№ 260109 / 24.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….……...наказателна
колегия в публично
заседание на 2. октомври.......……..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година…..........….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова..................….……………и в
присъствието на прокурора..……………..............................….като разгледа докладваното от
съдията
Цветкова..…………………………......…....АН дело 1 302 по описа
за 2020г…………………………………....и за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
26-0000369/ 29.07.2020г. на Директор на РД „АА”-Враца
на П.Н.Н. *** е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Недоволен от така издаденото Наказателно
постановление е останал П.Н.Н., който обжалва същото с
оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се
отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание редовно
призован не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище.
Въззиваемата страна не изпраща
свой процесуален представител, но взема писмено становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока
по чл. 59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите Л.С.К. и
К.Й.Я., служители на въззиваемата
страна на 17.07.2020г. около 09.30 часа на главен път Е-79 при разклона за село
Трифоново спрели жалбоподателя, като водач на товарен
автомобил „Волво” с ДКН С. 2. 3. М. извършващ
обществен превоз на товари /празен/ по маршрут село Кривина-град Монтана, като
допуска следното нарушение: В момента на проверката водачът представя
удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок на валидност на 3..08.2019г.
Въз основан на констатираното проверяващите съставили АУАН
от същата дата. Жалбоподателят направил възражения „Не съм видял, че е изтекло”.
Административнонаказващият орган счел, че възражението
е неоснователно, поради което издал атакуваното НП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените
доказателства събрани в хода на въззивното производство.
По
фактическата обстановка няма спор между страните. Нещо повече, удостоверението
е приложено по делото в оригинал на л.15 от делото.
Спорното
по делото е дали при издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна:
По направените процесуални възражения:
В жалбата си и писменото становище административнонаказаният развива доводи за
незаконосъобразност. Твърди, че неправилно му е ангажирана административнонаказателна
отговорност по чл.93 от ЗАвтП,
а е следвало да му бъде ангажирана такава по реда на чл.178в ал.5 от ЗДвП. Твърди още, че двете
норми се намират в съотношение на обща към специална, като специалната норма на
чл.178в ал.5 от ЗДвП изключва приложение на общата по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП. Предвид на това сочи
и съдебна практика на различни съдилища.
Безспорно е установено, че на датата на извършената
проверка жалбоподателят е управлявал товарен автомобил извършващ обществен
превоз на товари като е представил удостоверение за психологическа годност с
изтекъл срок на валидност една година преди проверката.
По това спор между страните няма.
По направените възражения съдът намира, че същите са неоснователни.
На първо място, разпоредбата на чл.1
от ЗДвП визира, че „Този закон урежда правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове”. Разпоредбата на чл.1
от ЗАвтП визира, че „Този закон
урежда условията и реда за: 1. обществените вътрешни и
международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български
или чуждестранни превозвачи;
2. превозите за собствена сметка; 3. контрола
при осъществяването на превозите по т. 1 и 2; 4. особените
правила при договорите за превоз на пътници и товари.
От тук следва извода, с оглед вида обществени отношения,
които се регулират с тези два закона, че специална е разпоредбата на чл.93 от ЗАвП, а не тази на
чл.178в ал.5 от ЗДвП. Нещо
повече, следва да се вземе предвид, че установеното нарушение е по чл.87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, която
урежда обществения превоз на пътници и
товари на територията на Република България. Именно заради това задължение на
водача по чл.87 т.2 от Наредбата препраща към чл.152
ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата, касаещо
изискванията за психологическа годност.
Следва да се отбележи още, че разпоредбата на чл. 90 от
Наредбата, визира, че контролът по прилагането й се осъществява чрез
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон.
По фактите спор между страните няма, поради което съдът
възприема, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение и го е осъществил както от обективна, така и от субективна страна.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с
настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино
нарушение, както и обстоятелството, че една година е управлявал МПС с
удостоверение с изтекла валидност.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е наложил точно фиксирания размер на визираното в нормата наказание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното НП-законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 26-0000369/ 29.07.2020г. на Директор на РД „АА”-Враца, с което на П.Н.Н. *** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана
в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: