Решение по дело №3307/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 636
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Таня Илкова
Дело: 20215530103307
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Стара Загора, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215530103307 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “Евро ин консулт” ЕАД гр.София твърди в исковата си молба, че с ответника
„Терамис – 2007“ ЕООД сключили Договор за консултантски услуги от 09.04.2013г., по
силата на който ищецът се задължава срещу възнаграждение да предоставя на ответника
консултантски услуги за получаване на компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПСРС 2007-2013г. по реда на Наредба №11/2009г., издадена
от Министъра на земеделието и храните. Били сключени Анекс 1 и Анекс 2, за уговаряне на
начина и сроковете за изпълнение на дейностите по договора и за предоговаряне на
възнаграждението. За 2016г. и 2017г. било договорено възнаграждение по 2,50лв., без ДДС,
на декар годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по
Мярка 214, направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“,
което възнаграждение се дължи изцяло след получаване на компенсаторното плащане за
конкретната година.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно задълженията си по договора, за което са били
съставени съответните протоколи между страните. За всяко от дължимите възнаграждения
ищецът е издавал фактура, по която е постъпвало или не плащане от страна на ответника.
На 18.12.2017г. била издадена фактура №********** за сумата от 24113,10лв., с ДДС, за
дължимото от ответника възнаграждение за услугите, предоставени от ищеца през 2016г.,
включително и дейностите по извършване на анализ на почвени проби в ИПАЗР
1
„Н.Пушкаров“. Фактурата била изпратена на електронна поща на ответника. Сумата по тази
фактура не била платена от ответника, въпреки, че същият е получил финансово
подпомагане за 803,77 хектара площ от ДФ „Земеделие“. Ищецът начислил и лихва за забава
за дължимото плащане.
За така дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
в съда, по което било образувано ч.гр.дело №1887/2021г. по описа на РС-Стара Загора.
Съдът издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но длъжникът подал възражение
в срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата 24113,10лв. - главница, представляваща задължение по фактура
№**********/18.12.2017г., сумата 7348,39лв. – лихва за забава за периода от 20.04.2018г. до
20.04.2021г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД, с. Бяло поле, общ. Опан, чрез пълномощника
си, в депозирания писмен отговор оспорва основателността на предявените искове.
Признава сключения между страните договор, както и сключването на договор между
ответника и ДФ „Земеделие“. Не оспорва и факта, че на 13.06.2017г. е получил плащане от
ДФ „Земеделие“ за 2016г. Твърди, че по отношение на претендираните плащания е изтекла
погасителна давност. Възразява по твърдението на ищеца, че е изпълнил задълженията си
по процесния договор, като твърди, че почвени проби и каквито и да е консултации от
ищеца не били осъществявани. Такива почвени проби не били предоставяни на ответника, а
и времето на тяхното твърдяно извършване – 12.04.2017г. било такова, че не могат да
послужат на ответника за целта, за която се правят. Поради тази причина ответникът твърди,
че договорът не е изпълнен от ищеца и не дължат плащане по него. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключване между
страните договор за консултантски услуги, както и факта, че ответното дружество е
получило плащане по Мярка 214 от ДФ „Земеделие“ за 2016г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който изцяло
поддържа исковата молба. Пълномощникът на ответното дружество пледира за отхвърляне
на иска. Всяка от страните претендира за разноски по делото и прави възражение за
прекомерност на платения от всяко дружество адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 1887/2021 г., по описа на СтРС, на основание чл.
410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 177/26.04.2021г., с която е разпоредил
ответното дружество „Терамис - 2007” ЕООД, да заплати на ищеца „Евро ин консулт“ ЕАД,
2
сумата от 24 113.10 лв., представляваща неизплатено задължение по ф-ра №
**********/18.12.2017г., издадена въз основа на Договор за консултантски услуги от
09.04.2013г. и Анекс 2/10.10.2016г. към него, сумата 7 348.39 лв., представляваща лихва за
периода 20.04.2018г. – 20.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1831.63 лв., представляваща
разноски. Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането. На осн. чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК заявителят – ищец по настоящото дело, в законоустановения срок, е
предявил срещу длъжника – ответник по делото, иск по реда на чл. 422 от ГПК за вземането
си.
По делото е представена фактура № **********/18.12.2017г., издадена от “Евро ин
консулт“ ЕООД, на получателя „Терамис – 2007“ ЕООД, за сумата от 24 113.10 лв.,
представляваща плащане по Анекс 2/10.10.2016г. към Договор от 09.04.2013г.
Правното твърдение на ищеца е, че издадената фактура е по повод облигационни
правоотношения между страните по Договор за консултантски услуги от 09.04.2013г. и
сключените към него анекси. Видно от договора, ответното дружество, в качеството на
възложител, е възложил на ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, срещу
заплащане на възнаграждение, да консултира ответника за получаването на компенсаторни
плащания по Марка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. за:
Подготовка на заявление за кандидатстване и 5 – годишен план за сеитбообръщение
по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“;
Извършване/ вземане/ на почвени проби за всички площи на ниво фзически блок,
включени за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР на възложителя през първата година;
Извършване на анализ на почвените проби и подготовка на 5 – годишен план за
управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене;
Извършване/вземане/ на почвени проби за всички площи на ниво физически блок,
включени за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР на възложителя през четвъртата година;
Консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5 – годишния
ангажимент, поет от възложителя.
В чл.2 на договора е договорено възнаграждението – 5 лв. на декар, без ДДС, годишно
за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по Мярка 214,
направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“, както
следва: 5 000 лв., без ДДС, платими авансово след подписване на договора; разликата до
договореното възнаграждение, без ДДС, след приспадане на авансовото плащане, платима
след получаване на компенсаторното плащане през първата година; от втората до петата
година договореното възнаграждение в размер на 5 лв. на декар, без ДДС, годишно за
3
включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по Мярка 214,
направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“, платимо
след получаване на компенсаторното плащане за конкретната година.
На 10.10.2016г. между страните е сключен Анекс 2 /неразделна част към договора от
09.04.2013г./,с който е изменен размера на възнаграждението по чл. 2 от договора за
четвъртата и петата година от ангажимента /за 2016г. и 2017г./, а именно от 5 лв. на 2.50 лв.,
без ДДС, на декар за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по
Мярка 214, направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“,
което възнаграждение е дължимо изцяло след получаване на компенсаторното плащане за
конкретната година.
С Протоколи от 14.03.2013г., от 29.10.2013г., от 04.12.2013г., от 04.04.2014г., надлежно
подписани за всяка от страните, възложителят е приел извършената от изпълнителя работа, а
именно: подготовка на заявление за кандидатстване и 5 – годишен план за сеитбообръщение
по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ през
първата година; консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5 –
годишния ангажимент, поет от възложителя; извършване/вземане/ на почвени проби за
всички площи на ниво физически блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР на възложителя през първата година; извършване на
анализ на почвените проби и подготовка на 5 – годишен план за управление на
хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене за всички включени
площи от възложителя за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични
плащания“.
Ищецът представя Протокол от 14.10.2016г., подписан за всяка от страните по
договора, с който изпълнителят /ищеца/ е предал на възложителя /ответника/ следните
дейности: извършване/вземане/ на почвени проби за всички площи на ниво физически блок,
включени за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
на възложителя през четвъртата година; консултации по прилагане на изискванията по
направлението до края на 5 – годишния ангажимент, поет от възложителя.
Ответникът оспорва доказателствената стойност на посочения по горе протокол, като
твърди, че посочените в него дейности не са извършени от изпълнителя и съотв. не са
приети от възложителя. В тази връзка възразява, че положения за възложител подпис е от
лице, което е и имало представителна власт.
Ищецът твърди, че във връзка с процесния договор, ответникът е кандидатствал за 5
годишен абонамент в ДФ „Земеделие“ за въвеждане на сеитбообръщение за периода 2013г.
– 2017г. В тази връзка, по делото е постъпило уведомително писмо, адресирано от ДФ
„Земеделие“/ДФЗ/ до ответното дружество, с което го уведомяват, че е одобрен за участие
по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ от мярка
214 „Агроекологични плащания“ с поемане на 5 годишен абонамент за извършване на
агроекологични дейности. От ДФ“Земеделие“ са постъпили и справка за извършени
4
плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по ППСР от 2007-2013г. на „Терамис –
2007“ ЕООД и копия на заявления за плащане на дружеството.
По делото е изслушано заключение по назначена съдебно икономическа експертиза,
което съдът възприема изцяло. Вещото лице посочва, че в счетоводството на ищеца са
осчетоводени 5 бр. фактури, на обща стойност 168 614.70 лв., издадени съгласно процесния
договор, като плащанията по тях са в размер на 80 890.27 лв. Тези плащания са
осчетоводени по кредита на сч. См-ка 411 – „Клиенти“ – „Терамис – 2007“ ЕООД. Тази
счетоводна сметка, към датата на проверката – 26.10.2021г., е с крайно дебитно салдо на
обща стойност 87 724.43 лв., което се явява остатък по дължимото вземане по фактурите, в
това число и по процесната ф-ра № **********/18.12.2017г. в размер на 24 113.10 лв. Тези
фактури са декларирани от ищеца в НАП, като съответно са включени в дневниците за
продажби за съответните данъчни периоди.
При извършената в счетоводството на ответника проверка, вещото лице установява, че
единствено процесната фактура **********/18.12.2017г., в размер на 24 113.10 лв., не е
осчетоводена в счетоводните регистри през 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и по нея не е
упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Едва през м. май 2021г. същата
фактура е осчетоводена в счетоводните регистри на ответника. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че съобразно счетоводното отразяване при ответника, процесната фактура
фигурира като задължение на ответника към ищеца в целия й размер 24113.10 лв. По
процесния договор ответникът е извършил плащания към ищеца в общ размер на 80 890.27
лв., с които е погасил задълженията си по останалите фактури. Към датата на проверката
25.10.2021г. счетоводна сметка 401 – Доставчици, „Евро ин консулт“ ЕООД е с крайно
кредитно салдо в размер на 24 113.10 лв./ след направената в съдебно заседание корекция от
вещото лице/, което представлява остатък по задължение по процесната фактура. Вещото
лице посочва размера на дължимото консултантско възнаграждение за четвъртата година от
изпълнение на агроекологичния ангажимент – 20 094.25 лв., без ДДС, или 24 113.10 лв. с
ДДС. Размерът на лихвата за забава върху главницата, за периода 20.04.2018г. – 20.04.2021г.
възлиза на 7 347.80 лв.
С оглед установяване обстоятелствата по подписването на оспорения приемо
предавателен протокол от 14.10.2016г., по делото е изслушан свидетеля Д.С.. Същият, през
периода 2015г. – 2018г. е работил в ищцовото дружество, на длъжност „Експерт европейски
програми“, с кратки прекъсвания, като след това продължил от м. февруари 2019г. до м.
април 2020г. Свидетелят знае за сключения договор за консултантски услуги, във връзка с
Мярка 214 „Агроекологични плащания“, с клиент „Терамис – 2007“ ЕООД. Работил е с
ответното дружество, като задълженията му се свеждали до това да предаде взетите почвени
проби за анализ и предаване на получения анализ на ответника. В случая, почвените проби
били дадени на института „Н.Пушкаров“ в гр. София. Свидетелят лично е присъствал на
проведена среща между представители на двете дружества, по време на която е бил
подписан приемо предавателния протокол от 14.10.2016г., в присъствието на управителя на
„Терамис – 2007“ ЕООД - Митко Митев. На свидетеля не е известно да е имало възражения
5
от страна на ответника по приемането на извършените дейности по процесния договор.
Твърди още, че в отговор на отправено запитване към управителя на „Терамис – 2007“
ЕООД кога ще погаси задължението си по процесната фактура, последният заявявал, че
изчаква заплащането от ДФ“Земеделие“.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Настоящият иск
е основан на твърдението на ищеца за наличието на постигната между него и ответника
договореност, съгласно която «Евро ин консулт» ЕООД е следвало да консултира «Терамис
– 2007» ЕООД за получаване на компенсаторни плащания по Мярка 214 «Агроекологични
плащания от ПРСР за периода 2007г. – 2013г., срещу определено възнаграждение. Т.е
взаимоотношенията са по договор за изработка. Ищцовото дружество «Евро ин консулт»
ЕАД е универсален правоприемник на «Евро ин консулт» ЕООД /след служебно направена
справка в ТР/.
Договорът за изработка е консенсуален, неформален договор, чието сключване
настъпва с постигането на съгласието между насрещните страни относно същественото му
съдържание, без законът да обуславя действителността на договора от спазването на
определена форма на обективиране на това съгласие. Предвид това, доказването на
сключването между страните на договор за услуга е възможно с всички доказателствени
средства, при ограниченията на чл. 164 от ГПК. Сключването на такъв договор се
установява от представения договор от 09.04.2013г. и анексите към него, в чието
съдържание се уреждат взаимоотношенията между страните. Това обстоятелство не се
оспорва.
Съгласно чл. 264, ал.2 от ЗЗД, поръчващият следва да приеме работата и да релевира
всички възражения за явни недостатъци на изработеното, като разпоредбата на чл. 264, ал.3
от ЗЗД изрично посочва, че ако не направи това работата се смята за приета. Съгласно чл.
266 ЗЗД задължението на поръчващия става изискуемо от момента на приемане на работата.
Не се оспорва, че от ответника е налице приемане на извършената от ищеца работа по
процесния договор, по отношение на следните дейности: подготовка на заявление за
кандидатстване и 5 – годишен план за сеитбообръщение по направление „Въвеждане на
сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ през първата година; консултации по
прилагане на изискванията по направлението до края на 5 – годишния ангажимент, поет от
възложителя; извършване/вземане/ на почвени проби за всички площи на ниво физически
блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР на възложителя през първата година; извършване на анализ на почвените проби и
подготовка на 5 – годишен план за управление на хранителните вещества в почвата с
6
препоръчителни норми на торене за всички включени площи от възложителя за
компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“. По отношение на тази
работа е извършено плащане на възнаграждението, в общ размер на 80 890.27 лв.
Спори се относно извършената от ищеца работа, за което е съставен приемо
предавателен протокол от 14.10.2016г., чиято доказателствена стойност е оспорена от
ответника. Видно от същия протокол, страните са положили подписите за приемо предаване
на извършената от изпълнителя дейност: извършване/вземане/ на почвени проби за всички
площи на ниво физически блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР на възложителя през четвъртата година; консултации
по прилагане на изискванията по направлението до края на 5 – годишния ангажимент, поет
от възложителя.
Видно от постъпилите документи съдържащи се в административна преписка на ДФ
„Земеделие“, се установява, че ответното дружество е било одобрено за участие в мярка 214
„Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ с 5 – годишен абонамент.
„Терамис – 2007“ ЕООД е получило плащания по мярката за всички години от ангажимента.
За да получи такова плащания е следвало заявителят – ответникът, да отговаря на
изискванията по мярката, посочени в Наредба № 11/ 6.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г.
Съгласно чл. 7, ал.1 от Наредбата, агроекологичните дейности или направления се
изпълняват за период от пет последователни години.Ал. 2 на същата разпоредба посочва, че
срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за
подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане".
През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане
подават "Заявление за плащане".
В случая, ответникът е подавал такива заявления, като съответно е получавал
плащания.
От показанията на свидетеля С. се установява, че оспорения от ответника протокол за
приемо предаване на извършената от ищеца дейност, посочена в протокола, е бил подписан
пред свидетеля от представител на ответното дружество, в присъствието на управителя на
дружеството. Ирелевантно в случая е, че не се установява кое точно е било лицето. Липсата
на представителна власт се санира по силата на чл. 301 ТЗ, съгласно която, когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
По делото няма данни ответното дружество да се е противопоставило на
удостоверените в приемо предавателния протокол факти "веднага след узнаването". За да се
прецени дали ответникът не би могъл да възрази срещу установените в протокола дейности,
следва обаче да се постави даде отговор на въпроса кога е настъпило това "узнаване". С
оглед дължимата и от двете страни грижа на добрия търговец (чл. 302 ТЗ) при воденето на
7
собствените им дела,следва да се приеме, че такова узнаване е било налице най-късно към
момента, в който въпросния протокол и отразените в него волеизявления са попаднали
физически в счетоводството на ответника. Работа на всеки търговец е да организира по
такъв начин счетоводството си и да инструктира съответно работниците си, че всякакви
изявления, пристигащи в това счетоводство, които се отклоняват от обичайната практика
или от установеното с договор, да достигат незабавно до знанието му, за да може да реагира
съответно, в частност - да им се противопостави. Ответникът, твърдейки че "липсва
представителна власт", цели да не се счита обвързан от отразените в протокола
волеизявления. Видно от заключението на вещото лице, ответникът е осчетоводил
процесната фактура, издадена въз основа на оспорения протокол, през м. май 2021г. Т.е.,
моментът на узнаването е бил най-късно денят, в който процесната фактура е била
осчетоводена от ответника, а този ден предхожда депозирането на исковата молба и
направените от ответното дружество възражения. По делото няма данни ответникът
"незабавно да се е противопоставил" на направените в оспорения приемо предавателен
протокол волеизявления. Поради това съдът следва да приеме, че отразените в протокол от
14.10.2016г. извършени от изпълнителя дейности са били приети от възложителя.
Като взе предвид изложеното по- горе, съдът стига до извода, че работата по договора
за консултантски услуги е осъществена от изпълнителя. Налице са доказателства – справка –
извлечение за извършено плащане /лист 86/, а и е прието за безспорно обстоятелството, че
ответникът като клиент на ищеца и възложител по процесния договор, е получил суми от
ДФЗ като кандидат по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на
селските райони 2007-2013 г. в направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите" за 803.77 хектара . Ответното дружество не представи доказателства във
връзка с възражението си, че сумите от ДФЗ не са получени от него въз основа на дадени от
ищеца консултации, още повече са налице доказателства, че такива действия по
консултиране са извършвани от ищеца за периода на финансиране.
Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, по издадените 5 бр.
фактури, ответникът е извършил плащане в общ размер на 80 890.27 лв., които са
осчетоводени по кредита на сч. См-ка 411 – „Клиенти“ – „Терамис – 2007“ ЕООД. Тази
счетоводна сметка, към датата на проверката – 26.10.2021г., е с крайно дебитно салдо на
обща стойност 87 724.43 лв., което се явява остатък по дължимото вземане по фактурите, в
това число и по процесната ф-ра № **********/18.12.2017г. в размер на 24 113.10 лв. Тази
сума се явява дължима.

По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:
Неоснователно е направеното от представителя на ответника възражение, че
плащанията по процесния договор са периодични и следва да се прилага кратката давност
по чл. 111 от ЗЗД. За главницата по процесния договор е приложима общата петгодишна
погасителна давност, тъй като не попада в нито една от специалните хипотези на
разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
8
по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Задължението за плащане на възнаграждение
по договора за консултантски услуги страните не са обвързали със срок. В случая, в
процесната фактура не е посочен срок за плащане, поради което приложение намира
разпоредбата на чл.303а,ал.3 от ТЗ, съгласно която, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това.
В случая, 14 дневен срок за плащане по фактурата е изтекъл на 18.01.2018г.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено преди изтичане на пет годишния давностен срок –
23.04.2021г.Ето защо, съдът приема, че вземането по процесната фактура на е погасено по
давност.
С оглед на гореизложеното, предявеният установителен иск, касаещ главница в размер
на 24113.10 лв. по издадена ф- ра № **********/18.12.2017г. се явява основателен и
доказан. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 23.04.2021г. до окончателното й
изплащане.
Основателен се явява и иска за претендирината лихва за забавено плащане за периода
20.04.2018г. – 20.04.2021г., чийто размер се установява от заключението на съдебно
счетоводната експертиза – 7 347.89 лв. До този размер следва да бъде уважен предявения
установителен иск за мораторна лихва, като за сумата над този размер до претендираните
7 348.49 лв. подлежи на отхвърляне.
С оглед на гореизложеното съдът следва да признае за установено по отношение на
„ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Бяло
поле, общ. Опан, че същото дружество дължи на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата 24 113.10 лв. - главница
по ф- ра № **********/18.12.2017г., издадена по договор за консултантски услуги от
09.04.2013г. и анексите към него, сумата 7 347.89 лв. – лихва за забавено плащане за периода
20.04.2018г. – 20.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2021г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 177/26.04.2021г. по ч.гр.д. № 1887/2021г., по описа на СтРС.

С оглед изхода на делото, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, следа ответникът да заплати на
ищеца направените разноски, които в заповедното производство възлизат на 1831.62 лв., а в
настоящото производство – на 2 386.61 лв. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар – в заповедното и в настоящото
производство, се явява неоснователно, тъй като платеното възнаграждение за адвокат
9
възлиза в по- малък размер от предвидения минимум по чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. След направените от съда
изчисления за дължимите разноски, предвид направеното от ищеца възражение за
прекомерност на платения от ответника адв. хонорар, се установява, че разноски не следва
да се дължат.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Бяло поле, общ. Опан, обл. Стара
Загора, Промишлена база „Терамис – 2007“ /бивш автопарк/, че дължи на „ЕВРО ИН
КОНСУЛТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк
Манастирски ливади запад, ул. Синанишко езеро № 7, ет.7, ап.33, представлявано от
Николинка Крумова, сумата 24113.10 лв.- главница по ф- ра № **********/18.12.2017г.,
издадена по договор за консултантски услуги от 09.04.2013г. и анексите към него, сумата
7 347.89 лв. – лихва за забавено плащане за периода 20.04.2018г. – 20.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.04.2021г. до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 177/26.04.2021г. по ч.гр.д. №
1887/2021г., по описа на СтРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД, с посочени данни, против
„ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД, с посочени данни, установителен иск за вземане за мораторна
лихва за сумата над 7 347.89 лв. до претендираните 7 348.49 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. Бяло поле, общ. Опан, обл. Стара загора, Промишлена база „Терамис –
2007“ /бивш автопарк/, да заплати на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, жк Манастирски ливади запад, ул. Синанишко
езеро № 7, ет.7, ап.33, представлявано от Николинка Крумова, сумата от 1831.62 лв.,
представляваща направени по ч.гр.д. № 1887/2021г., по описа на СтРС, разноски, както и
сумата 2 386.61 лв., представляваща направени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10
11