Решение по дело №664/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260673

 

                                  18.05.2021г., гр. Пловдив

 

                            В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесети април две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                      Председател: Николинка Цветкова

                                               Членове: Фаня Рабчева

                                                              Елена Калпачка

 

С участието на секретаря П. Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 664/  2021 г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                            Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

                            Въззивното производство е образувано по жалба на Н.О.Т. от гр.Пловдив, чрез адв.М.Н. против Решение № 260177/ 19.01.2021г. постановено по гр.д.№ 7595/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – I гр.с., в частта, в която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за промяна на бащиното и фамилното име от „О.Т.“ на „Л. Л.“. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната аму част и уважаване на молбата за промяна на бащиното и фамилното име.

                            Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Община Пловдив, представлявана от кмета З. Д., чрез старши юриск.Т. Д.,  в който отговор по мотивирано становище се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

                   За контролиращата страна – Окръжна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Г. Л., заявява становище да не се уважава жалбата и да се остави в сила решението на РС-Пловдив с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.13 ЗГР.

                    Пловдивски окръжен съд като взе предевид събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , намери следното:

                    Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                    Ищецът е сезирал съда с молба по чл.19 ЗГР за допускане промяна на имената Н.О.Т. на Л. Л. Л. въз основа на изложени обстоятелства, свързани с фактическа раздяла на родителите на молителя, незаинтересованост от страна на бащата на молителя, смъртта на майка му през 2010г. и настаняването му за отглеждане по съдебен ред при дядото и бабата на молителя по майчина линия – А. А. и Л. Л. за отглеждане, имал много силно изградена връзка с дядо си. Заявено е, че както вкъщи, така и навън молителят бил наричан и познат с имената Л. Л. Л.. Ангажирани са гласни доказателства.

                       С постановеното решение на районния съд молбата за промяна на собственото име е уважена, като е допусната промяната му от „Н.“ на „Л.“, в която част решението  е влязло в законна сила.

                       За да отхвърли молбата за допускане промяна в бащиното и фамилното име на молителя, районният съд е мотивирал съображенията, позовавайки се на начина на образуване на имената на българските граждани по чл.9 ЗГР, както и на разпоредбите по чл.13 и чл.14 ЗГР относно начина на формиране на бащиното и фамилното име , както и недоказаността наличието на „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, които като лични и обществени обстоятелства, които да правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Отчетена е и постоянната практика на ВКС относно указанието преценката за наличието на важни обстоятелства  винаги да бъде обвързана с императивните изисквания на ЗГР относно начина на образуване на имената, като относно настоящия случай е намерено, че влошените отношения на молителя с баща му, личните емоционални причини и чувство на благодарност към дядото, който е отгледал молителя, не обосновават съществуването на важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР обстоятелства.

                            С въззивната жалба се поддържат в идентичност заявените с исковата молба фактически обстоятелства, въз основа на които се иска допускане промяна на бащиното и фамилното име на молителя.

                            Решението на районния съд е правилно, законосъобразно и в съответствие с установената съдебна практика на ВКС. В тази насока основателни са доводите на въззиваемата страна за императивна установеност на начина на образуване на бащиното и фамилното име на българските граждани съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.14, ал.1 ЗГР, при неустановеност наличието на предпоставките по чл.15 ЗГР. Отчитайки следователно императивния характер на регламентацията относно начина на формиране на бащиното и фамилното име съобразно чл.13 и чл.14, ал.1 ЗГР, заявените от молителя  в молбата фактически обстоятелства не сочат на извод за това носените бащино и фамилно име да са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, а съображенията от личен характер не се възприемат от съдебната практика като важни обстоятелства по смисъла на Закона.

                            С оглед на гореизложеното жалбата се намира за неоснователна, а първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване.

                            Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд

 

                                               Р     Е    Ш     И   :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260177/ 19.01.2021г. постановено по гр.д.№ 7595/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – I гр.с. в обжалваната му част.

                   В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

                   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

Председател:                                         Членове: