Р Е Ш
Е Н И Е № 126
гр. Кюстендил,
23.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при участието на секретаря И. С, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 518 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
И.М. ***, чрез пълномощника си адв. Е.Й., е подал жалба срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6389 от 17.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и липса на мотиви. По същество се отрича наличието на материалноправните предпоставки за постановяването му. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр. София, чрез процесуалния си представител юк. Д Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
Жалбоподателят И.М.А. е регистриран с УРН ***** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), въз основа на подадено на 07.04.2015 г. заявление за подпомагане с УИН 10/070515/54214 за кампания 2015 г., като е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР 2014 – 2020 г., вкл. по мярка 11 „Биологично земеделие“. Видно от уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ на лист 14 и сл. от делото, А. е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за култури ябълки, сливи, круши, вишни и лешници. В заявлението за подпомагане е посочен адрес за кореспонденция гр.К, ул. „Д И“ № 6 и мобилен телефон *****. Част от заявлението за подпомагане са документи, наречени Общи декларации, в т. 1 до т. 1.4 са възпроизведени изискванията на чл. 16 ал. 1 – ал. 4 вкл., от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Заявителят е приложил договор за контрол, сключен с „Б Б“ ООД – гр. П с предмет контрол и/или сертифициране на фирмата/предприятието на основание стандартите/нормите в областта на биологичното производство за земеделски култури. В съответствие с договорните задължения, контролният орган е издал сертификати на И.М.А. за различни продукти, като видно от последния сертификат от 23.05.2017 г., продуктите от растениевъдството – ябълки, сливи, круши и лешници са окачествени като биологично радтениевъдство /вж. лист 44 - 46 от делото/.
Заявителят е представил пред органа удостоверение за професионално обучение с рег № 1396/16 от 21.03.2015 г. на името на И.М.А. за образователна специалност „трайни насаждения“ и професия „работник в растениевъдството“, както и сертификат за биологично производство, издаден на 23.05.2017 г. от „Б Б“ ООД и Удостоверение за професионално обучение с рег. № 1562-13/20.02.2018 г. на името на И.М.А. за успешно завършен курс на обучение от 300 часа по специалност „Екология опазване на околната среда“, проведен от лицензиран център за професионално обучение към ЕТ „Г К“ – гр. Дупница за 2017 г.
Не е спорно по делото, а и от преписката се установява, че заявления за подпомагане / плащане/ по процесната мярка 11 „Биологично земеделие“ са подадени от жалбоподателя за кампании 2015 г., 2016 г. и 2017 г. , съотв. на 07.04.2015 г., на 04.05.2016 г. и 04.05.2017 г.
В резултат на извършени административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент по процесната мярка 11 в кампания 2017 г., органът констатира, че представените от жалбоподателя А. – удостоверение за професионално обучение с рег. № 1396/16 от 21.03.2015 г., сертификат за биологично производство, издаден на 23.05.2017 г. от „ББ“ ООД и Удостоверение за професионално обучение с рег. № 1562-13, издадено от лицензиран център за професионално обучение, не отговарят на изискванията съгласно чл. 16 от Наредба № 4/2015 г. за преминато агорекологично или биологично обучение или демонстрационна дейност, както и за документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Предвид горното, с писмо изх. № 01-6500/943 от 02.02.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, заявителят е уведомен за започване на административно производство за прекратяване на поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. Писмото е изпратено на посочения в заявлението адрес в гр. Кюстендил по пощата, като видно от обратните разписки с дата 15.02.2018 г., същото е връчено на адресата /вж. лист 11/.
С писмо от 26.02.2018 г. А. представя удостоверението за професионално обучение рег. № 1562-13/20.02.2018 г. /част от професия „еколог“/, като счита, че то покрива критериите по чл. 16 от Наредба № 4/2015 г. Сочи, че не е представил в срок същите, поради здравословни причини, но не представя доказателства за това.
Следва издаване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6389 от 17.09.2018 г., издаден от П С - заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл. 15 ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /наричана Наредбата/, е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2017 год., поет от И.М.А., УРН 530340. Посочено е, че съобразно чл. 15 ал. 1 от Наредбата, подпомаганото лице възстановява 100% от получената финансова помощ, когато не са изпълнени изискванията по чл. 16 ал. 1 и/или ал. 2 от Наредбата.
В акта са изложени мотиви за това, че в резултат на извършени административни проверки на основание чл. 46 ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2017, е установено, че заявителят не е изпълнил изискванията на чл. 16 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4/2015 г., за преминато агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност, свързана с приоритет 4 по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014 - 2020 с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, както и че не е доказал наличие на опит в извършването на направлението, което е избрал да прилага. С оглед на последната констатация, органът е приел, че представените от заявителя документи подробно описани по - горе, не отговарят на изискванията съгласно чл. 16 от Наредба № 4/2015 г.
Издаденият Акт е връчен лично на жалбоподателя на 08.10.2018 г., а жалбата е подадена на 19.10.2018 г. , т.е. в срока по чл. 149 ал. 1 АПК.
Към
административната преписка е приложена Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл. 20 т. 2 и т. 3 и чл. 20а ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл.10 т. 1,
т. 2, т. 7 и т. 13, чл. 11 ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ,
са делегирани правомощия на П Д С – заместник изпълнителен директор, да издава и подписва актове за прекратяване
агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 11 „Биологично земеделие“ /т. 7/.
В подкрепа на доводите си за наличие
на опит по смисъла на чл. 16 от Наредбата, жалбоподателят освен цитираните по –
горе документи е приложил и служебна
бележка от Министерството на земеделието и храните от 13.01.2014 г. за това, че
И.М.А. има опит в биологичното растениевъдство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
активно легитимирано лице с правен интерес, в
предвидения от закона срок по чл. 149 ал. 1 АПК и отговаря на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК. Оспореният
акт съдържа
волеизявление на административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на този акт.
Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, в законовия срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверен изцяло, съгласно изискванията на чл. 168
ал. 1 от АПК по критериите на
чл. 146 от АПК, оспореният акт е валиден административен акт, издаден
в писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с
целта на закона. Следва отхвърляне на
жалбата по следните
съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 15 ал. 1 от Наредбата,
Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
100% от получената финансова помощ, когато не са изпълнени изискванията по чл. 16
ал. 1 и/или ал. 2. Видно е, че липсват
специални правила в Наредбата, уреждащи компетентността, поради което правомощието
за издаване на акт за прекратяване на ангажимент по схеми и мерки от ПРСР се
извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността и я представлява. Държавният фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/, а
Разплащателната агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки. В разпоредбата
на чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на
законовата норма на чл. 20а ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, е предвидена възможност изпълнителният
директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения
на заместник - изпълнителните директори. В случая със
Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на П Д С – заместник изпълнителен директор, са делегирани
правомощия за издаване и подписване на уведомителни
писма за образуване на производства за прекратяване на агроекологични ангажименти,
както и за издаване и подписване на актове
за прекратяване на агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР /т. 7/. Следователно оспореният акт е издаден от
компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден
административен акт.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Прекратяването на поетия от жалбоподателя биологичен ангажимент е на основание чл. 15 ал. 1 от Наредба № 4/2015г. и е мотивирано от преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не доказват изпълнение на изискванията по чл. 16 ал. 1 и/или ал. 2 от Наредбата.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила, в който смисъл приема оплакванията в жалбата като неоснователни. Спазени са изискванията по чл. 26 ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство. Преди издаване на акта и въз основа на събраните писмени доказателства, са установени относимите за случая факти и обстоятелства съгласно правилото по чл. 35 от АПК. Видно от мотивите, органът е обсъдил възраженията на заявителя за наличие на обучение и опит в извършването на процесното направление, както и представените от него сертификат и удостоверения. Следва, че производството по издаване на оспорения акт е проведено при спазване на процесуалните правила, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146 т. 3 от АПК.
Съдът приема, че оспорения административен акт е материалноправно законосъобразен. Както се посочи, същият е издаден на основание чл. 15 ал. 1 от Наредба № 4/2015, съгласно която разпоредба, Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100% от получената финансова помощ, когато не са изпълнени изискванията по чл. 16 ал. 1 и/или ал. 2. Според чл. 16 ал. 1 от Наредбата, кандидатът за подпомагане или изрично упълномощено лице трябва да премине агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност, свързана с приоритет 4 по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020г., с минимална продължителност от 3 дни, до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление или да докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. В случая, оспорващият не твърди, че е упълномощил друго лице да извършва биологичните дейности, поради което ал. 2 на чл. 16 е неприложима и не подлежи на преценка. Доказателствените средства, с които се установява изпълнението на изискванията на ал. 1 на чл. 16 от Наредбата са изброени в ал. 3 и ал. 4 на чл. 16 от Наредбата, а именно: документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция, съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014 - 2020г. , а опитът се доказва със: документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г.; диплома за средно професионално, висше образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, с квалификация земеделие, зооинженерство или ветеринарна медицина; сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни, пчелни или животински продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице, който сертификат да удостоверява наличие на биологична продукция. В чл. 16 ал. 5 и ал. 6 от Наредбата са уредени специални хипотези, в които се приема, че изискванията на чл. 16 ал. 1 са изпълнени, които са неприложими за случая, доколкото оспорващият не твърди, а и по делото липсват доказателства за поет предходен ангажимент по процесното направление.
Изводът, който следва от цитираната нормативна уредба и от обстоятелствата по казуса, е че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл. 15 ал. 1 от Наредбата за прекратяване на биологичния ангажимент, поет от жалбоподателя по мярка 11 „Биологично земеделие“. По делото е безспорно, че А. е подал заявление за подпомагане и е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2015 г., поради което крайния срок за провеждане на обучението по чл. 16 ал. 1 от Наредбата е 31 декември 2016 г., която е втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане. Съобразявайки горното правило, органът е предприел административни проверки за спазването му през 2017 год. В този смисъл възраженията в жалбата за неспазен срок на издаване на акта, респ. за липса на времева компетентност на органа, е неоснователно.
От друга страна, представените от жалбоподателя доказателствени средства за установяване на преминато обучение и придобит опит в извършване на процесното направление, не установяват изпълнението на изискването на чл. 16 ал. 1 от Наредбата, както законосъобразно е приел административния орган. Видно от съдържанието в жалбата и в пледоарията на пълномощника на оспорващия, поддържаната теза е за това, че е същия е преминал обучение и има опит в извършване на направлението. Така релевираните доводи са неоснователни. За доказване на преминато обучение и придобит опит, Ангелкоов е представил удостоверение за професионално обучение с рег № 1396/16 от 21.03.2015 г. за специалност „трайни насаждения“ , издадена от ЕТ „Г К – Г“ гр. Дупница , както и сертификат за биологично производство, издаден на 23.05.2017 г. от „Б Б“ ООД гр. П, както и Удостоверение с рег. № 1562-13/20.02.2018 г., изд. от ЕТ „Г К – Г“. Преценката на описаните документи в контекста на специалните норми на чл. 16 ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, сочи на изводи за това, че обучението на жалбоподателя са в професионална сфера, различна от агроекологията и биологичното земеделие /растениевъдство /, в каквото направление е поетия многогодишен ангажимент по процесната мярка 11 от ПРСР. Приложените документи не доказват образование и квалификация по земеделие, зооинженерство или ветеринарна медицина, каквото е изискването по чл. 16 ал. 4 т. 2 от Наредбата. От съдържанието на предоставените сертификат за биологично производство и удостоверение за професионално обучение е видно, че същите са с дати от 23.05 2017 г. и 20.02.2018 г., като не са изкарани до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление – 31.12.2016 г.
На следващо място, по делото не са представени от жалбоподателя документи от вида на изброените в чл. 16 ал. 3 и ал. 4 т. 1 от Наредбата, съответно за преминато обучение, издаден от обучаваща институция, съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г. или документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. От съдържанието на удостоверението не следват изводи, че обучението е проведено във връзка с поет ангажимент по мярка „Агроекологични плащания“, поради което същото не доказва обучение и опит по смисъла на чл. 16 ал. 1 от Наредбата.
Както се посочи, допустимо доказателство за опит по чл. 16 ал. 4 т. 3 от Наредбата, е сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни, пчелни или животински продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице, който сертификат да удостоверява наличие на биологична продукция. По делото е представен договор за контрол, сключен между жалбоподателя и „Б Б“ ООД гр. П, с предмет контрол и/или сертифициране на фирмата/ предприятието на основание стандартите/нормите в областта на селското стопанство. Контролният орган е издал сертификати на И.М.А. за различни продукти, като едва с последния сертификат от 23.05.2017 г., продуктите от растениевъдството – ябълки, круши, сливи и лешници са окачествени като биологичен продукт /вж. лист 44 от делото/. Следователно сертификатът, удостоверяващ наличие на биологична продукция е издаден след крайния срок по чл. 16 ал. 1 от Наредбата.
Предвид изложеното, оспорващият като кандидат за подпомагане не е доказал обучение и опит в определения срок в извършването на направлението „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“, с което е нарушил изискванията по чл. 16 ал. 1 от Наредбата. Осъществени са материланоправните предпоставки по чл. 15 ал. 1 от Наредбата за прекратяване на поетия биологичен ангажимент. Оспореният акт е законосъобразен, поради което оспорването му с жалбата е неоснователно и съдът го отхвърля.
Предвид изхода по спора и на основание чл. 143 ал. 4 от АПК, съдът осъжда
жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.А. ***, ЕГН **********, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6389 от 17.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА И.М.А. ***, ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: