Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………11.11.2021
година……………..Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………тринадесети
октомври...………………....……..…..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова...…………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1312…по описа за………….….…………2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД спрямо П.А.Г. за сумите 3689,55
лв. -главница, 1467,39 лв. - договорно възнаграждение за периода 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г., 546,85 лв. - лихва за
забава за периода 02.06.2018 г. до 02.10.2020 г., законна лихва от 126,17 лв.
за периода 02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., по сключен между страните договор за
потребителски кредит № *****/30.04.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4841/2020 г. на Старозагорски районен съд, ведно със
законната лихва от 24.11.2020 г. до окончателното плащане и осъдителен иск с
правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3, във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата 3575,39 лв. - възнаграждение за закупен пакет от
допълни услуги по договор за потребителски кредит № *****/30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 24.11.2020 г. до
окончателното плащане.
Обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му
молба и изразяват по същество в това, че на 30.04.2018 г. бил сключен договор
за потребителски кредит № ***** между него като кредитор и ответника, като
длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 5000,00
лева, срок на кредита: 36 месеца размер на вноската: 243,98 лева, годишен
процент на разходите /ГПР/: 49,89 %, годишен лихвен процент: 41,17 %, лихвен
процент на ден: 0,11 %, общо задължение по кредита: 8783,28 лева. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 5850,72 лева, размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 162,52 лева, общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: общо задължение: 14634,00 лева, общ размер на вноска:
406,50 лева, дата на погасяване: 1-ви ден от месеца. Съгласно декларации т. А
към договора за потребителски кредит /ДПК/, неразделна част от него били общи
условия /ОУ/, които били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно се били запознали преди подписване на
договора, приемали и нямали забележки към тях и се задължили да ги спазват, за
което положили подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно декларации т.
Г на клиента се предоставяло безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и
разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен
експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлаганият ДПК съответствал
на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание
за ползването му клиентът подписвал споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 30.04.2018 г. превел парична сума в размер на 5000 лева по
посочена от длъжника банкова сметка (***еренция: *****,
с дата 30.04.2018 г.). От своя страна, длъжникът поел задължение по договор за
потребителски кредит № *****, като го сключил за срок от 36 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 406,50 лева и падежна дата всяко 1-во
число на месеца. На 01.02.2019 г., след подадена от ответника молба за отлагане
на вноски, между ищеца и ответника бил сключен анекс № 1 към ДПК № *****, с
който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 8, като тя
трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се
променили от 36 на 37 броя. На 28.06.2019 г., след подадена от ответника молба
за отлагане на вноски, между ищеца и ответника бил сключен анекс № 2 към ДПК № *****,
с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 13, като
тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се
променили от 37 на 38 броя. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № *****,
длъжникът дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в
погасителния план в размер на 3783,28 лева. Страните по този ДПК се споразумели
договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се
търсило неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост и
направените плащания от страна на длъжника, неизплатеното договорно
възнаграждение било в размер на 1467,39 лева. Договорното възнаграждение се
търсело от падежа на първата неизплатена вноска - 01.10.2019 г. до 02.10.2020
г. - дата на предсрочната изискуемост. Съгласно сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите
условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 5850,72 лева, като
били погасени 2275,33 лева и оставали дължими 3575,39 лева. Предвид
основанието, на което се търсело вземането, а именно предсрочна изискуемост,
цялото неизплатено вземане било изискуемо в пълния си дължим размер. В процесния случай сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на
кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги
било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля
дали желаел искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
както и дали желаел да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява
размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и
лесно допълнителни парични средства. Предметът на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски
кредит бил следният: Кредиторът се задължавал да предостави на КЛ по негово
искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и споразумението
„Неразделна част от ДПК са ОУ, погасителен план, евентуално други приложения,
като, но не само Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай
че КЛ/СД е сключил такова.“. Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и споразумението
„ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до
въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях.“. Всяка една и
всички тези услуги потребителят можел да използва, ако пожелаел да закупи и ако
закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът
пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като декларирал това в искането
си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на
ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а били свързани с необходимостта на потребителя и
неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, ответникът си гарантирал приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит. Гарантирал си, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той нямало да изпадне в забава, а кредитът му
да бъде обявен за предсрочно изискуем, а щял да може да отложи плащането на
определен брой вноски, така че да можел да се фокусира върху стабилизирането на
своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че
ако доходът му намалеел, щял да може да си намали размера на определен брой
вноски - длъжникът можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера
на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако сменяли датата на
заплащане на месечното му възнаграждение, щял да може да промени и падежната
дата по кредита си, така че да била удобна за него. Гарантирал си, че ако имал
необходимост от допълнителни парични средства, щял да може да ги получи бързо и
лесно, без да било необходимо да попълва и представя купища документи. Всички
тези възможности, които длъжникът бил получил, съответно всички тези услуги,
които кредиторът се задължавал да му предостави със закупуването на пакета от
допълнителни услуги, в никакъв случай не можели да се определят като
задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените
допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да
се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Възнаграждението не било цената на
услугите, а било дължимо за наличието им, за възможността /опцията/ длъжникът да
поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на
договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за
кредит, а били по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги, първо, не било пряко свързано с договора
за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без договорените
допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението било в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на
споразумението не било задължително условие за отпускане на кредит, поради
които обстоятелства законодателят извадил разходите за такива допълнителни
услуги от общите разходи по кредита. Предвид обстоятелството, че длъжникът не
изпълнявал поетите договорни задължения и направил само четиринадесет пълни
погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, последната от които с
дата 24.10.2019 г., видно от приложеното извлечение по сметка към ДПК № *****,
след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
чл.12.3 от общите условия към договора за потребителски кредит: чл. 12.3 от
Общите условия към договора за потребителски кредит: „В случай, че КЛ/СД
просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, КР може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление..“ била обявена
предсрочната изискуемост на задължението. Предвид настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението на ответника било изпратено уведомително писмо с
обратна разписка от страна на дружеството, с което бил направен опит той да
бъде уведомен за обявената предсрочна изискуемост на задълженията й. На
ответника било изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна на
дружеството, с което бил направен опит той да бъде уведомен, че била обявена
предсрочната изискуемост на кредита. Трябвало да се отбележи, че адресът, на
който било изпратено уведомителното писмо с обратна разписка до ответника, бил
идентичен с този, който бил посочен на всички документи в договора. На този
адрес, уведомителното писмо не било потърсено от получателя. На посочения от
ответника адрес бил направен опит да се уведоми ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост и той не потърсил изпратеното от дружеството
уведомление. Към настоящия момент размерът на погасеното от ответника
задължение по ДПК № ***** бил в общ размер на 5826,25 лева. С плащанията си
длъжникът погасил част от задълженията по договора в размер на 5691,05 лева.
Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № *****, а именно
„КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват,
че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КП/СД в това число, но
не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочени задължения, посещения на място, смс-и и
друго съгласно действаща Тарифа.“. Начислени били 210,00 лева такси по тарифа
като към момента, заплатени били 190,00 лева, а относно оставащите 20,00 лева
дружеството се отказвало да претендира в настоящото производство, поради липса
на материален интерес. Поради изпадане на длъжника в забава, били начислени
663,05 лева лихви за забава, от които към момента били заплатени 116,20 лева и
оставало да бъдат заплатени претендираните с
настоящата молба 546,85 лева. Същите били начислени съгласно уговореното в ДПК
№ *****: 12. Прекратяване на ДПК. Санкции; 12.1. В случай че КЛ/СД просрочи
плащане на месечна вноска, КР начислявал лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. Претендирана била законна лихва в размер на 126,17 лева,
като по нея нямало постъпили заплатени суми и била дължима 02.10.2020 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 23.11.2020 г. Предвид изложените по-горе
обстоятелства, към днешна дата ответникът дължал на ищеца сума в общ размер на
9405,35 лева, включващ главница в размер на 3689,55 лева, договорно
възнаграждение в размер на 1467,39 лева, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3575,39 лева, лихва за забава в размер на
546,85 лева и законна лихва в размер на 126,17 лева, дължима 02.10.2020 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 23.11.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на входиране на заявлението в съда до
изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № *****. В съответствие с изложеното, предявеният иск бил
основателен и доказан, и следвало да бъде уважен. Кредиторът, чрез упълномощен
от него кредитен експерт /КЕ/, представил на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КП/СД
били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако били изпълнени всички изброени условия, кредиторът се задължавал
да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на
договора за потребителски кредит. Следвало да се отбележи също, че ако
потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, което било
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри. Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне,
така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на
кредита. Поради неизпълнението на договорното задължение, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, входирано в Районен съд Стара Загора. По
заявлението било образувано ч. гр. дело № 4841/2020 г. След като длъжникът
подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството,
било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено
от заявителя на 17.02.2021 г. Съдът отхвърлил заявлението на дружеството в
частта, с която се претендирало възнаграждение по сключено между страните
споразумение за предоставяне на закупените от КП допълнителни услуги в общ
размер на 3575,39 лева, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК
ищецът подава настоящия осъдителен иск.
Искането е да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 3689,55 лева за главница от неплатена цена
по договор за потребителски кредит № *****, с 1467,39 лева договорно
възнаграждение, с 546,85 лева лихва за забава, със 126,17 лева законна лихва от
02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането,
за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 4841 описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд, както и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3575,39 лева
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва. Претендира за сторените в настоящото производство разноски.
С подадения в срок отговор ответникът заема становище,
че предявените искове били допустими, но оспорвал същите изцяло по основание,
евентуално и по размер. В петитума на установителния иск по чл. 422 ГПК било посочено, че се
претендира установяване съществуване на вземане на ищеца, /за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4841/2020 г. на
Старозагорски районен съд/, представляващо главница в размер на 3689,55 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 1467,39 лева, лихва за забава в размер на
546,85 лева и законна лихва в размер на 126,17 лева, дължима 02.10.2020 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на входиране на заявлението до изплащане на
вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № *****.В условията на обективно съединяване, срещу мен - като длъжник
по ДПК № *****, е предявен осъдителен иск за сумата 3575,39 лева -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна
лихва. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между страните
е сключен ДПК № ***** при следните параметри: сума на кредита: 5000,00 лева,
срок на кредита : 36 месеца, размер на вноската : 243,98 лева, ГПР : 49,89%,
ГЛП: 41,17 %, лихвен процент на ден: 0,11%, общо задължение по кредита: 8783,28
лева, както и по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение
за закупен пакет: 5850,72 лева, размер на вноската по допълнителен пакет:
162,52 лева или Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
14 634,00 лева, общ размер на вноската: 406,50 лева, дата на погасяване: 1-ви
ден от месеца.Ищецът твърди, че към момента на предявяване на иска съм погасил
по ДПК № ***** сумата 5826,25 лева. Твърди се, че общото договорно
възнаграждение по заема е предварително определено на 3783,28 лева, от които
1467,39 лева се претендират като неизплатени. Твърди се, че общото
възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги е в размер на
5850,72 лева, от които са погасени 2275,33 лева и остават да се дължат 3575,39
лева. Твърди се, че ищецът е начислил 210,00 лева такси по тарифа (по чл.17.4
от ОУ към ДПК), от които са заплатени 190,00 лева и се дължат 20,00 лева, които
не се претендират в настоящото производство. Твърди се също така, че съгласно
уговореното в ДПК № *****, ищецът е начислил 663,05 лева лихви за забава, от
които са заплатени 116,20 лева, като се претендира заплащане на остатъка от
546,85 лева. Ищецът сочи, че след извършените плащания оставам да му дължа
общата сума от 9405,35 лева с посочено основание Договор за потребителски
кредит № *****. Ищецът твърди, че е обявил предсрочна изискуемост на
задълженията, като е направил опит да бъда уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост посредством уведомително писмо с обратна разписка, изпратено на
посочения в ДПК адрес, което не е било потърсено от мен. С оглед така изложените
обстоятелства в исковата молба и приложените писмени доказателства, заявявам
следното становище и възражения по исковете: Не оспорвал сключването на ДПК
„Стандарт” № *****, както и подписването на споразумение към него за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Не оспорва, че ищецът му бил
предоставил в заем сумата от 5000,00 лева, както и не оспорва твърдението на
ищеца, че му заплатил сума в размер на 5826,25 лева. Оспорва твърдението, че по
желание за ползване бил подписал споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Всички условия по договора били предварително изготвени и
попълнени, като подписал споразумението за допълнителен пакет, поради спешна
необходимост от парични средства и след разяснението, че пакетът бил част от
договора, поради което без закупуването му нямало гаранция, че щял да бъде
одобрен. По отношение твърдението за обявена предсрочна изискуемост - ищецът
сам твърдял, че бил “направен опит” да бъде уведомен, а и от приложените
доказателства не било видно да е спазена процедурата по т.44 и 45 от Общите
условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски
парични преводи, извършвани от -, но това обстоятелство било без значение с
оглед падежирането на всички вноски по ДПК към
настоящия момент. Заявява възражение за недействителност/нищожност на договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *****,
сключен на 30.04.2018 г. по следните съображения: Договорът бил недействителен
на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ДПК не били изрично посочени и взетите
допълнителни допускания, използвани при определяне на ГПР (чл. 19, ал. 2 ЗПК),
не били ясно и точно определени видът, размерът и действието, за което се
събирали такси и/или комисиони, каквото било изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
а от същите се формирал ГПР, така, както те били описани в чл. 19, ал. 1 ЗПК и
приложение № 1 от ЗПК. В Раздел VI „Параметри” от договор за потребителски
кредит Профи Стандарт № ***** от 30.04.2018 г., били
посочени единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема и лихвен процент за деня. В ДПК липсвала
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита -
кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посоченият в
договора ГПР от 49.89 %. Наличието на Общи условия не било достатъчно да
обоснове изпълнение на императивните изисквания на закона, тъй като те не били
част от съдържанието на договора за кредит, адресирани били до неопределен кръг
от лица и част от тях не били относими към конкретно
възникналото заемно отношение, а и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисквала тези допускания да бъдат посочени в самия договор. Същото се отнасяло
и до императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК - в
съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочено наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК. Липсата на визираното от ЗПК
задължително съдържание на договора за потребителски кредит обуславяла
основание да твърди, че същият бил недействителен до степен на нищожност,
поради противоречие на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 ЗПК (чл. 22 ЗПК).
Договорът бил недействителен/нищожен и поради недействителност на уговорката
относно годишния лихвен процент по заема (ГЛП) на основание чл. 22, във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК - в ДПК не били посочени условията
за прилагането му, т.е. показателите, при които се формирал ГЛП като основен
лихвен процент, който кредиторът прилагал. Отделно от горното, уговорката за
заплащане на ГЛП в размер на 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11 % била
нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - като противоречаща на добрите нрави
- както по отношение на размера (3783,28 лева при сума на кредита 5000,00
лева), така и по отношение начина на плащане на възнаградителната
лихва (съобразно който начин възнаградителната лихва
възлизала на 76 % от заетата сума). При такъв размер на възнаградителната
лихва, съпоставена с размера на неустойката при забава (ОЛП + 10 пункта), се
стимулирало неточното изпълнение на договора, предвид изключително високите
нива на фиксирания лихвен процент - четири пъти над законната лихва, което от
своя страна не представлявало добра търговска практика по смисъла на добрите
нрави в търговските отношения и тези касаещи потребителите физически лица, за
сметка на ниските нива на лихви, дължими при неизпълнение на договора. Налице
била и явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Т.нар. „Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги“ фактически било част от ДПК № ***** - по аргумент и на
това, че възнаграждението по него било включено в раздел VI „Параметри” от ДПК,
но не било уговорено в съдържанието на самото споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Възнаграждението било включено в общото
задължение по кредита и в размера на месечната вноска, т.е. не можело да бъде
заплащано отделно и част от всяка платена сума (независимо от размера й) се
отнасяло и за погашение на това възнаграждение. Намира, че целта на това
„споразумение” била да се заобиколи ограничението на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранявал годишният процент на разходите (ГПР) да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, тъй като уговореното
възнаграждение за допълнителен пакет не съставлявало плащане на допълнителна
услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърлял допустимият размер
на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза
от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна. Споразумението за допълнителни услуги към
договора за кредит било нищожно и като противоречащо и на императивната норма
на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК - с оглед вида на т.нар. „допълнителни услуги”. А
уговорката в ДПК за заплащане на общо „възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги“ от 5850.72 лева за всички горепосочени допълнителни услуги в
споразумението към договора, без оглед на това дали били предоставени или не,
противоречала и на императивната норма на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, според която,
видът, размерът и действието, за което се събирали такси и/или комисиони,
трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. С
оглед разпоредбата на чл. 68м, ал. 2 ЗЗП, следвало да се има предвид и фактът,
че с влязла в сила заповед № 1020 от 17.11.2017 г. на Председателя на КЗП, било
забранено на ищеца да прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла
на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр.
с чл. 68з ЗПК, изразяваща се в принуждаване на потребителя да закупи всички
продукти от т.нар. пакет от допълнителни услуги, без да има възможност да се
възползва от свободата си на избор. Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги било във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като водело до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи
били нищожни, ако не били уговорени индивидуално, а ответникът нямал
възможността да влияе върху съдържанието му, предвид това, че същото било
изготвено предварително. Едновременно с това, споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към ДПК било нищожно и поради противоречие с
добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), доколкото за противоречащи на добрите нрави
се считали сделки, с които неравноправно се третирали икономически слаби
участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг и с оглед необосновано високия размер на
възнаграждението за допълнителните услуги, който надвишавал с 850,72 лева сумата
по предоставената му от ищеца основна услуга. Предвид изложените възражения за
недействителност/нищожност на ДПК № ***** и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към ДПК, претендираните
от ищеца суми по установителния и осъдителния искове
не се дължали на соченото от самия ищец основание. При условията на
евентуалност: оспорва размера на претендираната
главница, възнаградителна лихва (договорно
възнаграждение по ДПК), както и размера на претендираните
лихва за забава и законна лихва за периода 02.10.2020 - 23.11.2020 г. В случай
че съдът не уважи възраженията му за недействителност/нищожност на ДПК № *****
и приеме, че съществувало договорно правоотношение, като основание за
възникване на вземането на ищеца за остатъчна главница и възнаградителна
лихва, но бъде уважено като основателно възражението за нищожност на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, при условията
на евентуалност заявява възражение за съдебно прихващане на същите със
заплатената от него на ищеца сума в размер на 2275,33 лева, представляваща цена
на пакет от допълнителни услуги, която поради нищожността на споразумението се
явявала платена без основание. С оглед на изложеното, моли съда да постанови
решение с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа
исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове
и да му присъди направените разноски.
В съдебното заседание процесуалният
представител на ответника адв. Ю.Й. заема становище
за неоснователност на исковете.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 951/2020 г.
на Старозагорски районен съд се установява издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение, с която е разпоредено П.А.Г.
да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от
3689,55 лв. - главница, 1467,39 лв. - договорно възнаграждение за периода
01.10.2019 г. до 02.10.2020 г., 546,85 лв. - лихва за забава за периода
02.06.2018 г. до 02.10.2020 г., законна лихва от 126,17 лв. за периода
02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., по сключен между страните договор за
потребителски кредит № *****/30.04.2018 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4841/2020 г. на Старозагорски районен съд,
ведно със законната лихва от 24.11.2020 г. до окончателното плащане.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът
ответник е подал възражение и на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск. Искът е предявен в месечния срок,
като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по
заповедта за изпълнение, поради което установителния
иск е допустим.
Заявлението е отхвърлено в частта, с
която се претендира издаване на заповед за изпълнение за вземането в размер на
3575,39 лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълни услуги
по Договор за потребителски кредит № *****/30.04.2018 г., поради което за
ищецът е предявил настоящия осъдителен иск, на осн.
чл. 415, ал. 3, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
По повод подадено искане за отпускане
на потребителски кредит от П.А.Г., посочен като клиент /така искане, л. 20-23
от делото/ на 30.04.2018 г. между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит стандарт № ***** /л. 7-8 от делото/. На същата дата е
подписано и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги /л. 9 от
делото/.
По силата сключения потребителски
договор „Профи кредит България“ ЕООД се е задължило
да предостави сумата от 5 000 лв. за срок от 36 месеца, при годишен фиксиран
лихвен процент от 41,17%, на ден 0,11% и годишен процент на разходите от 49,90
%. Месечният размер на вноската по кредита е 243,98 лв., а общата дължима сума
8783,28 лв. Към тази сума и във връзка с избрания пакет от допълнителни услуги,
е прибавена цената на допълнителната услуга в размер на 5850,72 лв., дължима на
36 месечни вноски в размер на 162,50 лв. месечно. По този начин общият размер
на дължимата сума, която следвало да бъде платена възлиза на 14634,00 лв.,
платима на 36 месечни вноски в размер на 406,50 лв. всяка, до 1-во число на
месеца. Съгласно чл. 12.1 от Общите условия /л. 10-14 от делото/, в случай че
клиентът просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за
забава в размер на основния лихвен процент +10% годишно, изчислена за всеки ден
забава върху размера на просроченото плащане.
Към договора е приложен погасителен
план /л. 15-16 от делото/, в който всяка месечна погасителна вноска е
определена по размер, формиран, като сбор от главница, лихва и вноска по
закупения пакет. Договорът за кредит е двустранно подписан ищеца и ответника,
които са декларирали, че са запознати преди сключването му с приложимите към
него общи условия, приемат ги и се задължават да ги спазват, че са съгласни
съществените условия по договора за потребителски кредит да се уговарят с
общите условия, че промени в тях могат да се извършват при условията и
предпоставките на общите условия и имат действие по отношение на клиента след
изменението им от кредитора и при липсата на изрично несъгласие на който и да е
от тях, след като предварително и по подходящ начин бъдат запознати от
кредитора с новите общи условия, както и че новите общи условия влизат в сила и
клиентът се счита уведомен за тях с обявяването им на интернет страницата или
на общодостъпно място в офисите на кредитора. Декларирал, че са му предоставени
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на български
език-информация във формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения,
които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор за
потребителски кредит съответства на финансовото състояние; разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти, въздействието, което могат да окажат върху тях, в това
число и последиците в случай на просрочени плащания; разяснения на пакета от
допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на клиента и по искане
на клиента, въздействието, което могат да окажат върху клиента, както и правата
и задълженията на клиента и кредитора върху тях.
Приложеното към договора за
потребителски кредит споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги има за предмет задължение на кредитора да предостави на клиента по
искане на клиента и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или
всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1./ приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит без посочени допълнителни подробности,
конкретизации, основания, времеви отрязък и условия; 2./ възможност за отлагане
плащането на определен брой погасителни вноски-също без посочени изисквания за
реализиране на тази възможност, условия, параметри и конкретизация, дали се
касае за еднократност от упражняването й или повече и
други; 3./ възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски също
без посочена всякаква конкретика, условия и
изисквания на които да отговаря потребителя; 4./ възможност за смяна на дата на
падеж без конкретика-колко пъти може да се възползва
потребителя от нея и за какъв период от време или се касае за еднократност, най-ранен и най-късен момент за възползване
от услугата; 5./ улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
В приложените към договора Общи условия, неразделна
част от него, като титуляр на вземането е посочен клиентът. На него е следвало
да бъде предоставена заемната сума и него чл. 6.1 сочи като задължен да я
върне. За него възниква задължението за заплащане на договорна лихва, той е
този който избира начина на погасяване на задължението и датата на
погасителните вноски. За него възниква правото да се откаже от договора в
четиринадесет дневен срок от сключването му.
Не е спорно между страните, а и от представеното по
делото преводно нареждания /л. 24/, се установява, че „Профи
кредит България“ ЕООД е изпълнил задължението си да предостави на ответника П.Г.
договорената сума от 5 000,00 лв. Общата сума, заедно с договорна лихва в
размер на 14 634,00 лв. при годишен лихвен процент от 41,17 % ответникът
първоначално е следвало да издължи на 36 месечни вноски в размер на 243, 98 лв.
всяка, т.е. до 01.05.2021 г.
Задължението било разсрочено на два пъти с по една месечна вноска за месеците
юни и юли 2021 година, поради което са били изготвени последователно два нови
погасителни планове. Съгласно последния кредитът е следвало да бъде погасен на
01.07.2021 г. /така писмени доказателства, л.25-30 от делото/.
Към сбора на дължимата главница и лихви по кредита в
погасителния план са прибавени и вноски в размер на 162,52 лв., представляващи
съответната част от стойността на закупения Пакет от допълнителни услуги в
размер на 5850,72 лв. С нея общата месечната вноска по кредита възлиза на
406,50 лв.
До приключване на съдебното дирене заплатената от ответника
сума по договора е 5997,25 лв.
От заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, се установява, че с извършените плащания са погасени следните
задължения по погасителния план-главница в размер на 1310,45 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 2105,27 лв., вноска по
пакета допълнителни услуги в размер на 2275,33 лв., наказателни лихви в размер
на 63,09 лв. и 190, 00 лв. такси по чл. 17.4 от Общите условия по договора.
Размерът на дължимата главница бил 3689,55 лв., на дължимата
договорна лихва е 1178,03 лв., на лихвите за забава върху неизплатената част от
главницата за периода от 24.10.2020 г. до 02.10.2020 г. е 164,22 лв. Оставащият
размер на непогасената цена на закупения пакет допълнителни услуги е 2112,71
лв.
Съгласно изготвената към ССЕ справка за задълженията
по договора, последната падежна вноска е на 01.07.2021 г., поради което следва
да се приеме, че към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящатата инстанция, цялото задължение по договора е
станало изискуемо, респ. фактът дали е обявена предсрочната изискуемост на
кредита е без значение /така решение №
41/21.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1128/2021 г./.
В обобщение - страните не спорят по правнорелевантните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право -
че страните са били в договорни отношения по договор за потребителски кредит
сключен на 30.04.2018 г., че в изпълнение на договора ищецът е превел на
ответника сумата от 5000,00 лв., което се
установява и от платежно нареждане /л.
24 от делото/. Потребителят се е задължил да върне предоставената сума на
кредитора, при условията, посочени в договора и Общите условия към него
съгласно погасителен план на единадесет месечни вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Правната квалификация на предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове за
съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, а на осъдителния иск правната квалификация е по чл. 415, ал.1, т.3 ГПК във вр. с
чл. 79, ал.1 ЗЗД /възнаграждение за пакет допълнителни услуги/.
„Профи кредит“ ЕООД представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на
следните предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено
от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има качеството на
кредитодател, а ответникът - на кредитополучател; 2/
реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата, претендирана като
главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и
4/ неизпълнение на това задължение.
От значение за основателността на
исковата претенция за установяване съществуване на вземанията са
обстоятелствата основат ли се същите на неравноправни клаузи в потребителския
договор и настъпила ли е твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост на
02.10.2020 г.
Установи се по делото, че от обективна страна са
налице условията за предсрочна изискуемост на кредита по чл. 12.3 от Общите
условия на кредитодателя, съгласно която в случай, че
кредитополучателят просрочи две месечни вноски в пълен размер, настъпва
автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредитодателят да
изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или други. Не са
установени обаче условията за настъпването на предсрочната изискуемост от
субективна страна – по делото не са представени доказателства, че кредиторът е
обявил на длъжниците, че е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем /уведомително писмо е останало непотърсено
– вж. писмени доказателства, л. 31-33 от делото/.
Както е посочено в решение № 200/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 665/2018 г., I т.о.
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.
240 ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя
в частта за срока за изпълнение на задължението за връщането на заетата парична
сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от
заема е изискуем и за кредитора възниква възможност да иска плащането му от длъжника-заемател. Страните по договора за заем за
потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД
договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства
целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за
„автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за
заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната
изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово
едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до
длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока, уговорените в договора или предвидените в закона. Следователно независимо дали в договора има уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, това не
поражда действие, освен ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е
достигнало до длъжника.
Настоящият съд, като взе предвид съображенията
изложени в цитираното решение на ВКС, които напълно споделя, намира, че тъй
като кредиторът не установи, че преди подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем като е обявил на длъжниците предсрочната
изискуемост, претенциите му за събиране на парични суми по кредита в резултат
на настъпила предсрочна изискуемост са неоснователни.
Съдът обаче е длъжен да съобрази решението си с
приетото по т. 2 от ТР № 8/02.04.2019 г.
на ВКС по т.д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК, съгласно което: Допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. 2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил
падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението.
Следвайки приетото по задължителното за настоящия съд
тълкувателно решение, независимо от извода, че предсрочната изискуемост не е
надлежно обявена на длъжника, което е пречка за уважаване на исковете на това
основание, настоящият съд следва да уважи предявените искове за вноските с настъпил
към настоящия момент падеж /така и решение
№ 7/19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60053/16 г., І т.о., решение №
180/31.07.2017 г. на ВКС по т. д. 1357/16 г., решение № 103/07.08.2017 г. на
ВКС по т. д. № 851/16 г., І т. о., решение № 208/09.02.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 394/17 г., І т.о./.
Съобразявайки приложения по делото погасителен план
настоящият съд констатира, че към
момента е настъпил падежа на всички, включително и на последната
погасителна вноска предвидена за плащане на 01.07.2021 г. Ето защо на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, /така както
е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, в настоящия случай са падежирали всички незаплатени вноски по договора за кредит,
тъй като последната от тях е била с дата на погасяване – 01.07.2021 г.
Въпреки изложеното
всички обективно съединени установителни искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени поради следните съображения:
1/ Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като на
основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Доколкото се касае за
императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор
за потребителски кредит и тъй като самия ответник е релевирал
възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери
съответствието на договора със същите. Ответникът
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 3000
лева в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова
услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител ответникът
разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на
ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното да се
добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение № 23/07.07.2016
г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г., І т.о./, която задължава първоинстанционният и въззивният
съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или
не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №
384/02.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и определение №
751/17.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./. В този смисъл е и
чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни
разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат
критерии, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в
договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:
1/ клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства
на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на съконтрагентите;
3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Настоящият съд констатира, че процесният
договор за кредит е нищожен поради редица нарушения на императивни законови
разпоредби - в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в
съдържанието на договора за кредит относно ГПР, не са посочени, и взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите,
по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин. Такива
действително са посочени само в т. 5 на общите му условия, но те не са част от
задължителното съдържание на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК,
независимо че съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. В крайна сметка, очевидно законодателят е предвидил императивно едно
задължително съдържание на договора за потребителския кредит, което следва да е
налице в самия него, съответно и да касае конкретния договор с конкретния
потребител на тази услуга. Колкото до общите условия, те по дефиниция са
приложими към всички договори от този тип и не би следвало клаузи и условия, касаещи
конкретния потребител, да се съдържат в тях, вместо в самия договор. В тази
връзка, в съдържанието на процесния договор за кредит
не е посочено и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, както и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Такова
право е посочено само в т. 7 от общите условия /л. 11 от делото/, но
последните, макар и да са неразделна част от договора съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, в случая не са част от съдържанието му по чл. 11, ал. 1 ЗПК. С оглед
горните констатации, настоящият съд намира, че на основание чл. 22 ЗПК, процесният договор е недействителен, защото при сключването
му не са спазени горепосочените императивни изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10
и 20 ЗПК /чл. 22 ЗПК/ - така изцяло
актуалната практика на Старозагорски окръжен съд по идентични договори на ищеца
„Профи кредит“ ЕООД обективирана
в решение № 41/26.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1128/2021
г., решение № 260205/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. №
1038/2021 г./.
Отделно от това според обяснението на вещото лице с
о.с.з. от 13.10.2021 г. при изчисляване
на годишния процент на разходите не са включени плащанията за допълнителни
услуги, посочени в Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 30.04.2018 г. Според ССЕ, ако се приеме, че възнаграждението за
допълнителни услуги е част от плащанията по Договора за потребителски кредит и
същото не попада сред изключенията по чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗПК, то тогава
годишния процент на разходите ще възлиза не на 49.89%, а ще бъде по-голям в пъти. В тази връзка, според настоящия
съдебен състав, въпросните допълнителни услуги не попадат в посочените
изключения, поради което е следвало да бъдат включени в ГПР, посочен в
договора. На практика, касае се за реален ГПР по договора в пъти по-голям от
посочения от кредитора. Това означава, че е нарушен и чл. 19, ал. 4 ЗПК, който
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е.
по висок от около 50%. Съответно, съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни /така изцяло решение № 260205/19.05.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1038/2021 г./.
2/ Следва да се посочи, че дори разгледани самостоятелно
/извън контекста на договора за кредит/ клаузите за договорно възнаграждение и
за възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги са недействителни, респ.
недължими от ответника и поради следните съображения:
1/ По отношение на претендираната
договорна лихва настоящият съд намира, че от доказателствата по делото се
установи, че в процесния договор за потребителски
кредит № *****/30.04.2018 г., за отпуснат на ответника заем от 5000,00 лева и
срок на погасяване 36 месеца е договорена възнаградителна
лихва в полза на кредитора в размер на 41,17 % от стойността на заема, лихвения
процент на ден е 0.11. Лихвата по договора е възнаградителна
за ползване на дадената парична сума. Договорената между страните годишна лихва
в размер 41,17 % надхвърля значително размера на законната такава, при
определения от БНБ основен лихвен процент за 2017 г. и 10 пункта надбавка, поради
което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени
тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49,87 %, също обосновават
нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. В този
смисъл заплащане на възнаградителна лихва в размер на
41,17% годишно, което е близо до 50%, противоречи на добрите нрави.
В процесния договор
уговорените размери на фиксиран годишен лихвен процент по заема /ГЛП/ и годишен
процент на разходите /ГПР/ многократно и значително надвишават трикратния
размер на законната лихва. По делото не се установява, не се и твърди наличие
на обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди
за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя.
Следователно, уговарянето на възнаградителна лихва в
размер неколкократно над законната значително
надхвърля размера на действителните вреди. Предвид характера на предоставяната
по договора услуга /предполагащ недостиг на парични средства у едната от
страните/, следва да се приеме, че процесните
уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
на съконтрагентите. В тези случаи се дължи само
законната лихва. Уговореният ГПР по договора надвишава над 4 пъти размера на
най-високата законна лихва, действала за периода на договора, както и уговореният
годишен лихвен процент от 41,17% надвишава над 4 пъти този размер на законната
лихва /така изцяло решение № 260175/27.04.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1012/2021 г., решение № 260166/22.04.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1034/2021 г. решение №
260027/21.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1581/2020 г.,
решение
№ 260143 от 8.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1602/2020 г.,
решение № 503/06.11.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1364/2019 г., както и решение № 899/28.10.2019 г. на Бургаски
окръжен съд по в.гр.д. № 1157/2019 г., решение
№ 896/28.10.2019 г. на Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 1185/2019 г. постановени по дела на същия ищец и при абсолютно същите параметри на договорната лихва/. Същото е
прието и в решение № 338/06.11.2019 г. на
Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 479/2019 г,. решение № 144/13.05.2019 г. на Врачански окръжен съд по в. гр. д. №
138/2019 г., решение № 247/25.07.2019 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д. №
348/2019 г. като са изложени и допълнителни аргументи, които се споделят от
настоящия съд - в настоящия кредит уговорения лихвен процент е 41,17%. и
надхвърля с над 4 пъти законната, която е приета за периода на действие на
договора, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърлят
драстично трикратния размер на законната лихва. Освен това в договора кредиторът – настоящ ищец се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 %. Следва да се посочи
още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по-горе в случая остават неизвестни. Не става ясно какво се включва
в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в
погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за
допълнителни услуги.
Ето защо
клаузите на договора, с които е уговорен ГЛП в размер на 41, 17% и лихвен
процент на ден в размер на 0.11% накърняват договорното равноправие между
страните, противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Нищожните уговорки нямат правно действие.
Отделно от
всичко изложено в предходния абзац следва да се подчертае, че по настоящото дело
размерът на договорната лихва /3783,28 лв./ е почти равен на размера на
главницата по договора за кредит /5000,00 лв./ и само това е достатъчно
основание да се прогласи нищожността на тази клауза, чието съществуване не
отговаря нито на буквата на закона, нито на добрите нрави.
2/ По отношение на споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 30.04.2018 г. следва да се посочи, че то
не може да бъде възприето като отделен договор от договора за кредит дори и
само поради обстоятелството, че възнаградителното
задължение по този договор е изрично включено в параметрите на договора за
кредит при формиране на дължимата от длъжниците по
него сума - погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този
допълнителен пакет услуги /така решение
№ 837/10.10.2019 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д.
№ 1192/2019 г./. От друга страна разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита /вж. легалната дефиниция по т.
1, § 1 от ДР на ЗПК/, или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да
се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: „Профи Кредит България“ ЕООД не
събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и
закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите
условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението
и т. 15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят
именно усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства/ и управлението /по отношение на възможността за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на
кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит
писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне
на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с
нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение
не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“,
които така или иначе той има по силата на самия закон. На „възможността“
длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението
„услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза,
която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е
неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
С това споразумение на практика длъжника е поел
задължение за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, което е забранено от закона, като с уговореното
задължение за плащане на възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния процент на разходите по кредита. В
противоречие с изискванията на закона за т. н. предоставен пакет от допълнителни
услуги не е формирана цена за всяка от услугите по отделно, заплащането на
възнаграждението от потребителя е предвидено като предварително, а не за реално
предоставени услуги. В този смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност
и справедливост при договарянето, които изискват заплащане на такса при
реалното ползване на определена услуга. Изводът, който се налага е, че услуга,
за която да се дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение
в този смисъл от страна на кредитора. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от тази допълнителна услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е
нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума
за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат
включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит - чл.
19, ал. 1 ЗПК. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените
услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално, независимо, че тези
услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, но това в нито
един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този
пакет услуги и оттам следва извод, че така уговорени клаузите поставят
изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са неравноправни
съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда задължение за потребителя да
заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се
инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което
води до неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че
потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично
ползване на такава /така решение № 963/08.11.2019 г.
на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1180/2019 г., решение № 837/10.10.2019 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1192/2019
г., решение
№ 260143/08.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1602/2020 г.,
решение №
511/08.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1172/2019 г., решение № 503/06.11.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1364/2019 г., решение №499/06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1339/2019 г., решение № 475/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1247/2019 г., решение № 477/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1248/2019 г., решение
№ 399/06.11.2019 г. на Пернишки окръжен съд по в.гр.д. № 522/2019 г., решение №
166/23.07.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в.гр.д. № 202/2019 г., решение № 161/29.10.2019 г. на Търговищки окръжен съд
по в. гр.д. № 263/2019 г., решение № 376/17.10.2019
г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 470/2019 г., решение № 387/30.10.2019 г. на Пернишки окръжен съд по
в. гр.д. № 414/2019 г., решение № 385/29.10.2019
г. на Пернишки окръжен съд по в. гр. д. № 436/2019 г., решение № 258/12.07.2019 г. на Пернишки окръжен съд по
в.гр.д. № 306/2019 г., решение № 247/25.07.2019
г. на Врачански окръжен съд по в. гр. д. № 348/2019 г., решение № 144/13.05.2019
г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 138/2019 г., решение № 395/10.05.2019 г. на Бургаски окръжен съд по
в.гр.д. № 157/2019 г., решение № 53/20.02.2019
г. на Кюстендилски окръжен съд по в.гр.д. № 367/2018 г., решение № 381/08.05.2019 г. на Бургаски окръжен съд по
в.гр.д. № 287/2019 г., решение № 431/18.10.2019 г. на Плевенски окръжен съд по
в.гр.д. № 702/2019 г., решение № 869/11.10.2019
г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 962/2019 г., решение № 875/14.10.2019 г. на Варненски окръжен съд
по в.т.д. № 1200/2019 г., решение № 843/04.10.2019
г. на Варненски окръжен съд по в. т. д. № 922/2019 г., решение № 546/19.07.2019 г. на Сливенски окръжен съд
по в. гр. д. № 289/2019 г., решение №
148/25.04.2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по в. гр. д. № 180/2019 г.,
решение № 841/04.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 1055/2019 г.
решение № 871/11.10.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.т.д. № 1188/2019 г., решение № 84/30.04.2019 г. на Русенски окръжен
съд по в. т. д. № 77/2019 г., решение №
173/17.07.2019 г. на Русенски окръжен съд по в. т. д. № 194/2019 г., решение № 158/16.04.2019 г. на Плевенски окръжен съд
по в.гр.д. № 100/2019 г., с които е прогласена нищожност на споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги на същия ищец по напълно идентични
договори/.
Отделно от
всичко изложено в предходния абзац следва да се подчертае, че по настоящото
дело размерът на възнаграждението по пакета допълнителни услуги /5850,72
лв./ надхвърля с осемстотин и петдесет лева размера на главницата по
договора за кредит /5000,00 лв./ и само това е достатъчно основание да
се прогласи нищожността на това споразумение, чието съществуване не отговаря
нито на буквата на закона, нито на добрите нрави.
3/ Тъй като съгласно чл. 22 ЗПК процесния
договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 23 ЗПК ответникът
дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер до размера на
усвоената главница. Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца
само непогасената главница по договора. Но за да се определи тя, следва всички
плащания, извършени от потребителя за погасяване на задължения по договора за
кредит, да се вземат предвид в случая като погашения на дължимата главница,
след като останалите задължения по договора не са дължими, поради
недействителност на същия /така напр. решение
№ 41/26.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1128/2021 г./.
Разбирането на Старозагорски окръжен съд обективирано в посоченото съдебно решение е, че в
хипотезата на чл. 22, във вр. с чл. 23 ЗПК следва да
се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4, пр. 1 ЗЗД, тъй като, в случая се
касае за частичната недействителност, уредена с изрична императивна норма,
която води до извода, че след като е предвидено, че потребителят връща само
главницата, договорът е недействителен само в частта за лихвите и таксите, но
не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. В случая обаче, установените по делото чрез заключението на ССЕ
плащания от ответника /което
е признато от ищеца в исковата молба и установено от заключението на съдебно
счетоводната експертиза/ - 14 броя плащания на обща стойност 5997,25 лв.
надвишават главницата по кредита, която е в размер на 5000,00 лв., т.е. платено
е дори повече.
При това положение настоящият съд намира, че предявените
обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правна квалификация чл.
415, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение за защита по двата иска /установителен и осъдителен/ в общ размер на 1101,50 лв.,
като адвокатските възнаграждения са определени на минимума по Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма как
да бъдат намалявани съгласно възражението за прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. „В“ срещу П.А.Г., ЕГН: ********** и адрес: *** иск с правна
квалификация 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника П.Г.
че дължи сумите 3689,55 лв. - главница, 1467,39 лв. -
договорно възнаграждение за периода 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г., 546,85 лв.
- лихва за забава за периода 02.06.2018 г. до 02.10.2020 г., законна лихва от
126,17 лв. за периода 02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., по сключен между страните
договор за потребителски кредит № *****/30.04.2018 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4841/2020 г. на Старозагорски
районен съд, ведно със законната лихва от 24.11.2020 г. до окончателното
плащане като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. „В“ иск с правна квалификация
чл. 415, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да
бъде осъден П.А.Г., ЕГН: ********** и
адрес: *** да заплати сумата от 3575,39
лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълни услуги по договор за
потребителски кредит № *****/30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 24.11.2020
г. до окончателното плащане като неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
„В“ да заплати на П.А.Г., ЕГН: **********
и адрес: *** сума в общ размер на 1101,50
лв. /хиляда сто и един лева петдесет стотинки/ представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: