуснати помощи по реда на чл. 16б от ППЗСП. Представени са и 2 бр. съдебни
решения, които съдът приема за сведение с оглед провеждана в различни съдилища
в страната съдебна практика .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законоустановения преклузивен срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-В/2526 от 23.04.2021 г. е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган –
Директор на Дирекция „СП“ – Варна, при упражняване на законово регламентираните
му правомощия по чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 16б ППЗСП.
Обжалваният административен акт е постановен в
изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за неговото съдържание.
Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие,
така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на месечна
целева помощ по чл. 16б ППЗСП – лицето не е останало без работа
по причини обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка в
страната. А и съгласно разрешението, дадено в ТР № 16/31.03.1975г на ОСГК, няма
пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването
на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на
заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които
административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП на заявителя К., се съдържат не
само в оспорената заповед, но и еднозначно се извличат и от обуславящия
издаването на крайния административен акт Социален доклад от 17.04.2021г.,
изготвен съгласно Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Посоченият социален доклад обективира констатациите на органите за
социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото
от В К. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-В/2526 от 05.04.2021г., както и
направеното въз основа проведеното социално проучване предложение да бъде
отказано отпускането на помощта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено
законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, вр. с чл. 13, ал. 3 ЗСП за постановяване на
мотивиран административен акт.
Съдът преценява като неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл. 27 ал. 1 - 4 ППЗСП социалният доклад се
изготвя въз основа извършена социална анкета. Последната се изразява в
установяване на факти и обстоятелства, които
имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя
и неговото семейство и включва: проверки в дома на лицето и/или семейството по
настоящ адрес; проучване и анализиране на документи; и събиране на информация,
като в случай, че документи и информация са налични в административен орган, те
се изискват и обработват служебно.
Описаната нормативна уредба сочи, че социалната анкета
има за цел да изясни релевантните за конкретното заявено право обстоятелства,
по един, някои, или всичките посочени в закона способи. Посещението в дома е
само един от тези начини, но с оглед конкретния казус същото не е било
необходимо. Това е видно и от самия социален доклад, доколкото същия като
бланков документ съдържа редица подлежащи на установяване обстоятелства,
описани в отделни точки, като в конкретния случай за много от тях е вписано, че
не са критерии за отпускане на исканата помощ, поради което и не са събирани
данни за същите, например за вида и размера на жилището, движима и недвижима
собственост, притежавана от заявителя и др.
В случая релевантните обстоятелства по подаденото от
жалбоподателката Б. К. заявление са били установени с писмени доказателства,
представени от нея /данни от бюрото по труда за заявителката и съпруга ѝ
и от посещаваното от малолетните деца учебно заведение/. Допълнително
социалният работник, изготвящ анкетата е извършил съответните проверки на
декларираните обстоятелства, респ. не е имал основания за съмнения, налагащи
проверка на някои от тях чрез посещение в дома.
Неоснователно жалбоподателката поддържа и неверни данни в
анкетата, тъй като е вписано, че е регистрирана като ЕТ, а това не отговаря на
истината. Вярно е, че по т. 3 „Регистриран като ЕТ“ е вписано „ДА“, но това
единствено означава, че това обстоятелство е относимо за случая и по него е
извършена проверка, доколкото срещу другите точки, под което е вписано, че не
са относими критерии е отразено „НЕ“. Освен това под тази точка изрично е
отразено „Няма, извършена справка в ТР на 05.04.2020г.“, което предвид мястото
на поставения препинателен знак, води до еднозначен извод за липса на такава
регистрация на жалбоподателя. Още повече, че в оспорената заповед и
потвърждаващото решение, не се съдържат мотиви за доходи на лицето като ЕТ.
Не е нарушено и правото на защита на заявителя.
Административното производство е започнало по негова инициатива, като същият е
представил доказателствата, необходими за изясняване на релевантните факти. На
практика, освен данните от служебните проверки, които не водят до установяване
на други факти, органът не е събирал други доказателства, които да се налага да
се връчват на жалбоподателя. Освен това, същият е упражнил надлежно правото си
на защита чрез оспорване по административен, респ. по съдебен ред.
Предвид горното съдът намира, че оспорената заповед е
издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване
на заложените в АПК принципи.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта)
и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗСП, социалните помощи са
месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на
социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се
уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика (чл. 12, ал. 4 ЗСП).
В случая жалбоподателката Б. К. е подала
заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП. Правото на месечна целева помощ
при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
за семейства с деца до 14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020г. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (обн. ДВ бр. 77/01.09.2020г.). В новосъздадената разпоредба на чл. 16б, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че право на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т. 1 двамата
или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да
извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен
отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т. 2
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът
на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и т. 4 двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане. Съответно в чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 ППЗСП нормативно са регламентирани и
други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по чл. 16б ППЗСП - децата да не са настанени извън
семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 %
от минималната работна заплата. Съгласно §2 ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за
изменение и допълнение на ППЗСП (в сила от 27.11.2020г.), до 31 декември 2021г.
разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено извънредно положение,
съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19.
От посочената регламентация следва извода, че месечната
целева помощ по чл. 16б ППЗСП има специфичен характер и е
свързана с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато
децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и когато по отношение на родителите (респ. на единия родител или на
родителя, отглеждащ сам дете), е налице някоя от хипотезите по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 ППЗСП и е изпълнено условието по чл. 16б, ал. 4 ППЗСП за размера на
средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент от § 2 ПЗР на ПМС №
322/23.11.2029г. за изменение и допълнение на ППЗСП, свързан с прилагането на чл. 16б ППЗСП с обявено извънредно положение,
съответно с извънредна епидемична обстановка на територията на РБългария,
свързана с разпространение на COVID-19. От това следва извода, че за наличието
на обуславящите правото на месечна целева социална помощ материалноправни
предпоставки по чл.16б, ал. 1, т. 1 - т. 3 ППЗСП, преценката следва да се извършва в контекста на това
дали възникването и съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени
ограничения във връзка с извънредно положение или извънредната епидемична
обстановка на територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19.
В случая от фактическа страна не е спорно, а и се
установява от доказателствата по делото, че жалбоподателката има две деца под
14 години, ученички в първи клас, редовно обучение. Поради въведените
ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в страната и
издадена Заповед № РД09-748/19.03.2021г. на Министъра на здравеопазването за
преустановяване на присъствените учебни занятия в училищата, , от 22.03.2021г.
до 31.03.2021г., учениците от 1 до 12 клас не посещават училище в посочения
период – т.е изпълнено е условието по чл. 16б, ал. 3, т. 2 ППЗСП. Без съмнение изпълнено
е и условието по чл. 16б, ал. 4 ППЗСП средномесечният доход
на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са
въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна
заплата. За да възникне правото на Б.К. на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП обаче е необходимо съществуването
на още една материалноправна предпоставка, а именно по отношение на нея и/или
съпруга ѝ, като родители на непълнолетни деца, да е изпълнена някоя от
предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 - т. 3 ППЗСП. В случая по отношение на жалбоподателя хипотезите на
чл. 16б, ал. 1, т. 1 и т. 3 са неприложими, тъй като К. и съпруга ѝ не са
нито самоосигуряващи се лица, нито осъществяват трудова дейност при която да не
могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и да нямат възможност да
ползват платен отпуск. Заявеното от Б.К. искане за отпускане на месечната
целева помощ безсъмнено се основава на хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП, регламентираща правото
на подпомагане на родителите, когато са останали без работа, но нямат право на
обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък
от средномесечния доход по ал. 4. В контекста на регламентацията на месечната
целева помощ по чл. 16б ППЗСП, следва извода, че за да възникне
правото на помощта в хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП, не е достатъчно
родителят да е безработен без право на обезщетение за безработица, а е
необходимо да е останал без работа по причини, явяващи се резултат от
въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка на територията на РБългария, свързана с
разпространение на COVID-19.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи за
разширителното тълкуване на нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП, като се
приеме, че оставането без работа следва да е по причина на обявеното извънредно
положение, е и липсата на основание за различно третиране на лицата, които
получават доходи по трудов договор (чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСПЗ) спрямо тези,
които са самоосигуряващи се (чл. 16б, ал. 1, т. 3 ППЗСП), като за
самоосигуряващите се лица изрично е вписано, че невъзможността за упражняване
на дейността следва да е поради въведената извънредна епидемиологична
обстановка.
Следователно право на социална помощ по чл. 16б ППЗСП имат не всички безработни родители,
чиито деца не посещават училище поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. В случая от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е трайно
безработна, без регистрация на трудов договор от 2011 г. Трайно безработен и
без изобщо регистриран трудов договор е също съпругът ѝ В К.. Съобразно
тези данни, които не са оборени чрез насрещно доказване и двамата съпрузи са
били без работа много преди обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г.
и следователно оставянето без работа не е по причини, явяващи се резултат от
въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка на територията на Република България,
свързана с разпространение на COVID-19.
В този смисъл Б.К. не попада в кръга на лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП, имащи право да получат
целева социална помощ, поради което съдът намира, че оспорената заповед е
постановена и при правилно приложение на материалния закон.
Представените от жалбоподателя 2 бр. заповеди на други
социални служби, с които е отпусната помощ по реда на чл. 16б ППЗСП са
ирелевантни за спора, тъй като касаят трети лица. Въпреки това, следва да се
посочи, че същите са в подкрепа изводите на съда, доколкото в тях се говори за
нови удостоверителни документи от работодателите на тези лица, т.е. към момента
на обявяване на извънредното положение заявителите са работещи родители.
Приложените съдебни решения не обвързват настоящия
състав, тъй като не отразяват съдебна практика, имаща обвързващ задължителен
характер.
Възражения на жалбоподателя за дискриминация при
условията на неравно третиране, не подлежат на инцидентно установяване в
настоящото производство, а по регламентиран в закона специален ред, поради
което и не следва да се обсъждат по същество.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя съдържащо
се в писмените бележки по съществото на спора, че допълнителните указания на
Изпълнителния директор на АСП създават нови правила по приложението на чл. 16б
ППЗСП, които противоречат на закона. Посочените правила съставляват
вътрешноведомствен акт, целящ да подпомогне служителите в дирекциите към
агенцията при прилагане правилата на чл. 16б ППЗСП в условията на обявеното на
13.03.2020г. извънредно положение. Същите не противоречат по никакъв начин на
предвидения в цитираната разпоредба на
ППЗСП правен ред и не го преуреждат, а само целят да се укаже начина на
прилагането му.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното, на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата
Б.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № ЗСП/Д-В/2526 от
23.04.2021г. на Директор Дирекция за социално подпомагане /ДСП/ - Варна,
потвърдена с Решение № 03-РД06-0117/19.05.2021г. на Директора на РДСП-Варна, с
която на Б.К. е отказана помощ по чл. 16б от Правилника за прилагане на закона
за социално подпомагане (ППЗСП).
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.13,
ал.6 от ЗСП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: