Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-122 07.12.2018 г. град Бургас
Бургаският окръжен съд, IV граждански въззивен състав,
На деветнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Евтимова
Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 1619 по
описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод въззивната
жалба на В.Г.З. и В.М.З. против Решение № 1712/08.08.2018 г., постановено по
гр.д. № 1041/2018 г. по описа на PC-Бургас, с което е отхвърлен предявения от
въззивниците иск за осъждане на Н.Я.М. да им заплати сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), поради
невъзможността им да отдават под наем и да събират наемната цена на собствения
им имот – самостоятелен обект с идентификатор 17179.601.40.1.12 по КККР на гр.
Бургас, за периода 11.08.2016 г. – 12.07.2017 г., причинени от противоправното
поведение на ответника, изразяващо се в неподдържане в изправност на собствения
му имот - самостоятелен обект с идентификатор 17179.601.40.1.18 по КККР на гр.
Бургас. Жалбоподателите считат, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърдят, че с доклада си по делото районният съд не е указал на ищците, че
следва да установят и наличието на възникнали към датата на деликта наемни
правоотношения, както и не им е указал за кои твърдяни от тях факти не сочат
доказателства, т.е. налице е непълнота и неточност на доклада и дадените с него
указания, в резултат на което ищците са били лишени от възможността за
предприемане на съответните процесуални действия, което от своя страна е довело
до отхвърляне на исковата претенция. Изложени са подробни доводи по съществото
на спора, като според въззивниците фактът, че имотът им е бил наводнен по вина
на ответника и не е бил годен за ползване е достатъчен да се приеме, че той не
е бил годен и за отдаване под наем. Твърдят също така че е налице пряка
причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносните
последици, както и предвидимост на пропуснатата полза. Считат, че като е
ограничил доказването единствено и само с наемен договор, без да съобрази
конкретните за случая обективни данни, първоинстанционният съд неправилно е
приложил ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Молят въззивният съд да отмени
обжалваното решение на БРС и вместо него да постанови друго решение, с което да
уважи предявения иск. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител на въззивниците, който поддържа въззивната жалба. Не са ангажирани
нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по
делото е постъпил отговор от въззиваемия Н.Я.М., чрез упълномощен процесуален
представител, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на БРС е правилно и законосъобразно. Оспорени са изложените в жалбата
доводи за допуснато от БРС процесуално нарушение, като въззиваемият счита, че
съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и е приел, че няма факти
и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, още повече, че нито в
исковата молба, нито в хода на делото ищците не са въвели твърдения за
наличието на наемни правоотношения. Оспорени са и оплакванията на въззивниците
за неправилност на първоинстанционното решение, като се твърди, че за да се
претендира обезщетение за пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, освен при
установена по нормативен ред презумпция за настъпването й. Твърди се също така,
че страните са уредили отношенията си във връзка с процесния деликт със съдебна
спогодба, поради което според него с настоящата искова молба ищците повдигат
въпрос, който е решен със сила на присъдено нещо. На последно място
въззиваемият твърди, че искът е недоказан, тъй като не е доказан периода, през който
жилището не е било годно за обитаване, както и че е налице съпричиняване на
вредите, тъй като ищците не са отстранили в разумен срок щетите, което е довело
до невъзможност за получаване на твърдяните от тях пропуснати ползи. Моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание въззиваемият се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора.
Не са ангажирани нови доказателства.
При извършване на проверката по чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи,
че въззивната жалба е редовна и допустима, като същата отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, подадена е в срока по
чл. 259 от ГПК от лица, които имат правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по
предявената от В.Г.З. и В.М.З. против Н.Я.М. искова молба, с която се моли да
бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди (пропуснати ползи), причинени от противоправното поведение
на ответника, изразяващи се в невъзможност ищците да отдават под наем
собствения им имот – самостоятелен обект с идентификатор 07079.601.40.1.12 по
кад. карта и кад. регистри на гр. Бургас през периода 11.08.2016 г. –
12.07.2017 г. и да реализират доходи от това. Твърдят, че на 11.08.2016 г.
имотът им е бил наводнен по вина на ответника, който не е поддържал в изправно
състояние собствения си имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
07079.601.40.1.18 и находящ се над апартамента на ищците, поради което те не са
могли да извличат доходи от имота си, отдавайки го под наем.
Ответникът
е оспорил иска, като твърди, че същият е недопустим и неоснователен. Твърди, че
процесният спор вече е разрешен със сила на пресъдено нещо и настоящият иск е
недопустим, тъй като по воденото между същите страни предходно гр.д. № 1451/2017
г. на БРС е била постигната съдебна спогодба, в т.6 от която страните са
заявили, че са уредили напълно и окончателно отношенията си към датата на
подписването на спогодбата и нямат повече претенции една към друга. Твърди също
така, че искът е неоснователен, тъй като не е доказано сигурно увеличаване имуществото на ищците
с процесната сума, а ако се приеме, че
такава сигурност е налице, то според ответника ищците са допринесли за
настъпване на вредите, тъй като не са отстранили в разумен срок щетите по
апартамента си, което е довело до невъзможност за получаване на твърдяното от
тях увеличение.
С
Определение № 1917/14.03.2018 г. БРС е прекратил производството по делото, като
е приел, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо чрез
постигнатата между тях съдебна спогодба по предходното дело, но това
определение е било отменено с Определение № 1023/30.05.2018 г., постановено по
ч.гр.д. № 617/2018 г. на БОС, и делото е върнато на БРС за продължаване на
производството.
С обжалваното
в настоящото производство решение Районен съд – Бургас е отхвърлил иска, като е
приел, че не е доказано сигурно увеличаване на имуществото на ищците с
процесната сума, ако не се бе осъществил деликта, тъй като те не са доказали да
се били в наемно правоотношение с трето за спора лице.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, Бургаският окръжен съд намира, че решението на РС - Бургас е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като БОС споделя изцяло
изложените от БРС мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изготвил
непълен и неточен доклад и не е указал на ищците, че следва да докажат и
наличието на възникнали към датата на деликта наемни правоотношения. Въззивният
съд счита, че в доклада си по делото районният съд с достатъчна конкретика е
разпределил доказателствената тежест между страните, като същият не е следвало
да указва на ищците да докажат и наличието на сключен от тях договор за наем на
имота, още повече, че в исковата молба липсват изложени фактически твърдения в
тази насока.
Неоснователно е и оплакването, че крайните правни
изводи на БРС са неправилни, както и че решението е в противоречие с Тълкувателно
решение № 3/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение, което е постановено във връзка с
отговорността по чл. 82 от ЗЗД, но намира приложение и по отношение на
деликтната отговорност (съгласно трайната и последователна практика на ВКС), е
даден принципен отговор на въпроса за пропуснатите ползи, като е посочено, че установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението (в
случая момента на деликта); пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, поради което това предположение винаги трябва да се изгражда
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В
случая не е доказано именно наличието на такава сигурност за увеличаване на
имуществото на ищците, ако не бе осъществен деликта от страна на ответника, тъй
като не са ангажирани никакви доказателства за наличие на договорни или
преддоговорни отношения на ищците с трети лица с предмет отдаване на имота им
под наем, нито за обективирано от тях намерение да отдават този имот под наем, което
да е било осуетено единствено от неправомерното поведение на ответника, т.е. налице
е само предположение, но не и сигурност за увеличаване имуществото на ищците с
наемната цена, която те биха получили при отдаването на имота им под наем. Поради
това съдът намира, че в случая не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между поведението на ответника и претендираните имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, което изключва ангажиране на неговата отговорност
по реда на чл. 45 от ЗЗД за репарирането на тези вреди.
Предвид
гореизложеното, БОС намира, че въззивната жалба
е неоснователна, а обжалваното решение на БРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е
претендирал присъждане на разноски, поради което такива не му се следват,
въпреки отхвърлянето на жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1712/08.08.2018 г., постановено по
гр.д. № 1041/2018 г. по описа на PC-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.