Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка
Долчинкова разгледа докладваното от съдия Чолакова административно
дело № 885 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК ,вр.чл. 38в ал. 4 от Закона за защита на личните
данни.
Образувано е по жалба от Н.А.Н. *** против Решение №
ЛДЖ-20-7/09.04.2021 г. на инспектор в Инспектората към ВСС, с което е
отхвърлена като неоснователна негова жалба № 26184/26.10.2020 г. и №
ЛДЖ-20-7/26.10.2020 г. срещу действията на Прокуратурата на Република България
– администратор на лични данни, срещу действията на РП-Варна структура с право
на достъп до лични данни при администратора на лични данни- Прокуратура на
РБългария, извършени по пр.пр. 522/2020 г., пр.пр. 2228/2020 г. , пр.пр.
4752/2020 г. и пр.пр. 15994/2019 г. по описа на РП-Варна. Сочат се основанията
на чл.146, т.3 и т.4 от АПК- допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Сочи се на неправилно обработване на информация
при администрирането на преписките. Използвани са личните му данни от една
преписка по друга. Неправилно личните му данни са предоставени на трети лица,
чрез връчването на постановление за отказ за образуване на наказателно
производство. Моли за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание са
представлява от процесуален представител, назначен от съда служебен защитник, който поддържа жалбата.
Ответната страна – инспектор в Инспектората на ВСС оспорва жалбата в
писмено становище чрез процесуален представител . Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от
легитимирана страна , в законоустановения срок и срещу акт ,който подлежи на съдебен контрол,
поради което следва да се разгледа по същество.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Началото на производството по чл. 38б от ЗЗЛД е поставено с жалба на Н.Н. срещу Районна прокуратура-Варна, в която се
излагат твърдения за допуснати нарушения при обработване на личните му данни по пр.пр. 522/2020 г.,пр.пр.
2228/2020 г. , пр.пр. 4752/2020 г. и пр.пр. 15994/2019 г. по описа на РП-Варна.
Изложени са твърдения, че наблюдаващият прокурор по
пр.пр.522/2020 г. е предоставил изготвената съдебно-психиатрична експертиза по
пр.пр. 15994/2019 г. и пр.пр. 2228/2020 г., всички по описа на РП-Варна. Излага
твърдения за изтичане на лични данни по пр.пр.15994/2020 г. на други две лица и
в изнасяне на информация за поставената му диагноза „налудно разстройство“.
Твърди, че по пр.пр.522/2020 г. не са изтрити негова снимка с „биометрични
данни / скрийншот от видеоклип“ и видеоклип, както и, че по пр.пр.2228/2020 г. е
събирана незаконна информация за него от всички прокурорски преписки, за да
предубедят вещото лице психиатър.
Към производството е присъединена
за разглеждане в общо производство жалба вх.№ 612/25.01.2021 г. , изпратена на
основание чл.31,ал.2 от АПК по компетентност на ИВСС от Комисията за защита на
личните данни с решение № ППН-01-310/13.01.2021 г. В жалбата се твърди, че по
пр.пр.15994/2019 г. е нарушено обработването на личните му данни чрез изпращане
на постановление за отказ за образуване на наказателно производство до други
лица. На последната страница на постановлението има данни за назначена
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по пр.пр.522/2020
г., по която вещите лица са констатирали, че страда от психично заболяване. С
тези действия лицата ДЖ. Д. С. и И. И. С. са узнали за неговото здравословно състояние. Твърди, че тази информация е
била използвана неправомерно във връзка с ЧНД 1332/2020 г., с цел да се заблуди
съда. Предполага , че данните за здравословното му състояние са разпространени
сред органи на МВР.
Административният орган е
изпратил жалбите на Н.Н. ***, и е дадена възможност за изразяване на становище.
Извършена е справка в Унифициратана информационна система на Прокуратурата на
Република България. На 18.01.2021 г. е постъпило становище от административния
ръководител-районен прокурор на РП-Варна.
Инспекторът към Инспектората на
Висшия съдебен съвет, след приключване на процеса по събиране и анализиране на
доказателства в административното производство е установил следното:
Относно преписка № 522/2020 г. по описа на Районна прокуратура-Варна:
По преписката е наблюдаващ
прокурор Нора Славова. Преписката съдържа материалите по досъдебно производство
№ 87/2020 г. по описа на Трето РУ-Варна, образувано с постановление от
15.01.2020 г. за престъпление по чл.131,ал.1,т.12, във вр. с чл.130,ал.2 от НПК. Установено е, че извършител на деянието е Н.Н.. В хода на производството е
изготвена съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, със заключение, че
лицето страда от психично заболяване и към момента на деянието не е разбирал
свойството и значението на постъпките си. Поради това наказателното
производство по преписката е прекратено на основание чл.24,т.1 от НПК с
постановление на наблюдаващия прокурор от 03.04.2020 г. След влизане в сила на
постановлението прокурорът е изготвил разпореждане за извършване на проверка и
назначаване на експертиза по реда на чл.427 от НПК.
Относно преписка № 15994/2019 г. по описа на РП-Варна:
По преписката наблюдаващ прокурор
е Кристина Боева. Образувана е по жалба на Н.Н. , с данни за извършено
престъпление по чл.326,ал.1 от НК. Възложена е проверка на органите на МВР при
Второ РУ при ОД на МВР-Варна. След постъпване на материалите и постановлението
на прокурора при РП-Варна е образувана преписка УРИ № 439000-571/2020 г.
констатирано е, че в районнето управление има образувана и извършена проверка
за идентичен случай , със същия жалбоподател. Наблюдаващият прокурор е дал
указания за обединяване на двете преписки и проверката да продължи по преписка
№ 15994/2019 г. Жалбата се отнася за инцидент , възникнал на 09.12.2019 г. ,
около 17,25 часа на бул. „Цар Освобождаване“ в гр.Варна между Н.Н. и И.И.С. и ДЖ. Д.С.. Установено е, че за инцидента
е постъпил сигнал и от ДЖ. С.. Наблюдаващият прокурор е преценил, че са налице
данни за причинени телесни повреди по смисъла на чл.130,ал.1 от НК спрямо ДЖ.С.и
И.С.. Установено е, че не са данице данни за осъществено друго престъпление от
общ характер.Наблюдаващият прокурор е получил разрешение за запознаване с
материалите по преписка № 522/2020 г., по която е приета изготвена съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза, със заключение, че лицето страда от психично
заболяване . Получено е разрешение от наблюдаващия прокурор с писмена резолюция
от 08.04.2020 г. Преписи от
постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 10.04.2020
г. са изпратени на Н.Н., ДЖ.С.и Ивайло Стрезов.
Относно преписка № 2228/2020 г. по описа на РП-Варна:
Преписката е с наблюдаващ
прокурор К. Б.. Образувана е по жалба от Н.Н. с данни за извършено престъпление по
чл.325,ал.1 от НК. Постановен е отказ за образуване на досъдебно производство
от 05.05.2020 г., с основанието, че се касае за деяние, за което вече е
образувано досъдебно производство- ДП № 87/2020 г. по описа на Трето РУ-Варна,
пр.пр.№ 522/2020 г. по описа на РП-Варна. В сведенията, които са снети по
преписка № 2228/2020 г., Н. сам е заявил за изготвената експертиза. Постановлението
за отказ за образуване на наказателно производство е изпратено само до Н.Н..
Относно преписка № 4752/2020 г. по описа на РП-Варна:
Преписката е образувана на
08.04.2020 г. въз основа на материали по преписка № 2228/2020 г. по описа на
РП-Варна за иницииране на производство по Закона за здравето, до Районен
съд-Варна. Преписката е внесена с искане на основание чл.157 от Закона за
здравето на 09.04.2020 г. в Районен съд-Варна и е образувано ЧНД № 1332/2020 г.
по описа на съда. С решение № 699/20.05.2020 г. по делото, съдът е настанил Н.Н.
на задължително лечение в ДПБ в с. Кравуна на основание чл.162,ал.2 от Закона
за здравето за срок от три месеца.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По валидността на акта:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган по см. на разпоредбата на
чл. 38в, ал. 1
от ЗЗЛД–
инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет. Компетентността на органа е
предвидена вчл. 38б, ал. 1 от Закона за защита на
личните данни, като изключение от общата компетентност на КЗЛД и на съда, и е свързана с
разглеждането на жалба, съдържаща оплаквания във връзка с работата на съда при
изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт. Решението е издадено в
необходимата писмена форма съгласно чл.59,ал.2 от АПК и не са налице основания за обявяване на неговата
нищожност.
По съответствието с процесуални и материалния закон, и целта на закона:
Оспореното решение е постановено
в предвидената от АПК писмена форма и съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му. В
производството по постановяването му е спазена напълно и предвидената в Закона за защита на личните данни процедура.
Жалбата съдържа оплаквания за
нарушаване на правата на подалия сигнала по
Регламент (ЕС)
2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на
личните му данни от прокурори при РП-Варна при изпълнение на функциите му на
орган на съдебната власт (чл. 38б от ЗЗЛД), поради което подлежи на
разглеждане по реда на процедурата, предвидена и очертана, в глава седма от ЗЗЛД, тъй като обработването на лични
данни е за целите на чл.42 от ЗЗЛД.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 38в ал. 2 от ЗЗДЛ в административното производство са събрани данни и
доказателства, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от административния
ръководител на Районна прокуратура-Варна по всички преписки. При тези
констатации съдът намира, че в хода на производството пред административния
орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
самостоятелни отменителни основания.
В случая безспорно е
обстоятелството, че Районна прокуратура-Варна е администратор на лични данни в
качеството си на публичен орган по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента, които
обработват самостоятелно лични данни за целите на правораздавателната си
дейност, регламентирана в Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, ГПК и други нормативни актове.
В процеса на обработване на лични данни за изпълнение на правораздавателната си
функция по конкретните дела, съдиите имат качеството на лица с право на достъп
до личните данни по смисъла на чл. 29 от
Регламент (ЕС) 2016/679. Операциите по обработване, които те осъществяват
произтичат от действащото законодателство и се извършват под ръководството на
администратора, като в този смисъл го обвързват и се отъждествяват с него.
Администраторът носи отговорност за спазването на правилата за защита на
правата на субектите на данни при обработването на лични данни, извършвано от
лицата под негово ръководство.
По смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679,
към който препраща § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, "лични данни"
означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни");
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по – специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице. Същевременно е дадена легална дефиниция на
термина "обработване" на лични данни, който обозначава всяка операция
или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни
чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране,
структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
Относно преписка № 522/2020 г. по
о писа на РП-Варна оплакването се свежда до това, че е предоставена информация
от наблюдаващия прокурор с писмена резолюция от 08.04.2020 г. на материалите по
преписка № 15994/2019 г. по описа на РП-Варна за запознаване. В случая е
спазена процедурата на чл.198,ал.1 от НПК, според която материалите по разследването не могат да се
разгласяват без разрешение на прокурора. Обработването на данните на жалбоподателя е
законосъобразно, тъй като е било необходимо за упражняване на правомощията
съгласно чл.42 от ЗЗЛД. В случая достъп до личните данни са имали прокурори в
РП-Варна, при изпълнение на законоустановените им задължения и които са лица с право
достъп до лични данни.
Неоснователно е и второто възражение на жалбоподателя относно
съхранението на веществени доказателства „снимка с биометрични данни и
видеоклип“. Общите правила за съхраняване на веществени
доказателства са
регламентирани в Раздел VІІІ на Правилник за администрацията
на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ) издаден от Висшия съдебен съвет /обн., ДВ, бр. 106 от 10.12.2013 г., изм. и доп., бр.
58 от 26.07.2016 г., бр. 12 от 6.02.2018 г./. Съгласно чл.81, ал.1 от Правилника на унищожаване
подлежат веществените доказателства, за които това е постановено изрично. Преценката дали дадени
доказателства следва да се унижощат е в правомощията на наблюдаващия прокурор.
При липса на изричен акт за унищожаване на тези веществени доказателства,
съхранението им е в съответствие с установените правила и това не е нарушило процедурата
по обработване на личните данни на жалбоподателя.
Относно преписка № 15994/2019 г.
на РП-Варна оплакването се състои в това, че преписи от постановлението за
отказ да се образува досъдебно производство от 10.04.2020 г. са връчени на
други две лица. Изпращането на преписи на пострадалите от ПТП лица ДЖ.С.и И.С.е
извършено в съответствие с разпоредбата на чл.213 от НПК. Съгласно посочената, прокурорът може да откаже да образува
досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници,
ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Наблюдаващият прокурор е
уведомил и другите две лица, тъй като в хода на проверката е установено, че са
пострадали от престъпление по чл.130,ал.1 от НК. За тях възниква и правото на
жалба съгласно чл.213,ал.1,изр. второ от НПК и техните права също трябва да
бъдат гарантирани. Следва да се посочи, че прокуратурата не е предоставила
материали по извършената проверка, а само постановлението за отказ за
образуване на наказателно производство, съгласно изискването на чл.213,ал.1 от НПК.
Относно преписка № 2228/2020 г.
по описа на РП-Варна оплакването се състои в това, че при обработването на
лични данни е извършено чрез „изтичане на експертиза“ от преписка № 522/2020 г.
по описа на РП-Варна и впоследствие отделяне на материали от преписка №
2228/2020 г. по описа на РП-Варна и образуване на нова преписка № ********* г.
по описа на РП-Варна. В рамките на извършената проверка по преписката е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство, с мотиви, че се касае
за образувано досъдебно производство- ДП№87/2020 г. по описа на Трето РУ-Варна,
преписка № 522/2020 г. по описа на РПІВарна. Самият жалбоподател е заявил, че е
изготвена съдебна експертиза по преписка № 522/2020 г. Извършеното обработване
на лични данни е законосъобразно и е било необходимо за упражняване на
правомощията на компетентен орхган по чл.42 от ЗЗДЛ. Отделянето на материалите
по преписка № 2228/2020 г. по описа на РП-Варна и образуването им на 08.04.2020
г. под нов номер- преписка № ********* г. по описа на РП-Варна, е необходимо с
оглед иницииране на производство по чл.157 от Закона за здравето.
Гореизложените съображения мотивират съда,
че липсват нарушения от страна на Районна прокуратера-Варна в качеството й на
администратор на лични данни, на разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 и респ. на Закона за защита на личните данни. Извършените действия по
обработване на личните данни на жалбоподателя са в съответствие с правилата на НПК и Правилник за
администрацията на Прокуратурата на Република България, поради което и
оспорването на Н.Н. срещу Решение № ЛДЖ-20-7/09.04.2021 г. на инспектор в
Инспектората към ВСС, следва
да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Предвид изхода на делото,
жалбоподателят следва да
обезщети ответната страна за сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. С определение № 1120 от 12.05.2021 г., постановено в производството по адм. дело № 974/2021 г. по описа на Административен съд Варна,
жалбоподателят е бил освободен от задължението да заплаща разноски по делото, поради
което и искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н. Решение №
ЛДЖ-20-7/09.04.2021 г. на инспектор в Инспектората към ВСС, с което е
отхвърлена като неоснователна негова жалба № 26184/26.10.2020 г. и № ЛДЖ-20-7/26.10.2020
г. срещу действията на Прокуратурата на Република България – администратор на
лични данни, срещу действията на РП-Варна структура с право на достъп до лични
данни при администратора на лични данни- Прокуратура на РБългария, извършени по
пр.пр. 522/2020 г., пр.пр. 2228/2020 г. , пр.пр. 4752/2020 г. и пр.пр.
15994/2019 г. по описа на РП-Варна..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: