Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
30.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Румен Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 256
по описа за 2019г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ж.И.Д. ***, депозирана чрез адвокат С.С.от
Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 413/02.07.2019г. на Районен съд –
гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 233/2019г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 18-0869-003382/07.01.2019год.
на ВПД Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
първото нарушение и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за второто
нарушение.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че
водачът не е допуснал нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като се е съобразил с
жълтата мигаща светлина на светофарната уредба и не е следвало да спира на
поставения на кръстовището знак Б-2, поради което не е допуснал описаното в
пункт първи от НП нарушение. Твърди се, че не е доказано и извършването на
втората простъпка, за която е била ангажирана отговорността на водача. Поради
това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на процесното
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище, а в съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 25.12.2018г.
свидетелите П.С.П.и Е.С.Б.- мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, като дежурен екип, работели по
линия КАТ. В изпълнение на служебните си задължения, около 03.00 часа те
позиционирали служебния автомобил, с който работели на бул. „Ришки проход“ в
района на кръстовището с ул. „Съединение“.
В 03:04:48 часа
забелязали лек автомобил “Ф.Г.” с ДК№ *******, който движейки се по ул.
„Съединение“, преминава през кръстовището с бул. „Ришки проход“, без да спре на
знак Б-2, като продължил движението си в
посока бул.„Велики Преслав“. Свидетелите със служебния си автомобил веднага
последвали автомобила по ул.“Съединение“ с цел да го спрат за проверка предвид
извършеното нарушение. Въпреки опитите им да спрат автомобила, чрез подаване светлинен
и звуков сигнал, водачът на процесния автомобил не се подчинил, а увеличил
скоростта си на движение. Следвайки автомобила преминали през кръстовището на
ул. “Съединение“ и бул.“Велики Преслав“. В района зад Факултет „Артилерия, ПВО
и КИС“ на ул.„Съединение“ автомобилът
бил застигнат от свидетелите, където отново бил подаден сигнал за спиране, но
водачът отново не се подчинил, а продължил движението си по ул. “Карел
Шкорпил“, бул. “Славянски“, като след това завил по ул.“Климент Охридски“, на
кръстовището с ул. “Цар Освободител“ завил на ляво и продължил към кръстовището
с ул.“Панайот Волов“. Продължил движението направо по ул. „Цар Освободител“,
като на кръстовището с ул. “Цар Асен“
завил на ляво. На кръстовището с ул.“Иван Александър“ завил отново на ляво и на
следващото кръстовище, завивайки също на ляво, слязъл по ул.“Петър Делян“
отново на ул.“Цар Освободител“. Навлязъл в ул.“Янтра“, която била без изход,
като там спрял автомобила и го напуснал. Опитал да се отдалечи, но бил
застигнат от свидетелите П. и Б., които го следвали през цялото време от
момента на засичане на автомобила в 03:04:48 часа на бул. „Ришки проход“ до
спирането на патрулния автомобил до
лекия автомобил “Ф.Г.” с ДК № *******на ул. „Янтра“.
Следвайки автомобила по
описания маршрут контролните органи
забелязали, че в същия се намира само едно лице от мъжки пол, което е и
без закопчан предпазен колан. Същите задържали жалбоподателя и го отвели в
служебния си автомобил за извършване на проверка. Нарушителят
отказал да се легитимира. Самоличността му била установена с помощта на
свидетеля С.С.- полицейски инспектор в група ОДЧ при ОД на МВР - Шумен, който
наблюдавайки задържането на водача в служебния автомобил по системата за
видеоконтрол го разпознал, а именно Ж.Д., когото познавал отпреди.
За извършени различни
нарушения на ЗДвП на жалбоподателя в РУ – Шумен били съставени 7 АУАН, между
които и процесния АУАН, серия Д№526880, съставен от свидетеля П.П.за нарушения
на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от
ЗДвП за това, че при движение по ул. „Съединение“ на кръстовището с бул. „Ришки проход“, не спира на пътен знак
Б-2 /СТОП/, както и че не е използвал обезопасителен колан с който МПС е
оборудвано. В акта е отразено, че Д. има възражения, но впоследствие писмени
такива не са били депозирани.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
За да потвърди
наказателното постановление районният съд е приел, че в случая не са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство.
Предходната инстанция извела и извод относно безспорната установеност на
приписаните на жалбоподателя нарушения, отчитайки приобщените доказателства и
кредитирайки показанията на служителите на МВР. Воден от тези мотиви съдебният
състав потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи, до които е достигнал въззивният съд. Наведените
твърдения от страна на касатора за недоказаност на вменените му простъпки касационната
инстанция не споделя и намира за неоснователни. В хода на въззивното
производство санкционираното лице е поддържало тезата, че на на посоченото
място и време не е управлявало описаното превозно средство, като в подкрепа на
становището му са и дадените показания от Я.Ц.– резонно и напълно аргументирано
районният съд е дал отговор защо тази теза не се кредитира с доверие,
заключавайки, че водач на автомобила е бил именно касаторът, в какъвто смисъл
са и показанията на разпитаните служители на МВР. В резултат на това и ценейки
събрания доказателствен материал в неговата цялост, предходният съдебен състав
е обективирал и решаващия си извод относно безспорната установеност на
вменените на Д. деяния. Изложените съображения в този контекст, формиращи
мотивационната част на съдебния акт, касационният състав намира за напълно
законосъобразни, последователни и надлежно аргументирани. По несъмнен начин е доказано
неизпълнението на произтичащото от чл.6, т.1 от ЗДвП задължение – по делото са
събрани съответните материали, спомагащи за разкриване на обективната истина,
анализът на които води до единствено възможния извод за установеност на
възведеното обвинение с акта и с НП. В тази връзка, касационната инстанция не
намира за основателни твърденията на касатора, че при наличие на жълта мигаща
светлина на светофарната уредба е следвало да премине през кръстовището само с
повишено внимание, без да спира на пътен знак Б-2. Съпоставката между
разпоредбите на чл.37 от ППЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП налага извод, че при
наличие на жълта мигаща светлина на светофарната уредба, т.е. при положение, че
светофарът не работи в нормален режим, следва да се спазват правилата по поредността,
посочена в нормата на чл. 6 от ЗДвП - в конкретния случай пътен знак Б-2, който
е от категорията пътни знаци относно предимството, което определя поредността
за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци
от пътя. В унисон с изложеното от предходния съдебен състав, касационният съд
счита, че доколкото безспорно е установено, че водач на превозното средство,
описано в акт и в НП, е бил именно касаторът и същият не е спрял на знак Б-2, то
наказателното постановление в тази му част е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
На следващо място,
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в моторни
превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. Предвид установената
фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал
процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан. В тази
насока са непротиворечивите и обективно дадени показания на служителите на МВР,
спрямо които не съществуват пречки да не бъдат ценени от съда като обективен
източник на релевантна информация – по делото липсват доказателства в противен
смисъл или такива, които да разколебаят вярата в достоверността им. По този
начин същият виновно е нарушил посочената разпоредба, като това обстоятелство
правилно е констатирано в процесното наказателно постановление. Санкционната
норма е издирена правилно, като на жалбоподателя е наложено наказание на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за
водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
При това положение и
доколкото районният съд е достигнал до аналогични изводи, касационната
инстанция счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение и
то трябва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 413/02.07.2019г. на
Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 233/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.10.2019
г.