Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр. Пловдив 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия
Чакалов в. гр. д. № 2777 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е решение №3339/08.08.19г.
на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с., поставено по гр. д. №4235/18г.,
с което се отхвърлят предявените от „Дайнърс клуб България” АД, ЕИК
********* против З.Д.У., ЕГН ********** искове за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на следните суми: главница от 255 лева
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club
от 16.05.2013 г.; наказателна лихва от 27,51 лева за периода 01.05.2017 г. –
26.09.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
9639/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15955/2017 г. на ПРС, XIX гр.с.
Жалбоподателят „Дайнърс клуб България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81 „Г“ моли съда отмени решението на
районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с
което уважи иска.
Въззиваемата страна
З.Д.У., чрез особения си представител
адв. Е.Х. счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
остави в сила.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Не е спорно, че на 16.05.2013г.страните са сключили договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ в размер до
2000 лв.
В
т. 8 от същия договор е уговорената
годишна лихва от 19%, при условие, че до падежа титулярът е погасил пълния размер на всички отчетени плащания през
съответния отчетен период. След изтичане на отчетния период длъжникът получавал
извлечение по картата /т.4 от договора/ като погасява
усвоената част от кредитния лимит /вж.
т.10.1 ОУ/ или е бил длъжен за погасява минималната
погасителна вноска съгласно б.”и” на т.1.1 ОУ възлизаща на 10% от размера на главницата на задълженията,
формирани по съответната карта към последния ден на отчетния период плюс всички
дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до
датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната
погасителна вноска, се заплаща наказателна
лихва върху непогасената част от минималната погасителна вноска за просрочие,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на
просрочие, което е в размер на договорената годишна лихва плюс наказателна
надбавка в размер на 6 процентни пункта - т.9 от договора и т.11.1 Общите условия.
Безспорно
е и обстоятелството, че З.Д.У.
е получила на 04.09.2013г. кредитна карта.
За
да отхвърли предявените искове районният съд е приел, че договорът е сключен в
нарушение на нормите на чл. 12, ал.1, т.8 и т. 9 във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Жалбоподателят
възразява против извода на районния съд относно констатираната липса на яснота
относно приложимия лихвен процент по кредита, както и по отношение на годишния
процент на разходите.
В обсъждания договор в посочено, че лихвеният процент към
датата на подписването му е 19 %. Това обаче не е достатъчно, за
да се приеме, че е фиксиран, понеже при условията на т.8 от договора годишната лихва се
начислява и прилага спрямо непогасената сума съгласно действащата към датата на
прилагане тарифа на издателя за таксите, комисионите и лихвите за издаване и
обслужване на кредитни карти. На л. 11 и л. 12 от делото на първоинстанционния съд е
представен препис от Тарифа за такси и комисионни на Първа инвестиционна банка,
в която са посочени четири тарифи, но нито една от тях не е посочена в договора
от 16.05.2013г., за да се установи конкретно коя тарифа ще намери приложение в процесния
договор. Според заглавията на отделните таблици към съответните тарифи има
известна близост между договора и последния вариант „Г. Дайнърс клуб“ PRIVE (револвираща)“, но лихвата по редовния дълг в тази Тарифа
е 16%, каквато няма уговорена в процесния договор, а останалите варианти не
съответстват по заглавия с договора от 16.05.13г.
Установеното
дотук, налага извода, че не е ясно какъв е приложимия лихвен процент по кредита към всеки един момент, както и каква
е базата, върху която се
начислява лихвата. Ето защо е нарушена
разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 8 ЗПК, а тя е императивна.
Нарушена и друга норма от ЗПК - чл. 12, ал. 1,
т. 9 ЗПК. Според
тази разпоредба договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. В договора е посоечно единствено, че годишния
процент на разходите възлиза на 24.73%, но нищо не е споменато относно това
какви допускания са взети предвид от
издателя на кредитната карта при изчиславонето на така посочения годишен
процент на разходите. Това нарушение съгласно нормата на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора.
Предвид
така констатираната недействителност на договора, сключен на 16.05.13г.
предявените искове остават недоказани и следва да се отхвърлят.
В настоящия казус не биха могли да настъпят
последиците по чл. 23 ЗПК, понеже не може да се установи какъв е размера на
чистата стойност на кредита по смисъла на посочена норма, защото макар в
заключителната част на съдебно – счетоводната експертиза с вещо лице М. М. да е
посочена главница от 255лв. в приложената справка към заключението
няма отразена сума като главница в размер
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 2777/19г. на ПдОС-
на
255лв. отделно от претендираната лихва от 27.51лв., а там са показани
помесечните плащания и погасени задължения по кредитната карта.
Като е достигнал до същия краен правен извод и е
отхвърлил исковете районния съд и постановил правилно, което следва да се
потвърди
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№3339/08.08.19г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с.,
поставено по гр. д. №4235/18г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.