О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Варна, 11.2020 год.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 24 – състав,
гражданско отделение, в ЗАКРИТО заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 13704 по описа за 2020 год.:
Производството по
делото е образувано по молба, подадена от „А.Д.“ ООД, *** срещу „И.“ АД, ***,
правоприемник на ТБ „ВИКТОРИЯ“ ЕАД с предходно наименование „ЕМПОРИКИ БАНК –
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която се иска от съда да установи, че между страните по делото
не е налице влязъл в законна сила съдебен акт, установяващ със сила на
пресъдено нещо задълженията на „А.Д.“ ООД, *** към „И.“ АД, обективирани в заповед
№ 6064/30.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 9638/2011г. на
Районен съд – Варна, съгласно първоначалната и последващата молба от
13.11.2020г.
В молбата се
поддържа, че в полза на заявителя „ЕМПОРИКИ БАНК – БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е издадена
заповед № 6064/30.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9638/2011г. на
Районен съд – Варна срещу кредитополучателя „А.Д.“ ООД и останалите
длъжници „АСКЛЕПИЙ-ИК” ЕООД, „А И А 99”ООД,
„АСТРАФАРМ” ЕООД, „СЪНИФАРМ” ЕООД, „ОТГОВОР-А” ЕООД, Ивайло Колев и Андрей
Андреев за заплащане в условията на солидарност на сумата 970 994.96 евро –
главница по Договор за инвестиционен банков кредит № 3047-08 от 09.09.2008г.,
сумата 65691.98 евро – договорна лихва за периода 25.07.2010г.-04.05.2011г.,
сумата 32833.32 евро – договорна наказателна лихва/неустойка/ за периода
25.08.2010г.-23.06.2011г., ведно със законната лихва за забава, считано от
24.06.2011г. до окончателното плащане, както и съдебно-деловодни разноски в
размер на 41836 лева – държавна такса и 21367.99 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът „А.Д.“ ООД е
депозирал възражение, с което е оспорил основанието на претенциите и
юрисконсутското възнаграждение, а в срока по 415, ал. 1 ГПК на 29.08.2019г.,
заявителят „И.“ АД, правоприемник на ТБ „ВИКТОРИЯ“ ЕАД с предходно наименование
„ЕМПОРИКИ БАНК – БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е предявил исковата молба за установяване със
сила на пресъдено нещо вземанията си по заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК.
Длъжникът не е
получил препис от исковата молба, но в образуваното и все още неприключило изпълнително
производство съществува опасност да бъдат изнесени на публична продан ипотекирани
имоти, измежду които и Пансион за настаняване и рехабилитация на възрастни хора
в с. Левски, Област Варна, чрез който търговецът осъществява основната си
дейност.
В нарочна молба е
обективирано искане за допускане обезпечение на предявения иск, чрез спиране на
изпълнението по изп. дело № 20188940401939 по описа на ЧСИ Ивета – Луис
Ернандес.
Така подадената
искова молба е процесуално недопустима, тъй като с нея ищецът заявява иск по
чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК за установяване на несъществуване на факт, какъвто е
допустим в предвидените от закона случай, измежду които не е процесния, по
следните съображения:
Служебно извършената
справка в деловодната програма на ВРС по ч.гр.д. № 9638/2011г. на ВРС и по
гр.д. № 1414/2019г. на Окръжен съд – Варна в Портал за достъп до съдебни дела
опровергават изложените в исковата молба твърдения.
Извършените справки
сочат, че на 19.03.2012г. е постъпило възражение от „АЙК ДОМ“ ООД срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с
което заповедния съд е изискал доказателства за датата на връчването й, каквито
длъжникът не е ангажирал.
С него, длъжникът е
оспорил основанието за плащане и размерът на юрисконсутското възнаграждение.
Възражението не е
счетено за такова, с което се оспорва основанието или размера на претенциите,
поради което указания за предявяване на иск, не са давани на заявителя.
На 16.07.2019г.
заповедният съд е дал указания за предявяване на установителен иск, по което е
образувано т.д. № 1414/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Делото е приключило
с определение от 04.10.2019г., влязло в законна сила на 17.01.2020г., с което производството
е прекратено, на осн. чл. 130 ГПК, поради липса на правен интерес от
предявяване на искове по реда на чл. 422 ГПК, предвид отсъствие на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК, подадено от „АЙК ДОМ“ ООД, с което да се оспорва
основанието и размера на претенциите по издадената заповед.
Следователно заповед
№ 6064/30.06.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 9638/2011г. на
Районен съд – Варна, е влязла в законна сила, на осн. чл. 416 ГПК.
Защитата на длъжника
в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл. 414, ал.1 ГПК, което може да е основано на
факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането.
Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК. На новонастъпили, след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Недопустимостта на
производството по делото има за последица прекратяването му, на осн. чл. 130 ГПК.
Водим от горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 13704/2020г., на осн. чл. 130 ГПК, образувано по молба, подадена от „А.Д.“
ООД, *** срещу „И.“ АД, ***, правоприемник на ТБ „ВИКТОРИЯ“ ЕАД с предходно
наименование „ЕМПОРИКИ БАНК – БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която се иска от съда да
установи, че между страните по делото не е налице влязъл в законна сила съдебен
акт, установяващ със сила на пресъдено нещо задълженията на „А.Д.“ ООД, *** към
„И.“ АД, обективирани в заповед № 6064/30.06.2011г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена в
производството по ч.гр.д. № 9638/2011г. на Районен съд – Варна, съгласно
първоначалната и последващата молба от 13.11.2020г., на осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от него на
ищеца, чрез адв. Иван Калев.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: