№ 4875
гр. С, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110150719 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД, искова молба
насочена против А. С. Н. / в качеството му на наследник на Е. Ж. Я.а/ и срещу И. Ж.
Я., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно на
ищеца сумите както следва:
И. Ж. Я. – ½ или 66.83лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2018г. – 30.04.2021г, до обект представляващ ..., находящ се в гр. С, общ.
„Т“, бул. „В“ № ..., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 11.44лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г.
– 26.04.2022г., 18.04.лв. – дялово разпределение за периода м.04.2019г. – м.04.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 3.31лв. – мораторна лихва за периода 31.05.2019г. –
26.04.2022г.
А. С. Н. – ½ или 66.83лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2018г. – 30.04.2021г, до обект представляващ ..., находящ се в гр. С, общ.
„Т“, бул. „В“ № ..., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 11.44лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г.
– 26.04.2022г., 18.04.лв. – дялово разпределение за периода м.04.2019г. – м.04.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 3.31лв. – мораторна лихва за периода 31.05.2019г. –
26.04.2022г.
С протоколно определение от 08.03.2024г., влязло в законна сила на
16.03.2024г., производството по делото е прекратено, в частта, с която са
предявени искови претенции срещу И. Ж. Я..
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че по депозирана искова молба на 13.05.2022г. срещу
Е. Ж. Я.а и И. Ж. Я. е образувано гр.д. № 25097/2022г., по описа на СРС. Сочи се, че
производството по делото е прекратено по отношение на исковете срещу Е. Я.а,
доколкото се установило, че същата е починала преди депозиране на исковата молба,
инициирала процеса. По изложените съображения се твърди, че настоящата искова
1
претенция е насочена срещу наследниците на Е. Ж. Я.а.
А. Н. не е депозирал отговор в срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот – с абонатен № ..., представляващ ..., находящ се в гр. С,
общ. „Т“, бул. „В“ № ....
От представеното на л. 11 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот се установява, че процесното жилище е дарено от Р Д Я. и съпругата
му К М Я. на племенниците им Е. Ж. Я.а и И. Ж. Я..
По аргумент от чл. 30, ал. 2 ЗС съдът приема, че надарените са станали
собственици на по ½ идеална част от процесното жилище.
От извършената и приложена на л. 39 по делото справка от НБД „Население“ се
установява, че Е. Ж. Я.а – Н.а, ЕГН **********, е починала на 17.02.2022г., като нейни
наследници по закон са С. С.ов Н. / съпруг/, Е С.ова Н.а / дъщеря/ и ответникът А. С.
2
Н. / син/.
По аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН следва извода, че притежаваната
от Е. Ж. Я.а – Н.а, ЕГН ********** ½ идеална част от жилището е наследена от
съпруга й и двете и деца при равни квоти по 1/3 идеална част от притежаваната от нея
½ или всеки един от наследниците е станал собственик на 1/6 от жилището.
Доколкото исковата претенция е предявена срещу един от наследниците на Е.
Я.а – ответникът А. Н., същият отговаря за 1/6 от задълженията за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение или за 1/3 от наследената от майка му ½ от
апартамента.
От представените от третото лице помагач документи се установява, че до
процесното жилище през исковия период е доставена топлинна енергия в сочените в
исковата молба количества, на стойност 133.62лв., както и че е извършена услуга
дялово разпределение на стойност 36.08лв. Ответникът отговаря за 1/6 от тези сума
или за 22.27лв. за топлинна енергия и 6.00лв. за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна за 1/3 от претендирания размер от
11.44лв. или акцесорната претенция се явява частично основателна за сумата от 3.80лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 3.31лв. за периода 31.05.2019г. – 26.04.2022г. се явява
неоснователна.
По изложената аргументация следва извода, че общият размер на уважената част
на исковете, предявени срещу А. Н. е 32.07лв.
От страна на другия ответник И. Я. в хода на процеса по делото е постъпило
плащане на сумата от 100.00лв. – платежно л. 68 по делото, като в проведеното на
08.03.2024г. открито съдебно заседание процесуалният представител на този
ответник посочи, че със сумата от 100.00лв. са погасени всички претендирани
суми по делото, включително и тези претендирани от А. Н..
Доколкото с протоколно определение от 08.03.2024г., влязло в законна сила на
16.03.2024г., производството по делото е прекратено, в частта, с която са предявени
искови претенции срещу И. Ж. Я., настоящият съдебен състав намира, че със сумата от
100.00лв. следва да се приеме, че са платени в хода на процеса в полза на ищеца
32.07лв., респективно претенциите срещу А. Н. се явяват неоснователни, като погасени
чрез плащане в хода на процеса, при съобразяване на процесуалноправната разпоредба
на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
Доколкото плащането на сумата от 100.00лв. е извършено след депозиране на
исковата молба, инициирала настоящото производство, ответникът А. Н. дължи на
ищеца разноски.
На ищеца следва да се признаят разноски по исковите претенции срещу А. Н. в
размер на 250.00лв., от които 200.00лв. – държавна такса и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение / ½ от юрисконсултското, доколкото другата ½ е за исковете
предявени срещу И. Ж./.
Срещу А. Н. са предявени искови претенции в общ размер на 99.62лв.,
3
уважената част е в размер на 32.07лв., респективно отхвърлената част е в размер на
67.55лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на 66.93лв., като доколкото от внесените 100.00лв. - 32.07лв. са отнесени за
погасяване на уважената част на исковете с остатъка от 67.93лв. са погасени
дължимите се разноски, респективно разноски в полза на ищеца не следва да се
присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С, ул. „Я“ № ... срещу А. С. Н., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите както следва:
66.83лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2018г. –
30.04.2021г, до обект представляващ ..., находящ се в гр. С, общ. „Т“, бул. „В“ № ... ,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -13.09.2023г. до
окончателно изплащане на сумата, 11.44лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г.
– 26.04.2022г., 18.04.лв. – дялово разпределение за периода м.04.2019г. – м.04.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 13.09.2023г. до
окончателно изплащане на сумата и 3.31лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.05.2019г. – 26.04.2022г., една част като неоснователни,
друга част като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4