Решение по дело №1222/2020 на Районен съд - Пазарджик

Р       Е       Ш     Е      Н       И       Е

гр. П., 07.05.2021г.

 

В      И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

    ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1222/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове по чл.124 ГПК срещу ответниците В.Н.Р. с ЕГН **********, Р.А.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр.С., бул. „С.“ №137 и ответника „****“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д.“ №11 за установяване, че ищцата С.Н.И. с ЕГН ********** *** е собственик на 6/36 ид.ч. от следните земеделски имоти:

- ПАЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66264.17.122 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., обл.П., одобрени със Заповед РД-18-1076/09.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С., общ.С., обл.П., местност „С.", с площ от 2140 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята при неполивни условия: ПЕТА, стар идентификатор няма, номер по преходен план: 017122, при граници и съседи на поземления имот: 66264.17.133, 66264.17.101, 66264.17.92 и 66264.17.121.

- ПАЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66264.18.668 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., обл.П., одобрени със Заповед РД-18-1076/09.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С., общ.С., обл.П., местност „К.", с площ от 2374 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: ПЕТА, стар идентификатор няма, номер по преходен план: 018668, при граници и съседи на поземления имот: 66264.18.62, 66264.18.669, 66264.18.670, 66264.18.119, 66264.18.65 и66264.18.667.

Освен това ищцата е предявила срещу ответника В.Н.Р. иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №43, том І, рег. №972, н.д. №32/2015г. по регистъра на нотариус М. М., гр.П., с който ответникът е признат за собственик на процесните имоти по силата на давностно владение, в частта относно притежаваните от ищцата 3/36 ид. части от тях.    

Ищцата твърди, че като наследник на С. М. С., б.ж. на гр.В., родена на ***г. и починала на 16.11.1956г., притежава по силата на земеделска реституция, съгласно решение №4 от 17.07.2000г. на ПК – гр.С., 6/36 ид. част от гореописаните два земеделски имота. Твърди, че на 23.04.2015г., без да зачита правата й на съсобственик, ответникът В.Н.Р., притежаващ 3/36 ид. части, се снабдила с констативен нотариален акт №43, том І, рег. №972, н.д. №32/2015г. по регистъра на нотариус М. М., гр.П., с който бил признат за единствен собственик на имотите въз основа на придобивна давност, изтекла по време на брака му с ответницата Р.А.Р.. На 30.09.2019г. ответниците В.Н.Р. и Р.А.Р. продали на ответника  „****“ ООД 31/36 ид. части от имотите.

Ищцата поддържа, че признатото на ответника В.Н.Р. право на собственост върху притежаваните от нея 6/36 ид. части от двата имота не съществува, тъй като същият никога не е владял нейния дял. Оспорва прехвърлителния ефект на договора за продажбата по отношение на тези 6/36 ид. части, поради това, че продавачите не са били техни собственици и твърди, че ответникът „****“ ООД също не е придобил нейния дал. 

Иска от съда да установи правото й на собственост по отношение на ответниците и да отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК съставения констативен нотариален акт №43, том І, рег. №972, н.д. №32/2015г. по регистъра на нотариус М. М., гр.П. до размера на нейния дял от 6/36 ид. части. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответниците В.Н.Р. и Р.А.Р. оспорват исковете при твърдение, че са придобили процесните имоти чрез добросъвестно владение, установено от момента на снабдяването им с констативния нотариален акт за собственост - 23.04.2015г., поради което 5-годишният давностен срок е изтекъл към момента на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020г. При условията на евентуалност претендират да са ги придобили чрез давностно владение, установено още от момента на тяхната реституция през 2000г. Основават владението на неформален договор за доброволна делба между наследниците на общия наследодател С. М. С., при която процесните имоти били предоставени в дял на З. Й. Р. – майка на ответника В.Н.Р., която починала през 2013г. Твърдят, че първоначално са използвали имота в м. „С.“ като ливада. След това го дали под наем на И. Гергенеков, а след 2013г. го дали под наем и на ЗК „П.“, гр.С., от която получавали рента. През 2016, 2017 и 2018г. отдавали имота под наем и аренда на „П. В. Г.“ ЕООД, като последният договор бил за срок до 2024г. 

По отношение на имота в м. „К.“ твърдят, че още педи реституцията е бил обработван от ответника В.Р., който отглеждал в него царевица. Продължил да го обработва и след възстановяването на собствеността през 2000г., като от 2005г. започнал да заплаща на за обработката на земеделската кооперация в гр.С.. От 2015г. отдал нивата под наям на ЗК „П.“, гр.С., от която получавали рента. През 2016, 2017 и 2018г. сключвал договори за наем и аренда с „П. В. Г.“ ЕООД, като последният договор бил за срок до 2024г. 

Твърдят, че през цялото време никой от останалите наследници не е оспорвал тяхното владение и възникналата от него собственост.

Ответникът  „****“ ООД оспорва иска при твърдение, че праводателите му са били собственици на продадената спорна част от имотите. Твърди, че с поведението си не е дал повод за образуване на делото.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства прие от фактическа и правна страна следното:

Предявените установителни искове за собственост са допустим. В случая наличието на правен интерес от предявяването им се обуславя от действията на ответника В.Н.Р. по снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост на процесните имоти и от извършеното разпореждане с имотите от първите двама ответници в полза на третия ответник. Тези действия на ответниците безспорно засягат претендираното правото на собственост на ищцата, тъй като създават несигурност относно неговото съществуване.

За уважаването на иска ищцата следва да установи, че е наследник на С. М. С., както и факта на настъпила в нейна полза земеделска реституция, в която са включени процесните имоти.

Тъй като изводите на нотариуса за съществуването на удостовереното с констативния нотариален акт правото на собственост се считат за верни до доказване на противното, тежестта за тяхното оборване се носи от оспорващата страна (в т.см. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС).   С оглед на този легитимиращ ефект на констативния нотариален акт, ищцата следва да докаже наличието на обстоятелства, които изключва давностното владение на този ответник по отношение на нейния дял от имотите.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за основателни.

Между страните не се спори, установява се и от приетите по делото удостоверения за наследници, че ищцата и първият ответник са законни наследници на С. М. С., б. ж. на гр.В., починала на 17.11.1956г., която е оставила шестима низходящи – четири сина: А. Й. С. /24.11.1922г. – 20.12.2004г./, А. Й. С. /14.05.1927г. – 29.01.1967г./, С. Й. С. /14.04.1933г. – 31.12.2011г./ и Владо Й. С. /23.01.1939г. – 26.12.2016г./, както и две дъщери: М. Й. Ч. /09.01.2021г. – 16.11.1998г./ и З. Й. Р. /14.12.1924г. – 22.11.2013г./. Дъщерята М. Й. Ч. е оставила двама низходящи, една от които е ищцата С.Н.И.. Дъщерята З. Й. Р. също е оставила двама низходящи, един от които е ответникът В.Н.Р.. Безспорно е, че делът на ищцата от наследството на общия наследодател С. М. С. е 6/36 ид. части.

 Между страните няма спор, установява се и от решение №4/17.07.2000г. на ПК-С., че в полза на наследниците на С. М. С. е възстановено правото на собственост върху два земеделски имота в землището на гр.С., а именно: 1) имот №017122 в местността „С.“ с площ от 2.140 дка, начин на трайно ползване - овощна градина, при граници и съседи: имот №017121- овощна градина на насл. на Г. Н. П., имот №017092- полски път Община С., имот №017101- овощна градина на общината и имот №017667- нива на насл. На Й. С. П.; 2) имот №018668 в местността „К.“ с площ от 2.375 дка, начин на трайно ползване – нива, при граници и съдени: имот №018669 - нива на О. Г. Д., имот №018062 - нива на насл. на С. М. Г., имот №018667 - нива на насл. на Б. К. Г., имот №018065 - полски път на Община С., имот №018119 – нива на насл. на К. А. С. и имот №018670 – нива на насл. на Х. А. Г..

Идентичността на реституираните имоти с тези, предмет на исковата молба, се установява от приетите като писмени доказателства: скица с №15-543291 от 24.06.2020г. на СГКК - П. за ПИ с идентификатор 66264.18.668, от която е видно, че по предходния план този имот е с № 018668, и скица с №15-543284 от 24.06.2020г. на СГКК - П. за ПИ с идентификатор 66264.17.122, от която е видно, че по предходния план този имот е с № 017122.

Видно от представения нотариален акт №43, том I, рег. №972, нот. дело 32/2015г. по описа на нотариус М. М., рег. №571 в НК, вписан в Службата по вписвания при РС – П. под №198, том 14, рег. №3977/23.04.2015г., нот. дело №1603/2015, че на 23.04.2015г. ответникът В.Р. е признат за собственик по силата на давностно владение на процесните земеделски имоти.

Видно от представения договор за покупко-продажба от 30.09.2019г., обективиран в нотариален акт №89, том І, рег. №1843, н.д. №78/2019г. по регистъра на нотариус Снежана Иванова-Самуилова, рег. №720 в НК, ответниците В.Н.Р. и Р.А.Р. – съпрузи, са продала на ответника „****“ ООД 31/36 идеални части от имотите.

 Спорът между страните се свежда до това, дали ответникът В.Р. е придобил чрез давностно владение правото на собственост върху наследствения дял на ищцата С.И. от двата имота, както е удостоверено в представения по делото констативен нотариален акт, респ. дали това право е прехвърлено на третия ответник с договора за продажба.

За установяване на начина, по който са били владени имотите през годините, по делото са разпитани трима свидетели.

Св. Галя Спасова Ваклинова – внучка на общия наследодател С. М. С. /дъщеря на сина й С. Й. С./ твърди, че до момента до който нейният баща е бил жив, тя не се е занимавала с тези имоти. Разбрала за тях след неговата смърт през 2011г. До тогава преките наследници са се занимали с имотите. Не знае къде точно се намират те. Твърди, че наследниците са правили опити за продажба на техните дялове, но договори за продажба не са сключени. С. не била съгласна да продава. Имало срещи на наследниците преди 4-5 години, на която те обсъждали варианти за делба. На тези срещи ответникът В.Р. заявил, че обработва нивата. Твърди, че между преките наследници е имало неформална делба, но не знае какво са се разбирали, защото тя не е присъствала тогава. Всеки от децата на общия наследодател получавал рента от имотите.

Св. С.И.Ч. твърди, че живее в съседство до нивата в м. „К.“, а овощната градина в м. „С.“ също е близо до дома му. Свидетелства, че има преки впечатления защото В.Р. минавал покрай къщата му, за да стигне до имотите си. След 2000г. ливадата, която преди това била овощна градина, я давал на някакъв човек да я коси, тъй като имал животни. Другия имот той си го работел сам заедно с майка си от 2000г. до края на 2013г., когато майка му починала. Други хора не е виждал пред годините да обработват тези два имота. Твърди, че само В.Р. е виждал в тях, а през последните години е виждал и техника на земеделската кооперацията да ги обработва. Познава С.И., но не я виждал от 2000г. Чул че тя била по Америка.

Св. С.Д.Р. твърди, че по заръка на В.Р. лично е обработвал и двата имота. За овощната градина, твърди че дръвчетата били отсечени, станало ливада и 6-7 години подред я е косил, за което В. му плащал. Първото косене било след 2001г., а последното през 2007-2008 г. Друго парче земя го е орал лично от 2000г. насам. Отново В. му е плащал за оранта. Категоричен е, че земята е обработвана в годините първо от В.Р., после от кооперацията,  в която свидетелят работи. Първоначално В.Р. му плащал на ръка, след това започнал да я обработва чрез кооперацията. Категоричен е, че други хора не е виждал там.

От показанията на св. А. Р. Кьосева се установява, че ищцата е живяла в Съединените Американски Щати от м. февруари, 2002г. до лятото на 2008 г., като през този период не се е прибирала в България. Тези свидетелски показания се подкрепят от представения самолетен билет.

От гореизброените доказателства е видно, че между ищцата и ответника В.Р. е възникнала съсобственост от наследство и земеделска реституция върху процесните два земеделски имота, като делът на ищцата в тази съсобственост е 6/36 ид. части. След възникването на съсобствеността ответникът В.Р. се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за единствен собственик на имотите въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Установява се, че след възстановяването на собствеността имотите са обработвани от ответника В.Р., без той да е заявявал по отношение на останалите наследници претенциите си за собственост на техните дялове. Напротив, установява се, че е участвал в срещи, на които наследниците са обсъждали варианти за делба или за съвместна продажба на имотите на трето лице.   

Следва да се даде отговор на въпроса дали обстоятелството, че единствено ответникът В.Р. е обработвал съсобствените имоти е достатъчно, за да придобие по давност делът на ищцата.

Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, при възникването на съсобственост в резултат на наследяване, съсобственикът, който единствен упражнява фактическата власт върху общата вещ се счита за владелец само на своята част и за държател по отношение частите на останалите съсобственици. Установената презумпция на чл.69 ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато се докаже, че я държи за другиго, не се прилага в случаите, при които съсобствеността е възникнала от наследство. За да придобие някой от сънаследниците правото на собственост върху целия имот по давност, необходимо е той да извърши действия, с които да демонстрира по отношение на останалите сънаследници промяна в своето субективното отношение към вещта. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, сънаследникът трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, респ. този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях никакво съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи и намерението (анимусът) на ответника да държи чуждата идеална част от имота за себе си /Решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на I г.о. на ВС/. Изменението на основанието на владението следва да достигне до знанието на другите съсобственици, без да е необходимо след узнаването те да са се противопоставили или да са одобрили или потвърдили действията на владеещия наследник /Решение № 2831 от 29.10. 1979 г. по гр. д. № 1103/79 г. на I г.о. на ВС/. Ако всеки от съсобствениците е имал правната възможност да се ползва от общия имот, но само един от тях го е направил, това не е достатъчно основание да се приеме, че владението на останалите е било прекратено. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, и че ако се опитат да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е отнело владението върху имота от останалите съсобственици, ако не ги допуска да го използват по никакъв начин.

В конкретния случай макар ответникът В.Р. да е осъществявал фактическа власт върху процесните имоти, като ги е обработвал лично и чрез трети лица, в т.ч. земеделската кооперация, той не е довел до знанието на ищцата промененото си отношение към наследствените имоти. Единственото категорично обективирано действие, показващо намерението на ответника за своене на  имотите, е снабдяването му констативен нотариален акт за собственост, което е станало на 23.04.2015г., поради което към момента не е изтекъл 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС. Това снабдяване с титул за собственост също не е било обявено на останалите съсобственици, вкл. ищцата.

Съдът не споделя доводите на ответника Р. за прилагането на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. Същата се отнася до добросъвестното владение. Съгласно чл.70, ал.1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Ответникът твърди, че след съставянето на констативния нотариален акт има качеството на добросъвестен владелец, което не е вярно. В случая владението на ответника по отношение на притежаваната от ищцата идеална част от имотите не почива на правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като констативният нотариален акт никога не поражда права, а само ги установява и в т. см. не би могъл да „направи“ някого собственик. Тъй не представлява основание, годно да породи право на собственост, каквото изисква чл.70, ал.1 ЗС. 

Предвид изложеното съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че е придобил процесните имоти по давност. Затова предявените установителни искове се явяват основателни и следва да се уважат като на ищцата се признае  право на собственост върху 6/36 идеални части от процесните имоти.

По иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК съдът намира следното:

Този иск няма самостоятелен характер, а може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост. Касае се до акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне е изцяло обусловено от изхода на спора по вещния иск.

Съдът формира извод, че главните искове са основателни, което означава, че част от правото на собственост, признато с оспорения констативен нотариален акт, не съществува до размера на притежаваните от ищцата 6/36 ид. части от двата земеделски имота. Ето защо нотариалният акт следва да се отмени до размера на тези идеални части.

При този изход на спора, в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени направените от ищцата деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Същите са в размер на 624.40 лв., от които: 500 - заплатено адвокатско възнаграждение, 100лв. – внесена ДТ по исковете, 10 лв. – ТД за издаване на съдебни удостоверения и 14.40 лв. – разходи за превод на писмени доказателства.

 Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответниците В.Н.Р. с ЕГН **********, Р.А.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр.С., бул. „С.“ №137 и ответника „****“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д.“ №11, че ищцата С.Н.И. с ЕГН ********** *** е собственик на 6/36 ид.ч. от следните земеделски имоти:

- ПАЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66264.17.122 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., обл.П., одобрени със Заповед РД-18-1076/09.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С., общ.С., обл.П., местност „С.", с площ от 2140 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята при неполивни условия: ПЕТА, стар идентификатор няма, номер по преходен план: 017122, при граници и съседи на поземления имот: 66264.17.133, 66264.17.101, 66264.17.92 и 66264.17.121.

- ПАЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66264.18.668 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., обл.П., одобрени със Заповед РД-18-1076/09.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С., общ.С., обл.П., местност „К.", с площ от 2374 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: ПЕТА, стар идентификатор няма, номер по преходен план: 018668, при граници и съседи на поземления имот: 66264.18.62, 66264.18.669, 66264.18.670, 66264.18.119, 66264.18.65 и66264.18.667.

ОТМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 ГПК  нотариален акт  №43, том I, рег.№972, дело №32/2015г. по описа на нотариус М. М., рег. №571 в НК, В ЧАСТТА, с която на ответника В.Н.Р. с ЕГН ********** *** е признато право на собственост въз основа на придобивна давност върху притежавания от ищцата С.Н.И. с ЕГН *********** *** дял в размер на 6/36 ид.ч. от описаните в нотариалния акт два земеделски имота.

ОСЪЖДА  ответниците В.Н.Р. с ЕГН **********, Р.А.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр.С., бул. „С.“ №137 и ответника „****“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д.“ №11 да заплатят на ищцата С.Н.И. с ЕГН ********** *** съдебни разноски по делото в размер на 624.40лв..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: