№ 81
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500099 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна,
подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение №
1533/27.12.23г., постановено по гр.д. № 1180/23г. на ОС-Варна, с което
същата е осъдена да заплати на В. Х. Р. от гр. Варна сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, претърпени от телесни повреди, изразяващи се в
травматични отоци, ожулвания и кръвонасядания в областта на лицето,
подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете очи, счупване
на носните кости, счупване на лакътния израстък на лява лакътна кост,
ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно, кръвонасядане в
областта на лявото коляно, както и негативни психически преживявания и
състояние на емоционален стрес, причинени вследствие на падане в
необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община Варна, на
10.05.2023г. около 16:45 часа в град Варна, на ул. „Драгоман“ в района на
Кукления театър, в областта на пешеходната зона, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.05.2023г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и сумата от 2 209.40 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди -
извършени от нея разходи за лечението, а именно такса избор на лекар
(350лв.), потребителска такса (7.40лв.) и плака за дистален хумерус (1 842лв.),
причинени вследствие на падането, описано по-горе, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда –
1
06.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД; и сумата от 3 588.38 лв., представляващи разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че неправилно съдът е
възприел, че няма спор по фактите – относно претърпения от ищцата
инцидент, относно датата и мястото му, както и относно механизма на
настъпването му. В тази връзка се сочи, че още с отговора на исковата молба е
бил оспорен механизма на настъпване на твърдяната увреда и настъпилите
във връзка с нея травматични увреждания и неимуществени вреди.
Възражението е било, че спъването в детайл на шахта е с такива размери,
които са били явно забележими отдалеч, тъй като случилото се е било в
светлата част на денонощието и при добри метеорологични условия и суха
пътна настилка, поради което ищцата е била длъжна да забележи
препятствието. Освен това, тъй като шахтата не е съществувала към момента
на влизането в сила на ЗМСМА, то и § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА не е
приложим относно собствеността на общината. Липсата на обсъждане на това
възражение води до необоснованост на решението. Съдът не е изследвал и
статута на участъка, където е настъпил инцидента – дали това е път,
пешеходна алея, тротоар, улица. При липсата на такива данни, то и
неправилен се явява изводът на съда, че е налице общински път, на който са
настъпили вредите. Въпросната шахта освен това не е канализационна, а в
същата са поставени оптични кабели, собственост на „А.“ ЕАД. В тази връзка
било неоснователно отхвърлянето на искането на общината да бъде
привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника на посоченото
юридическо лице. Въз основа на горното се претендира отмяна на решението,
а в условията на евентуалност – намаляване на размера на присъденото
обезщетение, тъй като същото не кореспондира с принципа за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна В. Х. Р. чрез адв. А. Д. от АК-Варна, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че правилно съдът не
е конституирал посочения правен субект като трето лице-помагач, тъй като
такова искане не е било направено с отговора на исковата молба. Поддържа
се, че шахтите по улиците са част от пътната инфраструктура и на осн. § 7, т.
7 от ПЗР на ЗМСМА са общинска собственост. Именно общината следва да
ги поддържа в изправно състояние, като незабавно сигнализира за
препятствията по пътя и да ги отстранява в най-кратък срок – чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП. Поради това и дори конкретен кабелен оператор да е отговарял за
поддържането на шахтата, то общината като собственик на пътя, върху който
се намира това съоръжение на техническата инфраструктура, е била длъжна
незабавно да сигнализира за това препятствие и да го отстрани в най-кратък
срок. Счита се, че от доказателствата по делото са установени всички правно
релевантни за спора факти – мястото, времето и начинът на настъпване на
инцидента, претърпените в резултат от същия неимуществени и имуществени
вреди. Счита се, че присъдените обезщетения са законосъобразни, тъй като
2
липсва и съпричиняване на вредите. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение.
В с.з. пред въззивната инстанция жалбата се поддържа чрез процесулен
представител на въззивника. Въззиваемата страна поддържа отговора чрез
процесуален представител, който депозира и допълнителни писмени
съображения по съществото на спора. В последните се поддържа
становището за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като чрез
заключението на СТЕ се е установило, че пътят, върху който е поставена
шахтата, е публична общинска собственост. Поради това и независимо дали
кабелен оператор е имал задължението да поддържа шахтата, то последната
като съоръжение на техническата инфраструктура от пътя, е следвало да бъде
сигнализирана и отстранена като опасна в най-кратък срок от служителите на
общината. Предвид наличието на претърпените от ищцата вреди и
причинната връзка между настъпването им и бездействието на служителите
на общината, законосъобразно е ангажирана нейната отговорност чрез
присъждането на справедливо обезщетение за неимуществени вреди и
съответното на доказателствата обезщетение за имуществените вреди.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното:
С подадената на 06.06.23г. искова молба, В. Х. Р. е предявила против
Община Варна осъдителни искове за присъждане на сумата от 40 000 лв. като
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, болки и
страдания от получени телесни повреди, вследствие на претърпян инцидент
на 10.05.23г. в гр. Варна в областта на пешеходната зона пред Кукления
театър на града, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.05.23г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 209.40 лв. като
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от посочения
инцидент, представляващи направени разходи за лечението на травмите,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. В исковата молба е било изложено, че
на посочената дата и място, докато е вървяла, ищцата се спънала в
необозначен и необезопА. детайл на шахта и паднала. При направените
медицински прегледи е било установено, че от падането ищцата е получила
травматични отоци, ожулвания и кръвонасядания в областта на лицето,
подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете очи, счупване
на носните кости, счупване на лакътния израстък на лява лакътна кост,
ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно, кръвонасядане в
областта на лявото коляно. На 13.05.23г. е било проведено оперативно
лечение на лакътната кост като е извършено открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и улна чрез 3.5 мм плака за
олекранон. Била е изписана от болничното заведение на 16.05.23г. Поради
силните болки ищцата е била принудена да приема обезболяващи лечебни
3
средства. Всичко това е довело до безсъние, а претърпеният стрес е довел до
изменения в нормалните психични преживявания. В резултат на
травматичните увреждания ищцата не е могла да изпълнява професионалните
си задължения като архитект и да изпълни сключен договор с Община
Шумен. Предвид обстоятелството, че шахтата представлява пътно
съоръжение и попада в обхвата на общинския път, то е налице неизпълнение
на задължения на служителите на общината по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, поради
което същата е надлежен ответник по предявените искове. В уточняваща
молба от 14.06.23г. ищцата е посочила, че претърпените неимуществени
вреди в размер на 2 209.40 лв. включват: 350 лв. избор на лекар, 17.40 лв. –
потребителска такса и 1 842 лв. – стойност на плака за дистален хумерус.
В предвидения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
представител на Община Варна е оспорил основателността на предявените
искове. Поддържано е било, че във визираната шахта е положен оптичен
кабел и поради това същата не е собственост на общината. Освен това
шахтата не е съществувала към момента, визиран в нормата на § 7 от ПЗР на
ЗМСМА (17.09.1991г.) и е изключена възможността за придобиването й от
общината по силата на посочения законов текст. Освен това посоченото
съоръжение не попада и в никоя от хипотезите на чл. § 1, т. 2-4 от ДР на ЗП.
Оспорен е бил и механизма на причиняване на вредите и изобщо твърдяните
от ищцата вреди. Посочено е било, че след като ищцата твърди, че се е
спънала в шахта с такива размери, които са явно забележими отдалеч,
събитието е станало в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка
и добри метеорологични условия, то същата е била длъжна да забележи
препятствието. В отношение на евентуалност – претенцията е оспорена по
размер.
Относно механизма на настъпване на инцидента и по вредите на
пострадалата.
От показанията на разпитаната като свидетел по делото М. Г. се
установява, че същата работи в галерията, която се намира в близост до
въпросната шахта (последната е точно след бариерата на Кукления театър).
Сочи, че шахтата е много нестабилна. След като свидетелката и колегите й
чули извикване и шум от удар, излезли навън и видели ищцата, която била
цялата в кръв - наранена и трепереща. Кръвта била по рамото, лицето и
ръцете й. Тя не е била в състояние да говори. Разбрали от ищцата, че тя се
спънала в нещо, което стърчи от една шахта. Свидетелката сочи, че и към
момента на разпита шахтата продължава да е нестабилна и е деформирано
самото място. Свидетелката видяла, че е имало нещо, което е стърчало от
шахтата – било кабел или желязо. Допълва, че няколко дни преди
злополуката шахтата е била ремонтирана, тъй като до същата е имало спряна
една служебна кола. Споделя, че в момента свидетелката и други лица са
сложили два огромни камъка, които се виждат отдалеч, за да не се минава там
изобщо, защото тази шахта е нестабилна. На същото място, но по-късно, е
паднала и друга жена. Свидетелката и нейните колеги се притекли на помощ
4
на ищцата, осигурили вода и кърпи и извикали линейка. Времето към
момента на инцидента било слънчево.
Показанията на разпитаната като свидетел дъщеря на ищцата, съдът
преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Сочи, че към момента на удара
тя е разговаряла с майка си, поради което е чула и самия удар, вик или
изпъшкване, след което разговорът прекъснал. По-късно свидетелката
получила обаждане от една жена, която й съобщила, че майка й е паднала в
шахта. Свидетелката отишла на мястото на инцидента, където заварила майка
си седнала на земята, била цялата в кръв и чантите й били разпилени.
Винкелите от шахтата стърчали от всички страни, а самата шахта била
нестабилна. Свидетелката видяла и кабели, стърчащи от шахтата, за които
предполага, че се използват за повдигане на самия капак. Заварила майка си в
шок – носът и веждата й били разкървавени. По-късно разбрали, че ръката й е
била счупена. Операцията на ръката се отложила за 2 дни, тъй като е било
нужно да се направят консултации със специалисти по лицево-челюстна
хирургия. Операцията на ръката била извършена на третия ден след
инцидента и след изписването от болницата възстановяването на майка й
продължило в домашни условия. Тя не е могла да се обслужва сама и грижите
за това поел баща й. Сочи, че в момента майка й не може да си разгърне сама
докрай ръката, но може да се обслужва сама. В домакинството помагат освен
бащата на свидетелката, но и самата тя и нейният съпруг. Майка й имала и
травми по тялото, които не са били регистрирани като такива - те се
появявали в постоперативния период. Поради изпитваните силни болки
ищцата е приемала болкоуспокояващи лекарства, които лекарите й
препоръчали да ограничи. Към момента на разпита ищцата сочи, че ръката и
носа на майка й останали проблемни – най-малкият допир й причинявал
болка. Майка й е имала ангажимент да направи реставрацията на Галерията в
гр. Ш., но поради получените травми на ръката не е могла да работи.
Предстоящо било и махането на пластината в ръката. Преди инцидента майка
й се е виждала с внуците си всеки ден, но след него и в продължение на около
3 месеца не са се виждали – ищцата се притеснявала децата да не се уплашат
от външния й и вид и да получат някакви травми.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ, издаден от служител на
ЦСМП-Варна на 10.05.23г., че екипът се е отзовал на повикване в 16:39 ч. за
паднала по лице жена на тротоара на ул. „Драгоман“ 9, на бариерата на
Кукления театър. Пострадалата се оплаквала от болки в левия лакът и
главата. Медицинските лица са я заварили в съзнание, контактна и адекватна.
Установена е болезненост в лява лакътна става. Откарана е била в шокова
зала на МБАЛ „Св. А.“, гр. Варна около 17:00 ч. (л. 6).
Резултатът от извършените образни изследвания (рентгенографии на
череп и на лакътна става) е отразен в документ, издаден на 10.05.23г. от д-р
П. Й., в който са намерени фрактури на носните кости и на олекранона на
улната с дислокация на фрагменти (л. 11).
В амбулаторен лист, издаден от д-р Ш. на 10.05.23г., 19:06ч., е
5
посочено в анамнезата, че вървейки, пострадалата се спънала в шахта и
паднала. Съобщила за кървене от носа след инцидента. При направения
преглед е било установено, че е налице оток и охлузна рана в областта на
носната пирамида; болка и крепитации при палпация. Риноскопия –
проходими носни ходове, следи от кървене от десен носов ход, без данни за
активно кървене към момента на прегледа. При направената рентгенография е
установена фрактура на носните кости (fractura ossa nasalia). Пациентката е
отказала хоспитализация и репозиция (л. 10). Същата е напуснала болничното
заведение в 19:21 ч. (така в лист за прегледа на пациент на л. 16).
От издаденото медицинско удостоверение № 498/12.05.23г. от д-р Г.,
съдебен медик в МБАЛ „Св. А.“, гр. Варна се установява, че по данни на
пострадалата тя се спънала в детайл на шахта в областта на пешеходната зона,
в района на Куклен театър, гр. Варна на 10.05.23г., при което е паднала и
получила травми на лицето и горните крайници. Не е губила съзнание, но
получила кървене от носа и от травмите по лицето. Оплаква се от болки в
областта на контузиите. Описано е обективното състояние – гърбът на носа е
отекъл, синкаво кръвонаседнал, болезнен. По гърба на носа, в областта на
дясната скула, долна част на брадата, дясната част на челото се установяват
червеникави ожулвания. Налице е синкаво кръвонасядане в областта на
дясната вежда. Долните клепачи на двете очи са отекли, установена е
флуктоация. Лявата лакътна става е имобилизирана с гипсова лонгета. По
предната повърхност на дясното коляно е било установено червеникаво
ожулване, оток и палпаторна болезненост. Синкаво кръвонасядане е било
установено и върху лявото коляно. От образните изследвания - установени са
счупвания на носните кости, без разместване на фрагментите и счупване на
лакътния израстък (олекранон) на лявата лакътна кост, със значително
разместване на фрагментите. Описаните травматични увреждания експертът е
приел да са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха
могли да бъдат получени по указаните време и начин. Счупването на лявата
лакътна кост обуславя трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за период не по-малко от 2 месеца. Предстои оперативно лечение (л.
7). От изследването на взетата кръвна проба на ищцата на 10.05.23г. в 19:10 ч.
се установило, че не е доказано наличието на етилов алкохол (л. 8).
Оперативното лечение е било проведено на в МБАЛ „Е.“ ООД, гр.
Варна на 13.05.23г. – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
чрез 3.5 мм плака за олекранона, извършено под обща анестезия.
Следоперативният период е преминал спокойно и на 16.05.23г. ищцата е била
изписана от лечебното заведение (епикризата на л. 62).
Ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за периода
от 11.05.23г. до 15.06.23г. (болничните листи на л. 12-13).
От заключението на СМЕ, изслушано пред първоинстанциония съд се
установява, че при падането си на 10.05.23г. ищцата е получила описаните и в
удостоверението от съдебния медик фрактури, травматични отоци,
кръвонасядания, подкожни кръвоизливи в областта на лицето, лявото коляно
6
и ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно. Описаните
травматични увреждания вещото лице счита, че са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при спъване,
последващо падане и удар на описаните анатомични области в подлежащата
настилка. Счупването на лакътния израстък на лявата лакътна кост обуславя
трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период не по-
малко от 2 месеца. Към момента на заключението (13.10.23г.) е налице
ограничено разгъване на лакътната става и болезнена пронация и супинация.
Останалите описани увреждания обичайно отшумяват в рамките на 2-3
седмици. Несъмнено травмите в областта на главата могат да обусловят
главоболие, виене на свят. Вещото лице е посочило, че оздравителният
процес е приключил към момента на заключението, с описаните затруднено
разгъване на лакътната става, болезнени пронация и супинация (въртеливите
движения) на лявата предмишница.
В с.з. вещото лице е допълнило, че поставената плака (остеосинтетичен
материал) се отстранява само оперативно и след това ще има още един месец
или месец и половина на ново раздвижване и рехабилитация, за да се
възстанови функцията на лакътната става. Това обаче към момента на
проведеното с.з. на 07.12.23г. още не е било извършено. Имплантите
обикновено се изваждат след 1 година и то по преценка на екипа, извършил
оперативното лечение. Счита обаче, че най-вероятно тези ограничени
движения (в разгъването и въртенето) ще останат завинаги. Болезнеността с
течение на времето постепенно ще намалее. Основната функция на ръката
(опознавателната и хватателната) е възстановено.
От заключението на проведената съдебно-психологична експертиза се
установява, че случилото се на 10.05.23г. е остро, внезапно събитие, което е
възприето от ищцата като травматично. Престоят в болницата и след това е
бил възприет от нея също като травма. Последвалият период на
възстановяването допълнително е утежнил негативните преживявания на
ищцата, тъй като тя е имала нужда от помощ в ежедневното си обслужване,
т.е. била е в състояние на пълна зависимост, което носи допълнителни
негативни преживявания. Вещото лице не може да отговори дали безсънието
при ищцата е било в резултат само на болките, както и ако е налице безсъние,
дали то е само в резултат на процесния инцидент. Експертът сочи, че към
момента на заключението не са идентифицирани причини, които да налагат
клинична намеса (прием на ищцата в стационарно лечебно заведение), тъй
като тя функционира в ежедневието си сравнително нормално, но е с ясно
съхранен спомен за травматичното събитие. В с.з. вещото лице е допълнило,
че в случая основният проблем е наличието на психологически дискомфорт,
свързан с физическата промяна.
От съвкупния анализ на посочения доказателствен материал може да се
направи извода, че на 10.05.23г. в гр. Варна, в пешеходната зона на ул.
„Драгоман“, пред Кукления театър, вървейки, ищцата се е спънала в детайл на
шахта, който не е бил обозначен или обезопА.. Самата шахта, според
7
свидетелката Г. (която е непосредствен очевидец на състоянието на това
съоръжение, тъй като работи в галерията, пред която се намира шахтата), е
нестабилна и самото място около същата е деформирано. Това състояние на
шахтата не се е променило и към момента на нейния разпит на 07.12.23г.
Поради падането на ищцата и последвалото по-късно падане на друга жена на
същото място, работещите в района хора били принудени да сложат два
огромни камъка, които да се виждат отдалеч, за да не се минава там изобщо,
защото тази шахта е нестабилна. Междувпрочем, поставените камъни стоят и
към момента на провеждане на СТЕ, назначена от въззивния съд (към
29.04.24г.), видно от снимки № 6 и 8 към заключението, което ще бъде
коментирано подробно по-долу. Поради това причината за падането на
ищцата е нестабилността на капака на шахтата или стърчащ от нея детайл или
неравността около нея, но при всички случаи е свързано със състоянието на
самата шахта, изградена върху пешеходната зона.
Настоящият състав на съда намира, че релевираното с отговора на
исковата молба възражение, че причината за падането да е и в неположена от
ищцата грижа за заобикаляне на видимо препятствие на пътя, по своя
характер е такова за съпричиняване на вредите от пострадалата.
Доказателствената тежест за установяване основателността на това
възражение е върху ответната страна. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, които да сочат, че нестабилността на капака на шахтата или
детайли и предмети около шахтата, или на терена около шахтата, са били
лесно забележими и при полагането на нормалната грижа, ищцата е могла да
ги забележи и да ги заобиколи. Напротив, хората, работещи в района, са били
принудени да сложат големи камъни (понастоящем и боядисани с червена
боя, видно от снимките към заключението на СТЕ), за да предупреждават
пешеходците за опасността. Поради това и съдът приема, че възражението е
неоснователно.
От съвкупния анализ на гласните и писмените доказателства, както и
заключенията на експертизите, които съдът кредитира като компетентни и
обективни, се налага изводът, че при падането си на 10.05.23г. ищцата е
получила описаните в медицински документи телесни наранявания: фрактури
на носните кости без разместване на фрагментите и счупване на лакътния
израстък (олекранон) на лявата лакътна кост, със значително разместване на
фрагментите; травматични отоци, кръвонасядания, подкожни кръвоизливи в
областта на лицето, лявото коляно и ожулване и травматичен оток в областта
на дясното коляно. Счупването на лакътния израстък на лявата лакътна кост е
обуславило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за
период не по-малко от 2 месеца. Останалите описани увреждания обичайно са
отшумели в рамките на 2-3 седмици. Ищцата е претърпяла силни болки, което
е довело до приема на болкоуспокояващи лекарства и безсъние. Проведено е
било оперативно лечение чрез открито наместване на фрагментите на
лакътната кост, стабилизирано чрез поставената плака (остеосинтетичен
материал). За периода на възстановяването ищцата е била неспособна да се
8
грижи сама за своите нужди, което е наложило съдействието на нейните
близки. Към момента оздравителният процес е приключил, но все още е
налице затруднено разгъване на лакътната става, болезнени пронация и
супинация (въртеливите движения) на лявата предмишница. По преценка на
лекуващия лекарски екип ще предстои и оперативното премахване на
импланта, което ще бъде последвано от още около месец или месец и
половина ново раздвижване и рехабилитация, за да се възстанови функцията
на лакътната става.
Освен това, случилото се на 10.05.23г. е остро, внезапно събитие, което
е изиграло ролята на психическа травма за ищцата – претърпяла е не само
силни болки и оперативно лечение, но и промяна в начина на живот и
усещането за годността на собственото й тяло. Последвалият период на
възстановяването допълнително е утежнил негативните преживявания на
ищцата, тъй като тя е имала нужда от помощ в ежедневното си обслужване,
т.е. била е напълно зависима от своите близки. Налице е психологически
дискомфорт, свързан с физическата промяна.
Относно отговорността на ответника.
От заключението на СТЕ, изслушано пред настоящата инстанция, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
мястото, където е настъпил инцидентът с ищцата в района на Кукления
театър в гр. Варна, е пешеходната зона на част от ул. „Драгоман“, която е
общинска публична собственост, урбанизирана територия с предназначение
за второстепенна улица. Зоната е предназначена за движение на пешеходци в
центъра на населеното място, представляващо интерес за голям брой
обитатели и гости (съгл. чл. 34, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.17г. на
МРРБ за планиране, проектиране и комуникационно-транспортна система на
урбанизирани територии). Движението по ул. „Драгоман“ е разделено на две
части – автомобилното движение е в частта от улицата, заключена между бул.
„Мария Луиза“ до ул. „Шумен“, а пешеходната част на улицата започва от
кръстовището с ул. „Шумен“ и достига до кръстовището на ул. „Драгоман“ с
бул. „Княз Борис І“. Шахтата на мястото на инцидента е правоъгълна, с три
бетонови капака, като в шахтата е поставен оптичен кабел, собственост на
посочен телекомуникационен оператор. При огледа на място на 09.04.24г.
вещото лице е установило, че капаците на шахтата не са с нарушена цялост и
повърхност. Първият капак (на юг) не е положен хоризонтално спрямо нивото
на тротоарните плочки (левият му ръб стърчи над нивото на терена).
Средният капак и третият капак са хоризонтално разположени на земята, но
до третия капак стърчи част от северната и източната метална рамка на
шахтата спрямо плочите на пешеходната зона, а външните ръбове на шахтата
са означени с големи камъни, боядисани в червена боя.
Видно от представената на л. 40 скица от 04.07.23г. от подземния
кадастър при Община Варна, че процесната шахта с три капака е нанА.а на
ул. „Драгоман“ и в същата преминава оптичен кабел. От разменената между
Община Варна и „А. Т.“ ЕООД електронна кореспонденция се установява, че
9
въпросната шахта е КШ 12 (л. 81). Строежът на шахтата е изпълнен въз
основа на издадено на „А. ТВ“ АД, гр. Варна разрешение за строеж №
72/ГИ/06.06.05г. от гл. арх. на Община Варна за изграждането на тръбна
мрежа в 1, 3, 7 и 8 м.р. на гр. Варна, допълнено въз основа на молба от
17.09.08г. за подобект: Кабелна мрежа на „А.“ в посочените микрорайони (л.
82). На 18.11.09г. е бил съставен Констативен акт за установяване годността
на строежа, а на 25.03.11 е издадено удостоверение за регистриране и
въвеждане в експлоатация на строежа, който е от ІV категория съгласно чл.
137, ал. 1, т. 4, б. „ж“ от ЗУТ (физическа инфраструктура за разполагане на
електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани
територии с високо и средно застрояване).
Към момента на въвеждането в експлоатация на изградения обект е
действала Наредба № 17 от 3.06.2005г. за правилата за изграждане на кабелни
далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях, издадена от министъра
на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и
благоустройството (понастоящем отменена). Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
същата, за трасето на мрежата не се изисква разработване на подробен
устройствен план, когато трасето на мрежата е в обхвата на съществуващ път;
според чл. 13 - мрежите се изграждат като подземни кабелни
далекосъобщителни мрежи и/или въздушни кабелни далекосъобщителни
мрежи и кабелни инсталации в сгради; според чл. 14 - подземните мрежи
може да включват: съобщителни кабели, канални тръби, защитни тръби,
кабелни шахти, кабелни колектори; според чл. 25 - подземната мрежа може да
се разполага в границите на урбанизираните територии и под пешеходни
улици.
От тези норми следва, че процесната шахта представляла част от
подземната кабелна далекосъобщителна мрежа на телевизионен оператор,
в която е положен оптичен кабел и е изградена на пешеходната част на
второстепенната улица „Драгоман“, която е общинска публична
собственост, след надлежно издадено разрешение за строеж и се
експлоатира от собственика й въз основа на удостоверението за
въвеждането на строежа в експлоатация.
Съобразно нормата на чл. 51 от цитираната наредба, нивото на капаците
на шахтите в населени места трябва да съвпада с нивото на тротоара или
пешеходната зона. Идентична по съдържание е и нормата на чл. 28 от
действащата понастоящем Наредба № 35 от 30.11.2012г. за правилата и
нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни
електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, издадена
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 99 от
14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗП, „специално
ползване на пътищата“ е и, когато се осъществяват други дейности в обхвата
на пътя и в обслужващите зони, като изграждане на нови и ремонт на
10
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи
съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя. Специалното
използване на пътищата чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на
пътя и в обслужващата зона, както и тяхната експлоатация, е подчинено на
разрешителен режим съобразно Наредбата за специалното използване на
пътищата, приета с ПМС № 179 от 4.07.2001г., като компетентен да
предоставя разрешението за общинските пътища е кметът на съответната
община.
Същевременно съобразно чл. 29 от ЗП Агенция „Пътна
инфраструктура“ и общините поддържат републиканските и общинските
пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и
опазването на околната среда, а според чл. 31 от ЗП - изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Поддържане на пътищата съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата.
Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, задължение на лицата, стопанисващи
пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР
на ЗП, е да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията и да вземат мерки за отстраняването им.
Поради горната нормативна уредба, дори и да се приеме, че
дружеството-оператор, изградило подземната кабелна далекосъобщителна
мрежа върху пешеходната част от общинската улица, да е собственик на тази
мрежа и нейните съоръжения, вкл. и да има съответни права и задължения
във връзка с нейното поддържане и експлоатация (съгласно Закона за
електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура), то
собственикът на пътя, който е длъжен да го стопанисва, не е освободен от
общото си задължение да извършва своевременно действията, с които да
сигнализира за препятствията и да взема мерки за тяхното отстраняване, вкл.
и чрез правнорегламентираните средства спрямо собственика на мрежата.
Поради това и Община Варна се явява надлежно материално отговорно лице
за претърпените вреди от ищцата, които са в пряка причинна връзка с
неподдържаната съгласно нормативните изисквания шахта за оптични
кабели, разположена върху общинския път – общината същата чрез своите
органи и длъжностни лица не е предприела своевременни действия за
изпълнение на задълженията си като субект, стопанисващ пътя. Налице е
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
Въпросът за отговорността на кабелния оператор в настоящото дело не
може да бъде обсъждан, тъй като не е въведен надлежно като негов предмет.
В отговор на оплакванията на въззивника във въззивната жалба относно
незаконосъобразност на отказа на съда да уважи искането за привличането на
11
кабелния оператор като трето лице-помагач, следва да се отбележи, че в
настоящото въззивно производство този процесуален въпрос не може да бъде
разрешаван – определението на първоинстанционния съд, с което не е било
допуснато участието на третото лице, е подлежало на самостоятелно
обжалване по арг. от чл. 220, изр. 2 от ГПК.
Относно дължимите обезщетения за претърпените вреди.
От установените по делото факти, настоящият състав на съда намира, че
В. Х. Р., която към 10.05.23г. е била на 66 години, е претърпяла значителни
болки и страдания, вследствие на получените множество травматични
увреждания. Травматичните охлузвания и натъртвания са отшумели за
сравнително кратък период от около 2-3 седмици, но фрактурите на носните
кости и на израстъка на лакътната става са изисквали период от не по-малко
от 2 месеца. Извършеното оперативно лечение чрез открито наместване на
счупената лакътна кост и възстановителния период са били съпроводени със
значими болки и неудобства, свързани със задоволяване на ежедневните
нужди. Самата травма е повлияла и на психиката на пострадалата, която все
още не може да се адаптира към настъпилата внезапна промяна във
физическото й състояние – същата е била пълноценна в ежедневието си и при
изпълнение на своята висококвалифицирана дейност на архитект-реставратор,
но след инцидента не е могла да изпълнява своите професионални функции.
Понастоящем, макар и оздравителният процес да е приключил, е налице
дефицит в движенията на лакътната става на лявата ръка относно разгъването
на крайника и при извършването на въртеливи движения, който няма да бъде
преодолян. Освен това предстои и отстраняването на укрепващата пластина
от ставата чрез нова оперативна интервенция, което ще изисква нов период и
действия по рехабилитация. Освен това ищцата е изпитвала допълнително
неудобство и загриженост за своите внуци, срещите с които тя е ограничила,
докато се възстанови нормалния вид на лицето й.
Преценени в съвкупност горните обстоятелства, заедно с данните за
социално-икономическата конюнктура към момента на деликта (2023г.),
съизмерявана със средния паричен доход на едно лице, който по данни на
НСИ е бил в размер на 10 781 лв., както и със съдебната практика по сходни
казуси, налагат извода, че дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, следва да е в размер на 40 000 лв. (това са 3.7
средни парични дохода на едно лице за 2023г.). Обезщетението се дължи от
момента на настъпването на непозволеното увреждане на осн. чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД – в случая от 10.05.23г.
Освен това, видно от представената на л. 9 фактура, издадена от МБАЛ
„Е.“ ООД, гр. Варна на 16.05.23г. (в деня на изписването на ищцата от
болничното заведение), че същата е заплатила в брой за лечението си сумата
от 2 209.40 лв., от които 350 лв. избор на лекар, 17.40 лв. – потребителска
такса и 1 842 лв. – стойност на плака за дистален хумерус. Липсва оспорване
от ответната страна, че извършеният разход не е свързан с проведеното
оперативно лечение, поради което и същият представлява претърпяна от
12
ищцата имуществена вреда, която следва да бъде обезщетена в пълен размер.
Законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от
момента на извършването на разхода, но съобразно диспозитивното начало в
процеса, следва да се присъди съобразно отправеното от ищцата искане – от
по-късния момент на подаване на исковата молба на 06.06.23г.
Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане за
присъждане на разноски за настоящата инстанция и представените
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
(така в договора за правна защита и съдействие от 02.04.24г. на л. 61), на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да ги заплати на В. Р..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1533/27.12.23г., постановено по
гр. д. № 1180/23г. на ОС-Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В. Х. Р., ЕГН ********** от гр.
Варна сумата в размер на 1 000 (хиляда) лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното
решение за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е окончателно
по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Решението, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното
решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от съобщението до страните, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване, съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13