РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Бургас, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Георгиева Георгиева
Стоянова
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков
като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а С. Административно наказателно
дело № 20232100200808 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура –
гр. Бургас, ТО Царево по реда на чл. 83б, ал.1, т.1, предл. първо, вр. чл. 83а от
ЗАНН за налагане на финансова санкция спрямо регистрираното дружество
„М. Арт“ ЕООД ЕИК200839602, със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, бул.“Никола Петков“ №49, ет.11, ап.82, във връзка с имуществената
облага в размер на 7075.50 лв., с която би се обогатило юридическото лице
чрез извършеното от управителя му М. Н. К. ЕГН ********** престъпление
по чл. 172б, ал.1 от НК, вр. чл.13, ал.1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от ЗМГО.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –Бургас
поддържа внесеното предложение по изложените в него съображения. Сочи,
че лицето е признато за виновно в извършване на престъпление по чл.172б,
ал.1 от НК, което от своя страна попада в обхвата на посочените в чл.83а и
чл.83б от ЗАНН текстове. Намира, че безспорно е установена и сумата, с
която би се обогатило търговското дружество, като моли да му бъде наложена
имуществена санкция в размера на тази сума. Размерът на същата счита, че
следва да се съобрази с оценката на вещото лице , а именно 2863.50лв.
Управителят на юридическото лице „М. Арт“ ЕООД –М. К., редовно
призована, се явява лично в съдебното заседание. Явява се и се представлява
от процесуалния си представител – адв. Надежда Борисова Колева-Стойчева.
Последната изразява становище , че внесеното предложение е
незаконосъобразно. Настоява, че след като за юридическото лице не е
1
предвидена законова възможност за оспорване „действителното извършване
на престъплението“ от управляващото го лице, то недопустимо е същото да
търпи административни санкции, свързани с възможната облага от това
престъпление. Сочи в своя подкрепа решение от 10.11.2022г. по дело №С-203
от 2021г. на ІV състав на Съда на Европейския съюз , по преюдициално
запитване на ОС-Бургас. С оглед на това счита, че предложението не следва
да се уважава.
Управителят на засегнатото юридическо лице поддържа становището на
защитата и настоява, че лично е получило наказание като физическо лице и не
е налице необходимост от имуществено санкциониране на същата и като
търговец.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, установи следното:
По внесен обвинителен акт РС – гр. Царево е образувал НОХД № 92/23г.
Делото е приключило с определение от 11.05.23г. за одобряване на
споразумение, с което М. Н. К. е призната за виновна за извършено
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, като й е наложено наказание „лишаване
от свобода “ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от 3 години. Не е наложена кумулативно предвидената глоба. Отнети в
полза на държавата са стоките предмет на престъпление.Възложени в тежест
на обвиняемата са били разноските по делото.
През 2009г. М. К. е регистрирала търговското дружество „М. Арт“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Никола
Петков“ №49, ет.11, ап.82, на което била управител и едноличен собственик
на капитала. Дружеството извършвало търговска дейност в нает от нея
търговски обект в гр.Китен, ул.“Люлин“ №1. В същия тя предлагала за
продажба обувки носещи логото или надписите на търговските марки
„Балман“, „Диор“ и „Кристиан Диор“, имащи представителство в Република
България в лицето на „Турко, Таджер и Турко“ ООД.
На 19.07.22г. била извършена проверка в търговския обект стопанисван
от М. К., в който проверяващите полицейски служители установили, че в него
К. предлага и съхранява с цел продажба стоки със знаци, обект на
изключително право, без съгласие на притежателите на изключителното
право върху търговските марки „BALMAN“, „DIOR“ и „CHRISTIAN DIOR“.
На място като продавач-консултант в магазина била самата К..
С протокол за доброволно предаване, К. предала намиращите се в
помещението стоки със запазени марки, общо 35 артикула, както следва: 8
чифта обувки от плат, носещи знаци на марката „Балман“; 6 чифта сандали с
връзки, със знаци на марката „Балман“; 2 чифта обувки от изкуствена
материя, със знаци на марката „Балман“; 7 чифта обувки с връзки от текстил ,
със знаци на марката „Диор“; 3броя текстилни дамски чанти, със знаци на
марката „Диор“; 1/един/брой текстилна раница със знаци на марката „Диор“;
5броя дамски чанти от текстил с размер 19/15см. със знаци на марката
2
„Кристиан диор“; 1/един/брой чанта от изкуствена материя с размер28/18см.
със знаци на марката „Диор“; 1/един/бр. черна чанта от текстил с дълга
дръжка, със знаци на марката „Кристиан Диор“; 1/един/брой чанта от текстил
с размери 35/25см. с две дълги дръжки, със знаци на марката „Кристиан
Диор“.
Установено е, че на търговеца не е било давано разрешение под формата
на лиценз, за ползването в търговската дейност, посредством предлагането на
стоки с посочените марки.
Според заключението по изготвена на досъдебното производство
маркова експертиза, между изобразените върху веществените доказателства
знаци и регистрирани марки, подробно изброени в експертизата съществува
сходство и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за
които регистрираните марки са получили закрила. Сходството може да
доведе до объркване на потребителя, което включва възможността на
свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с
регистрираните търговски марки.
Според заключението по оценителната експертиза изготвена на
досъдебното производство, като оригинални инкриминираните вещи възлизат
на обща стойност 7075.50лв.
Поради липсата от данни каква е действителната им пазарна стойност,
като имитации, каквито всъщност е установено че са, съдът назначи
оценителна експертиза, с тази задача. Според неоспореното и прието от съда
като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице, стоките
/общо 35 на брой артикула/ са оценени на 2863.50лв., по осреднени цени са
съответните артикули като неоригинални.
В съдебно заседание вещото лице коригира оценката , като намали
стойността на 2863,50лв., в резултат на изключване на 3 броя чанти, без
каквито и да е словни или знакови марки по тях, на обща стойност 82.50лв.
При така установената фактическа обстановка, която бе съобразена и с
разпоредбата на чл.413 от НПК относно задължителната сила на
постановената присъда и мотивите към нея (в случая одобреното
споразумение за решаване на делото) относно начина на осъществяване на
престъплението, свързан и с преценка механизма на евентуалното придобие
на неправомерната облага, връзката между деянието и евентуалната облага,
както и между дееца и търговското дружество, съдът изведе следните правни
изводи:
Предложението на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО - Царево е
допустимо, доколкото е подадено от надлежна страна, по предвидения в
закона ред по чл. 83б ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл.
83б ал. 2 и 3 от ЗАНН.
Разгледано по същество, същото е основателно.
Производството по чл. 83а от ЗАНН се образува по мотивирано
3
предложение на прокурора, който е компетентен да разгледа делото или
преписката за съответното престъпление. В чл. 83б, ал. 5 от ЗАНН
изчерпателно са изброени изискуемите реквизити на предложението, а
именно: да бъде описано престъплението, обстоятелствата при които е било
извършено, наличието на причинна връзка между него и облагата за
юридическото лице; вид и размер на облагата; наименованието, предмет на
дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице; лични данни
на лицата, представляващи юридическото лице; лични данни на обвиняемите
или осъдените за престъплението лица; опис на писмените материали или
заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и т. 2;
списък на лицата за призоваване, както и да се посочи дата и място на
съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.
В диспозитивната част на внесеното от прокурора искане изрично се
сочи, че се предлага образуване на производство по чл.83а и сл. от ЗАНН
срещу юридическото лице „М. Арт“ ЕООД , представлявано от М. К., което
би се обогатило с имуществена облага, в резултат на извършено от
управляващата и представлява дружеството К. престъпление по чл.172б, ал.1
от НК престъпление. Инициирането от страна на прокурора на това
производство е съобразено с изискванията на закона. Позовавайки се на
текста от ЗАНН, предвиждащ образуване на административно-наказателно
производство срещу юридическото лице за налагане на имуществена санкция
, прокурорът е осъществил надлежно възложените му функции. Видно е и не
се спори, че в обстоятелствената част на предложението са описани всички
задължителни реквизити.
Налагането на имуществена санкция по реда на чл. 83а по ЗАНН е
възможно при кумулативното наличие на няколко, изрично посочени в закона
предпоставки: санкцията се налага само на юридическо лице; същото се е
обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено престъпление
от кръга на посочените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН. Престъплението да е
извършено от някое от лицата посочени в точки 1-4 на цитираната правна
норма.
В конкретния случай дружеството, посочено от прокуратурата, може да
бъде санкционирано по реда на чл. 83а от ЗАНН. „М. арт“ ЕООД е еднолично
дружество с ограничена отговорност и по смисъла на чл. 113 вр. чл. 63, ал. 3
от Търговски закон . То е юридическо лице, следователно е годен субект за
носене на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН.
Към датата на осъществяване на престъпното деяние – 19.07.2022г. М.
Н. К. е била единствен собственик и управител на търговското дружество, т.е.
към момента на извършване на престъплението е била овластена да взема
решения от името на юридическото лице и е представлявала същото. Ето
защо К. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1, т. т. 1 и 2 от
ЗАНН. Извършеното от нея престъпление, за което е била призната за
виновна и санкционирана с посоченото по-горе и влязло в сила определение
4
за одобряване на споразумение, а именно по чл. 172б ал. 1 от НК, е сред
визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на защитата, за неоснователност на
предложението на прокурора за административно наказване на юридическото
лице, във връзка с престъпно деяние извършено от управителя му, поради
непредвиждане в националното законодателство на страната на ред за
оспорване наличието на осъществен състав на престъпление и авторството му
от управителя-К.. В случая от значение е, че М. К. освен обвиняема, към
момента на инкриминираното деяние и на реализиране на наказателната
отговорност спрямо нея е имала и качеството на единствен собственик и
представляващ търговското дружество „М. арт“ЕООД. В този смисъл е била
запозната с провежданото разследване, упражнявала е личното си право на
защита, но имплицитно с това е действала и в интерес на управляваното от
нея юридическо лице, по начин който е избрала, като най-добър, по
собствената й преценка. Затова неоснователно е искането за отхвърляне на
предложението поради недаване възможност на юридическото лице като
отделен правен субект да атакува актовете по ангажиране на наказателната
отговорност на неговия управител.
Въз основа на установения от наказателния съд и описано в
постигнатото споразумение механизъм на извършване на престъплението по
чл. 172б ал. 1 от НК, следва да се направи извода, че е налице и последната
предпоставка, посочена в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН – управляваното от М. К.
дружество е могло да се обогати следствие извършеното от управителя му
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са
били излагани и предлагани от името на търговското дружество в търговски
обект, стопанисван от същото търговско дружество „М. арт“ ЕООД, което в
този период принципно се е занимавало с търговия на чанти и обувки.
Ето защо и доколкото настоящият съд е обвързан със задължителната
сила на влязлото в сила определение, за одобряване на споразумение за
решаване на делото, следва да се приеме за безспорно, че общата сума, с
която дружеството би могло да получи облага от продажбата на
инкриминираните вещи, съвпада с посочената в оценителната експертиза
обща стойност на тези вещи като имитация, каквито всъщност се явяват те, с
корекцията направена от вещото лице в съдебното следствие пред БОС.
Съгласно чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се
определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като евентуалната
облага е имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000
лв., но не по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта, че
дружеството е могло да получи неправомерна облага в конкретно определен
размер, съдът намира, че имуществената санкция следва да се определи в
размер на 2863,50лв (две хиляди осемстотин шестдесет и три лева и петдесет
стотинки) лева. Цитираната сума съответства на четирикратния размер на
МРЗ за страната към датата на инкриминираното деяние.
5
Бидейки неоригинални, стоките са предлагани от К. и други търговци
на цени далеч по-ниски от оригиналните, което е установило и вещото лице
при проверката в сайтовете за продажба на такива стоки.
Ето защо, облагата, която юридическото лице би получил от
престъплението, е цената , за която би реализирал посредством продажбата
на имитиращите стоки .
Водим от горното, на основание чл.83г, ал.6, т.1 от ЗАНН, Бургаския
окръжен съд
РЕШИ:
НАЛАГА на „М. арт” ЕООД, ЕИК200839602 със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, бул.“Никола Петков“ №49, ет.11, ап.82,
управлявано и представлявано от едноличния собственик на капитала М. Н.
К. ЕГН ********** имуществена санкция в размер на 2863,50лв. (две хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и петдесет стотинки), представляваща
имуществената облага, с която юридическото лице би се обогатило в резултат
на извършеното от М. Н. К., ЕГН **********, в качеството на негов
управител и представляващ, престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
– Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6