№ 32587
гр. София, 18.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110133622 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. П. срещу „..“
АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
сключен с ответника на 19.09.2008 г. договор за потребителски кредит HL4.. за сума в
размер на 32 263 евро, в равностойност на швейцарски франкове. В договора бил
предвиден механизъм за двойно превалутиране на кредита в швейцарски франкове,
които се предоставяли по блокирана сметка по курс „купува“ за швейцарски франк към
евро на „..“ АД, като впоследствие франковете се превалутирали служебно от банката в
евро по курс „купува“ швейцарски франк за евро в деня на усвояването, като били
преведени по открита банкова сметка на името на ищеца. Твърди, че валутният риск от
увеличаване на курсовата стойност на швейцарския франк бил изцяло прехвърлен
върху него. Предвид обстоятелство, че швейцарският франк започнал значително да
повишава курсовата си стойност спрямо еврото и българският лев ищецът изпитал
затруднения при внасяне на дължимите погасителни вноски по кредита, като с цел да
намали стойността на задълженията си приел отправено от ответника предложение за
сключване на договор за рефинансиране на жилищен кредит ДБК HL../30.10.2012 г.,
въз основа на който остатъкът по потребителския кредит бил превалутиран в евро. Въз
основа на посоченото, на 13.11.2012 г. му бил предоставен кредит HL../30.10.2012 г. в
размер на 41 696 евро при курс на швейцарски франк към евро 1.2057 евро. Твърди, че
посредством неравноправни клаузи банката е остойностила кредита от 2008 г. в
швейцарски франкове, въпреки че в действителност заемната сума му била
1
предоставена в евро. Поддържа, че банката се е обогатила неправомерно с курсовата
разлика, формирана от продажба на евро за закупуване на швейцарски франкове.
Счита, че е налице и неоснователно обогатяване в полза на банката доколкото върху
неправомерно включената в главницата сума при превалутиране била начислена и
договорна лихва за периода от рефинансирането през 2012 г. до настоящия момент.
Счита, че ответното дружество следва да му възстанови освен недължимо платената
договорна лихва, така и заплатена сума в размер на 1269,32 евро, представляваща
капитализирани лихви по договор за кредит HL../30.10.2012 г., включени без правно
основание към главницата по кредита. Поддържа, че е придобил процесния заем в
качеството му на потребител, като клаузите по договора с ответното дружество не
били индивидуално уговорени с него. Счита, че клаузите по договора, регламентиращи
предоставянето на кредит в швейцарски франкове прехвърлят изцяло върху
потребителя последиците от валутния риск. Навежда доводи за неравноправност на
клаузите по чл. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал. 1 и ал. 2, доколкото същите не
били съставени по прозрачен за потребителя начин, въз основа на ясни и разбираеми
критерии относно възможните икономически последици, което било в противоречие с
принципите на добросъвестност. Счита, че кредитодателят е следвало да го информира
за очакваните прогнози и промени относно валутните курсове, както и относно
евентуалните икономически последици за потребителя при сключване на договор за
кредит в чуждестранна валута. Навежда съображения за наличието на неравноправни
клаузи, както по първоначално сключения договор за потребителски кредит, така и по
договора за рефинансиране на жилищния кредит, доколкото същият имал характера на
допълнително споразумение за предоговаряне на кредита по първоначалния договор, в
който задълженията на кредитополучателя се основавали на неравноправни клаузи.
Моли съда да приеме за установено по отношение на ответното дружеството, че
не дължи сумата от 500 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно
основание в главницата по договор за рефинансиране на жилищен кредит HL
../30.10.2012 г. Претендира осъждането на ответника за заплащане на 500 евро,
представляващи недължими вземания за възнаградителна лихва по договор за
рефинансиране на жилищен кредит HL ../30.10.2012 г., начислена неправомерно върху
частта, включена при превалутиране без основание върху стойността на главницата, с
която банката се е обогатила неоснователно за периода 10.03.2018 г. – 10.03.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023 г. до окончателното погасяване на
вземането. Моли съда да приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от
1269,32 евро, представляваща капитализирани суми за лихви по договор за
рефинансиране на жилищен кредит HL ../30.10.2012 г., включени без правно основание
към главницата по договора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер. Взема становище за недопустимост
на отрицателните установителни искове, както и относно неоснователността на
заведените искови претенции. Сочи, че твърдяната от ищеца за неправомерно събрана
от дружеството валутна разлика не била формирана в резултат на еднократна сделка по
покупко – продажба на валута на 13.11.2012 г., а била реализирана на база всички
платени от ищеца погасителни вноски по кредита, основно внасяни от него в български
лева с оглед превалутираните им към швейцарски франк и повишаването на неговия
курс спрямо лев/евро в периода 15.11.2008 г. – 13.11.2012 г. Не оспорва твърденията на
ищеца относно наличието на облигационна връзка помежду им въз основа на
посочените процесни договори. Твърди, че потребителският кредит бил отпуснат и
усвоен от ищеца в швейцарски франкове, като по изричното искане на
кредитополучателя същият бил превалутиран в евро. Намира за безспорно, че размерът
на месечните погасителни вноски по кредита не бил повишаван поради промяна на
2
курса на швейцарския франк. Поддържа, че клаузите по договора за кредита били
двустранно и индивидуално договорени помежду им, като съгласието за сключване на
договора било предшествано от продължителни преддоговорни отношение, съответно
за ищеца била налице възможност да обмисли в детайли условията по кредита.
Оспорва качеството потребител на ищеца към момента на сключване на договора за
кредит, поради което същият не следвало да се ползва от предвидената в ЗЗП защита.
Поддържа, че клаузите по договора от 30.10.2012 г. били изцяло индивидуално
договорени. Сочи, че двата процесни договора се отнасят до различни кредитни
правоотношения, поради което оспорва твърдението на ищеца, че договорът за
рефинансиране на жилищния кредит има характера на допълнително споразумение
към договора за потребителски кредит. Счита, че механизмът за изчисление на общата
заета сума и приложимият обменен курс са ясно изложени, поради което средният
потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може да прецени икономическите последици, произтичащи от договора
за кредит. Поддържа, че валутата, в която се ползва кредитът не води до промяна във
валутата, по която същият е договорен и усвоен. Твърди, че кредитополучателят е
разполагал с право на избор между възможността да внася погасителните вноски със
собствени средства в швейцарски франкове или със средства в друга валута, чрез
осъществяване на превалутиране по обменен курс на банката. Поддържа, че
кредитодателят добросъвестно е изпълнил задълженията си да информира ищеца за
икономическите последици от кредита, като оспорваните клаузи от договора били ясни
по смисъл и съдържание. Сочи, че ищецът е бил мотивиран да сключи договора за
кредит в швейцарски франкове поради по – ниските лихви спрямо кредити в евро.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на курсовите
разлики. Твърди, че в процесните договорни клаузи не било уговорено неразрешено
капитализиране и начисляване на лихви върху изтекли лихви, поради което счита че
искането за установяване на недължимостта на същите е неоснователно. Поддържа, че
капитализираните към редовната главница възнаградителни лихви са били дължими,
изискуеми и заплатени на валидно правно основание. Моли съда да остави без
разглеждане като недопустими отрицателния установителен иск относно
недължимостта на валутната разлика, както и предявения осъдителен иск, евентуално
да отхвърли заявените искови претенции като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
II. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Наличието на облигационно правоотношение между страните по повод
сключени договор за потребителски кредит № HL 4../19.09.2008 г. и договор за кредит
за рефинансиране на ипотечен кредит № HL ../30.10.2012 г., ведно с прилежащите към
тях допълнителни споразумения.
III. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени в условията на обективно кумулативно съединяване са следните
искове:
1/ отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1, предл.
трето ГПК за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата от 500 евро, представляваща валутна разлика, включена към главницата по
договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит, формирана от кредитна
сделка по продажба на евро към швейцарски франкове за рефинансиране на
задълженията по договор за потребителски кредит.
2/ осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който
3
се претендира осъждането на ответника да възстанови стойността на недължимо
заплатена от ищеца сума в размер на 500 евро, представляваща недължима
възнаградителна лихва по договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит,
начислена неправомерно върху частта, включена без основание при превалутиране на
главницата, с която ответното дружество се е обогатило неоснователно в периода
10.03.2018 г. – 10.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба – 07.03.2023 г. до окончатеното изплащане на вземането.
3/отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1, предл.
трето ГПК, с който да бъде установено спрямо ответното дружеството, че ищецът не
дължи сумата от 1269,32 евро, представляваща капитализирани суми за лихви по
договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит, включени без правно
основание към главницата по договора.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е докаже правния си
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.
По отношение на осъдителния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД в негова тежест е да докаже елементите от фактическия състав на
неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване
на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/
причинно – следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за
негова сметка;
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че е
получил процесните суми в изпълнение на договорни задължения, на валидно правно
основание, както и положителните факти, на които основава своите възражения.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване
на ответника да представи извлечения за движението по сметките, обслужващи
процесните договори, доколкото същите са представени с отговора на исковата
молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване
на ответника да представи кредитното досие по договора за потребителски кредит за
първото по делото съдебно заседание, като УКАЗВА на ищеца, че следва да
конкретизира доказателственото си искане като посочи съответните писмени
документи, които счита за относими към спора.
ДОПУСКА изготвянето на съдебнo - счетоводна експертиза, която да отговори
на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, с изключение
на т. 2.15., т. 2.16., т. 2.18. от отговора на ответника, които съдът намира за неотносими
към спора, при депозит в размер на 800 лева, вносими поравно от страните в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В., която да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
4
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2023
г. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5