Решение по дело №150/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 23
Дата: 4 януари 2024 г. (в сила от 4 януари 2024 г.)
Съдия: Детелина Бозукова-Ганева
Дело: 20237220700150
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

23

Сливен, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - I състав 3-членен, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: СЛАВ БАКАЛОВ
Членове: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА канд № 20237220600150 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 450/2023 г. по описа на РС-Нова Загора и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Д.Д. *** против Решение № 120 от 04.10.2023 г., постановено по АНД № 450/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 23-0306-000692 от 19.07.2023 г. на Началник група „Пътен контрол“ в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на А.Д.Д. ***, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Касационният жалбоподател твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че извършването на административното нарушение не било установено по безспорен начин, тъй като се касаело за селскостопанска техника със специален режим на регистрация. Не били налице субективни признаци на извършеното деяние, доколкото управляваното ППС било чужда собственост. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора и по същество отмени НП.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от  пълномощник – адв. Г. Г.  АК Ямбол, който заявява, че поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея.

Ответникът по касация – Началник група „Пътен контрол“ към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, редовно призован, не се явява. В писмено становище от пълномощник – ст. юриск. Д. Г. оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила на решението на РС Нова Загора. Прави възражение за прекомерност на претендирания от кастора адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на РС Нова Загора за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Нова Загора е образувано по жалба на А.Д.Д. *** против Наказателно постановление (НП) № 23-0306-000692 от 19.07.2023 г. на Началник група „Пътен контрол“ в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на А.Д.Д. ***, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

От фактическа страна РС Нова Загора е установил, че на 25.05.2023 г. около 13,50 ч. в гр. Нова Загора по ул.“Цар Освободител“ до дом № 100 А.Д.Д. управлявал комбайн - John Deere Т660, собственост на „Д. АСД" ООД с ЕИК ********* седалище с. Болярско, ул."Искър № 3, с номер на рама ***************** и номер на двигател *************. Водачът Д. бил спрян от полицейски служители, които установили, че управляваният комбайн е без регистрационни табели и нерегистриран по надлежния ред. За нарушението бил съставен АУАН № 986321/25.05.2023г., като впоследствие АНП било прекратено с мотивирана резолюция от 30.05.2023г.

Преписката била изпратена и на РП-Сливен, ТО- Нова Загора за преценка с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

С Постановление от 11.07.2023 г. съответният прокурор е отказал да образува наказателно производство, като приел, че извършеното деяние от субективна страна не е съставомерно. Препис от Постановлението бил изпратен на Началник РУ Нова Загора при ОД на МВР-Сливен за сведение и преценка за основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на Д..

На основание Постановлението от 11.07.2023 г. на РП-Сливен, на 19.07.2023 г. началник Група „Пътен контрол“ в ОДМВР - Сливен, РУ – Нова Загора издал обжалваното НП № 23-0306-000692.

С оспорения съдебен акт на РС Нова Загора е потвърдено наказателното постановление, като съдът е приел, че с НП правилно е ангажирана отговорността на Д. за умишлено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Формирал е извод, че описаното в НП деяние квалифицирано като нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е съставомерно по посочения текст, а в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Като приел доводите в жалбата за неоснователни, при тези мотиви, РС Нова Загора потвърдил наказателното постановление като законосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд, поради следните съображения:

Пред настоящата инстанция са представени АУАН серия GА № 986321 от 25.05.2023 г. и Мотивирана резолюция №23-0306-М000060 от 30.05.2023 г. на началник група „Пътен контрол“ на РУ  Нова Загора към ОД на МВР-Сливен. Видно от представения АУАН, същият е съставен против касатора за установени нарушения на чл. 140, ал. 1 предл. 1 от ЗДвП. С цитираната резолюция административнонаказателното производство по АУАН серия GА № 986321 от 25.05.2023 г. за описаното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е прекратено и материалите са изпратени в РП-Сливен, ТО Нова Загора по данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, с писмо от същата дата. С Постановление от 11.07.2023 г. прокурор от ТО-Нова Загора е отказал да образува наказателно производство, като приел, че извършеното деяние от субективна страна не е съставомерно. НП е издадено въз основа на постановление за отказ за образуване на  досъдебно производство и прекратяване на преписка вх. № 2761/2023 г. на Районна прокуратура – Сливен, ТО Нова Загора. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. С оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от с.з. без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Анализът на посочените разпоредби налага извод за липса на допуснато съществено нарушение при издаване на НП, доколкото е посочен и номерът на АУАН в текста на НП.

Видно от постановлението на РП-Сливен, ТО Нова Загора, в обстоятелствената му част е констатирано, че на 25.05.2023 г. Д. е управлявал МПС – комбайн, нерегистриран по надлежния ред и без поставени регистрационни табели. Предвид дефинициите, дадени в ДР на ЗДвП за понятията ППС, самоходна машина, в Постановлението на РП е прието, че превозното средство е следвало да бъде регистрирано, за да се движи по пътищата на Р България.

Съгласно чл. 140, ал. 1 изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според §6, т. 10 от ДР на ЗДвП, „пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Дефиниция за самоходна машина е дадена в т. 16 на §6 от с.з., според която е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни.

Според чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ, собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 9 от ЗРКЗГТ, регистрацията на техника се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните. Законът препраща към Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ, според чл. 2, ал. 1, т. 1 от която в областните дирекции ОДЗ се регистрират трактори, самоходни машини, използвани в земеделието, горите и за земни работи, с мощност на двигателя над 10 kW, и тракторни ремаркета. С нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2 от 3.02.2016 г. е предвидено, че техниката по чл. 2, ал. 1, т. 1, с изключение на тракторните ремаркета, на която не може да се установи нанесеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира. По делото несъмнено е установено, а и не се оспорва, че управляваната от касатора селскостопанска техника не е била регистрирана по реда на чл.11 ал.1 от ЗРКЗГТ и се е движила в населено място, по път отворен за обществено ползване. Ето защо касационната инстанция намира за безспорно установено, че е реализиран състава на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата. В хода на съдебното производство пред РС Нова Загора безспорно е установено, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, което кореспондира с показанията на разпитаните по делото свидетели. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно- наказателната отговорност, съгласно чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице –същият е реалния водач на превозното средство. Същият, в качеството му на водач, е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС. Обстоятелството, че касаторът не е собственик на комбайна, не го освобождава от отговорността по чл.175 от ЗДвП, тъй като той, на първо място като управител и съдружник в дружеството, чиято собственост е комбайна, а на второ място поради обстоятелството, че е правоспособен водач на МПС, несъмнено е бил наясно и е знаел, че комбайнът не е имал регистрационни табели,  следователно е наясно с произтичащите от ЗДвП права и задължения и е бил длъжен да се убеди, че за управлявания от него комбайн е налично свидетелство за регистрация.

Предвид изложеното, оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Такива от ответника по касацията не се претендират, поради което не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Сливен

                                         Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120 от 04.10.2023 г., постановено по АНД № 450/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:  
Членове: