Решение по дело №11/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 52
Дата: 28 февруари 2019 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Дело: 20191400500011
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 52

 

гр. ВРАЦА,  28.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

    Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

            МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                    

в присъствието на:

секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска              

в.гр. дело N 11    по описа за 2019  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД-гр.София, представлявано от юрисконсулт А.В. против решение №306/12.11.2018г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №824/2018г., с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.Ц.Г. ***, Ц.Т.И. *** И.Т.И. ***, в качеството им на законни наследници на Т.И.С., не дължат на "ЧЕЗ Електро България" АД сумата от 1216,01 лв., представляваща цена на коригираното количество на измерената ел.енергия за периода 29.01.2018г.-28.04.2018г., начислена въз основа на съставен констативен протокол №3023058/28.04.2018г. и фактура №**********/03.05.2018г.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

С подадената въззивна жалба се обжалва изцяло решението на РС-Бяла Слатина от 12.11.2018г., постановено по гр.дело №824/2018г., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че при липсата на действащи ПИКЕЕ, крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на клиента. Твърди се, че това право произтича от разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България”АД и от разпоредбата на т.3.5.2 от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004г. за дейността по разпределение, издадена от КЕВР. Сочи се, че нормите, на които жалбоподателят се позовава са идентични с отменената норма на чл.47 от ПИКЕЕ, а самата процедура за корекция се съдържа в действащите правила на чл.48-51 от ПИКЕЕ. В подкрепа на това становище се сочи практика на районни и окръжни съдилища, която е приложена към жалбата. Поддържа се също, че пред районния съд са били представени доказателства, че правоотношението по извършената проверка се развива на основание чл.22 и чл.58 от Общите условия и въз основа на лицензията, първите от които не подлежат на изрично писмено приемане, но в нарушение на процесуалните правила районния съд не е отчел така представените доказателства, при което е приложил неправилно материалния закон. Излагат се също доводи, че действащи в периода на корекцията са били не само разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, но и тези на чл.98а, ал.2, т.6 във вр.с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, които дават право на жалбоподателя да извършва едностранна корекция в сметката на потребителите. 

Препис от въззивната жалба е бил връчен на ищците Г.Ц.Г. ***, Ц.Т.И. *** И.Т.И. ***, чрез упълномощения им адвокат М.К., но отговор от тях не е постъпил.  В проведеното по делото открито съдебно заседание адв.К. ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд- Враца е сезиран и се е произнесъл по предявен от Г.Ц.Г. ***, чрез адв.М.К., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу "ЧЕЗ Електро България" АД, за установяване, че не дължи на ответното дружество сумата от 1216,01 лв., представляваща цена на коригираното количество на измерената ел.енергия за периода 29.01.2018г.-28.04.2018г., начислена въз основа на съставен констативен протокол №3023058/28.04.2018г. и фактура №**********/03.05.2018г.

 В исковата молба се твърди, че ищцата живее в електроснабдена къща в с.***, като абонат на ответника е нейният покоен съпруг Т.И. ***. Твърди се също, че в къщата ищцата Г.Г. живее заедно със своя син. След смъртта на съпруга партидата не била прехвърлена на името на ищцата, тъй като има трудности с придвижването, поради сериозни заболявания. Ищцата сочи, че й е връчено писмо за  извършена проверка на електромера без тя да е присъствала на нея, и е съставен констативен протокол, въз основа на който сметката ще бъде коригирана. Твърди се, че с последващо писмо била уведомена, че е доначислена сумата от 1216,01 лв., за консумирана, но неплатена ел.енергия. Ищцата поддържа, че не дължи така начислената сума, тъй като редовно заплаща сметките си за ел.енергия, а констатациите в протокола за извършено неправомерно присъединяване са неверни. Сочи се, че средството за техническо измерване, което отчита количеството ел.енергия, е собственост на ответното дружество и е монтирано извън имота на ищцата. Развива доводи, че ответникът не разполага със законова възможност едностранно да коригира сметката за ел.енергия, тъй като клаузата на чл.25 от Общите условия на „ЧЕЗ Електро България”АД е нищожна и противоречи на законовите разпоредби на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и на чл.82 от ЗЗД.

С молба от 19.06.2018г. към подадената искова молба са се присъединили останалите наследници на Т.И. ***, които са конституирани като ищци с определение на РС-Бяла Слатина от 17.08.2018г. със същото определение като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано „ЧЕЗ Разпределение България”АД-гр.София.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро България" АД, в който се оспорва основателността на предявения иск. Сочи се, че тъй като ищците не са изпълнили своевременно изискванията на чл.13, ал.5 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, да уведомят ответника за смъртта на абоната, то всички документи, свързани с доставяната ел.енергия, са били издавани на името на наследодателя на ищците. След узнаването за смъртта му първоначално издадената фактура №**********/03.05.2018г. е била сторнирана с кредитно известие и на нейно място, за същата сума от 1216,01 лв., е била издадена нова фактура №**********/06.08.2018г. на името на ищците, съответно създаден е нов клиентски номер.

По същество на спора се твърди, че на 28.04.2018 год. служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили проверка на СТИ, при която е констатирано, че липсва пломба на щита и е извършена промяна в схемата на свързване, изразяваща се в извършено присъединение без мерене от съседен стълб с проводник директно към фаза от мрежа НН без да минава през електромера и захранва къщата на абоната. Според ответника това сочи на осъществено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, даваща основание за преизчисление на сметката на ищците по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.”а” от ПИКЕЕ.   За резултатите от проверката е съставен констативен протокол №3023058/28.04.2018г., в присъствието на двама независими свидетели, членове на Федерацията на потребителите. Въз основа на така извършената проверка и в съответствие с методиката описана в ПИКЕЕ, е извършено преизчисление на сметката на ищците за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от 29.01.2018г.-28.04.2018г. Твърди се, че поради установеното неправомерно въздействие, изчислението е направено на основание чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ и периода на грешното измерване е определен на 90 дни.

Развиват се подробни доводи, че приложимата нормативна уредба-Закона за енергетиката и ПИКЕЕ, предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, без да се държи сметка за наличието на виновно поведение от страна на потребителя, тъй като това обстоятелство е ирелевантно и отговорността е обективна по своя характер. Сочи се, че потребителят е бил уведомен за извършената корекция и издадената за нея фактура по предвидения ред за уведомяване в Общите условия. Твърди се, че извършената корекция е законосъобразна и доставчикът на електроенергия има право на едностранна корекция при наличие на посочените предпоставки, които в случая са установени. В обобщение се твърди, че Закона за енергетиката и ПИКЕЕ дават право на едностранна корекция при наличие на съответните предпоставки, без доказване на субективно въздействие върху СТИ, като това право на ответника произтича от самия закон.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищците на сумата от 1216,01 лв. с ДДС за доставена и консумирана електроенергия за периода от 29.01.2018г.-28.04.2018г., съгласно фактура с първоначален  №**********/03.05.2018г и нов №**********/06.08.2018г., издадена въз основа корекция на сметка по констативен протокол №3023058/28.04.2018г.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че са в облигационно правоотношение въз основа на договор прпи общи условия, по силата на което ищците са потребители на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължат заплащане на стойността на потребената такава от тяхна страна. Основният спорен момент се свежда до това дали в полза на ответното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да извършва корекции в сметките на клиента си за изминал период и при какви условия.

По делото е представено заверено копие от констативен протокол №3023058/28.04.2018г. за  проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, в който е отразено, че на посочената дата е извършена проверка от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД на средството за търговско измерване /СТИ/ на електрическата енергия, потребявана от ищците за обект къща, находяща се на в с.***, ул.***. При проверката е констатирано, че електромер с фабр. №********** е поставен в табло, монтирано на стълб извън границите на имота. След оглед е констатирана промяна в схемата на свързване, състоящо се в наличие на „присъединение без мерене от съседен стълб с проводник ПВА1-10 кв.мм, който е прикачен директно към фаза от мрежата за ниско напрежение без да минава през електромера и захранва къщата на абоната”.  Според посоченото в протокола, присъединението е премахнато, а електромера не е подменян с нов. Проверката е извършена в присъствието на св.С.Б.С. и св. И.Д.И. от Федерацията на потребителите. Не е отразено присъствие при проверката на потребителя или на негов представител, съответно протокола не е подписан от потребителя.

С писмо изх. №NTZ95785/30.04.2018г. на ръководител отдел "Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ищцата Г.Г. била уведомена, че на 28.04.2018 г. е извършена проверка на СТИ и е съставен КП от същата дата, както и че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия.

От приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка се установява, че във връзка с цитирания констативен протокол и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ-чл.48, ал.1, т.1, б. "б", за периода от 29.01.2018 г. до 28.04.2018г. следва да се доначислят 6624 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия.

От приложената фактура №**********/03.05.2018г.се установява, че същата е издадена за дължима от наследодателя на ищците, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ, сума в размер на 1216,01 лв. с ДДС по констативен протокол. С кредитно известие от 06.08.2018г., копие от което е приложено по делото, тази фактура е сторнирана и е издадена нова фактура №**********/06.08.2018г на името на ищцата Г.Г. и сънаследници, за същата сума от 1216,01 лв.  

Ищците са уведомени за извършената корекция с писмо изх. № **********/04.05.2018г., получено от ищцата Г.Г..  

Районният съд е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, в чието заключение е посочено, че от описанието в констативния протокол се установява, че от съседен стълб е прокарана допълнителна линия /фаза/, която захранва имота на ищците без преминаващата по тази линия ел.енергия, консумирана в имота, да преминава през електромера и да се измерва. Според вещото лице това представлява промяна в схемата на свързване, при което преизчислението правилно е извършено по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.”б” от ПИКЕЕ, тъй като в случая няма точен измерител на неотчетената в обекта енергия. Допълнително в с.з.на 10.10.2018г. вещото лице пояснява, че в нормалния случай монофазните консуматори, какъвто е електромера на ищците, се захранват посредством два проводника-фаза и нула. В процесния случай обаче проводниците са три-две фази и нула. Двете фази са еднотипни, като по едната от тях консумацията минава през електромера, а по другата не минава, а директно влиза в къщата. Обратният ток обаче минава през нулата и тъй като тя е една, от тук се получава и вижда разликата в измерването на тока, който минава пред нулата и тока, който минава през електромера.

Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели служител на "ЧЕЗ Разпределение България" АД – М.Н. и един от представителите на Федерацията на потребителите – С.С., които са присъствали при извършване на проверката и са подписали констативния протокол. В показанията си св.Н. установява, че при измерване за наличие на товар през електромера се установил слаб товар. Измерването на товара по нулата на електромера, която била работна и минавала през електромера, обаче показало наличието на много по-голям товар. Това несъответствие накарало свидетеля да потърси причината за него, при което свидетелят установил наличие на присъединение от фазов проводник от друг стълб, което влиза в къщата на ищците без да минава през електромера. Проследявайки присъединението свидетелите влезли в двора на къщата и видяли пред самата къща мъж и възрастна жена, на които обяснили, че извършват проверка. Тогава мъжът влязъл до вътрешното табло в къщата и успял да изключи предпазителя, но свидетелят успял да види, че кабелът отвън влиза в това табло. Тъй като мъжът и жената се държали агресивно, проверяващите не влезли в къщата. Тъй като обаче св.Н. видял, че идващият отвън кабел влиза във вътрешното табло, той обяснява, че при наличието на второ захранване, което не минава през електромера, но е от една и съща фаза, електромерът ще измерва, но малко. Когато се изключи главния предпазител от захранването, което идва от електромера, той няма да измерва никаква енергия, тъй като ще използва фазата от съседния стълб, която не минава през електромера.

Изложеното от св.Н. по отношение на начина на присъединяване се потвърждава и от показанията на св.С.. Свидетелят не се спомня дали  абонатите са присъствали на проверката, но твърди категорично, че протоколът е съставен на място и е подписан от проверяващите и от полицай, който бил извикан.

 При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Спорен в практиката е въпросът за вината на абоната, на когото се вменява задължение да заплати сума по направена едностранна корекция на сметка, поради неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия от СТИ, вкл. като резултат от неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване. Това е така, защото обективната отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се възлагат на едно лице, без да се държи сметка за неговото субективно отношение. Част от съдилищата поддържаха становището, че предвиждането на такъв вид отговорност в правна норма следва да е правомощие само на законодателя и да е уредена изрично, а не да бъде извличана по тълкувателен път, поради което не се приемаха доводите за наличие на обективна отговорност в казуси като настоящия. Ето защо се приемаше, че не е налице специална законова разпоредба, предвиждаща обективна отговорност на потребителите на електроенергия, а следва да се прилага общата разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.

По спорния въпрос за вината Върховният касационен съд обаче постанови решения по реда на чл. 290 ГПК- Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС, в които прие, че в крайна сметка е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността на потребителя,  и крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на изм. и доп. на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ със  ЗИДЗЕ ДВ. бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013 г.. Според решенията на ВКС, в предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това е прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.

Тези разрешения на Върховния съд са релевантни и се споделят от въззивния съд, но единствено за периода на действие на предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ - приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г) - в сила от 16.11.2013 г. и действащи занапред - до изричната им отмяна с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС на Р България / с посоченото решение не са отменени единствено разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/. Разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ са действали и след отмяната на останалите текстове на ПИКЕЕ, до 23.11.2018 г., когато е извършена окончателна отмяна и на чл.48-51 ПИКЕЕ с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г.

Тъй като в разглеждания случай констативният протокол е съставен на 28.04.2018г., когато са действали единствено разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, то спорния въпрос се свежда до това дали при действието само на тези разпоредби и при отмяната на останалите текстове на ПИКЕЕ крайният снабдител е продължил да разполага с правото на едностранна корекция и при какви условия, респ.приложими ли са решенията на ВКС за обективния характер на отговорността- Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС, при действието само на чл.48-51 от ПИКЕЕ.

Според настоящия съдебен състав отговорът на тези въпроси е отрицателен по следните съображения:

В действащите към релевантния период разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ са предвидени случаите, в които може да бъде извършено преизчисление на количеството ел. енергия и начините, по които се извършва корекцията. Конкретно в случаите на установена промяна в схемата на свързване, на каквато хипотеза жалбоподателят се позовава,  разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ предвижда, че корекция може да се извърши, но само въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията на чл. 47 ПИККЕ. Разпоредбата, към която се извършва препращането обаче е отменена с посоченото решение на ВАС от 06.02.2017г., поради което макар да съществува нормативната възможност корекция да се извърши, не съществува нормативен род, по който това да стане. Нормата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ е препращаща, поради което няма самостоятелно правно действие, а проявява правното си действие само във връзка с нормата, към която препраща. Следователно, при отмяна на нормата, към която чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ препраща, в случая тази на чл.47 от ПИКЕЕ, то и правото на корекция  в хипотезата на установена промяна в схемата на свързване, не може да се реализира. В посочената хипотеза не са налице правила и ред за установяване на неправомерната намеса, с оглед на което за крайния снабдител не е налице законово основание да коригира сметката, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В този случай, съгласно предходната практика на ВКС, прилагана до приемането на ПИКЕЕ от 2013г., /решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 104/5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 26/4.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 159/30.09.2013 г. по т. д. № 773/2012 г. на ВКС, II т. о., Решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о. и други/ корекцията би била допустима само при доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Според последното от цитираните решения на ВКС, основание за ангажиране отговорността на потребителя е налице при доказано действие на потребителя, каквото същият се е задължил да не осъществява. Задължението на ищците (в качеството им на потребители), което в случая е да не се намесват в установената схема на свързване на средството за търговско измерване, произтича от самия договор за продажба на ел. енергия /чл.13, т.3 от Общите условия на „ЧЕЗ Електро България”АД, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-059/07.11.2007г., изм.и доп.с решение №ОУ-03/26.04.2010г/, който е сключен при общи условия, съгласно чл.98а, ал.4 от Закона за енергетиката.

В разглеждания случай по делото е безспорно установено-констативен протокол от 28.04.2018г., заключение на съдебно-техническа експертиза и показания на св.Н., че е налице намеса с схемата на електромера, монтиран за измерване на потребената ел.енергия в имота на ищците. Установената намеса се изразява в прокарана допълнителна фаза от съседен стълб, която захранва имота на ищците без преминаващата по тази линия ел.енергия, консумирана в имота, да преминава през електромера и да се измерва. По този начин вместо електромерът да функционира и измерва посредством два проводника-фаза и нула, схемата му на работа е променена, като проводниците са три-две фази и нула, като по едната от фазите консумацията минава през електромера, а по другата не минава, а директно влиза в къщата. Изводът е, че в следствие на така извършената намеса в схемата на електромера, той не съответства на техническите изисквания за реално измерване на действително потребената ел.енергия.  Посредством показанията на св.Н. се установява по безспорен начин, че ищците  съзнателно се ползват от промяната в схемата на свързване и че целят последиците от нея-неизмерване на действително потребената ел.енергия. Тъй като начинът, по който е променена схемата на свързване обективно не позволява използването на точен измерител на неотчетеното, но действително потребено количество енергия, то корекцията правилно е извършена по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.”б” от ПИКЕЕ.

При така събраните доказателства съдът приема, че електроразпределителното предприятие е доказало осъществено от ищците действие, което има за резултат отчитане на по-малки количества от технически възможната доставена и потребена ел.енергия. Доказано е и виновно поведение на ищците, като потребители, чрез осъществено от тях въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните им задължения. По тази причини отговорността на ищците за заплащане на доставената ел.енергия може да бъде ангажирана и корекцията на сметката им се явява извършена на законово основание-доказано виновно неизпълнение на договорните им задължения да не се намесват в установената схема на свързване на СТИ. По спора е доказано и изчисляването на цената според методиката за определянето й, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Доколкото, уважавайки предявеният иск, първоинстанционният съд не е отчел, че при доказаното виновно поведение на потребителите отговорността им следва да се ангажира на договорно основание, обжалваното решение ще следва да бъде отменено като неправилно. При тази изход на делото за производството пред първата инстанция ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на общо 270 лв., включващи заплатеното от него възнаграждение на вещо лица в размер на 120 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.37 от Закона за правната помощ, вр.с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

За производството пред въззивната инстанция ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 25 лв.заплатена държавна такса.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

             Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение №306/12.11.2018г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №824/2018г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г.Ц.Г. ***, Ц.  Т.И. *** и И.Т.И. ***, против „ЧЕЗ Електро България”АД-гр.София, отрицателен установителен иск, че не дължат сумата от 1216,01 лв., представляваща цена на коригираното количество на измерената ел.енергия за периода 29.01.2018г.-28.04.2018г., начислена въз основа на съставен констативен протокол №3023058/28.04.2018г. и фактура №**********/03.05.2018г. /фактура нов №**********/06.08.2018г./.

ОСЪЖДА Г.Ц.Г. ***, с ЕГН **********, Ц.  Т.И. ***, с ЕГН ********** и И.Т.И. ***, с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „ЧЕЗ Електро България”АД-гр.София,1784, бул.***, с ЕИК ***, сумата от общо 445 лв.деловодни разноски за производството пред районния съд и пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........