Решение по дело №417/2016 на Районен съд - Видин

                                              Р Е Ш Е Н И Е № 377

гр. Видин, 07.06.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                      

 

Председател : М. Стоянова 

 

при секретаря О.П., като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 417 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от П.Н.П. ***, чрез адв. Ан. М. против  „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД– Видин, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищеца произтичат от трудово правоотношение с ответника. Посочва се, че по гр.д. № 1824/2014г. по описа на ВРС е признато за незаконно уволнението на ищеца, заповедта за уволнение е отменена и е уважен предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 28.08.2014г. до 01.10.2014г. Посочва се, че ищецът е останал без работа и за времето от 01.10.2014г. до 28.02.2015г.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 350.00 лева месечно или общо 1750.00 лева, представляваща  обезщетение за оставане без работа за периода от 01.10.2014г. до 28.02.2015г, ведно със законната лихва от подаване на иска в съда до окончателното плащане, както и сумата от 193.74 лева, представляваща лихва за забава върху ежемесечното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от м. 10.2014г. до м.02.2015г., включително.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като недопустим, тъй като според него съдът се е произнесъл по същия иск по гр.д. № 1824/2014г. по описа на ВРС. В съдебно заседание, чрез упълномощен представител е оспорил исковите претенции като неоснователни.

С протоколно определение от 30.05.2016г. по искане на ищеца, съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от КТ изменение в размера на исковите претенции, като иска по чл. 225, ал. 1 от КТ се счита предявен за сумата от 1802.00 лева, а иска за лихва за забава се счита предявен в размер на 210.27 лева.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът , след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното : 

Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищеца е работил при ответника на длъжност „охранител” до 29.08.2014г., когато със Заповед № 2/28.08.2014г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. С решение № 571/06.11.2015г. по гр. д. № 1824/2014г.  ВРС е признал уволнението  за незаконно, отменил е заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и му е присъдено обезщетение по предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 369.61 лева за времето от 28.08.2014г. до 01.10.2014г.  Решението на ВРС е влязла в законна сила на 22.02.2016г.

От препис на трудова книжка на ищеца, писмена декларация от ищеца, както и от актуална справка от ТД на НАП, се установява, че след уволнението за процесния период ищецът не е работил по трудово правоотношение.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза е дало заключение за размера на претендираното обезщетение за исковия период, което възлиза общо на 1802.00 лева, а лихвата за забава върху това обезщетение за времето от м. 10.2014г. до м.02.2015г., включително възлиза на сумата от 210.27 лева.

Разпитаните свидетели Р. К. Р.в и К. Н. Ц. установяват обстоятелства, че ищецът е бил дисциплинарно уволнен от ответното дружество, както и че не му е начислявано обезщетение за оставане без работа.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Материалноправните предпоставки за основателност на претенцията са признаване на уволнението за незаконно и отмяната му от съда, претърпяна вреда от оставане без работа, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

С влязло в законна сила решение № 571/06.11.2015г. по гр. д. № 1824/2014г. ВРС е присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода 28.08.2014г. до 01.10.2014г., т.е. на ищеца е присъдено обезщетение за един месец. От представените по делото писмени доказателства – препис на трудова книжка на ищеца, писмена декларация от ищеца, както и от актуална справка от ТД на НАП,  безспорно се установява, че за останалия  период след уволнението -  от 01.10.2014г. до 28.02.2015г.  ищецът е бил безработен и не е полагал труд по трудово правоотношение.  При това положение предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа за този период се явява основателен и доказан. Размерът на обезщетението се установява от заключението на вещото лице по приетата по делото СЧЕ, която не е оспорена от страните.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на исковата претенция, както и твърденията, че въпреки съдебното решение ищецът не се бил явил при ответника, за да бъде възстановен на работа.  Настоящата искова претенция е за период, през който делото за незаконно уволнение е било висящо, като тази претенция за този период не е била предмет на разглеждане по гр.д. № 1824/2014г. по описа на ВРС.

Неоснователно е и възражението, че на ищеца му е било платено това обезщетение. Доказателства в такава насока не се ангажираха, напротив, свидетелят Ц. – счетоводител на ответното дружество установи, че на ищеца не е начислявано такова обезщетение.

Претенцията за сумата от 210.27 лева, представляваща лихва за забава върху ежемесечното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от м. 10.2014г. до м.02.2015г., включително е неоснователна. Това е така, защото вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност и поради това, съгласно ТР № 3 /19.03.1996г. по гр.д. № 3/95г. на ОСГК, е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Ищецът не е ангажирал доказателства преди образуване на настоящото дело да е поканил ответника да заплати обезщетението за процесния период и поради това тази претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер  на 72.08 лева и разноски за вещо лице в размер на 53.73 лева, съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете в размер на 450.00 лева.

По искането за присъждане на разноски по обезпечителното производство.

Съгласно т. 5 на ТР № 6/2012г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. По настоящото дело съдът с определение от 22.03.2016г.  е допуснал обезпечение на иска чрез налагане на запор върху банкова сметка *** исковата сума. Представил е и доказателства, че въз основа на издадената обезпечителна заповед е подадена молба до ЧСИ Виолета Томова за образуване на изпълнително дело. Направените разноски в обезпечителното производство са 200.00 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства и същите ще следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

Мотивиран от горното, Съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Химик 30, вх. В, ап. 6, представлявано от Павлинка Данчова Тодорова  да  заплати на П.Н.П. с ЕГН ********** ***  със съдебен адрес:***  сумата от 1802.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 от КТ за периода от 01.10.2014г. до 28.02.2015г, ведно със законната лихва от подаване на иска в съда – 23.02.2016г.  до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Н.П. с ЕГН ********** ***  със съдебен адрес:***  против „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Химик 30, вх. В, ап. 6, представлявано от Павлинка Данчова Тодорова иск за сумата от 210.27 лева, представляваща лихва за забава върху ежемесечното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от м. 10.2014г. до м.02.2015г., включително, като неоснователен.

ОСЪЖДА  „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Химик 30, вх. В, ап. 6, представлявано от Павлинка Данчова Тодорова  да  заплати на П.Н.П. с ЕГН ********** ***  със съдебен адрес:*** сумата от 450.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обезпечението на иска.

ОСЪЖДА „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Химик 30, вх. В, ап. 6, представлявано от Павлинка Данчова Тодорова  да заплати по сметка на ВРС сумата в общ размер от 125.81 лева - държавна такса и разноски за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                  

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :