Решение по дело №89/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 май 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20207260700089
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

   219

27.05.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                          Председател: Василка Желева

                                                                                             Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                            Антоанета Митрушева

 

при секретаря Ангелина Латунова , в присъствието на прокурор Н. трендафилов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №89 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на „ЕВАН – ЕВГЕНИ ЕНЧЕВ“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Л. Е., подадена чрез пълномощник  и по касационна жалба на  ЦУ на НАП  отдел“Оперативни дейности“- Пловдив, подадена чрез процесуален представител, двете против Решение №257 от 11.12.2019г., постановено по НАХД №493 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.

В   касационна жалба на  „ЕВАН – ЕВГЕНИ ЕНЧЕВ“ ЕООД,  се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че районният съд не се бил произнесъл по всички наведени пред него възражения. Априорно приел извода на наказващия орган, че сумата от 87.84 лева, намерена в касата, била разлика  между извършените и отчетените продажби, при положение, че преки доказателства за извършена продажба без издаване на касов бон липсвали. Необосновано било прието твърдението на наказващия орган, въпреки че почивало  на предположение. Непонятно било защо, след като деянието било установено от декларацията на  продавачката, признанието ѝ не се зачитало при определяне на субекта на нарушението. Неправилно било санкционирано юридическото лице. Налице било недопустимо разширяване на отговорността на дружеството за чужди виновни действия, а реалния извършител останал ненаказан. Навеждат се и твърдения за неправилна правна квалификация на нарушението, въведена от съда. Позоваването на чл.118, ал.1 от ЗДДС, както приел наказващия орган, не означавало, че отговорност можело да се носи и на това основание, а точно така бил приел съда, като обявил в мотивите си, че нарушението било по чл.118, ал.1 от ЗДДС, а не по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006г. на МФ, с което на практика била дадена нова правна квалификация на деянието.

По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение.

В касационна жалба  на ЦУ на НАП,  отдел“Оперативни дейности“- Пловдив се твърди, че от обективна страна нарушението било безспорно установено. Същото било доказано от доказателствата по административнонаказателната преписка и от показанията на извършилите проверката органи по проходите. Не били допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Обстоятелства, отнасящи се до съставомерността на нарушението били изчерпателно посочени, като изложената в АУАН фактическа обстановка била напълно отразена в наказателното постановление. Навеждат се обширни доводи в насока правилно определен размер на наложената с НП санкция на нарушителя, над установения в закона минимум и неправилно намаляване на същата от съда. В тази връзка се сочи, че при определянето били взети предвид вида и местоположението на търговския обект, констатираната разлика между фактическата наличност на паричните средства в касата и отчетената чрез фискалните устройства, вида на нарушението, обществената му опасност и последиците от него. Счита се, че установеният размер на неотчетените чрез издаване на фискални касови бележки продажби от 87.84 лева не може да бъде определен като нисък, още повече че същия бил формиран, поради неотчитане на множество продадени стоки. Отбелязва се, че неотчетената сума представлявала почти 25% от продажбите, регистрирани с ФУ до момента на проверката, както и това, че лицето, отчитащо продажбите, декларирало, че установената разлика била от неотчетени продажби.  

Иска се отмяна на въззивното решение и изцяло потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита  обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а касационната жалба - за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С Решение №257 от 11.12.2019г., постановено по НАХД №493/2019г., Районен съд – Димитровград изменил Наказателно постановление №464489-F501021 от 19.09.2019г. на Началник на Отдел Оперативни дейности- Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ЕВАН - ЕВГЕНИ ЕНЧЕВ ЕООД, гр.Д., за нарушение на чл.3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложената имуществена санкция в размер на 600 лева, като отменил НП в частта на наложената глоба над размера от 500 лева и го потвърдил в останалата му част.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че при съставяне и връчване на АУАН, както и при издаване на НП, не били допуснати процесуални нарушения, като същите били издадени от компетентни органи. Определил, като правилно възражението за неправилно въведена квалификация, но посочил, че това не било достатъчно основание за приемането като съществено на нарушението. Отбелязал, че съставът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е самостоятелен и завършен, което не изисквало препратка към подзаконовия акт със сходен текст. Въвеждането обаче на нещо в повече, в НП, не опорочавало крайната воля на АНО и не променяло изводите му за твърдяно, и извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка нямало как да бъдат засегнати съществено правата на наказаното лице. Приел за установено, че на 13.07.2019г. в 12:30 ч. на обект на дружеството в гр.Димитровград било налице различие между паричните средства в касата и разчетените по ЕКАФП, в размер на 87.84 лв., т.е. не били отчетени продажби от този магазин за стоки на тази стойност, което несъмнено представлявало нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съдът отхвърлил възражението за неправилно наказване на юридическото, вместо физическото лице, като в тази връзка посочил, че АНО може да ангажира отговорността, както на юридическото, така и на физическото лице, като избрал да стори това по отношение на първото. Относно размера на наказанието, въззивният съд формирал извод за неправилното му определяне от АНО, като възприел, че не била взета предвид сравнително ниската неотчетена стойност, времето, в което проверката била извършена, и че било възможно баланса при приключване на смяната да бъде регулиран, в съответствие  с действителните продажби. Това налагало редуциране на имуществената санкция до размера от 500 лева.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са съставени, респ. издадени от лица, разполагащи с необходимата компетентност, съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, а описанието на деяние съответства на посочената за нарушена правна норма. По никакъв начин правото на защита на дружеството жалбоподател не е било нарушено, нито се е стигнало до неразбиране от негова страна за какво го санкционират.

При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, касационната инстанция приема обстоятелството, че описаното в наказателното постановление нарушение се явява доказано. Последното се потвърждава и от декларираното от лицето- продавач в обекта на касатора, което още при установяване на нарушението заявява, че разликата между паричните средства в касата и разчетените по ЕКАФП, в размер на 87.84 лв., е резултат от неотчетени продажби.

Законосъобразни са и изводите на въззивния съд, че при определяне размера на наказанието, наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. В НП липсва обосновка на причините, поради които АНО е определил имуществената санкция в размер над минималния определен в закона. Действително не е била взета предвид сравнително ниската неотчетена стойност, липсват доказателства за извършени други нарушения от страна на „ЕВАН – ЕВГЕНИ ЕНЧЕВ“ ЕООД гр.Д.. Не са налице данни или доказателства, при извършване на проверката в обекта на дружеството да не е било оказано съдействие на проверяващите, поради което правилно районният съд е намалил имуществената санкция в минималния предвиден в санкционната норма размер, а именно 500.00 лева.

Неоснователно е възражението за липса на доказателства за извършена продажба без издаване на касов бон. Самият факт, който не се оспорва от дружеството, че при проверката в обекта му е установена разлика от 87.84 лева между паричните средства в касата и разчетените по ЕКАФП, както и декларираното от лицето продавач в приложението към ПИП, са достатъчни да се направи безспорен извод за осъществен състав на нарушение на чл.3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Оплакването за неправилно определен субект на нарушението също не се споделя. В тази  насока в обжалваното решение са изложени подробни мотиви, същите се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтарят.

Неоснователно е и възражението за неправилна правна квалификация на нарушението. В НП изрично е посочено, че с описаното в него деяние наказаното лице е осъществило състава на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (в приложимата редакция), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Цитираният текст се явява уточнение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, относно нарушението, свързано с неизпълнение на задълженията по регистриране и отчитане на извършена продажба, чрез неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство, регистриращо продажба. В случая, нарушението е извършено с неиздаването на фискален бон от фискалното устройство в обекта, стопанисван от юридическото лице „ЕВАН – ЕВГЕНИ ЕНЧЕВ“ ЕООД - гр.Д.. Нарушение, което е безспорно доказано по делото, предвид наличната доказателствена съвкупност.

Предвид гореизложеното, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователно се явява искането на ЦУ на НАП,  отдел“Оперативни дейности“ –Пловдив, за присъждане на разноски по делото.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №257 от 11.12.2019г., постановено по НАХД №493/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

  

       Членове: 1.

 

                       2.